Тиктака социална бомба
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тиктака социална бомба

Жителите казват, че неведнъж местни политици са им обещавали узаконяване на къщите им

Тиктака социална бомба

Показното събаряне на ромските къщи в Стара Загора не решава проблема, а създава нов

Люба Йорданова
12827 прочитания

Жителите казват, че неведнъж местни политици са им обещавали узаконяване на къщите им

© Георги Кожухаров


През 2004 г. малко над центъра на Велико Търново, в бараки, строени през 60-те и 70-те години, живеят близо 300 души, основно от ромски произход. Една част от тях са наследили заповедите за настаняване на своите родители, други са се самонастанили. Заради лошите битови условия ромската организация "Амалипе" инициира разговори с общината за намиране на решение на проблема. Избират варианта теренът да се отдаде на търг на предприемач, който да събори старите бараки и да построи нови блокове, но и да даде ведомствени жилища на общината за роми, студенти и въобще хора от различни етнически общности. Идеята е те да живеят заедно, за да не се получи отново гето.

От "Амалипе" описват барака по барака, правят оценка какви са възможностите на хората за квартира, кои са реално самонастанили се и кои не. Неправителствената организация работи в екип с общината и заедно изготвят план за всяко семейство. На тези, които искат ведомствено жилище, им е обяснено, че трябва да бъдат картотекирани. Местните власти задвижват по-бързо процедурата и така някои от семействата излизат веднага. Тези, които остават до събарянето през 2008 г., получават подкрепа за намиране на по-евтина квартира. Екипът на "Амалипе" следи кой къде се настанява, за да не се получи отново гетоизация. Маргинализирани роми се настаняват близо до интегрирани, които да ги дърпат напред. Децата са преместени от помощно в масово училище. Цялата акция коства огромен човешки ресурс, но проблемът е успешно разрешен. Без скандали, полиция и медийна истерия.

Велико Търново е добрият пример как подобни ситуации могат да бъдат разрешавани законно, но и цивилизовано. Ключът е в съвместната работа между местни власти и неправителствен сектор с опит в сферата, която започва много преди събарянето на домовете. С разбирането, че няма смисъл от това самонастанилите се да бъдат публично линчувани и оставени без покрив, защото това ще създаде единствено нов социален проблем. И във вярата, че хора от различни етнически общности трябва да живеят заедно, за да не се стига до маргинализирани групи. От които в крайна сметка страда цялото общество.

Тази седмица община Стара Загора ни показа лошия пример. За два дни багери и полиция разрушиха домовете на над 400 души в квартал "Лозенец" в града - пред очите на хората, някои от които са живели там вече повече от десет години, и на техните деца. Акцията съвпадаше (случайно или не) с времето на излъчване на сутрешните блокове на телевизиите и от екраните приличаше на епизод от драматичен сериал с главни действащи лица (добрият) кмет и (лошите) роми, нарушители на закона. Повечето от зрителите ръкопляскаха. И чакаха следващия епизод, в който героят победител да наложи отново силата си.   

Законът срещу морала

Акцията беше проведена с много полиция, пред очите на хората от квартала и техните деца
Фотограф: Георги Кожухаров

Ако следваме само закона за устройство на територията, в акцията не изглежда да има нищо нередно. Постройките са били незаконно строени и без възможност да се регулират, тъй като са на територията на парк. Общината е издала заповеди за събарянето им миналата есен и те не са били обжалвани. Тоест законовата зелена светлина е била дадена. Ако включим и човешката и моралната гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин. Въпреки че формално жителите на незаконните постройки са имали време да кандидатстват за общински жилища или за получаване на отстъпено право на строеж, с тях като уязвима група не е била свършена никаква социална работа - за обясняване на ситуацията и намиране на изход от нея за всяко семейство. От разказите на хората освен това стана ясно, че многократно през годините (вероятно преди всички избори) са получавали обещания от местните власти, че къщите им ще бъдат узаконени и всяко подобно намерение за събаряне досега не е било осъществявано. Били са манипулирани неведнъж, заради което и сега не са вярвали, че ще се стигне до същинско разрушаване на домовете им. Резултатът са оставени на улицата хора, които дори и да могат да отседнат временно при роднини, нямат подкрепа за решение в дългосрочен план. Това създава освен опасност от повторно незаконно строителство и сериозен риск за здравето и интеграцията в обществото на децата, свидетели на показната акция.

"Когато има протести и хвърляне на керемиди, тежката социална работа явно не е свършена", смята председателят на "Амалипе" Деян Колев, който участва в разрешаването на подобния казус преди години във Велико Търново. Той е категоричен, че преди да се тръгне към събаряне на къщите на хората, общностна работа семейство по семейство е задължителна, за да се намери решение за всеки. "Когато им бъде предложено подходящо решение по подходящ начин, те ще се съгласят", допълва Деян Колев. Той се опасява, че след Стара Загора може да се започне серия от такива акции из цялата страна, защото случаят на квартал "Лозенец" съвсем не е единичен. Всъщност в Стара Загора са планирани още два етапа на премахване на още 300 къщи.

Кметът на града Живко Тодоров обясни за "Капитал", че още миналата година е било публично обявено, че такава акция се подготвя - заповедите за събарянето са били разлепени върху всички къщи, а районният техник е ходил да разговаря с всяко семейство. "Очаквахме да подадат документи за настаняване или за отстъпено право на строеж", допълва Тодоров. До момента на събарянето обаче само една жена подава молба за общинско жилище. Обяснението на кмета е, че хората са мислили, че това е поредната акция, която няма да се състои. След събарянето има съставена контактна група от представители на общината и на засегнатите жители, която по думите на Живко Тодоров разяснява вариантите за изход от ситуацията. Общината е отделила 80 парцела в другата част на квартала, които могат да бъдат закупени или безвъзмездно придобити в зависимост от доходите и други социални критерии.  

На въпрос защо някои от жителите на незаконните постройки са имали адресна регистрация кметът на Стара Загора препраща към предходните ръководства на общината. Всъщност освен че са ги регистрирали, местните власти са бездействали и при строенето на къщите, което са можели да спрат още в началото, преди те да се превърнат в домове за хората. Това е и един от аргументите на Европейския съд по правата на човека, който през 2012 г. осъжда България заради опита за премахване на ромските домове в кв. "Баталова воденица" в София. Съдът тогава установи нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека в частта й за правото на дом и на зачитане на личния и семейния живот. Според решението държавата е длъжна да се съобразява с последиците за засегнатите и най-вече с риска от бездомност, както и да поема отговорност за собствения си принос за възникване на такива жилища. Съдът тогава предписа България да измени Закона за общинската собственост, но страната така и не изпълни това задължение. "Международното право стои над Закона за общинската собственост и така е по силата на българската Конституция", заяви в становище по случая в Стара Загора и Българският хелзинкски комитет тази седмица. Правозащитната организация припомни също, че "създаването на бездомници не решава социални проблеми, а ги създава".

"Това е политическа заигравка със съдбата на тези хора", смята Румян Сечков, директор на фондация С.Е.Г.А. Той е съгласен, че общината е в правото си да действа, но това не е правилният начин. Според Сечков преди събарянето са били нужди разговори с хората, на които да се даде алтернатива. Резултатът от липсата на такива сега е, че проблемът ще се премести другаде - ще изникне още едно гето, вместо да се върви в посока интеграция на тези хора в обществото.

Ганчо Илиев, изпълнителен директор на сдружение "Свят без граници", което работи в старозагорския квартал "Лозенец", по-скоро защитава действията на общината и обяснява, че голяма вина за създалата се ситуация имат местните псевдолидери, които са заблуждавали хората. Според Илиев те са изпълнявали ролята на дилъри на гласове и една част от тях обслужват интересите на политически партии. А жителите на "Лозенец" са се превърнали в "инструмент в ръцете на много политически сили". По информация на Ганчо Илиев например отлагането на акцията по събарянето, която е била предвидена за май месец (когато бяха евроизборите), е станало с намесата на ДПС и БСП.

Може и без зрелища

Освен успешния пример на Велико Търново и "Амалипе", подобни ситуации са разрешавани и на други места, без много шум и със зачитане на човешките права. Неправителствената организация "Адра" например построява в Кюстендил социални жилища, в които живеят 35 семейства от ромски произход за по-нисък наем. Фондацията е собственик и управител на къщите, а общината помага с логистична подкрепа. Подобен модел съществува и в Сърбия, като той е бил съгласуван със засегнатите хора предварително и те са излъчили управител и домакин от общността. Община Каварна пък предостави парцели на ромите, на които те сами си построиха домове. Кварталът там има изградена инфраструктура, хората работят, децата ходят на училище. Социални жилища има и в столичния квартал "Христо Ботев", за които ромите плащат наем.

Румян Сечков описва и още по-добро разрешение на такива проблеми, което обаче е далеч от визията на българските политици. В края на 80-те години в Испания изготвят дългосрочен план за справяне с гетоизацията за 30 години напред. Ромите постепенно се изкарват от такива квартали, като на тези, които искат да напуснат, им се оказва подкрепа за намиране на жилище. Те участват в ремонта на бъдещите си домове заедно с общината. Водят се разговори с новите им съседи, така че ромите плавно да станат част от общността. Инфраструктурата в стария квартал пък се подобрява и той става атрактивен и за други социални групи. Най-големите ефекти от този модел се усещат в Андалусия, а за цяла Испания проблемът вече е решен на 70%. "В България има страшно много такива места, но никой не гледа на това като на проблем, за който трябва да се търси решение", смята Румян Сечков. Той е категоричен, че решението се крие в дългосрочното мислене и в отреждането на терени, където ромите да си направят жилища по законовите строителни критерии.

"Хората трябва да участват във взимането на решение", смята и председателят на сдружение "Ларго" - Кюстендил, Сашо Ковачев. Той също подчертава колко е важно да се планира предварително и да се води активен диалог с хората преди събарянето на домовете им. "Ако не им е осигурен покрив, последиците могат да бъдат много по-скъпи за държавата", категоричен е Ковачев. Той припомня, че средства за социални жилища бяха предвидени по оперативна програма "Регионално развитие", но заради националистически и популистки настроения две общини отказаха да осъществят проектите си - Варна и Бургас. В момента социални жилища се строят само в Девня, Дупница и Видин. "Когато откажеш да решиш проблемите и ги отложиш във времето, те се превръщат в социални бомби", коментира Ковачев.

За всички ли е законът

"Законът трябва да е за всички", беше един от аргументите на кмета на община Стара Загора и неговите поддръжници. В действителност обаче това съвсем не е така. Проблемът с незаконното строителство е национален и не се ограничава до пределите на кв. "Лозенец". Нерегулирани постройки има както в лъскави комплекси по Черноморието и привлекателни райони на София, така и по села и махали. На повечето места властите си затварят очите, а държавата няма ясна стратегия и общ подход за незаконните постройки.

"Това е национален проблем и трябва да има национални мерки, като например промени в Закона за устройство на територията", смята Ганчо Илиев от "Свят без граници". Той дава пример, че само в област Стара Загора има още девет общини с подобни казуси като в кв. "Лозенец", между които прословутият блок 20 в Ямбол.

Трябва да има превантивен контрол за недопускане на незаконни строежи и дейности за подпомагане на законното строителство за хора от уязвими групи - от проектирането и предоставяне на урегулирани парцели с достъп до електричество и вода, до механизми за изграждане и закупуване на жилища при облекчени условия и използване на необитавания жилищен фонд, пише в становище и коалицията за подобряване на жилищните условия в България "Достоен дом". Според неправителствените организации трябва да се актуализират и механизмите, чрез които незаконно жилище би могло да се узакони в случаите, в които то отговаря на съответните критерии.

Според Деян Колев от "Амалипе" държавата може да разреши по-големия проблем, като делегира дейност и даде възможност на общините да получат ресурс за работа с уязвими групи в посока тяхната интеграция и превенция на гетоизацията. Общините пък могат да решат дали да потърсят за партньор неправителствени организации. Колев дава пример с центровете за развитие на общността на "Амалипе", които работят успешно в по-малки общности за модернизация на ромските семейства, превенция на училищното отпадане и на ранни бракове. Средствата за тях бяха отпуснати от Европейската комисия, но финансирането е проектно и няма възможност да продължи и да се разпространи достатъчно из цялата страна. "Има ресурс, трябва само политическа воля", е изводът на Деян Колев.

Ако държавата не погледне казуси като този в старозагорския кв. "Лозенец" по-отгоре и не потърси цялостни решения, смисълът от акции като тазседмичната ще остане само в полето на общинския PR. Проблемът от тази част на квартала просто ще се премести в друга, може би дори в по-силни измерения. Като социална бомба със закъснител, изстреляна от властите.

През 2004 г. малко над центъра на Велико Търново, в бараки, строени през 60-те и 70-те години, живеят близо 300 души, основно от ромски произход. Една част от тях са наследили заповедите за настаняване на своите родители, други са се самонастанили. Заради лошите битови условия ромската организация "Амалипе" инициира разговори с общината за намиране на решение на проблема. Избират варианта теренът да се отдаде на търг на предприемач, който да събори старите бараки и да построи нови блокове, но и да даде ведомствени жилища на общината за роми, студенти и въобще хора от различни етнически общности. Идеята е те да живеят заедно, за да не се получи отново гето.

От "Амалипе" описват барака по барака, правят оценка какви са възможностите на хората за квартира, кои са реално самонастанили се и кои не. Неправителствената организация работи в екип с общината и заедно изготвят план за всяко семейство. На тези, които искат ведомствено жилище, им е обяснено, че трябва да бъдат картотекирани. Местните власти задвижват по-бързо процедурата и така някои от семействата излизат веднага. Тези, които остават до събарянето през 2008 г., получават подкрепа за намиране на по-евтина квартира. Екипът на "Амалипе" следи кой къде се настанява, за да не се получи отново гетоизация. Маргинализирани роми се настаняват близо до интегрирани, които да ги дърпат напред. Децата са преместени от помощно в масово училище. Цялата акция коства огромен човешки ресурс, но проблемът е успешно разрешен. Без скандали, полиция и медийна истерия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

45 коментара
  • 1
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    не случиха на народ горките цигани - ги мразят българите (повечето) и туйто... ма то от хора дет мразят себе си кво да очакваш... :)

  • 2
    fred avatar :-|
    Fred
    • -13
    • +126

    Статията: "...който да събори старите бараки и да построи нови блокове, но и да даде ведомствени жилища на общината за роми, студенти и въобще хора от различни етнически общности."

    Идеята за изкуствено заселване на българи в цигански квартали не ми харесва. В цял свят хората имат право да си подбират в каква среда да живеят а тук някои на чужд гръб се правят на социални инженери. В Англия и други западни държави дори да имаш пари да си купиш апартамента трябва общото събрание на сградата да ти разреши. Оглеждат те от всякъде какъв си и не пускат всеки.

    Сигурен съм, че тези "социални изобретатели" в никакъв случай нито ще си пратят детето да учи в такива смесени училища нито ще си купят жилище в такъв квартал. Тези експерименти ги оставят за другите, по-бедните, а техните деца пращат в частните училища.

    Говорил съм с учители от такива смесени училища, казват че над 3-4 циганчета в клас и положението става неуправляемо, обединяват се в банди и почват да тормозят останалите. В предишни статии имаше изказване какво е последвало от такава "интеграция", мисля че точно за Търново ставаше дума, българите са се изнесли от такива изкуствено създадени смесени квартали. Ако някой е участвал или знае да си каже мнението.

    В цял свят се наблюдава същото, на едно място се събират хора с еднакво материално състояние и еднакъв манталитет, всяко смесване води до влошаване. Народът ни добре го е казал "Лъжица катран разваля каца с мед", нека разни самозвани "правозащитни философи" не налагат на хората модел на развитие който не искат.

  • 3
    braun100 avatar :-|
    braun100

    не знам, но и да ги оставят да ги залее порой също не е много социално. а тези незаконни сгради, понеже са незаконни и нямат документи най вероятно не са изчислявани и не са погледнати от конструктор. та е възможно и при леко земетресение да има много големи щети и пр. да не говорим, че и без земетресение може да са пред разпадане и да затиснат някого. да не говорим, че ако са строени както им падне, или изобщо няма наблизо главен водопровод и канализация или пък може да са построени точно върху тях (което също не е добре, защото тогава инфраструктурата не може да се ремонтира и подменя. то си е предписано, че инфраструктурата се прави под улицата, защото тя не е частна собственост)

  • 4
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    Въпроса с незаконното строителство има две страни - от една страна има т.нар. "строителна мафия" - това са чиновници и архитекти, които са приели такива безумни изисквания към новото строителство, че е много трудно (скъпо ) да спазваш закона и щеш не щеш, го нарушаваш.
    От другата страна контрола просто липсва - доскоро ДНСК се сезираха единствено, ако има постъпила жалба, което е някакъв правен абсурд. Като добавим и факта, че малцинствата са с "преференции" заради изборите, картинката става чудна...

    Докато не се приемат закони, които могат да бъдат спазвани и не започне да се прилага закона еднакво към всички, няма да има подобрение на положението.

  • 5
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Те горките не могат да случат на народ приемник. Нито чехи, нито словаци, нито унгарци, нито дори французи, ирландци и англичани. Но проблема в България ще се реши скоро с български гета в държавата Южна РОМАния.


    До коментар [#1] от "tucker case":

  • 6
    thirstymind avatar :-|
    thirstymind

    Да построим общински жилища в Борисовата или южния парк какво ще кажете ???

    Тази зона е ПАРК - Аязмото - емблемата на Стара Загора. В парковете не се строи незаконно ! Когато незаконен строеж се установи - постройките се премахват! Ако това води до проблем - на проблема се намира решение - какво има да се говори !

  • 7
    reckless avatar :-P
    Consumer

    До коментар [#5] от "sqr47309640":

    Циганите са ни наследство от османската империя, а бомбата са я заложили слугите на коминтерна и СССР навремето, съдейки и пращайки по затворите българи вместо да използват тоталитарната си власт и нейните инструменти далновидно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK