Италианските пенсионери в България : Тук все още има приятелство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Италианските пенсионери в България : Тук все още има приятелство

Италианците и техните български съпруги често си организират срещи на живо през Facebook групи

Италианските пенсионери в България : Тук все още има приятелство

Евтиният живот и топлите отношения между хората привличат италианците в златна възраст

Зорница Стоилова
23934 прочитания

Италианците и техните български съпруги често си организират срещи на живо през Facebook групи

© Велко Ангелов


Mollo Tutto. Оставям всичко. Това е мотото на съвременния италиански пенсионер. Така се казва сайт в интернет, в който италианци, пръснати по целия свят, обменят информация къде, извън Италия можеш да живееш добре с 1000 евро на месец. Mollotutto.com има администратори във всяка страна, които да те преведат през местните правила или просто да ти разкажат за средата и хората. Бившият шофьор на камион в Милано Франко Луиджи Тенка отговаря за България.

Енергичен мъж, прехвърлил 70-те, той говори със самочувствието на човек, издал книга за приключенията си в България. Натрупал е медиен стаж в една купчина телевизионни предавания, в които обяснява защо България е малкият рай на италианските пенсионери. След последното му участие, преди няколко месеца, получава 1600 имейла от италианци, които се интересуват как могат да дойдат и да останат тук.

Вера и Франко Луиджи Тенка са семейство от пет години. Франко се шегува, че му е трудно да научи български, затова винаги ходи на пазар в София с мобилния си телефон. А Вера е готова да помага с превода от другата страна на слушалката.
Фотограф: Велко Ангелов

Историята на Франко, както той обича да казва, е с един куршум - два заека. Когато си дава сметка, че с пенсията, която получава, за него е почти невъзможно да оцелее в родния Милано, попада на публикация в интернет колко добре се преживява в България със същите тези 1000 евро. По същото време се запознава във Facebook със софиянката Вера Соколова. След известно време й идва на гости, за да се увери сам в прочетеното онлайн. Убеден, че това са мястото и жената за него, предлага й да се оженят и няколко месеца по-късно натоварват цялата Италия на Франко в колата и вече пътуват към София завинаги. "Освен че намерих любовта, усмихва се закачливо Франко Луиджи, съм в голям град също като Милано, в който животът е по-евтин с 60%. Тук получавам брутната си пенсия, без да плащам данъци в Италия." Той разяснява придобитото си най-ценно ноу-хау в България - ако се регистрираш в НАП, че живееш постоянно тук, започваш да плащаш данъци по българското законодателство. В България за разлика от Италия пенсиите не се облагат допълнително и затова Франко Луиджи получава пълната сума, която му се полага. "Намерих много приятели. Сами разбирате защо ми харесва да живея тук. Нищо не ми липсва от Италия", отсича господин Тенка.

"Искам да живея като българин"

На стотина километра от София срещаме друг "колега" на Франко, който прекарва старините си, отговаряйки на безчет имейли на италианци, които му пишат и искат информация и новини как се живее в България и как да се преместят тук. Седемдесет и три годишният Антонио Тутино от района на Сицилия, който е прекарал целия си съзнателен живот в Рим, сега се радва на делник, лишен от стрес, в Пазарджик. Да кажем, че си почива обаче би било прекалено. Освен че списва блог www.italia-bulgariasoloandata, в който описва впечатленията си от България и е написал малка книжка "Scoprire la Bulgaria" (Да откриеш България - бел. прев.), Антонио е референт на патронажа ENASC - осигурява поддръжка на тези италианци, които имат нужда от дейности, свързани с осигуровки и декларации за доходи. Не му остава време да редува предишната си рутина от телевизия, компютър и разходки, защото непрекъснато посреща свои сънародници, които пристигат в Пазарджик, за да опознаят града или за да се преселят. Някои са пенсионери, други предприемачи, които искат да отворят фирми. "Моят уседнал живот приключи, но така е добре, защото е много по- удовлетворяваща усмивката и надеждата, които оставям на италианците, които ме търсят и на които мога да помогна", казва бившият печатар Антонио.

В началото изборът му на място е случаен, просто това е градът, в който живее неговият приятел българин, който напуска Италия, за да се върне в Пазарджик. "Но градът ми хареса веднага, защото тук се почувствах така спокоен, че ме върна назад към младежките ми години", разказва господин Тутино. "Където и да отиде човек по света, ще намери винаги положителни и отрицателни аспекти на средата, в която живее. Въпрос на характер и интелект е да умеем да се адаптираме и да живеем добре, или пък ако не успеем, да си отидем", разсъждава той и добавя: "Аз принадлежа към първата категория хора, намерих много приятели в България, хората са винаги сърдечни и добре разположени. Какво може да се иска повече?"

Емилио Магнани и неговата съпруга Беата-Ана изпращат дъщеря си да учи в Милано, а те се готвят за нов живот в бургаския квартал "Меден рудник"
Фотограф: Велко Ангелов

Повече от щастлив с хората и средата тук се чувства и 67-годишният Емилио Магнани от Реджо Емилия, който отскоро обитава жилище под наем в бургаския квартал "Меден рудник". "Искам да живея като българин. Обичам страната, историята, природата. Тук е чудесно", нарежда на чист и ясен български език Емилио. Още от млад той е на "ти" със славянските езици, за което допринася и полската му съпруга Беата-Ана. Първите му спомени са от Слънчев бряг през 70-те. "Бях много пъти тук при Тодор Живков", смее се Емилио, който преди да се пенсионира, е работил в различни заводи, но изкарва допълнително и като преводач. През пролетта, когато дъщеря му завършва училище и заявява, че иска да учи моден дизайн в Милано, Емилио пресмята, че не може да плаща нейния наем и живот в големия град и да продължи да живее в Реджо Емилия със съпругата си. Започва да търси топъл и слънчев град в България и се спира на Бургас. "Живея на морето. За един лев отиваш на плажа, като ти стане горещо, зад плажа има велика градина", доволен е Емилио. "Аз имам карта BILLA и с 50 лева пазарувам всичко за една седмица. Кафето е 70 стотинки, цацата - лев и двайсет", разказва той ентусиазирано. Забавлява се, като бъбри на български със съседките в супермаркета, както и от факта, че офисът на "Миграция" в морския град е препълнен с руснаци. Всяка вечер гледа емисията на "По света и у нас" на компютъра. "Утре тръгваме за Италия, за да натоварим целия багаж", съобщава доволно той.

"Българското здравеопазване е добро"

Адриано Бусолари (65г.) е работил 36 години в завод в Швейцария, който произвежда електронни компоненти за Ford. Запознава се със съпругата си Светлана в Skype и двамата се местят в София, за да си осигурят достойни и спокойни старини.
Фотограф: Велко Ангелов

Най-голямата изненада във всички разговори с италиански пенсионери, които живеят тук, се оказа впечатлението им от българското здравеопазване като сравнително добро. Малко след като се мести в София с българската си съпруга Светлана, на 65-годишния Адриано Бусолари от Ферара, Северна Италия, му откриват тежко заболяване. Днес той се чувства отлично и е щастлив с лекаря, който се грижи за него в София. Съпругата му разказва с усмивка как работилият цял живот в Швейцария Адриано общува с доктора си на френски език и признава, че може би системата е по-гостоприемна към чужденците, отколкото към българите. 

"Не мога да се оплача от българското здравеопазване", категоричен е и 73-годишният Антонио Тутино. "Тук бях лекуван много добре и оздравях от тумор на пикочния мехур, след лечение, което продължи 3 години", разказва той и добавя: "Открих в българските медици голям професионализъм и една не така често срещана човечност." Последното впрочем е един от ключовите фактори италианците в златна възраст да предпочитат да остаряват зад граница.

Mollo Tutto. Оставям всичко. Това е мотото на съвременния италиански пенсионер. Така се казва сайт в интернет, в който италианци, пръснати по целия свят, обменят информация къде, извън Италия можеш да живееш добре с 1000 евро на месец. Mollotutto.com има администратори във всяка страна, които да те преведат през местните правила или просто да ти разкажат за средата и хората. Бившият шофьор на камион в Милано Франко Луиджи Тенка отговаря за България.

Енергичен мъж, прехвърлил 70-те, той говори със самочувствието на човек, издал книга за приключенията си в България. Натрупал е медиен стаж в една купчина телевизионни предавания, в които обяснява защо България е малкият рай на италианските пенсионери. След последното му участие, преди няколко месеца, получава 1600 имейла от италианци, които се интересуват как могат да дойдат и да останат тук.

Вера и Франко Луиджи Тенка са семейство от пет години. Франко се шегува, че му е трудно да научи български, затова винаги ходи на пазар в София с мобилния си телефон. А Вера е готова да помага с превода от другата страна на слушалката.
Фотограф: Велко Ангелов

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    Отврат!!!

  • 2
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Дали пък не е време и българите да преоткрият България за себе си ?!

  • 3
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Хе, хе, както писах под друга статия на италианската тема - 'Cerca la donna!' Зад всеки италианец, установен в България, се крие жена-българка. Въпросът е дали любовта към България ще оцелее, ако недай Боже, другата връзка се вгорчи.
    Освен 'нежната' връзка има и друго обяснение за 'привлекателността' на родината ни към италианските пенсионери - те правят огромен скок. От малка рибка в голямото море (Милано) Франко се преобразява в 'голяма риба' в местната локва (Пазарджик), ухажвана (до време) от провинциалните медии.
    Няма лошо, пожелавам на всички да продължават да се чувстват все така приятно в България още много, много години! :)

  • 4
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    ''"Открих в българските медици голям професионализъм и една не така често срещана човечност." Последното впрочем е един от ключовите фактори италианците в златна възраст да предпочитат да остаряват зад граница.''

    Въпрос на личен опит - аз пък съм с отлични впечатления от италианските медици и здравеопазване. Дали пък не става дума за отношението (и на българските, и на италианските медици) към един чужденец, т.е. те се стараят да се представят по-добре от обикновеното им поведение?

  • 5
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    ''"Аз имам карта BILLA и с 50 лева пазарувам всичко за една седмица. Кафето е 70 стотинки, цацата - лев и двайсет"''

    Хайде бе! От Билла и за един човек няма да стигнат 50лв на седмица! И това го казва човек от Реджо Емилия, на хвърлей от кулинарната столица на Италия!
    Виждала съм италианци да пазаруват точно в Билла и съм недоумявала какво ли могат да намерят за купуване там! Освен че цените са доста високи, респективно качеството.
    В Италия може да се харчи много по-малко за храна и дрехи, отколкото в България, а качеството и на двете ще е далеч по-високо от купеното у нас. Хайде да не си разказваме глупости. Да не би Дневник да е платил за тази 'реклама' на България? Или пък Билла, в конкретния случай? ;)

  • 6
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Апропо Била и подобните и' 'супермеркати': ще дам отново пример с италианския ми приятел: той получава едва ли не позиви за повръщане, когато посещава тези магазини, особено при вида на месните продукти. И това е предизвикано само то външния вид на стоката - представете си какво би било, ако е известно и истинското и' съдържание!
    Имам приятели българи, живеещи в Ломбардия. Те се ужасяват от огромните суми, които трябва да платят при всяко пазаруване в нашите вериги. За разлика от разходите им в Италия.

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#2] от "Jessika":

    Опитите за преоткриване не са секнали. Даниела Бобева какво каза само преди 1 месец? "Държавата е похарчила милиони евро за писането на общо 156 стратегии по всевъзможни теми". А вече ние знаем, няма нужда тя да го доизрича, че общото между тях е, че никога не успяват да познаят какво ще се случи. Ако пишат, че въглищата ще поскъпнат, то тяхната цена се срива. Ако кажат, че в Бургас трябва да се развива преработката на черноморска риба, то в района се пръкват 3 фабрики за преработка на норвежка сьомга и шотландски стриди. Ако предписват клъстер по стъклопроизводство и керамика в района на Русе, то такива фабрики изникват в Търговище, Севлиево и последно Свиленград, само не и Русе. Ако прогнозират, че трябва да изнасяме уникалния български домат и чушка, то следва бум на износа на зърно. Ако предрекат мощен тласък на спа-туризма и сеския туризъм, то България става меката на алкохолните турове.

    Естествно, и тези италианци ги няма описани в нито една стратегия. Така че, който мисли да вдигне държавата на крака, да остави каквото и да било преоткриване, да намали данъците и пусне невидимата ръка по Адам Смит да работи. Както се вижда от интервютата, когато хората имат пари в джоба, нито здравеопазването им е проблем, нито наемът.

    Но раята ако не се остави да я излъжат с някакви обещания за лесен живот и благини, спуснати на готово, няма да е рая...

  • 8
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#7] от "cinik":

    Т.е държавата трябва да се изтегли от всякакъв опит за стратегии и да остави бизнеса на хората,като единствено тя (държавата) трябва да осигори условитята:
    -добра бизнес среда
    -Хикси данъци
    -Минимум регулации,лицензи и оперативни разходи за биснеса и иперирането му
    -Адекватно и качествено образование
    -Добра инфракструктура
    Така ли да те разбирам ?

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#8] от "kapitalcho":

    Ако това беше управленската философия, досега да сме някъде между балтийците и поляците по богатство. За съжаление, още в понеделник по ресторантите около жълтите павета ще има много сериозни разговори, тип: "Бате к*ре, кфо ми гОвориш, че не мое ъ ме класираш никъде? Кфо парите свършИли? Я виж Капитало, кфо четеме тука? 1000 евро пенция? Шо сте ги изпуснАли теа на вересия? Харе ъ се разбЕреме, верно требе ъ се измисли нешо, теа кинти некак да тръгнат към назе...Иъм телефоните на некфи изкуфели професори от Икономиката, есач' ги стрОим ей тука, хрък-пфууу, ете къде паднА храчката, ете тука върху неа че ги стрОим, ъ напишат една статиийка - кой зеъ ноу пенция, ч требе ъ плаща данък! И виеч' каете, "експертите" са го предписАли, ние сао изпълневаме експертни решения, хъ-хъ-хъ! Ама ъ се разбЕреме отса, моа си е идеата, за менеч' е кфот се събЕре от таа раота! Другите нека ъ си сЕдат на здравната каса и на ДДС-то, я на тех неъ ъ се мешам! Аре, аре ъ прайм нешо, че моята скучубра отка роди второто, п**** и станА златна, ше и е*** майката! Не отскочим ли 2 пъти у месецо у Тайланд, че изпедерастеем тотално! Само тфа са ми 20 бона, бате, а сметай нататък кфоу стаа...Аре, че не се живее, ебати мизерните времена дойдоха, докъде я докарАхме сао, ъ е**живот грозен ъ е**....!"

  • 10
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#9] от "cinik":

    След като такъв е метряла(Тиковни далаверко и компания)-ограничаваш до максимум далаверите му как:
    -Минимална държавна собственост
    -Конкуренция,конкуренция и пак конкуренция(никакви монополи)
    -Лимит на бюджет и лимит на харчене(нямат право на бюджетен децифит и всяка година трябва да имат 2-3 % бюджете излишък)
    -Държавата се отегля от енергетиката и пълна либерализацияето на ваучарна система(която държавата субсидира) и здравна застраховка(единствено за най спешните случаи,може да има държвна такава)
    -Отегляне от здарвеопазването и образованието и веждан
    -Отчетност,отчетност и пак отчетност плюс електронно правителство
    -100 % мажоритрани избори,100 % електронено гласуване,задължително гласуване,образователен и данъцен ценз ...............................................................................
    .........................................
    Да видиш тогава как ще се правят далавери и как Тивкони и Бюреков биха се докопали в парламента.
    Истинския проблем не е пекалено малката власт на политиците-истинския проблем е прекалено голямата власт на политиците,нулевия контрол върху тях и малката власт на гражданите-желаеш ли едно общество да просперира-увеличи правата и властта на гражданите(работещите,честните,образованите).
    П.С
    Полша и балтийските държави ли ?........................изпълнем ли нещата достигаме Тайван,Хонг Конг и Сингапур.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK