Изгубените деца на България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изгубените деца на България

Изгубените деца на България

За учениците, които учат в чужбина, родната им страна е място за приятни спомени, но не си правят планове да се върнат

Люба Йорданова
41301 прочитания

© Инна Павлова


На пръв поглед те не се различават от връстниците си. Харесват същите книги, музика и филми. Искат да учат това, което им е интересно, и да виждат смисъла от това, които правят. Ако поговорим с тях обаче, разбираме, че имат много по-голяма чувствителност за неща, с които ние като че ли сме свикнали‏. Забелязват препълнените кофи за боклук, неточния градски транспорт и невъзпитаните минувачи по улицата. Усещат, когато пред тях стои немотивиран учител, който не иска да им обясни урока.  

Те са български деца, избрали да завършат средното си образование в чужбина. За тях България е мястото, на което им е "мило" да се връщат. За ваканциите. И дотам. Чувстват носталгия за семействата си, но бързо са свикнали с подредения живот. Отдавна са разбрали, че образованието навън е много по-добро, и са сигурни, че ще продължат своето там. Знаят също, че усилията им ще се оценят по-адекватно в чужбина. За свои граждани България ги е изгубила отдавна.   

Защо заминават

Отговорът е кратък и логичен - за да получат по-добро образование. Последното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие класира българските 15-годишни младежи на 47 място по математика от общо 65 държави. За сравнение - Швейцария е на девето, Финландия на 12-о, Австрия на 18-о, а Великобритания на 26-о. Много деца и техните родители започват да оглеждат възможностите за гимназия навън още по време на основните класове. Александър (17) например е в шести клас, когато отваря класацията за най-добрите колежи във Великобритания и се явява на интервю в един от тях. Решава да замине за една пробна година и да види дали ще му хареса. Сега е вече пета година в Брайтън и не мисли за връщане. "Реших, че ще имам по-голям шанс да вляза в добър университет, ако остана там", казва Александър, който "от малък" мечтае да завърши висшето си образование в Англия. Следващата година ще кандидатства финанси и счетоводство в два от най-добрите университети в Лондон. Александър не се колебае много, когато го питаме какви разлики намира в училищата си в България и Англия. "Учителите там се стараят това, което са преподали в час, да е научено, да няма бели петна и пропуски", споделя той и дава пример: когато се преподава нов урок, в следващия час всички ученици правят тест върху него, а несправилите се го повтарят всяка седмица. За разлика от България, където изпитват един-двама, а останалите се скатават.

Отношението на учителите е нещо, което учещите в чужбина деца често забелязват. "Докато учех в България, имах чувството, че учителите не са доволни от работата си и че това се отразява на техните преподавателски умения. Във Виена това се случва рядко", казва Ния (13), която до втори клас учи в частно училище в София, а сега е осми клас в австрийска гимназия. Според нея плюс на новото й училище е, че часовете там са по-интерактивни и по-интензивни - за един учебен час се свършват много повече неща, отколкото в българското училище. "Може би защото дисциплината е по-добра и децата участват активно в урока", допълва Ния. Иначе като атмосфера не намира разлика, защото "формирането на групички - загубеняци, популярни и т.н., не може да се избегне".

Мартина (18) се мести в Англия от може би най-добрата гимназия в България - Американския колеж в София. Тя избира колежа Oakham заради програмата му за международен бакалауреат (IB). В момента е за втора и последна година там и пише мотивационни писма за инженерна специалност в университети в Англия, САЩ и Швейцария. "Струваше ми се, че хората в България не са достатъчно мотивирани - и учителите, и учениците", казва Мартина. Тук тя не е имала чувството, че преподавателите се интересуват от това какво разбират учениците им и какво научават. "Ако самите учители те мотивират повече да работиш, това би променило нещо", смята Мартина. Тя е забелязала, че връстниците й в Англия от много по-рано знаят какво искат да правят по-нататък, не залитат просто по "неща, които звучат готино", а се спират на "по-реални" цели. "Може би от малки ги насърчават да видят в какво са добри и да го следват", е обяснението  на Мартина. За това помага и начинът, по който е изградена гимназиалната програма в Англия - учениците избират само четири предмета и обикновено това са нещата, които смятат, че искат да правят в бъдеще.

Това е накарало и Цвета (18) да избере да завърши средното си образование в Англия. Започва осми клас в английска гимназия тук, но осъзнава, че не иска да учи всички 15 предмета, а само тези, към които има интерес. "Исках да се занимавам с графичен дизайн, изкуства и рисуване", споделя тя и избира колеж в Кембридж, който предлага много неща в тази посока. Първоначалният план е да замине след десети клас, но след интервюто по телефона тя решава да тръгне веднага. От есента Цвета ще учи интернационален бизнес в университета "Уестминстър" в Лондон. "Не се натоварваш толкова много - и физически, и психически. Можеш да си избереш това, което ти е интересно, и го учиш с много по-голям мерак" - в това Цвета намира ползите от английската програма. Помагат и извънкласните дейности на колежа, които според нея правят обучението много по-лесно. Забелязала е също, че учителите там са много по-готови да обясняват и помагат, отколкото тук.

Мръсните улици на спонтанните хора

Намираме сестрите Калина (18) и Алекс (13) на ваканция в родния град на родителите им Благоевград. Калина е била на четири, когато семейството й е заминало за Виена и няма много спомени за живота в България. Когато е тук обаче, вижда малките детайли, които в крайна сметка правят голямата разлика. "Тук транспортът не е организиран и ако не си местен гражданин, няма как да се ориентираш", дава пример тя. Забелязала е също, че докато извън града тече сроежът на голяма магистрала, малките градски улици стоят с дупки. "Хората искат голямата промяна, от която наистина се нуждаят", смята Калина. В Австрия харесва подредеността, организацията и точността. И въпреки това намира атмосферата в Благоевград много по-спокойна, а хората - по-спонтанни и отворени.

"Ако плажът беше чист, щеще да ми липсва", откровена е Алекс, когато я питаме дали има нещо от България, което й липсва в Австрия. Категорична е, че ако може да промени нещо тук, това би била околната среда. Жал й е също за бездомните кучета, заради които хората недоволстват, но за които всъщност сами са виновни, защото ги изоставят на улицата.

Майката на Калина и Алекс - Елица, потвърждава, че двете често забелязват неща от ежедневието, които за други може би вече са нещо естествено. Питат например защо мъжете в Благоевград "ходят неугледно" и защо кофите се държат препълнени.  

"Не си представям да живея в България за постоянно, защото тогава ще трябва да започна от нула", казва Калина, която ще кандидатства американска литература в Германия. Тя смята, че "в чужбина вратите се отварят повече, а ако една се затвори, друга се отваря". Разбрала е за протестите в България и вярва, че хората са на улицата, защото "българските политици невинаги си вършат работата както трябва".

Макар и още само на 13, Ния също мисли, че във Виена ще има по-добра перспектива за бъдещето. С България я свързват ранните детски спомени и близките й хора, но е сигурна, че ако напусне Австрия, ще й липсва безгрижният живот, удобният транспорт, свободата да се движи из града, без да я е страх, чистите улици, новите виенски приятели. Когато питаме Ния дали е следила гражданските протести в България през изминалата година, тя казва, че дори е гледала на тях като местна, за разлика от чужденците, които "сигурно се питат как е възможно цяла година някакви хора да не работят и да прекарват свободното си време по площадите". Намира недоволството за справедливо, защото разбира оплакванията на хората. Според нея те са искали да постигнат промяна на правителството, честни избори, край на корупцията и по-добър живот.

Освен проблемите в България Ния вече вижда и някои от решенията им. Впечатление са й направили например бедните и бездомни хора и смята, че това лесно може да се подобри по примера на Австрия с построяването на домове за социално слаби хора, места за безплатна храна и други форми на социална помощ. А за да има по-малко хора, които се нуждаят от такива услуги, решението според Ния е по-доброто образование.

Навсякъде, но не тук

Учениците, които вече завършват училище в чужбина, не правят планове за връщане в България. Причините са отвъд дупките по улиците и неточния градски транспорт. Крият се в отношението към труда, в спазването на правилата, в това колко напред гледат хората около теб.

"Винаги ми е много мило, като се прибера, но виждам колко по-назад сме във всяко едно отношение", споделя Мартина, която ще се стреми да се реализира в чужбина, "защото всичко тук е много по-реално и човек прави каквото иска". В Англия й липсва единствено семейството и бързо е свикнала с различния начин на живот. "В България всеки гледа да прецака системата, да направи така, че да свърши по-малко работа и накрая да му е по-добре", забелязала е Мартина. Според нея причината много българи да изберат реализация в чужбина се крие не е само в ниските заплати, а в "това, че никой не оценява знанията, които имаш". "Би ми било странно да уча там в университет още няколко години, да получа добро образование и след това да се върна тук и никой да не оценява това, което съм научила", допълва Мартина.

"Първата година не виждах разлика. От втората обаче започна да ми прави впечатление, че темите за разговор сред връстниците ми тук винаги са едни и същи", казва Цвета. Според нея хората в България често се фокусират само върху маловажни неща от ежедневието, разсъждават ограничено и не са толкова широко скроени. На нея също й прави впечатление, че като че ли в България "не е нужно да си даваш толкова зор", докато в чужбина нещата не се случват толкова лесно, но трудът ти се оценява адекватно.

Животът в чужбина отдавна вече е и променил българските ученици. Те са много по-самостоятелни от връстниците си в България, научили са се да разчитат на собствените си усилия и умеят да взимат решения за живота си. "Лично аз се научих да не завися от останалите, защото съм се местила повече от един път в чужбина и е трябвало да се сбогувам с важни за мен хора", споделя Ния, която е убедена, че животът извън България променя хората. Казва също, че е разбрала колко е трудно да се интегрираш. "В началото аз лъжех, че баба ми е от Щирия, майка ми е австрийка, живяла дълги години в България, а семейството ми се е завърнало току-що в Австрия", разказва Ния. Престава да се притеснява, че е чужденка, когато разбира, че две трети от съучениците й са поне наполовина неавстрийци.

"Мислех, че ще бъда по-привързана към България. Преди бях, вече не съм", казва Мартина, която бързо е свикнала с по-спокойния и уреден начин на живот, както и с интернационалната атмосфера в Англия. "Хората там са по-дружелюбни", смята и Александър. Той казва, че въпреки това като среда България му харесва повече, но плюсът на Англия е по-доброто образование.

Ния, Калина, Александър, Мартина, Цвета и Алекс най-вероятно няма да се върнат да живеят в България. Както много други техни връстници, които още от малки са разбрали, че на некачествените учебни часове, невъзпитаните хора по улицата и неефективните институции има алтернатива. България едва ли има и какво да направи, за да ги привлече обратно. Но може да опита да спре следващите. Като им предложи по-добро образование, спазване на правилата и честна конкуренция. Не само за тяхното бъдеще, но и заради това на самата държава.

На пръв поглед те не се различават от връстниците си. Харесват същите книги, музика и филми. Искат да учат това, което им е интересно, и да виждат смисъла от това, които правят. Ако поговорим с тях обаче, разбираме, че имат много по-голяма чувствителност за неща, с които ние като че ли сме свикнали‏. Забелязват препълнените кофи за боклук, неточния градски транспорт и невъзпитаните минувачи по улицата. Усещат, когато пред тях стои немотивиран учител, който не иска да им обясни урока.  

Те са български деца, избрали да завършат средното си образование в чужбина. За тях България е мястото, на което им е "мило" да се връщат. За ваканциите. И дотам. Чувстват носталгия за семействата си, но бързо са свикнали с подредения живот. Отдавна са разбрали, че образованието навън е много по-добро, и са сигурни, че ще продължат своето там. Знаят също, че усилията им ще се оценят по-адекватно в чужбина. За свои граждани България ги е изгубила отдавна.   


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

123 коментара
  • 1
    galbi avatar :-|
    galbi
    • -13
    • +113

    Как дядовците от 70-те години на миналия век виждаха Б-я.
    Една държава е като обор пълен с крави.Управата са пастирите а ние кравите. Пастирите ни хранят ,доят и правят селекцията.На дойните крави имдават повече фураж ,а яловите и нямащи мляко крави ги коли за месо.
    И ако управата почне да краде -няма да има фураж и кравите ще останат гладни.А гладното животно не дава мляко и ще разруши оградата.
    И ако отворят вратите на обора кравите ще се разбягат. иИ другите умни пастири ще хванат и хранят и доят мляко добрите крави,лошите и без мляко ще идат за месо.
    Пастирите ни и да разберат - ще е късно.
    Но така е като пастира никога не е пасал крави!
    Лесно е да обвиняваш!
    Липсата на способност да се самоорганизираме като общество се вижда.Едва ли някой може да каже обратното!
    Защото резултатите говорят, и последното място в ЕС.
    И вече в цяла Европа.
    И вече е време да потърсим вината в себе си.
    Стига си ни я показвали ,че е от Москва, Брюксел,Вашингтон или Пекин.

  • nedfam
    • -34
    • +158

    Аз лично съм гимназист за 10 клас в частно училище в София и от собствен опит мога да Ви кажа,че всекидневното отиване и връщане до това изпълнено с глупости и невъзпитани младежи място ми опъва нервите до краен предел!Учителите ми по БЕЛ,Математика и разказвателните предмети мислят само как да си напълнят гушката с тлъстата си заплата от 1500лева(частно училище сме все пак) и са крайно несериозни към преподаването,но какво да се прави....?Изобщо не ми се ходи в скапаното българско гимназиално даскало,макар че аз лично се справям с материала,но атмосферата е отвратителна.15 души сме общо в моя клас като повечето от момчетата са пияници,а момичетата чалгарки и тъпи фешънки.За това и аз като порасна ще взема примера на младежите от тази статия и ще напусна България завинаги,а само ако знаете,че съм в средата на тийнеджърството и допреди имах вяра,че ще се оправят нещата,но изгубих надежда окончателно!

  • 3
    axo avatar :-|
    axo

    До коментар [#2] от "nedfam":

    Много интересен коментар, който някои апологети на частното образование тук, във форумите на Икономедия, добре трябва да прочетат, преди отново да реват за това как парите трябвало да следват ученика...

  • 4
    haflinger avatar :-|
    Haflinger
    • -24
    • +123

    И защо изгубени деца?

    Вижте в Природата, какви приспособления за летеж имат семенцата. Дървото е разбрало, че колкото по-надалеч отлетят семената, толкова по-добре и за него. Вероятността да продължи гените си е по-голяма.

    Гледайте на тези деца, като банки за съхранение на българските гени. Нищо не се знае.

  • 5
    nodamncat avatar :-|
    nodamncat

    За мен си мога да кажа, че най-голямата грешка в живота ми е, че не се откъснах от родното образование възможно най-рано.

  • 6
    wox07352390 avatar :-|
    Stoyan Kostov
    • -13
    • +110

    До коментар [#4] от "Haflinger":
    Само че, от семената на Дъба, Явора..и т.н пак пониква дъб или явор, а от тези деца ще се роди Англичанин, Германец, ..и т.н но не и Българин.
    Та затова са "изгубени" за България..а не по-принцип

  • 7
    loremipsum avatar :-|
    loremipsum
    • -17
    • +150

    Тези деца не са изгубени, а живеят и работят щастливо по света. България е много малка част от планетата и човечеството.

  • 8
    buzzjn avatar :-|
    Imeto mi

    Навсякъде, но не и тук - добор е, харесва ми. И да, не бих подложил децата си на това мъчение наречено българско образование, за това още преди да ги направя ще се махна :)

  • 9
    philippe avatar :-|
    philippe
    • -19
    • +146

    това е много комплексарска статия. а кравето умиление, как навън сите са по-умни и по-реботливи е голям балон.

    аз съм учил в чужбина, племенниците ми живеят в чужбина, ходят в добро училище, но и там има дебили и много умни деца. като навсякъде. някои деца само си губят време.
    единствената истина е, че учителите са демотивирани и говорят мн. често за пари в час, което е гадно и не засяга учениците. а и това, че тройките се дават само за присъствие, а навън минимумът е 60% знание за 3-ка.

  • nedfam

    Благодаря ти ,Ехо ,за положителната ти оценка за моя коментар и само бих искал да добавя това,че и моите родители за съжаление се оказаха омагьосани апологети на тема частно образование и частно училище.Аз знам и продължавам и днес да виждам разрухата и в държавните,и в частните софийски училища.Яд ме,че вече е късно и не мога да сменя гимназията,но си взех все пак и една поука и тя е,че във всяко частно училище се мисли само за пари,а директорите там хич даже и не искат да си признаят колко парички са си взели ей така на аванта след като родителите са платили.Учениците в частната сфера са надути глезльовци,които изобщо нямат сила да седнат и да учат.И в моето безпринципно частно училище е същото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK