С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
123 15 авг 2014, 15:38, 39384 прочитания

Изгубените деца на България

За учениците, които учат в чужбина, родната им страна е място за приятни спомени, но не си правят планове да се върнат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



На пръв поглед те не се различават от връстниците си. Харесват същите книги, музика и филми. Искат да учат това, което им е интересно, и да виждат смисъла от това, които правят. Ако поговорим с тях обаче, разбираме, че имат много по-голяма чувствителност за неща, с които ние като че ли сме свикнали‏. Забелязват препълнените кофи за боклук, неточния градски транспорт и невъзпитаните минувачи по улицата. Усещат, когато пред тях стои немотивиран учител, който не иска да им обясни урока.  

Те са български деца, избрали да завършат средното си образование в чужбина. За тях България е мястото, на което им е "мило" да се връщат. За ваканциите. И дотам. Чувстват носталгия за семействата си, но бързо са свикнали с подредения живот. Отдавна са разбрали, че образованието навън е много по-добро, и са сигурни, че ще продължат своето там. Знаят също, че усилията им ще се оценят по-адекватно в чужбина. За свои граждани България ги е изгубила отдавна.   


Защо заминават

Отговорът е кратък и логичен - за да получат по-добро образование. Последното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие класира българските 15-годишни младежи на 47 място по математика от общо 65 държави. За сравнение - Швейцария е на девето, Финландия на 12-о, Австрия на 18-о, а Великобритания на 26-о. Много деца и техните родители започват да оглеждат възможностите за гимназия навън още по време на основните класове. Александър (17) например е в шести клас, когато отваря класацията за най-добрите колежи във Великобритания и се явява на интервю в един от тях. Решава да замине за една пробна година и да види дали ще му хареса. Сега е вече пета година в Брайтън и не мисли за връщане. "Реших, че ще имам по-голям шанс да вляза в добър университет, ако остана там", казва Александър, който "от малък" мечтае да завърши висшето си образование в Англия. Следващата година ще кандидатства финанси и счетоводство в два от най-добрите университети в Лондон. Александър не се колебае много, когато го питаме какви разлики намира в училищата си в България и Англия. "Учителите там се стараят това, което са преподали в час, да е научено, да няма бели петна и пропуски", споделя той и дава пример: когато се преподава нов урок, в следващия час всички ученици правят тест върху него, а несправилите се го повтарят всяка седмица. За разлика от България, където изпитват един-двама, а останалите се скатават.

Отношението на учителите е нещо, което учещите в чужбина деца често забелязват. "Докато учех в България, имах чувството, че учителите не са доволни от работата си и че това се отразява на техните преподавателски умения. Във Виена това се случва рядко", казва Ния (13), която до втори клас учи в частно училище в София, а сега е осми клас в австрийска гимназия. Според нея плюс на новото й училище е, че часовете там са по-интерактивни и по-интензивни - за един учебен час се свършват много повече неща, отколкото в българското училище. "Може би защото дисциплината е по-добра и децата участват активно в урока", допълва Ния. Иначе като атмосфера не намира разлика, защото "формирането на групички - загубеняци, популярни и т.н., не може да се избегне".



Мартина (18) се мести в Англия от може би най-добрата гимназия в България - Американския колеж в София. Тя избира колежа Oakham заради програмата му за международен бакалауреат (IB). В момента е за втора и последна година там и пише мотивационни писма за инженерна специалност в университети в Англия, САЩ и Швейцария. "Струваше ми се, че хората в България не са достатъчно мотивирани - и учителите, и учениците", казва Мартина. Тук тя не е имала чувството, че преподавателите се интересуват от това какво разбират учениците им и какво научават. "Ако самите учители те мотивират повече да работиш, това би променило нещо", смята Мартина. Тя е забелязала, че връстниците й в Англия от много по-рано знаят какво искат да правят по-нататък, не залитат просто по "неща, които звучат готино", а се спират на "по-реални" цели. "Може би от малки ги насърчават да видят в какво са добри и да го следват", е обяснението  на Мартина. За това помага и начинът, по който е изградена гимназиалната програма в Англия - учениците избират само четири предмета и обикновено това са нещата, които смятат, че искат да правят в бъдеще.

Това е накарало и Цвета (18) да избере да завърши средното си образование в Англия. Започва осми клас в английска гимназия тук, но осъзнава, че не иска да учи всички 15 предмета, а само тези, към които има интерес. "Исках да се занимавам с графичен дизайн, изкуства и рисуване", споделя тя и избира колеж в Кембридж, който предлага много неща в тази посока. Първоначалният план е да замине след десети клас, но след интервюто по телефона тя решава да тръгне веднага. От есента Цвета ще учи интернационален бизнес в университета "Уестминстър" в Лондон. "Не се натоварваш толкова много - и физически, и психически. Можеш да си избереш това, което ти е интересно, и го учиш с много по-голям мерак" - в това Цвета намира ползите от английската програма. Помагат и извънкласните дейности на колежа, които според нея правят обучението много по-лесно. Забелязала е също, че учителите там са много по-готови да обясняват и помагат, отколкото тук.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1747 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2314 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Ако не ги искаме, ще си отидат

За да останат в България, младите лекари имат нужда от адекватно заплащане, ясни правила и перспектива

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10