С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
56 10 авг 2014, 0:28, 48728 прочитания

Дървото с костите

Двадесет и пет години след падането на Берлинската стена едно дърво над с. Чепинци продължава да напомня за страха, от който хиляди граждани на бившата ГДР се опитаха да избягат. Десетки, а може би стотици - не успяха

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Пътят към сечищата над родопското с. Мързен е прорязан от кални коловози. Спуска се на зиг-заг по стръмния склон и после потъва в мрачното дере. "Тук беше, край кльона – малко над полосата" - Петър едва поема дъх. Вървим през гората повече от час. Не вярвах, но "дървото с костите" тежи в спомените му. Видял го е за последен път преди повече от 25 години, но е сигурен, че още е там. Когато го намира, вдига тъмните очила над челото си и не казва нищо.

Петър Нугин вече наближава петдесетте. А през 1986, когато служил в заставата "Юнак" над с. Чепинци, бил на двайсет.


"Новобранци бяхме, пристигнали преди ден-два, разказва той. Докараха ни тук всички до един, да видим какви са ги вършили. И да знаем какво трябва да вършим ние." После показва костите една по една. Човешки кости, приковани към дървото с дебели метални клинове, подметки на малки, женски сандали, парчета от кожените им каишки...

"Ей това са "изменниците" – продължава Петър. Така казваше командирът. Застрелвали хората, които са се опитвали да минават границата нелегално - на място, и веднага ги погребвали в плитки гробове. Казваха, че лисиците и чакалите разнасяли костите – тези били от тях. Не знам дали е истина, но така казваха."

Мълчанието



В Чепинци не обичат да говорят за дървото. Хората от селото твърдят, че не са го виждали, само слушали за него. Не обичат да говорят и за времето преди 1989 г., когато паспортите им са били маркирани с печат "първа гранична зона". Страхът е бил цената, която са платили, за да останат в селото си.

"Веднага след построяването на заставата в края на 50-те години започнали да прочистват селищата наоколо от т.нар. "неблагонадеждни", разказва Хайри Милезимов. Той е от малкото местни хора, които не се притесняват да говорят за миналото на граничната зона.

Милицията вдигала цели семейства в 3-4 часа сутринта. Нареждали им да вземат само това, което могат да носят на ръка, и после ги отвеждали към връх Рожен. Там бил сборният пункт. Товарели ги на камиони и ги откарвали към селата на Северна България.

Фотограф: Спас Спасов

"Преди да тръгнат, им казвали: "Погледнете си родните места за последен път, защото вече няма да ги видите!" Онези, които оставали тук, са знаели, че трябва да мълчат", казва още Хайри.
В това мълчание са потъвали с години историите за хора, заловени или разстреляни при опита си да преминат границата с Гърция през 70-те и 80-те години.

Колко са били агентите на Държавна сигурност в Чепинци и околните села никой не знае, но нищо не е оставало скрито. Все се намирало кой да докладва на милицията, ако в района се появи непознат. "Ако някога се е разчувало за хора от бившата ГДР (Германската демократична република), заловени в района на заставата, то е било, защото прекалено много от жителите на Чепинци или селата наоколо са станали свидетели на залавянето", разказва Хайри.

Част от тези истории станаха публично известни едва в средата на 2000 г., но дори и тогава те не бяха разказани от местните хора.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Столицата на културата в счупеното огледало 3 Столицата на културата в счупеното огледало

Няколко важни извода за годината на културата в Пловдив, които потънаха в спорове, шум и призраците на несбъднати проекти

18 яну 2019, 3141 прочитания

Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата

Пловдивската окръжна прокуратура се самосезира заради съмнения в изразходваните средства, изразени в медиите

16 яну 2019, 1886 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Изгубените деца на България

За учениците, които учат в чужбина, родната им страна е място за приятни спомени, но не си правят планове да се върнат

Какво се променя при обжалване на данъчни актове

Доскоро това ставаше само в пет административни съдилища. Сега са включени всички 28 в страната

Загърни се с "Шевица"

Шаловете на Гергана Станкова се продават в Цюрих, Прага, Лил, Москва, Лос Анджелис, Мелбърн

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Льо Корбюзие, който живее на покрива

Домът-ателие на френско-швейцарския архитект Льо Корбюзие в Париж отваря за посетители след двегодишна реставрация

Седем дни в Санкт Петербург

Град на контрасти, театри и невероятни истории

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции

Емисия

DAILY @7PM // 22.01.2019 Прочетете