Дървото с костите

Двадесет и пет години след падането на Берлинската стена едно дърво над с. Чепинци продължава да напомня за страха, от който хиляди граждани на бившата ГДР се опитаха да избягат. Десетки, а може би стотици - не успяха

Пътят към сечищата над родопското с. Мързен е прорязан от кални коловози. Спуска се на зиг-заг по стръмния склон и после потъва в мрачното дере. "Тук беше, край кльона – малко над полосата" - Петър едва поема дъх. Вървим през гората повече от час. Не вярвах, но "дървото с костите" тежи в спомените му. Видял го е за последен път преди повече от 25 години, но е сигурен, че още е там. Когато го намира, вдига тъмните очила над челото си и не казва нищо.

Петър Нугин вече наближава петдесетте. А през 1986, когато служил в заставата "Юнак" над с. Чепинци, бил на двайсет.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове