С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
30 27 авг 2014, 11:28, 49731 прочитания

In memoriam: Хвърчащият човек

Валери Петров 1920-2014 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Хвърчащите хора
Валери Петров

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.


А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

"Лицето на мъдреца"
Мирела Иванова
2002 г. Капитал



"Когато говорим за делото му - огромно, респектиращо - неизменно иззад книгите наднича и лицето на мъдреца с благ, някак всепрощаващ глас и всевиждащи очила. Зад тях ни гледа неговата чиста душа на дете, с която преназова живота ни с цялата му пълнота и естественост. С таванските спомени и меките есени, когато и дъжд вали, и слънце грее, и се сбогуваме с най-скъпите си същества, и чудом се, чудим и смеем над самите себе си. Моят първи, осъзнат и тръпен досег до Валери Петров се състоя в ученичеството, когато заедно с приятелката ми Хариета четяхме всеки следобед на глас сатиричните поеми "История със знамена" и "Репортаж за трите "хаш". Мисля си, особено втората, е засадила у нас крехките кълнове на съпротива срещу лъжата и обществения фалш; срещу въздуха на несвободата, който все повече се втвърдяваше и ставаше труден за дишане.

Малко по-сетне видях поета на живо - беше някакво тържество, нему посветено, в музея на Яворов. Помня претъпканата, душна заличка, свенливо свития, почти сгънат о две Валери Петров. И Радой Ралин, който стои изправен до вратата и разказва прелюбопитни спомени - и смешни, и страшни. И все повтаря, набляга върху трудолюбието, не - върху работоспособността на поета. Спомня си някакъв запас, когато Валери Петров чертае старателно безупречни схеми с цветни моливи; или общите пребивавания в творческия дом в Хисаря, когато от шест заранта сяда пред пишещата машинка, за да превежда комедиите и историческите драми на Шекспир. Валери Петров слуша и сякаш все повече се смалява и смалява, затрупан от чуждите думи, които го разказват, променят, възхваляват, въздигат и приземяват. Изчезва и се слива с някакъв друг свой, митологичен образ, който напуска едва когато всички замлъкват и той зачита стиховете си.

Музиката в стиховете на Валери Петров унася. От началото чуваш само нея, а сетне на пръсти и деликатно те превземат и мъдростта, и дълбоките води на Словото с трепкащите му нюанси, откривателски рими и смисли, с вечните "стари неща малко поновому".

Уникалното в делото на поета и преводача - аз бих го заменила с "претворителя" - Валери Петров е във факта, че едва ли можеш да го сбъркаш с другиго въпреки цялото му необозримо разнообразие. Но той си е той. И когато превежда "Фауст" на Гьоте (току-що излезе нов негов превод, изд. "Захарий Стоянов"); и когато превежда Джани Родари; и когато се смее горчиво над обществените недъзи; и когато се прощава с любовта и със своя баща. Той си е той между бляскавото, фойерверково остроумие на Шекспировите комедии и мъдрата занимателност на детските приказки; и когато превежда Превер, и когато пише "с любов и нежност" сценарии за киното; и на голия остров от великолепното си стихотворение "Японски филм"; и във филма "На малкия остров"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 2397 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2466 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Министърът, който умееше да слуша

Историкът Мартин Иванов ще се опита да възстанови говоренето за култура начело на министерството

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

На върха на рекламната стълбица. Отново

guts&brainsDDB стана агенция на годината за шести път в творческия рекламен конкурс ФАРА

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век