С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 11 юли 2014, 15:56, 18360 прочитания

Нито е женски, нито е пазар

Районът около емблематичния пазар има тежки социални проблеми, които реконструкцията едва ли ще реши

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Работниците прибърсват запотените си чела, поглеждат нагоре сякаш за да преценят силата на слънцето, и навеждат гърбове над работата си. Зад ламарината, която отделя строителната площадка от тясната пешеходна зона, сноват минувачи. Повечето са прегърбени и пъплят бавно, както подхожда на възрастта им. Отсреща чевръсти ръце им подават торбите с череши и кайсии, докато ги убеждават като опитни брокери от Wall Street, че това е най-добрата сделка, която са направили. Пазарен ден като всеки друг. Бездомно куче гледа мързеливо, на метри от него баба е наредила пет връзки магданоз върху касетка и мижи, опряла гръб о ламарината.

Така живее Женският пазар, откъм "Екзарх Йосиф", докато тече ремонтът, който обещава да промени облика му изцяло. Той скоро приключва и една част от търговците, които преди продаваха плодове и зеленчуци, подредени в стотици кутийки, вече са се ориентирали към частните помещения от дясната страна на улицата. Други са подредили масите си на по-отдавна ремонтираната част на пазара към "Сливница". Те не се вписват в новата визия за отсечката между "Екзарх Йосиф" и "Кирил и Методий". На нея вече няма да има пазар, а търговска улица с магазини, заведения и фонтани. Нещо като "Халите", но на открито. Така общината, управата на пазара и една част от живеещите в квартала се надяват да "цивилизоват" района и да вдигнат нивото му.


За последните повече от двайсет години Женският пазар се оформи като символ на хаоса и стихийното разрастване на София, изпуснато от контрола на институциите. Но едновременно с това е едно от най-живите и социални места в града. Противоречивостта е определяща част от марката Женски пазар. Тук можете да намерите най-евтината стока, но тя често е и с най-лошо качество. Сградите носят високомерния чар на Стара София, а в страничните улички се носят аромати от източните кухни на нови емигрантски общности. Място, еднакво привлекателно и за западни туристи, които намират екзотика в гащите, метлите и галошите, и за маргинални групи, оформили гета в изтърбушените и изоставени къщи в района. Уличната търговия, която се развива тук, дава препитание на няколко поколения семейства, но покрай нея процъфтяват и контрабандата и престъпността. Няколко свята на едно място. Всеки с отделна история и основание да захапе парче от тази територия.

Ремонтът завари квартала натежал от очакванията на различните общности, които го населяват под една или друга форма. Всяка е по своему недоволна, че гласът й не се чува и не се зачита. И всяка е права за себе си. Защото намесата за Женския пазар е поредният пример за несъстоял се разговор между институциите и хората, които живеят, работят и използват мястото, каква промяна искат и какво трябва да им донесе тя. А желанията на отделните групи не са чак толкова непостижими - жителите искат кварталът да е по-спокойно и добро място за живот, продавачите - да работят при достойни условия, посетителите - да пазаруват приятно, без да си тръгват от пазара излъгани или ограбени. И трите изискват проста реакция от всички власти по веригата - контрол, управление и превенция. Вместо това получават нов комплекс от постройки със сменена функция, но натоварени със задачата да решат сериозни социални проблеми. Това е като да обезопасиш разпадаща се къща с тиксо. Ако не поправиш основата й, тя ще рухне под собствената си тежест. Така и ако грижата за управлението на района не се промени качествено, по гримираното лице на квартала след ремонта отново ще избият познатите социални язви.

Няма пазар, няма проблем

"Това е моят дом и на моето семейство от 130 години", казва Красимира Владкова. Тя е на 70 години, собственик в района, който никак не й е приятно да нарича Женски пазар, и един от двигателите на гражданския комитет "Възраждане", който подкрепя идеята за реконструкцията. Владкова смята търговците за нашественици, които са прогонили една част от старите обитатели и са разрушили духа на нейния квартал с навиците и начина си на правене на бизнес. "Тези хора са на сергия, за която се явяват на конкурс на всеки шест месеца. Утре могат да продават на друго, трето, пето място. Аз няма къде да ходя", отсича тя. И добавя: "Съжалявам, че години наред бяхме така инертни и не започнахме да реагираме малко по-остро, по-агресивно срещу това, което се случваше. И се превърнахме в едно известно за всички гето, по-грозен район може би няма в цяла България." Затова за нея е важно новият облик и дух на търговската улица да бъде опазен. Това е надеждата й за "цивилизоване" на района.

Директорът на пазари "Възраждане" Николай Георгиев споделя същата концепция: "Идеята на реконструкцията е тя да генерира реконструкция на целия район, да повиши стойността на имотите, да се появи инвестиционен интерес." За него обаче целта на промяната е и да се управлява по-лесно пазарът. "Площите вече ще са открити, равни, лесни за почистване. Наемателите ще са видими, застават с фирмите и досието си. Вече не са безброй, а точно 89 и толкова ще останат. Всеки ще знае от кого пазарува, тоест от кого може да търси евентуално последваща отговорност, както и ние. Осветлението, сметосъбирането, видеонаблюдението ще ни дадат много по-лесна за работа среда", казва още той. С решението на общинския съвет в ремонтираната част да не се продават плодове и зеленчуци, тя вече е почти изцяло заета от търговци тип "Халите", както ги нарича и директорът на пазара. Обектите в новата зона вече са наети на около 70% от производители на колбаси, сирена, други хранителни стоки, заведения за бързо хранене, както и услуги - банка, химическо чистене, каси за плащане на битови сметки. Отделно място ще имат и занаятчиите, които обаче вече ще трябва да доказват, че са членове на регионална занаятчийска камара. "Не бих го наричал вече пазар", отбелязва Николай Георгиев.

Смяната на функцията на ремонтираната част и практическото прогонване на предишните продавачи на плодове и зеленчуци тревожи антрополога от Софийския университет Никола Венков. Той изследва района на Женския пазар от години и познава почти всеки търговец в района. Според него това решение, макар и да задоволява една част от живущите в квартала, всъщност не лекува социалните рани, а създава нови. "Общината идентифицира като проблем това, че заради пазара в този район идват много хора, които са по-бедни, както и много роми, които не са приемани в другите пространства в града, а тук се чувстват по-малко застрашени, могат да намерят работа или да започнат собствен бизнес. Пазарът помага да се решат техните социални проблеми, но за това не се мисли", отсича Венков. Той намира за глупава политиката, която отнема възможността на тези хора да си осигуряват прехрана, защото това ще ги принуди да търсят по-рискови начини да оцеляват. И съответно да създадат по-голям проблем - или отново тук, или на друго място в града. "Не знам дали знаете, но една голяма част от днешните продавачи на цигари са били легални наематели на пазара, докато през 2006 г. не го намалиха с 500 сергии. Миналото лято, като започна строежът, също видях няколко от предишните продавачи на бельо и дрехи да се присъединяват към цигарената мрежа. Както ми каза един от тях: "Цялата ми стока е вкъщи и чака да отворят новия пазар, но трябва да оцелея някак дотогава." Сега стана ясно, че няма да може да продава легално на новия пазар", разказва антропологът. Той е убеден, че общината ще търси начини да прогони старите търговци и от частните имоти. Действително вече се работи върху идеи собствениците на тези пространства да бъдат стимулирани да ги отдават под наем за сладкарници и кафенета вместо за дребна търговия с плодове и зеленчуци. "Премахването на хората не решава проблема", категоричен е Никола Венков.

Една (ре)конструкция без основа



Откъм "Сливница" под яркото слънце са обичайните глъч и навалица. Продавачите се надвикват, че всичко е по левче. На една от сергиите се дочува класическият разговор между клиент и търговец: "Ама какво ми продавате, това са боклуци, не стават за ядене!" "Българските са така, госпожа, идете там на гръцките." Парите се връщат, торбата с кайсии се изсипва, мирът е възстановен. Облегнати върху павилионите млади мъже с ръце в джобовете съскат "Цигари! Цигари!", без въобще да се смущават от двамата полицаи, които се задават с бавни стъпки отдолу. Наоколо се гонят деца, родени и израснали около пазара. Цяло поколение, което спи и играе в изоставени къщи и няма достъп до образование (особено след като 13-о училище беше закрито, а в сградата му настаниха Класическата гимназия). В лабиринта от безистени и дворове, които уж никой не обитава, а среднощните акции на полицията изкарват по 60 души от мазе, се развиват гета, които никой не лекува. Собствениците на тези имоти или не знаят какво се случва в тях, или нехаят, а общината не може да ги накара да се погрижат за собствеността си.

Архитект Пламен Братков смята, че за решаването на проблеми като лошо качество на стоките, контрабанда, бедност и престъпност са били избрани грешните инструменти. "Няма нужда от изцяло нова структура, защото не можем да решим един социален проблем. За пазарите има две важни неща - поддръжка и регулация", казва той и отсича, че ако те се случваха както трябва, няма причина нито да се сменя функцията на пазара, нито да се прогноват групи от хора. "Пазарът беше амортизиран, някои неща можеха да се махнат, други да се оптимизират, но и с меки мерки можеше да се вкара нов живот на това каре. Ако общината беше ремонтирала тротоарите, ако беше сложила добро осветяване, ако беше въвела регулация за паркиране, ако беше разрешила по-свободна регулация за заведенията, той пак щеше да стане атрактивен за посетители", коментира той. С новото решение, казва архитектът, е загубен човешкият мащаб и характера на мястото - големи сгради между сградите, които мачкат старите къщи наоколо и които също толкова лесно могат да плесенясат от дребна незаконна търговия, ако контролът продължи да е слаб. Според арх. Братков и колегите му от "Група град", които инициираха обществени дискусии около проекта за реконструкция, са пропуснати цели етапи от разговора между общината и гражданите. "Такива пространства изискват много дълга медиация. Изискват разговор първо в самото намерение, след това в съставянето на заданието, в журирането, във финансовата рамка и накрая в общината", отбелязва арх. Братков и въздъхва: "Но ние просто не сме свикнали да разговаряме."

Ако бяхме, участниците в спора "за" и "против" ремонта щяха да забележат, че разпиляват енергията си в грешна посока. И всъщност имат доста сходни представи за това как да се подобри животът на квартала в полза на всички. Така и общинският съветник от ДСБ Вили Лилков, който за разлика от арх. Братков е голям привърженик на новата търговска улица, е на мнение, че "ако институциите не са на висота, само след две години Женският пазар ще придобие стария си облик". Както и че предстои много дълго и мъчително лечение на квартала, което ще струва много време, усилия и средства на общината. Но решенията, казва той, са ясни. От една страна, кметската администрация да започне да налага драконовски мерки по отношение на законността на търговията - не само на пазара, но и в частните имоти наоколо. От друга страна, гражданите да се погрижат за собствеността си, а ДНСК да следи стриктно дали се спазват предписанията за премахване на незаконни постройки, за обезопасяване на сградите, за боядисване и реконструкция на сградите и да налага глоби. Трето, да се наложи "нова организация на движението, която да предвиди абсолютно затваряне на "Стефан Стамболов" за автомобили във времето от 8 сутринта до 8 вечерта. "И оформяне на зелена зона в района, която ще намали натиска на автомобилите, които в момента паркират безконтролно", добавя Лилков. След приключването на ремонта той планира да инициира публична дискусия с всички институции, ангажирани с опазването на обществения ред - МВР, Трето районно, общината, защото "най-безкомпромисна трябва да е битката с престъпността".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2176 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3009 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Фотогалерия: Нов път - нов трамвай по бул. "България"

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10