Италианските предприемачи в България: Икономиката е малка, но здрава

Италианци местят бизнесите си тук заради бюрокрацията и данъчното бреме в Италия

Марио Монтесоро, собственик на заведения в София, смята, че грешните политически решения са прогонили италианските предприемачи зад граница
Марио Монтесоро, собственик на заведения в София, смята, че грешните политически решения са прогонили италианските предприемачи зад граница    ©  Велко Ангелов
Марио Монтесоро, собственик на заведения в София, смята, че грешните политически решения са прогонили италианските предприемачи зад граница
Марио Монтесоро, собственик на заведения в София, смята, че грешните политически решения са прогонили италианските предприемачи зад граница    ©  Велко Ангелов

"Трудно можеш да срещнеш емигрант италианец, който да гладува. Аз обичам да казвам, че това е, защото работим сериозно. Особено ние, хората от Северна Италия, не си гледаме часовника, докато сме на работа", усмихва се 40-годишният Алберто Кандусо, родом от бившата автомобилна столица Торино. Той е от поколението италиански предприемачи, за които да правят бизнес в България е съзнателен и прагматичен избор. Една част (може би най-видимата) от тях се насочват към ресторантьорския бизнес, защото, както казва Алберто, храната им е в кръвта. Други са в производството или предлагат консултантски услуги, но общото между всички е, че тук правят бизнес, свободни от бюрокрацията и данъчното бреме в родната Италия. А и всеки поотделно е установил, че културната близост между италианците и българите може да е източник както на приятни изненади, така и на неприятности в работата.

Най-голямата разлика между това да емигрираш от Италия преди десет години и сега според Алберто е, че преди го правиш, за да търсиш нещо по-добро. Сега е въпрос на оцеляване. Той самият се насочва към българския пазар преди десет години. С тогавашния си бизнес партньор се занимават с производство на електрически нагреватели - сектор, силно притеснен от китайската конкуренция, в който 90% от крайната цена на продукта се формират от цената на работната ръка. "Трябваше да преместим производството и България беше хем близо, хем имаше ноу-хау, хем трудът беше и все още е евтин", разказва той. Отварят фабрика в Кюстендил, постигат таргетите си година и половина по-рано от предвиденото и днес компанията е лидер в областта си. Алберто обаче излиза от бизнеса преди време и днес се занимава с търговия на системи за автоматизация на производството. Представител е на пет големи италиански фирми с опит в индустрията, а клиенти в България са му големи международни компании като Nestle, Mondelez, Ideal Standard, както и български като ТЕСИ.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал