Малката Италия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малката Италия

Малката Италия

Как и защо все повече италианци намират пристан в България

Зорница Стоилова
39417 прочитания

© Инна Павлова


Има много начини да кажеш, че една страна е изостанала. Единият е с клишето "най-бедната страна в ЕС", залепено за България в новинарските емисии. Другият е "приличен стандарт на живот на най-ниска цена в Европа", както ни представя в Италия RAI 1.

Послание, което гали ушите на предприемачи, които се оглеждат за евтин труд и ниски данъци, на пенсионери, които след наема и сметките искат да им остава поне за едно хубаво еспресо, и на млади хора, които търсят бягство от омагьосания кръг на временните договори. Учудващо или не, но за различни групи от италианското общество двата часа полет с Wizz Air до България се оказват билет за ново начало. Така в София, Пловдив и Бургас изникват автентични италиански заведения, а по улиците все по-често се прозява онова напевно разтягане в края на думите, по което се познава истинският италианец. Те са тук, за да поостанат.

Няма много публични данни, с които да се нарисува тази картина, но дори и малкото, с които разполагаме, я потвърждават. Макар и да не са толкова много като абсолютен брой (в сравнение с руснаците например), италианците, които избират България, за да живеят и работят, се увеличават през последните години. След гърците и румънците те са най-голямата група граждани на ЕС, които се задържат тук за повече от снимка пред "Невски" (виж графиките).

Причините за това се крият по-скоро в колелата на буксуващата италианска икономика, отколкото в селската хубост на България.

Ciao, Италия

Алберто Кандусо, който от девет години живее в София, е роден в бившата автомобилна столица Торино. От общо десет души в неговата приятелска компания само трима са останали в Италия. Във фабриките на FIAT в Торино сега работят около 500 души. В детството на Алберто са били 30 хиляди, дошли от всички краища на страната. Около автомобилостроенето процъфтяват десетки други свързани бизнеси и индустрии. Днес дори баровете и ресторантите фалират един по един, защото няма кого да обслужват.

Торино е нагледен пример за трансформацията на една от най-големите икономики в Европа в бавно потъващ кораб. Публичният дълг на страната достигна 134% от БВП тази година и ако икономиката не започне да отбелязва по-висок ръст, обслужването на този дълг ще я дърпа надолу. Бизнесът се задъхва от драконовските антикризисни мерки, а прибираните от държавата данъци понякога достигат повече от половината от размера на доходите на домакинствата. За майката на Алберто, която има малък магазин в Торино, вече е трудно да изкарва до края на месеца. Средната класа в Италия се стопи, казва Кандусо. Да започнеш свой бизнес в момента според него е почти невъзможно, защото банките не отпускат кредити, а средствата, които трябва да изгориш в бюрократичния тунел, за да си откриеш фирма, достигат 9 хил. евро.

Безработицата сред младите и хората на средна възраст буквално копае дъното, стигайки най-внушителните си нива за последните четиридесет години. Ако преди няколко години заплата от 1000 евро се е считала за обидна сред образованите младежи, сега е чист късмет, ако се сдобиеш с такава. "Хората на моята възраст вече са развили такова мислене, че ако имат работа, стоят там, дори да я мразят, защото е единствената им възможност", разказва 35-годишната Луана Лумпеняни, която отскоро работи в застрахователна компания в София. Да успееш да си намериш работа на постоянен договор е сложно упражнение в днешна Италия, а без такъв забравяш и за ипотека за собствено жилище, и за лизинг за кола, и за собствено семейство. "Затова има хора на по 35, които още живеят при родителите си", казва Луана. 

"Италия за възрастни" също не е ваканция. Когато се пенсионира, бившият шофьор на камион Франко Луиджи Тенка си дава сметка, че не може да си позволи да остане в Милано. Пенсиите в неговия диапазон се облагат с близо 30% данък. С по-малко от 800 евро, които му остават, той трябва да плаща наем, сметки, да поддържа жилището си и колата си и да се храни. За него е въпрос на оцеляване да потърси друга опция. В България, освен че живее чудесно с тези пари, получава и брутната си пенсия, тъй като тук тя не се облага допълнително.

Като Италия от 60-те

И все пак защо всички тези италианци на различна възраст, с различни проблеми, очаквания и амбиции се спират точно на България, за да се спасят от кашлицата на Стара Европа? За бизнеса отговорът е сравнително ясен. Ресторантьорът Фабио Лонго, който държи квартално заведение в София, намира тук Италия от 50-те и 60-те години. "Малко диво, след голяма криза, но с ниски данъци, без фискалните белезници на Италия."

Търговският аташе на италианското посолство в София д-р Доменика Ротела го представя малко по-научно: причините България да е предпочитана от италианци с бизнес намерения са ниските оперативни разходи, благоприятното данъчно облагане, опитната трудова ръка с добър потенциал за професионално обучение и стратегическата географска позиция. Според нея броят на италианските компании тук се увеличава в последните години заради определено ниво на зрялост, което е достигнал българският пазар.

Към този микс от силни черти на България Пиетро Луиджи Гиа, председател на сдружението на италианските предприемачи "Конфиндустрия България", добавя и културната близост между двете страни, както и еврофондовете като двигател за привличането на нови индустрии. "Ако в следващия програмен период еврофондовете се използват правилно, сме сигурни, че страната ще расте по-бързо и по-добре", коментира той. Гиа също отчита засилен интерес на италианския бизнес към България, но не го смята за изцяло ново явление, а го отдава на добри традиции в търговското сътрудничество между двете държави.

Що се отнася до пенсионерите и младежите, това, което ги задържа тук, често отива отвъд прагматичното. Парадоксално, но и за едните, и за другите, е еднакво вероятно да срещнат любовта тук. Както ще ви обясни 70-годишният Франко Луиджи Тенка: "Голямата разлика между Италия и България е приятелството. Тук то все още съществува. В Италия всичко е само пари."

Вижте историите на различните групи италианци в България тук:

Италианските пенсионери: Тук все още има приятелство

Италианските предприемачи: Икономиката е малка, но здрава

Младите италианци: София е космополитен град

По темата работиха и Илин Станев и Десислава Лещарска

 

Колко е голям италианският бизнес в България

И според "Конфиндустрия", и според посолството компаниите с италиански капитал в България са около 1000, а според италианския статистически институт търговският обмен между България и Италия през 2013 г. се оценява на 4 млрд. евро. Секторите, към които италианците се насочват традиционно, са текстил, обувки и метали. Има обаче засилващ се интерес в сектори като енергия, електроника, инфраструктура, строителство и земеделие.

"Земеделието в България също има огромен потенциал. Италиански фирми имат интереси в този сектор и смятаме, че ако публичният сектор изиграе своята роля в опростяване на правната рамка и позволи по-силен поток на чуждестранни инвестиции, през следващите години процъфтяващото селско стопанство ще бъде една от икономическите характеристики на България, така както е било в миналото", казва Пиетро Луиджи Гиа, председател на сдружението на италианските предприемачи "Конфиндустрия България". "Енергетиката също е значим сектор и там има няколко инвестиции", добавя Гиа и отбелязва, че решенията на правителството на Орешарски по отношение на възобновяемата енергия са забавили този феномен. "Все пак сме убедени, че има огромни възможности и че инвестициите в бранша ще се подновят."
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Има много начини да кажеш, че една страна е изостанала. Единият е с клишето "най-бедната страна в ЕС", залепено за България в новинарските емисии. Другият е "приличен стандарт на живот на най-ниска цена в Европа", както ни представя в Италия RAI 1.

Послание, което гали ушите на предприемачи, които се оглеждат за евтин труд и ниски данъци, на пенсионери, които след наема и сметките искат да им остава поне за едно хубаво еспресо, и на млади хора, които търсят бягство от омагьосания кръг на временните договори. Учудващо или не, но за различни групи от италианското общество двата часа полет с Wizz Air до България се оказват билет за ново начало. Така в София, Пловдив и Бургас изникват автентични италиански заведения, а по улиците все по-често се прозява онова напевно разтягане в края на думите, по което се познава истинският италианец. Те са тук, за да поостанат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

112 коментара
  • 1
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси
    • -12
    • +112

    България праща на Италия болногледачки и слугини,а Италия ни връща ресторантьори и бизнесмени.

  • 2
    carmello avatar :-|
    carmello

    ами 21 век е все пак, ЕС, нали това е идеята- свободно пътуване и работа, и всеки да си търси щастието :)

    италиянците са симпати4ни хора- бях предубеден преди да се запозная и да прекарам време с тях, имаме и доста сходен манталитет, колкото и да е клише това

  • 3
    raytcho avatar :-|
    raytcho
    • -12
    • +177

    по добре паста отколкото дюнери!
    хубави хора, хубава музика, хубава храна, хубави дрехи, хубави коли!
    е и италианките не са за изхвърляне - така, че и конкуренция ще има!

  • 4
    robr avatar :-|
    lynyrdS

    .. много приятно за четене и добра стратегия за страната ... да привлича
    хора от разклатената средна класа на Запад...

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    Прочетете тези думи внимателно, защото историята зад тях е позната на икономистите и е много поучителна:

    " Ресторантьорът Фабио Лонго, който държи квартално заведение в София, намира тук Италия от 50-те и 60-те години. "Малко диво, след голяма криза, но с ниски данъци, без фискалните белезници на Италия." "

    60-те години са времето на италианското икономическо чудо, преди да дойде характерната за цяла Западна Европа "социалната вълна", която за южняшките условия на Италия доведе до добра симбиоза на левите партии и профсъюзите с мафиотските кланове. Днес италианците се оплакват от същите неща, от които и българите, дип че имат 100 години повече капитализъм: бавно правораздаване, законодателство в полза на длъжниците и неизрядните страни по договора, тромав пазар на труда, на фона на огромна неформална икономика, която се разглежда като отдушник и никой не си прави труда да я преследва насериозно.

    Неодволството от италианската данъчна система, което виждаме и сред тези интервюирани, също е международно известно. При нея данъците са високи, но с безкрайно много на брой и сложни по логика възможности за приспадане на разходи. Така в крайна сметка фирмите могат да не платят и нищо, като съвсем нищо не плащат тези, които имат най-добър счетоводител. На повечето италиански компании финансовите отчети са плачевни - точно каквито бяха на българските компании преди въвеждането на общата ставка 10% плосък и корпоративен данък (е, да не забравим и 15% наказателна ставка за едноличните търговци, резутлат от параноичния изблик на омраза на някой чиновник).

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    Асен Марчевски - дългогодишен преводач в посолството на България в Италия и Ватикана, вкл. по времето на процеса "Антонов" издаде книгата "Италиански потайности" със спомени от неговата работа. На една от официалните срещи не си спомням кой точно беше, Косига или Андреоти, беше отворил картата и показал на някое от нашите величия, че разстоянието между България и Италия по въздушна линия е под 500 км. Което ме подсеща за Коридор 8 като алтернатива на вечно претоварените алпийски проходи.

  • 7
    putlernopassaran avatar :-|
    putlernopassaran

    До коментар [#6] от "cinik"- коридор 8 е бита карта заради македонската простотия и албанската дивотия, няма как да се излезе на море на запад - виа игнатия е по-приемливия вариант

  • 8
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Дори и при типичната ни склонност към мърморене и оплакване следва да се отбележеи, че за хора с осигурен чист доход от около 1000 евро на месец - България е земен рай. За учудване ли е тогава, че все по-голям брой чужденци - и италианци и англичани и руснаци - искат да се установят в България? Това е процес, който следва само да се приветства и насърчава.

  • 9
    patchev avatar :-|
    HXP

    Да идват италианците, да правят бизнес и да разкриват работни места!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK