С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
112 23 авг 2014, 16:36, 37694 прочитания

Малката Италия

Как и защо все повече италианци намират пристан в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Какво правят италианците в България

Италианските пенсионери в България : Тук все още има приятелство

Евтиният живот и топлите отношения между хората привличат италианците в златна възраст

Италианските предприемачи в България: Икономиката е малка, но здрава

Италианци местят бизнесите си тук заради бюрокрацията и данъчното бреме в Италия

Младите италианци в България: София е космополитен град

Страната ни вече е на глобалната карта на възможностите за млади европейци

Има много начини да кажеш, че една страна е изостанала. Единият е с клишето "най-бедната страна в ЕС", залепено за България в новинарските емисии. Другият е "приличен стандарт на живот на най-ниска цена в Европа", както ни представя в Италия RAI 1.

Послание, което гали ушите на предприемачи, които се оглеждат за евтин труд и ниски данъци, на пенсионери, които след наема и сметките искат да им остава поне за едно хубаво еспресо, и на млади хора, които търсят бягство от омагьосания кръг на временните договори. Учудващо или не, но за различни групи от италианското общество двата часа полет с Wizz Air до България се оказват билет за ново начало. Така в София, Пловдив и Бургас изникват автентични италиански заведения, а по улиците все по-често се прозява онова напевно разтягане в края на думите, по което се познава истинският италианец. Те са тук, за да поостанат.


Няма много публични данни, с които да се нарисува тази картина, но дори и малкото, с които разполагаме, я потвърждават. Макар и да не са толкова много като абсолютен брой (в сравнение с руснаците например), италианците, които избират България, за да живеят и работят, се увеличават през последните години. След гърците и румънците те са най-голямата група граждани на ЕС, които се задържат тук за повече от снимка пред "Невски" (виж графиките).

Причините за това се крият по-скоро в колелата на буксуващата италианска икономика, отколкото в селската хубост на България.

Ciao, Италия



Алберто Кандусо, който от девет години живее в София, е роден в бившата автомобилна столица Торино. От общо десет души в неговата приятелска компания само трима са останали в Италия. Във фабриките на FIAT в Торино сега работят около 500 души. В детството на Алберто са били 30 хиляди, дошли от всички краища на страната. Около автомобилостроенето процъфтяват десетки други свързани бизнеси и индустрии. Днес дори баровете и ресторантите фалират един по един, защото няма кого да обслужват.

Торино е нагледен пример за трансформацията на една от най-големите икономики в Европа в бавно потъващ кораб. Публичният дълг на страната достигна 134% от БВП тази година и ако икономиката не започне да отбелязва по-висок ръст, обслужването на този дълг ще я дърпа надолу. Бизнесът се задъхва от драконовските антикризисни мерки, а прибираните от държавата данъци понякога достигат повече от половината от размера на доходите на домакинствата. За майката на Алберто, която има малък магазин в Торино, вече е трудно да изкарва до края на месеца. Средната класа в Италия се стопи, казва Кандусо. Да започнеш свой бизнес в момента според него е почти невъзможно, защото банките не отпускат кредити, а средствата, които трябва да изгориш в бюрократичния тунел, за да си откриеш фирма, достигат 9 хил. евро.

Безработицата сред младите и хората на средна възраст буквално копае дъното, стигайки най-внушителните си нива за последните четиридесет години. Ако преди няколко години заплата от 1000 евро се е считала за обидна сред образованите младежи, сега е чист късмет, ако се сдобиеш с такава. "Хората на моята възраст вече са развили такова мислене, че ако имат работа, стоят там, дори да я мразят, защото е единствената им възможност", разказва 35-годишната Луана Лумпеняни, която отскоро работи в застрахователна компания в София. Да успееш да си намериш работа на постоянен договор е сложно упражнение в днешна Италия, а без такъв забравяш и за ипотека за собствено жилище, и за лизинг за кола, и за собствено семейство. "Затова има хора на по 35, които още живеят при родителите си", казва Луана. 

"Италия за възрастни" също не е ваканция. Когато се пенсионира, бившият шофьор на камион Франко Луиджи Тенка си дава сметка, че не може да си позволи да остане в Милано. Пенсиите в неговия диапазон се облагат с близо 30% данък. С по-малко от 800 евро, които му остават, той трябва да плаща наем, сметки, да поддържа жилището си и колата си и да се храни. За него е въпрос на оцеляване да потърси друга опция. В България, освен че живее чудесно с тези пари, получава и брутната си пенсия, тъй като тук тя не се облага допълнително.

Като Италия от 60-те

И все пак защо всички тези италианци на различна възраст, с различни проблеми, очаквания и амбиции се спират точно на България, за да се спасят от кашлицата на Стара Европа? За бизнеса отговорът е сравнително ясен. Ресторантьорът Фабио Лонго, който държи квартално заведение в София, намира тук Италия от 50-те и 60-те години. "Малко диво, след голяма криза, но с ниски данъци, без фискалните белезници на Италия."

Търговският аташе на италианското посолство в София д-р Доменика Ротела го представя малко по-научно: причините България да е предпочитана от италианци с бизнес намерения са ниските оперативни разходи, благоприятното данъчно облагане, опитната трудова ръка с добър потенциал за професионално обучение и стратегическата географска позиция. Според нея броят на италианските компании тук се увеличава в последните години заради определено ниво на зрялост, което е достигнал българският пазар.

Към този микс от силни черти на България Пиетро Луиджи Гиа, председател на сдружението на италианските предприемачи "Конфиндустрия България", добавя и културната близост между двете страни, както и еврофондовете като двигател за привличането на нови индустрии. "Ако в следващия програмен период еврофондовете се използват правилно, сме сигурни, че страната ще расте по-бързо и по-добре", коментира той. Гиа също отчита засилен интерес на италианския бизнес към България, но не го смята за изцяло ново явление, а го отдава на добри традиции в търговското сътрудничество между двете държави.

Що се отнася до пенсионерите и младежите, това, което ги задържа тук, често отива отвъд прагматичното. Парадоксално, но и за едните, и за другите, е еднакво вероятно да срещнат любовта тук. Както ще ви обясни 70-годишният Франко Луиджи Тенка: "Голямата разлика между Италия и България е приятелството. Тук то все още съществува. В Италия всичко е само пари."

Вижте историите на различните групи италианци в България тук:

Италианските пенсионери: Тук все още има приятелство

Италианските предприемачи: Икономиката е малка, но здрава

Младите италианци: София е космополитен град


По темата работиха и Илин Станев и Десислава Лещарска
 
Колко е голям италианският бизнес в България

И според "Конфиндустрия", и според посолството компаниите с италиански капитал в България са около 1000, а според италианския статистически институт търговският обмен между България и Италия през 2013 г. се оценява на 4 млрд. евро. Секторите, към които италианците се насочват традиционно, са текстил, обувки и метали. Има обаче засилващ се интерес в сектори като енергия, електроника, инфраструктура, строителство и земеделие.

"Земеделието в България също има огромен потенциал. Италиански фирми имат интереси в този сектор и смятаме, че ако публичният сектор изиграе своята роля в опростяване на правната рамка и позволи по-силен поток на чуждестранни инвестиции, през следващите години процъфтяващото селско стопанство ще бъде една от икономическите характеристики на България, така както е било в миналото", казва Пиетро Луиджи Гиа, председател на сдружението на италианските предприемачи "Конфиндустрия България". "Енергетиката също е значим сектор и там има няколко инвестиции", добавя Гиа и отбелязва, че решенията на правителството на Орешарски по отношение на възобновяемата енергия са забавили този феномен. "Все пак сме убедени, че има огромни възможности и че инвестициите в бранша ще се подновят."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Столицата на културата в счупеното огледало 3 Столицата на културата в счупеното огледало

Няколко важни извода за годината на културата в Пловдив, които потънаха в спорове, шум и призраците на несбъднати проекти

18 яну 2019, 4480 прочитания

Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата

Пловдивската окръжна прокуратура се самосезира заради съмнения в изразходваните средства, изразени в медиите

16 яну 2019, 2692 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 5691 прочитания

15 фев 2019, 3222 прочитания

15 фев 2019, 3052 прочитания

15 фев 2019, 2913 прочитания

15 фев 2019, 2044 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
In memoriam: Хвърчащият човек

Валери Петров 1920-2014 г.

Денят, след който интернет ще бъде друг

Или поне Брюксел си мисли така

Ти декларира ли биткойна?

Данъчните отново напомниха, че печалбите от търговия и сделки с криптовалути се облагат

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Отрова в руската салата

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.02.2019 Прочетете