С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
123 15 авг 2014, 15:38, 40144 прочитания

Изгубените деца на България

За учениците, които учат в чужбина, родната им страна е място за приятни спомени, но не си правят планове да се върнат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Навсякъде, но не тук

Учениците, които вече завършват училище в чужбина, не правят планове за връщане в България. Причините са отвъд дупките по улиците и неточния градски транспорт. Крият се в отношението към труда, в спазването на правилата, в това колко напред гледат хората около теб.

"Винаги ми е много мило, като се прибера, но виждам колко по-назад сме във всяко едно отношение", споделя Мартина, която ще се стреми да се реализира в чужбина, "защото всичко тук е много по-реално и човек прави каквото иска". В Англия й липсва единствено семейството и бързо е свикнала с различния начин на живот. "В България всеки гледа да прецака системата, да направи така, че да свърши по-малко работа и накрая да му е по-добре", забелязала е Мартина. Според нея причината много българи да изберат реализация в чужбина се крие не е само в ниските заплати, а в "това, че никой не оценява знанията, които имаш". "Би ми било странно да уча там в университет още няколко години, да получа добро образование и след това да се върна тук и никой да не оценява това, което съм научила", допълва Мартина.


"Първата година не виждах разлика. От втората обаче започна да ми прави впечатление, че темите за разговор сред връстниците ми тук винаги са едни и същи", казва Цвета. Според нея хората в България често се фокусират само върху маловажни неща от ежедневието, разсъждават ограничено и не са толкова широко скроени. На нея също й прави впечатление, че като че ли в България "не е нужно да си даваш толкова зор", докато в чужбина нещата не се случват толкова лесно, но трудът ти се оценява адекватно.

Животът в чужбина отдавна вече е и променил българските ученици. Те са много по-самостоятелни от връстниците си в България, научили са се да разчитат на собствените си усилия и умеят да взимат решения за живота си. "Лично аз се научих да не завися от останалите, защото съм се местила повече от един път в чужбина и е трябвало да се сбогувам с важни за мен хора", споделя Ния, която е убедена, че животът извън България променя хората. Казва също, че е разбрала колко е трудно да се интегрираш. "В началото аз лъжех, че баба ми е от Щирия, майка ми е австрийка, живяла дълги години в България, а семейството ми се е завърнало току-що в Австрия", разказва Ния. Престава да се притеснява, че е чужденка, когато разбира, че две трети от съучениците й са поне наполовина неавстрийци.

"Мислех, че ще бъда по-привързана към България. Преди бях, вече не съм", казва Мартина, която бързо е свикнала с по-спокойния и уреден начин на живот, както и с интернационалната атмосфера в Англия. "Хората там са по-дружелюбни", смята и Александър. Той казва, че въпреки това като среда България му харесва повече, но плюсът на Англия е по-доброто образование.



Ния, Калина, Александър, Мартина, Цвета и Алекс най-вероятно няма да се върнат да живеят в България. Както много други техни връстници, които още от малки са разбрали, че на некачествените учебни часове, невъзпитаните хора по улицата и неефективните институции има алтернатива. България едва ли има и какво да направи, за да ги привлече обратно. Но може да опита да спре следващите. Като им предложи по-добро образование, спазване на правилата и честна конкуренция. Не само за тяхното бъдеще, но и заради това на самата държава.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 6892 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2619 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Ако не ги искаме, ще си отидат

За да останат в България, младите лекари имат нужда от адекватно заплащане, ясни правила и перспектива

Още от Капитал
Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10