С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 22 авг 2014, 16:52, 22279 прочитания

Италианските пенсионери в България : Тук все още има приятелство

Евтиният живот и топлите отношения между хората привличат италианците в златна възраст

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Какво правят италианците в България

Младите италианци в България: София е космополитен град

Страната ни вече е на глобалната карта на възможностите за млади европейци

Малката Италия

Как и защо все повече италианци намират пристан в България

Италианските предприемачи в България: Икономиката е малка, но здрава

Италианци местят бизнесите си тук заради бюрокрацията и данъчното бреме в Италия

Mollo Tutto. Оставям всичко. Това е мотото на съвременния италиански пенсионер. Така се казва сайт в интернет, в който италианци, пръснати по целия свят, обменят информация къде, извън Италия можеш да живееш добре с 1000 евро на месец. Mollotutto.com има администратори във всяка страна, които да те преведат през местните правила или просто да ти разкажат за средата и хората. Бившият шофьор на камион в Милано Франко Луиджи Тенка отговаря за България.

Енергичен мъж, прехвърлил 70-те, той говори със самочувствието на човек, издал книга за приключенията си в България. Натрупал е медиен стаж в една купчина телевизионни предавания, в които обяснява защо България е малкият рай на италианските пенсионери. След последното му участие, преди няколко месеца, получава 1600 имейла от италианци, които се интересуват как могат да дойдат и да останат тук.
Вера и Франко Луиджи Тенка са семейство от пет години. Франко се шегува, че му е трудно да научи български, затова винаги ходи на пазар в София с мобилния си телефон. А Вера е готова да помага с превода от другата страна на слушалката.

Фотограф: Велко Ангелов

Историята на Франко, както той обича да казва, е с един куршум - два заека. Когато си дава сметка, че с пенсията, която получава, за него е почти невъзможно да оцелее в родния Милано, попада на публикация в интернет колко добре се преживява в България със същите тези 1000 евро. По същото време се запознава във Facebook със софиянката Вера Соколова. След известно време й идва на гости, за да се увери сам в прочетеното онлайн. Убеден, че това са мястото и жената за него, предлага й да се оженят и няколко месеца по-късно натоварват цялата Италия на Франко в колата и вече пътуват към София завинаги. "Освен че намерих любовта, усмихва се закачливо Франко Луиджи, съм в голям град също като Милано, в който животът е по-евтин с 60%. Тук получавам брутната си пенсия, без да плащам данъци в Италия." Той разяснява придобитото си най-ценно ноу-хау в България - ако се регистрираш в НАП, че живееш постоянно тук, започваш да плащаш данъци по българското законодателство. В България за разлика от Италия пенсиите не се облагат допълнително и затова Франко Луиджи получава пълната сума, която му се полага. "Намерих много приятели. Сами разбирате защо ми харесва да живея тук. Нищо не ми липсва от Италия", отсича господин Тенка.

"Искам да живея като българин"



На стотина километра от София срещаме друг "колега" на Франко, който прекарва старините си, отговаряйки на безчет имейли на италианци, които му пишат и искат информация и новини как се живее в България и как да се преместят тук. Седемдесет и три годишният Антонио Тутино от района на Сицилия, който е прекарал целия си съзнателен живот в Рим, сега се радва на делник, лишен от стрес, в Пазарджик. Да кажем, че си почива обаче би било прекалено. Освен че списва блог www.italia-bulgariasoloandata, в който описва впечатленията си от България и е написал малка книжка "Scoprire la Bulgaria" (Да откриеш България - бел. прев.), Антонио е референт на патронажа ENASC - осигурява поддръжка на тези италианци, които имат нужда от дейности, свързани с осигуровки и декларации за доходи. Не му остава време да редува предишната си рутина от телевизия, компютър и разходки, защото непрекъснато посреща свои сънародници, които пристигат в Пазарджик, за да опознаят града или за да се преселят. Някои са пенсионери, други предприемачи, които искат да отворят фирми. "Моят уседнал живот приключи, но така е добре, защото е много по- удовлетворяваща усмивката и надеждата, които оставям на италианците, които ме търсят и на които мога да помогна", казва бившият печатар Антонио.

В началото изборът му на място е случаен, просто това е градът, в който живее неговият приятел българин, който напуска Италия, за да се върне в Пазарджик. "Но градът ми хареса веднага, защото тук се почувствах така спокоен, че ме върна назад към младежките ми години", разказва господин Тутино. "Където и да отиде човек по света, ще намери винаги положителни и отрицателни аспекти на средата, в която живее. Въпрос на характер и интелект е да умеем да се адаптираме и да живеем добре, или пък ако не успеем, да си отидем", разсъждава той и добавя: "Аз принадлежа към първата категория хора, намерих много приятели в България, хората са винаги сърдечни и добре разположени. Какво може да се иска повече?"
Емилио Магнани и неговата съпруга Беата-Ана изпращат дъщеря си да учи в Милано, а те се готвят за нов живот в бургаския квартал "Меден рудник"

Фотограф: Велко Ангелов

Повече от щастлив с хората и средата тук се чувства и 67-годишният Емилио Магнани от Реджо Емилия, който отскоро обитава жилище под наем в бургаския квартал "Меден рудник". "Искам да живея като българин. Обичам страната, историята, природата. Тук е чудесно", нарежда на чист и ясен български език Емилио. Още от млад той е на "ти" със славянските езици, за което допринася и полската му съпруга Беата-Ана. Първите му спомени са от Слънчев бряг през 70-те. "Бях много пъти тук при Тодор Живков", смее се Емилио, който преди да се пенсионира, е работил в различни заводи, но изкарва допълнително и като преводач. През пролетта, когато дъщеря му завършва училище и заявява, че иска да учи моден дизайн в Милано, Емилио пресмята, че не може да плаща нейния наем и живот в големия град и да продължи да живее в Реджо Емилия със съпругата си. Започва да търси топъл и слънчев град в България и се спира на Бургас. "Живея на морето. За един лев отиваш на плажа, като ти стане горещо, зад плажа има велика градина", доволен е Емилио. "Аз имам карта BILLA и с 50 лева пазарувам всичко за една седмица. Кафето е 70 стотинки, цацата - лев и двайсет", разказва той ентусиазирано. Забавлява се, като бъбри на български със съседките в супермаркета, както и от факта, че офисът на "Миграция" в морския град е препълнен с руснаци. Всяка вечер гледа емисията на "По света и у нас" на компютъра. "Утре тръгваме за Италия, за да натоварим целия багаж", съобщава доволно той.

"Българското здравеопазване е добро"
Адриано Бусолари (65г.) е работил 36 години в завод в Швейцария, който произвежда електронни компоненти за Ford. Запознава се със съпругата си Светлана в Skype и двамата се местят в София, за да си осигурят достойни и спокойни старини.

Фотограф: Велко Ангелов

Най-голямата изненада във всички разговори с италиански пенсионери, които живеят тук, се оказа впечатлението им от българското здравеопазване като сравнително добро. Малко след като се мести в София с българската си съпруга Светлана, на 65-годишния Адриано Бусолари от Ферара, Северна Италия, му откриват тежко заболяване. Днес той се чувства отлично и е щастлив с лекаря, който се грижи за него в София. Съпругата му разказва с усмивка как работилият цял живот в Швейцария Адриано общува с доктора си на френски език и признава, че може би системата е по-гостоприемна към чужденците, отколкото към българите. 



"Не мога да се оплача от българското здравеопазване", категоричен е и 73-годишният Антонио Тутино. "Тук бях лекуван много добре и оздравях от тумор на пикочния мехур, след лечение, което продължи 3 години", разказва той и добавя: "Открих в българските медици голям професионализъм и една не така често срещана човечност." Последното впрочем е един от ключовите фактори италианците в златна възраст да предпочитат да остаряват зад граница.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новите от запаса 1 Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

23 авг 2019, 900 прочитания

Университети зад европейския борд 6 Университети зад европейския борд

Няма нито един от България сред селектираните консорциуми в нова инициатива за висшето образование в ЕС

9 авг 2019, 10429 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 4137 прочитания

23 авг 2019, 3733 прочитания

23 авг 2019, 2602 прочитания

23 авг 2019, 1819 прочитания

23 авг 2019, 1630 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Италианските предприемачи в България: Икономиката е малка, но здрава

Италианци местят бизнесите си тук заради бюрокрацията и данъчното бреме в Италия

Надвиснала ли е световна рецесия

Глобалните инвеститори са в състояние на паника и готови да инвестират в дългове с отрицателна доходност

"Друсана" държава

Заради нежеланието си да различи индустриалния коноп от марихуаната България е на път окончателно да остане извън CBD индустрията

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота