Ако не ги искаме, ще си отидат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ако не ги искаме, ще си отидат

Ако не ги искаме, ще си отидат

За да останат в България, младите лекари имат нужда от адекватно заплащане, ясни правила и перспектива

Люба Йорданова
17850 прочитания

© велко ангелов


"Защо някой има интерес системата да е такава? Явно този риск си струва - за нещо, което се случва извън нашето полезрение."

д-р Емануил Найденов, неврохирург в УМБАЛ "Свети Иван Рилски"
"Държавната болница е огледало на държавата - една трета работят, една трета кръшкат, една трета донасят на шефовете."

д-р Спартак Вълев, медицински онколог в МБАЛ "Надежда"

След само десетина години здравната грижа в България може да изглежда по съвсем различен начин. Може да има работещо електронно здравеопазване, конкуренция на пазара, адекватно заплащане за качествените лекари, доволни пациенти. Има и друг вариант обаче. Повечето млади кадри да са напуснали страната, по-възрастните им колеги да са се пенсионирали, а дефицитът на добри специалисти да е толкова голям, че хората да няма при кого да се лекуват. 

Ситуацията в момента върви към песимистичния сценарий. Според данните от анкета сред млади лекари, оповестени тази седмица, 80% от завършилите медицина имат намерение да търсят реализация в чужбина. Тези, които остават в България пък, логично се насочват към по-доходни специалности и сфери като анестезиологията, патоанатомията и педиатрията отдавна страдат от дефицит на нови кадри. Тези тенденции се наблюдават от години, но ако доскоро говорихме за далечни хипотези, рискът от пълен колапс на здравеопазването вече е съвсем реален в обозримо бъдеще.

Причините младите лекари да напускат България са логични - обидно ниско заплащане, лошо качество на обучението по време на специализацията, липса на перспектива за израстване. Всички те обаче са следствия от големите пороци на здравната система, за които всички говорят отдавна, но никой няма воля да промени. Проблемите се крият в монопола на здравната каса, в защитаването на интереси, далеч от тези на пациентите и техните лекари, в порочно разпределяне на средства, в липсата на стимули за добрите специалисти и на последици за лошите. В крайна сметка освен на лекарите това се отразява и на пациентите - според индекса на европейския здравен потребител за 2013 г. България е на 30-о място от общо 34 държави.

Абсурдното начало

Първата причина, която младите лекари посочват като фактор да напуснат България, е заплащането. И ако сметнете за какво им стига то, ще разберете защо. След като завършат шестгодишното си обучение по медицина в университета, лекарите имат още от четири до шест години специализация. Ако тя е на място, платено от държавата, получават малко над 400 лв. на месец, но ако след приключването й не си намерят веднага работа, са длъжни да отидат някъде по разпределение на министъра - практика, позната от времената на социализма. Логично, повечето предпочитат частната поръчка, за която плащат по 180 лв. на месец. Доскоро лекарите на тези места не получаваха никаква заплата и на практика си плащаха, за да работят. Едновременно с това често вършат огромна част от труда в една клиника и носят голяма отговорност. От няколко години има правило частните специализанти да взимат минимум две минимални работни заплати, но на повечето места това не се спазва. Има и случаи, в които болницата ги кара да подписват договор, че се отказват от заплащането. На специализанти не се разпределят и клинични пътеки, защото здравната каса не признава медицински дейности и документи, извършени и подписани от тях. На всичкото отгоре доскоро специализацията не се водеше и трудов стаж. Така младите лекари се оказват на 30 години без един ден трудов стаж, финансово зависими от родителите си или принудени да работят на няколко места едновременно. Или както казва докторантът по гастроентерология д-р Радислав Наков: "Медицината в България се превръша в едно скъпо хоби - ако имаш парите да си го позволиш, можеш да се развиваш." Наков беше един от младите лекари, които във вторник отправиха призив към институциите. В него те описват системните проблеми, които ги карат да емигрират, и посочват възможните им решения.

Ситуацията може би щеше да е една идея по-поносима, ако въпреки неадекватното заплащане специализантите получаваха качествено обучение. В много случаи обаче това не е така. Базата в много болници, особено извън големите градове, е изключително лоша. Критерии за поддържане на високо качество в обучението също няма и всичко зависи от волята на конкретния лекар. "Познавам единици, които искат да оставят след себе си школа", споделя Спартак Вълев, медицински онколог, един от учредителите на асоциацията на специализантите по медицина и сред подписалите призива. Според младите лекари голяма част от преподавателите им ги приемат като конкуренция, която ще им вземе работата. Стига се до абсурдни ситуации, като например тази в ортопедична клиника, в която по време на операция главният лекар иска от асистиращия му специализант да се обърне, докато той приложи техниката си.

"Въпрос на късмет е да попаднеш на своя ментор, който наистина да иска да те научи на този занаят", смята и д-р Емануил Найденов, неврохирург в УМБАЛ "Свети Иван Рилски", председател на фондация "Остани" и един от инициаторите на гражданската инициатива от тази седмица. Според него липсват както стимули за добрите преподаватели, така и последици за тези, които не си вършат работата. "Ако има обмени между университетите в Западна Европа, духът от там може да бъде пренесен много лесно тук", смята още д-р Найденов и допълва, че така и самите специализанти няма да се чувстват ощетени, че изпускат нещо от съвременната медицина на Запад. Личните си причини все още да е в България неврохирургът определя като нерационални. "Това, че оцелявам тук в България, мен лично ме кара да се чувствам жив", казва той. И остава да се бори, въпреки че знае, че "системата има защитни механизми срещу хората, които искат да променят нещо".

Без светлина в тунела

"Медицината в България се превръща в едно скъпо хоби - ако имаш парите да си го позволиш, можеш да се развиваш."

д-р Радислав Наков, докторант по гастроентерология

Дори и да успеят да издържат годините специализация в България, перспективата след нея също не е много розова. Заплатата на младите лекари се вдига в повечето случаи на около 600 лв., а кариерното израстване в медицината често зависи от необективни критерии. "Има редица случаи на колеги, които не биват допускани да се развиват, въпреки че са способни. А други, ползвайки се от роднински връзки и симпатии, на по 30-40 години вече са доценти", дава пример д-р Найденов. Това действа демотивиращо и съвсем логично качествените млади специалисти се обръщат към западните системи, в които има ясни правила.

"И на Запад има проблеми, но поне има по-голяма сигурност. Тук просто не знаеш какво ще стане следващия месец", споделя специалист по очни болести. И допълва: "Аз лично нямам нужда да взимам пет цифрени заплати, колкото можеш да си докараш на Запад. Въпросът е да имаш достатъчно сигурност."

Демотивиращи са и ежедневните условия на работа - извънредните часове, недостигът на консумативи, невъзможността за работа с адекватна апаратура, дори неосигуряването на храна по време на дежурства. "Това са невероятно много малки камъчета, като всяко едно от тях е на път да обърне колата на здравеопазването и на процеса на работа", коментира д-р Наков, който е завършил през януари тази година. Казва, че иска да се развива в собствената си държава, но си е дал определен срок, в който ако не види промяна, ще се замисли за заминаване.

Всичко това се допълва и от често негативното отношение на пациентите, които, разочаровани от системата (с право), обръщат гнева си към стоящите най-отпред - лекарите. "Това беше удобната позиция на всички управляващи тези 25 години. Много по-лесно е да следваш принципа "разделяй и владей", смята д-р Найденов. "Когато пациентът чака лекарят да го прегледа, той си мисли, че чака конкретния човек, а не знае, че здравната каса иска един куп документи да бъдат готови", дава пример д-р Вълев. Според него връщането на доверието към лекарите ще стане, когато се построи добра система, в която хората чувстват, че за тях наистина се грижат. Но това не може да се случи, докато лекарите са заринати от документи и не съществува зависимост между качеството на грижата за пациента и заплащането на лекаря. 

Попълването на тоновете медицинска документация, която здравната каса изисква за всеки пациент, е огромен проблем за всички лекари. "На шест различни места лекарят пише паспортна част на пациента", дава пример д-р Емануил Найденов. "За да сложим една подкожна инжекция, вършим административна работа около час и половина", допълва и д-р Спартак Вълев. Проблемът лесно може да се реши с работещо електронно здравеопазване, за което обаче, както казва д-р Найденов, "всички говорят, всички са "за", но никой не го е виждал". Освен че ще намали бумащината, е-здравеопазването би засилило и контрола и отчетността в системата, в която очевидно има пробои.

След сблъсъка с всички неуредици в системата решението за напускане на България никак не е трудно. Българските болници на практика се конкурират с тези в целия Европейския съюз, а езиковата бариера се преодолява лесно при перспективата за адекватно заплащане и честно кариерно израстване.

Не е само до пари

"Инвестицията в здраве е дългосрочна, от която не могат да се извлечат политически дивиденти в рамките на един 4 годишен мандат, а медицината е скъпа и изисква голям ресурс, който никой не е склонен да даде."

д-р Деян Попов, докторант по неврохирургия, УМБАЛ "Св. Иван Рилски"

Младите лекари са наясно, че освен недофинансирането на системата въпросът е и в това как се изразходват малкото отделяни средства за здравеопазване. "Един от въпросите, който трябва да си поставим, е #КОЙ печели от ситуацията към момента? Губещите сме ясни, всички ние - пациенти и лекари. Очевидно интересите са концентрирани в малка група хора, поставени на ръководни позиции, които разпределят наличния здравен бюджет в избрани, ,,приоритетни" направления", пишат те в призива си тази седмица. Д-р Найденов е убеден, че течовете в системата "минават през добре известни канали за усвояване на средства, които нямат директно отражение върху лечението на пациентите". А хората, за които системата работи, имат интерес тя да продължи да съществува максимално дълго в този си вид.

След няколко години работа в държавна болница д-р Спартак Вълев е убеден, че тя е "огледало на държавата - една трета работят, една трета кръшкат, една трета донасят на шефовете кой какво е казал за тях". Според него болниците, които са държавна собственост - а такива са по-голямата част в България, не са достатъчно гъвкави и не могат да предложат адекватни условия за младите лекари. Освен това директорите им се назначават от министъра, което автоматично прави тях и служителите им послушни. "Докато болниците са държавна собственост, лекарите никога няма да са независими", категоричен е д-р Вълев. Той споделя, че е имал късмета да попадне на добро място, при хора, които искат да оставят школа след себе си. "Ако се върна назад обаче, не бих кандидатствал пак медицина", искрен е той.

Младите лекари са убедени, че основна част от проблема с разпределянето на средствата се дължи на монопола на здравната каса. Оттам произлизат необясними разлики в заплащането на клиничните пътеки, неоправдани лимити на средствата за лечение, вратички за източване на финансирането, доплащането на консумативи от пациентите. "В момента имаме един едностранен диктат по отношение на лекарите и тяхната лечебна дейност от страна на един монополист", смята д-р Найденов и допълва, че докато касата може да проверява болниците и лекарите, върху нея липсва контрол. "Те са монополисти и като такива са добра мишена за лобизъм, корупция, връзки", коментира и д-р Вълев. Според лекарите решението е да има различни стълбове на здравното осигуряване и много конкуриращи се осигурителни фондове, което да вдига качеството - както на медицинската услуга, така и по отношение на заплащането.

"Проблемите в здравеопазването са следствие от дълги години пренебрегване на цялата система, както и от отказа за реформа в системата", коментира д-р Деян Попов, докторант по неврохирургия в УМБАЛ "Св. Иван Рилски". Според него те няма да бъдат решени в краткосрочен период и е необходимо цялостно преосмисляне на концепцията за това как здравеопазването трябва да бъде след 5,10 и 20 години.

"Това са непопулярни реформи и който ги направи, ще страда от това, че ще изгуби гласоподаватели", е обяснението на Спартак Вълев, когато го питаме защо според него промените в здравеопазването не идват на дневен ред. Той е категоричен, че реформата минава през здравното осигуряване и събирането на неплатените вноски. Освен големия процент здравни неосигурени хора държавата също не плаща пълните здравни вноски на осигурените от нея. "Това в момента не прави впечатление, защото системата има буфер да поеме нещата", смята д-р Вълев. Според него проблемът с недостига на лекари ще стане явен след около 10-15 години, а това е "прекалено далече за хората, които се занимават с политика".

Ако продължава да се чака обаче, и малкото качествени лекари, останали сега в България, отдавна вече няма да са тук.

"Защо някой има интерес системата да е такава? Явно този риск си струва - за нещо, което се случва извън нашето полезрение."

д-р Емануил Найденов, неврохирург в УМБАЛ "Свети Иван Рилски"
"Държавната болница е огледало на държавата - една трета работят, една трета кръшкат, една трета донасят на шефовете."

д-р Спартак Вълев, медицински онколог в МБАЛ "Надежда"

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

50 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    В момента системата е такава, че "старите кучета" обират рушветите, и си докарват по 20-30 бона на месец, а младите лекари взимат 1000 лева. При това положение как да стоят?

  • 2
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    Подобни проблеми има във всяка една сфера... Проблемът е ясен - здравеопазването струва повече отколкото се плаща за него. Същото е и с голям кръг от други професии, които изискват подготовка на кадрите от няколко години. Подготовката на лекарите обаче изисква по-дълъг период, което налага обезателно наличието на държавна политика в сектора. Без да съм лекар мога да посоча повечето проблеми в сектора просто, защото ги има и при всички други професии - липса на приемственост (някакъв комунистически синдром, продиктуван от това, че новите кадри ще те изместят - няма как някой да предпочете стажант пред доцент, тоест тук повече се говори за алчност и ненаситност и други качества от рода отколкото страх, че ще бъдеш изместен), недофинансиране (това в държавния сектор е поради корупция, политическа незрялост и електорат с 4 клас и по-малко и чисто демографски показатели, а в частния поради липса на адекватни регулации, наличие на свръхконкуренция както между фирмите така и работниците и толерирането на сив сектор както и нереални трудови договори), условия на труд (в България условията на труд се спазват само в държавния/общинския сектор, пишат се всевъзможни разпоредби и закони, а спазването им е строго пожелателно).
    Няма да пиша и за другите работи за да не ви отгчавам, но проблемите са идентични навсякъде. Основния проблем е просто казано - липсата на пари. Демографска спирала или нещо такова му казваха - по-малко пари, по-влошени демографски показатели. Не се притеснявам, че няма да има лекари, както не се притеснявам и за другите професии. Въпроса е да имаш достатъчно пари за да си платиш. Ясно е, че този свръхсолидарен модел няма да се запази. Жалкото е, че трябва да стигнем дъното за да може да градим наново!

  • 3
    galbi avatar :-|
    galbi

    На това горе се казва--Боже ,ела си прибери версиите!
    Та нали докторите живеят в Б-я!
    Та пациентите му са от Б-я.
    Едно че няма държавност акто цяло, та на какви закони или организация да разчитат.
    В кои области има закони ,които да се спазват.
    А другото- клиентите им стават все по-бедни.
    Не може да лекуваш беден човек и да станеш богат.
    А пари от държавата няма!
    Няма защото селското стопанство и туризъм хазна не пълнят!
    Нали това са основните ни икономически насоки!
    Забравихте ли?


  • 4
    tww09306483 avatar :-|
    Petleshev

    Както се казва в коментар малко по-горе старите кучета обират каймака, младите стоят и гледат... Лекарската професия се оказа достатъчно добре затворена за млади и скоро завършили! Трудно се пробива през големите имена, които първо гледат да пласират собствените си деца, назвисимо че може да не са за тази работа!
    Наистина няма как да лекуваш бедни пациенти и да си богат! Няма на кого да се сърдят младите лекари, освен на колегите си! Здравеопазването е само и единствено в ръцете на лекари!
    Малко се преиграва на тема чужбина от страна на лекарите... Имам двама добри познати лекари (още от студентските години), които заминаха... Единия се върна и въобще не е много въодушевен да започва всичко от начало на 45 години!

  • 5
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    И аз по-скоро споделям мнението на №1.
    Опитах се внимателно да прочета материала и според мен в него има три акцента.
    1.НЗОК е монополист- Да, това е вярно, само не виждам как три каси, ще направят нещата по-добри, особено ако отчетем "положителния" опит на частните пенсионни фондове.
    2. Тежкото (това е истина) обучение и калпавата специализация. Първото е обективно, но второто страшно много зависи от по-старите колеги и шефовете. Питам аз, къде е ЛС - аз не съм чул и дума от тях, освен постоянния, но не безкористен плач за няколко долара повече.
    3. Ниското заплащане за младите лекари - това кореспондира до голема степен с т.1.
    Дума няма в статията или само мимоходом се маркират, злоупотребите със действително скромните ресурси на НЗОК и бюджета. Това че парите са малко, значи ли че трябва буквално да се крадат. Разхищават се в самата каса (собствените и разходи са бая значими, краде се по пътеки, краде се при закупуване, обслужване и консумативи на скъпо оборудване, краде се и се злоупотребява и с фармацевтичните средства - кой не се е сблъсквал. Да споменавам ли "бедните" и нещастни зъболекари, които в сивата ли, в черната ли икономика се намират, Господ знае?
    Вярно е, че и като харод сме бедни, но и от класиката в литературата знаем, че хората нивата са си продавали за "здраве". Горе-долу това става и днес, краде се от НЗОК и бюджета, даваме и ние, всеки един от нас, като го закъса е готов и дава и това което има и това което може да заеме. Така че, въртят се едни, общо взето не лоши за страната пари, но качеството на здравеопазването в масовия смисъл на думата е доста никакво и аз поне досега, не съм чул някакво смислено и достатъчно последователно преложение за промени, освен да цвъкнеме още някоя пирамидка под булото на частна здравна каса.

  • 6
    nikeair avatar :-|
    NicK

    Съчувствам на лекарите в БГ, в това число и на младите такива, но в същото време не мога да не призная простата истина че лекарите в БГ принизиха най-благородната професия до икономическа дейност тип алъж - вериш или далавера в частния сектор и изместиха митничарите от първата позиция по ниво на корупция в държавния сектор (сега спорят за нея с тези от съдебната система).
    Разбира се повечето от негативите в сектора идват от външни за системата фактори - държавата - ниско финансиране, НЗОК - баснословни кражби и корупция, включително и от нас пациентите - знам какво е чувството да си налягал здраво над книгите в продължение на години и да получаваш жълти стотинки, докато някакви празноглави мутри и сервитьорки в Ст Град изкарват 10 пъти повече от теб, но това е реалността - не всичко е пари!!!
    В тази професия дори още повече водещо би трябвало да е желанието да помагаш на хората - в този смисъл може би не е лошо да добавят и изискване за определен психологичен профил към всички кандидат студенти за специалността!!
    Пък който иска да специализира в чужбина нека го направи, в крайна сметка ако се върне един ден ще донесе със себе си и полезен опит и знания от чужбина!!!

  • 7
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Лекарската професия,както и учителската са призвание.Но когато един лекар се превърне в ЕТ и когато здравната система стане самодостатъчна,когато за една и съща услуга плащаме по два пъти/и тя пак не е на ниво/,това вече е голям проблем.Най-бедната държава в ЕС отделя средства да обучава лекари,а те потеглят към богата Европа,вместо да направят всичко възможно да променят нещо тук,това също е голям проблем.

  • 8
    fras avatar :-|
    fras

    Причините младите лекари да напускат България са логични - обидно ниско заплащане, лошо качество на обучението по време на специализацията, липса на перспектива за израстване.....
    --------------------------------------
    Това се отнася в пълна степен за всички българи.
    Защо обаче се вайкат само лекари, преподаватели и пр., които взимат заплатите си от нашите данъци? Защо техните заплати трябва да "мерим" по европейски?
    Щели да бягат в чужбина?
    Един хуманитарист много по-трудно ще бъде нает в чужбина от един инженер например.
    То затова и не останаха много читави инженери, съответно няма кадри за производство с висока добавена стойност, следва няма високи заплати за работници, няма данъци и осигуровки, следва - няма пари и за лекари, даскали и др. такива.
    А за да вдигнем заплатите на последните с толкова, колкото те искат, трябва да вземем тези пари от работещите в реалния сектор, т.е. да им намалим дохода.
    И да изгоним и малкото останали знаещи и можещи хора там.

  • 9
    klecho avatar :-|
    klecho

    Ами прав им път- сигурен съм че на Запад, вече не спят спокойно, от вълнения за тяхното скорошно пристигане.

    Докато продължаваме да изпитваме овче преклонение към лекарското съсловие, ще сме на този хал.

    С какво един лекар е по-добър от един архитект, математик, молякулярен биолог, финансист, че да има претенции за многократно по-високо заплащане?

    Иначе, лекари можем да си внесем от поне 20-30 места в Източна Европа и Централна Азия.
    Кой знае, може би дори дори по-добри от настоящите. Все пак, в България най-способните хора традиционно не избират да учат медицина.

  • 10
    axo avatar :-|
    axo

    Както и други коментиращи преди мен са казали, унизителното заплащане и неясните перспективи за кариерно развитие са типични за много други професии в България. На мен обаче ми прави лошо впечатление това непрекъснато говорене за пари от страна на лекари и учители, особено млади и неутвърдени професионалисти (защото един лекар под 45 си е неопитен, както и да го гледаш). Да, проблеми в здравеопазването има, но не съм убеден, че те са само във финансирането. Който иска много пари, слава и признание - да ходи да рита топка, да пее или да снима филми. Да си лекар или учител е въпрос на призвание, а уважението се печели трудно и с години. Човек трябва да има желание за работа и да се старае да дава най-доброто от себе си независимо от условията. Който е наистина добър, той получава признание неизбежно. Днешните млади хора обаче като че ли забравят това и искат всичко наведнъж. Дипломата сама по себе си не е гаранция за качество и единственото условие за голяма заплата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK