С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 18 юли 2014, 17:18, 15629 прочитания

Какво да правим с паметниците

Премахването на монументите няма да ги направи минало. Те са настояще, защото няма съвременно изкуство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Неотдавна в тв дискусия, посветена на паметниците от времето на социализма, артистът Недко Солаков заяви, че с тях не трябва да се прави нищо, защото хората сами щели да спрат да ги забелязват с времето. Странна гледна точка, след като четвърт век не бе достатъчен, за да се случи това. Тъкмо обратното, монументите отпреди 10 ноември 1989 стават все по-натрапчиви. Ожесточените спорове, които те периодично предизвикват из медиите и социалните мрежи, все по-честите "набези" върху тях, пълни с политически послания, го доказват.

Преди да започнем да спекулираме по темата, е добре да си припомним, че по същността си повечето артефакти от онзи период не са изобретение на социализма. Но те ярко демонстрират как този режим ползва остарели и излезли от употреба похвати в изкуството. Гигантски монументи на герои има от древността, като вероятно са най-сериозно развити в античния Рим. Като древно изобретение паметниците не са проблем само на постсоциалистическите общества. Има ги навсякъде и докъм края на ХІХ век са в приемливите граници за изкуство, а с тях често се занимават и големи артисти. Но само в бившите соцстрани те продължават да тормозят сетивата и мислите на хората и до днес. Защо други държави успяха да ги превърнат в минало и продължиха напред, а у нас те остават настояще, любима тема на всеки заядлив логоман?


Една от причините за това вероятно е, че тук просто няма друго - паметниците почти изцяло изчерпват скулптурата в публичното пространство. Дори в частен житейски план едно събитие става част от миналото ни едва когато ни застигне друго, което обаче трябва да бъде активно конструирано. В противен случай рискуваме да забуксуваме в спомените си, да заживеем единствено в тях.

Премахването на паметника не е достатъчно, за да промени мисленето

През втората половина на ХХ век, докато ние вдигаме и събаряме монументи, изкуството на запад от нас се променя динамично. Светът преживява минимализъм, попарт, институционална критика, "ленд арт" (чийто ярък представител е артистът от български произход Кристо). Новите творби по един или друг начин "разконспирират" паметниците и техните средства за въздействие, докато в същото време в хората, които минават край тях, се извършва една несъзнателна промяна на отношението към монумента.
През 1970 г. Кристо опакова паметника на Леонардо в Милано.

Фотограф: Harry Shunk, Official website of Christo and Jeanne-Claude

Тази промяна не засяга нито художествената стойност на някоя творба, нито таланта на нейния автор. Става дума за скъсване с определен начин на изразяване. Вълни като "институционалната критика" например поставят под въпрос именно обекти с безспорни художествени качества – архитектурата на Гугенхайм, монументите по площадите на големите градове. През 1970 г. Кристо опакова паметника на Леонардо в Милано. Той запазва само основния щрих на скулптурата, а детайлите, които ни разсейват, са скрити. Авторът намеква, че докато се заглеждаме в тях, фигурата влияе на подсъзнанието ни чрез вертикалния силует, наподобяващ фалос. Кристо не твърди, че това произведение няма художествена стойност, а показва, че е дошло време да се разделим с определени начини за въздействие – по исторически, културни и най-вече етически причини.
През 1999 г. Марк Уолингър монтира скулптура на Христос с младежки пропорции върху празна основа за паметник на "Трафалгар скуеър" в Лондон.

Фотограф: John Riddy, Anthony Reynolds Gallery

Съвременното изкуство не оценява по-старото, а го "разнищва" визуално. Разобличава "хватките", с които паметникът ни влияе: абсорбира вниманието ни, потиска ни или да ни кара да чувстваме величие и респект. Дори не е необходимо подобна критика да се случи върху самия монумент. Например първото, което правят работите на Раушенбърг, както и на Доналд Джъд, Карл Андре и повечето минималисти, е да премахнат постамента, характерен за скулптурите преди тях. Тези произведения често са по-ниски от човешки ръст и така ни карат да гледаме надолу. По този начин осъзнаваме, че традиционно паметниците насочват погледа ни в небето - където би трябвало да е Бог? Темата за постамента и "нечовешките" размери, характерни за този жанр, е особено видима в "Ecce Homo" на Марк Уолингър. През 1999 г. той монтира скулптура на Христос с младежки пропорции върху празна основа за паметник на "Трафалгар скуеър" в Лондон. Съотношението между човек и постамент е толкова драматично нарушено в полза на постамента, че на всеки му става ясно какво всъщност правят гигантските паметници с нашата психика.



"Скулптурата в публично пространство не може да промени света, но тя е катализатор на мисълта. Да виждаш, означава да мислиш, а да мислиш, означава да виждаш", казва американският артист Ричард Сера. Неговото произведение "Смяна" (1970-1972 г.) представлява ограда, която лъкатуши в полето, а публиката се движи от едната й страна. Височината e 1,50 м, така че зрителят е подтикнат да разглежда панорамата извън "стената" по конкретен маршрут. Тази творба "децентрира" скулптурата, тя ни кара да гледаме не в нея, а извън нея, но освен това ни подтиква да осъзнаем, че погледът ни и панорамата, която виждаме, се контролират изкуствено от линията на "стената". "Ако промениш начина, по който хората виждат нещата, ще смениш и начина им на мислене. Това щеше да е невъзможно, ако нямаше публични скулптури", твърди Сера.
Произведението "Смяна" (1970-1972 г.) на американския артист Ричард Сера представлява ограда, която лъкатуши в полето, а публиката се движи от едната й страна.

Фотограф: Michael De Vos, Wikimedia

В края на 70-те години на ХХ век американският артист Майкъл Ашер премества за около месец паметника на Джордж Вашингтон от централния площад на Чикаго вътре в Института по изкуство. Поставен в уютна стая с другите експонати, лишен от своя постамент, позеленелият от времето и климата бронзов монумент изглежда нелеп и префърцунен. Той постепенно загубва въздействието си върху жителите на града.

Може би най-интересен от гледна точка на нашите проблеми е Ханс Хааке. Немец от еврейски произход, той не спира да се връща към темата за фашизма. След Втората световна война германците унищожават паметниците на бившия режим, но според Хааке фашизмът е другаде – той е начин на мислене. Човек не може да си легне тоталитарист и да се събуди демократ, дори и паметникът на Хитлер да го няма на площада. Работите на Хааке ни показват колко ненужна операция е премахването на монументи, ако мисленето не се променя постепенно. Затова той символично ги връща обратно. През 1988 г. на площада в Грац Хааке възстановява разрушен хитлеристки обелиск от 1938 г., загатвайки, че фашизмът е още жив. Намекът му е емпирично потвърден: след няколко дни скулптурата е взривена, а полицията залавя извършителите – членове на неонацистка групировка.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата

Пловдивската окръжна прокуратура се самосезира заради съмнения в изразходваните средства, изразени в медиите

16 яну 2019, 958 прочитания

Средният европеец харчи 1400 евро за хотели и заведения. Българинът - 300 евро 7 Средният европеец харчи 1400 евро за хотели и заведения. Българинът - 300 евро

През 2017 г. най-щедри за забавления са жителите на южните държави на съюза

28 дек 2018, 3662 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Тиктака социална бомба

Показното събаряне на ромските къщи в Стара Загора не решава проблема, а създава нов

Танкер на абордаж

Либийският танкер BADR, който беше конфискуван, вкара България в международен скандал и страната има трудната задача да изчисти имиджа си, че не е съучастник в пиратски акт

Делото "Иванчева": (Не се разбира)

Какво става ясно от доказателствата по делото срещу бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Всичко за Роки

Taschen публикува книга с историята на най-емблематичния герой на Силвестър Сталоун

Стари, но златни - четири важни книги, които излизат за пръв път на български

Заглавията са интересни както заради контекста на времето, в което се появяват, така и заради живота на авторите им

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Mей се изправя пред вот на недоверие, съдът спря плановете за втори лифт в Пирин

Емисия

DAILY @7PM // 16.01.2019 Прочетете