Министърът, който умееше да слуша
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Министърът, който умееше да слуша

Служители в Министерство на културата описват Мартин Иванов като коректен и отговорен човек

Министърът, който умееше да слуша

Историкът Мартин Иванов ще се опита да възстанови говоренето за култура начело на министерството

Зорница Стоилова, Люба Йорданова
10258 прочитания

Служители в Министерство на културата описват Мартин Иванов като коректен и отговорен човек

© Надежда Чипева


"По същия начин, по който не се грижим за междублоковите си пространства, не чистим градинките в квартала, хвърляме фасове в асансьорните шахти или си пишем имената по стените, така се отнасяме и към културата".

Доц. Мартин Иванов, служебен министър на културата

"Всички сме за кратко време. Можем да пуснем няколко хартиени корабчета по реката и да се надяваме те да продължат да плуват и след нас." Наскоро Мартин Иванов разговаря със своя позната и тя му припомня тази реплика, която е запомнила от него. Оказва се добра метафора за епизода му като служебен министър. Историкът, поел Министерството на културата, е реалист, че в двумесечния си мандат няма да може да подреди оплетения в конфликти сектор. Нито да задвижи колелата на ръждясалите реформи.

Може обаче да пусне няколко корабчета: да потуши вече бушуващи пожари, да възстанови диалога там, където е бил прекъснат, да върне доверието на разочаровани партньори, да осветли теми и проекти, по които обществото съзнателно е държано на тъмно. И да стиска палци, че това несвойствено за българските институции животно - приемствеността, ще бъде отгледано при следващото редовно управление. "Нашият мандат е изключително ограничен и ще бъде непочтено дори да правим заявки за големи промени", казва доц. Мартин Иванов пред "Капитал". "Моята цел е да насоча прожекторите към културата, да бия камбаната и да решим няколко конкретни казуса, които са наболели. Ако успеем, ще смятам, че не сме стоели самоволно в министерството."

Колко е важно да умееш да слушаш

Спешните задачи в първите дни на мандата му са образували купчина на бюрото му - рушащи се археологически разкопки на Ларгото, заб(р)авен проект за 16 млн. лева по Норвежкия финансов механизъм, театрален сезон пред провал заради липса на пари и кинодейци във война заради замразена сесия на Националния филмов център (каква е драмата във всеки един от казусите и какво планира да направи министърът по тях - виж в карето накрая на текста). Умението да се дистанцира и да разглежда проблемите от различни гледни точки, придобити в изследователската му работа, се оказват полезни в министерството. Особено в опитите да лавира и помирява различни лобита - едни от други по-шумни, ярки и непримирими. Фактът, че Мартин Иванов не принадлежи към нито една от културните гилдии, също му позволява да е равно отдалечен и свободен в преценката си. Самият той споделя, че на опита си в президентската администрация дължи умението да води дипломация, да бъде диалогичен. "Беше интересно и поучително, дава ти възможност да направиш стъпка встрани и да видиш нещата от друг ъгъл, различен от този на изпълнителната власт", така той оценява периода, в който беше съветник на президента по въпросите на образованието и културата. Росен Плевнелиев покани Мартин Иванов да работи за президентската институция, след като той беше уволнен в изпълнение на партийната повеля (по времето на кабинета "Орешарски") и без аргументи като директор на агенция "Архиви".

Освобождаването му тогава предизвика възмущението на над 50 представители на академичната общност, които поискаха да се преразгледа уволнението му в отворено писмо. Един от подписалите се беше професорът по философия от Софийския университет Ивайло Знеполски. Доц. Мартин Иванов и проф. Ивайло Знеполски са колеги от Института за изследване на близкото минало. Доц. Иванов е в експертния съвет на организацията като икономически историк от Института по история към БАН, а проф. Знеполски е неин учредител (заедно с Дими Паница и Ленко Ленков) и председател. "Мартин е граждански силно ангажиран човек, за него публичната длъжност е задължение да се работи за общото благо", коментира пред "Капитал" проф. Знеполски. "Системата на културата е толкова сложна, толкова разклонена и с толкова натрупани през годините проблеми, че това ще обрече престоя му в министерството на потушаването на поредица локални пожари. Добронамереността му, стремежът му да бъде обществено полезен ще помогнат в много от случаите", добавя той.

Служители в Министерството на културата, които, макар и да работят отскоро с него, го описват като коректен, отговорен и земен човек. А журналистът и писател Диана Иванова смята, че едно от най-ценните му качества е умението му да слуша. Двамата работят заедно по концепцията за музей на Държавна сигурност - една от идеите на Мартин Иванов като директор на агенция "Архиви", която той не успява да реализира поради предсрочното си уволнение. (И която не беше продължена от наследника му Иван Комитски, сам с принадлежност към ДС - бел. авт.). "Спомням си, че понякога беше ентусиазиран от неща, от които ние - Весела, Жоро (изкуствоведът Весела Ножарова и писателят Георги Господинов - бел. ред.) и аз - изобщо не бяхме. Но винаги можеше да се говори за това и той чуваше. Това не е човек, който е решил - нещата трябва да бъдат така - а човек, който е разбрал смисъла от съществуването на нещо и събира хора, които да му предложат как да бъде направено добре. Той може да катализира процеси, защото има усещане за смисъла на нещата", разказва Диана Иванова.

Защо ни е култура

След като сме преминали през дългия списък от заварени конфликти в сферата на културата, Мартин Иванов си поема въздух и казва: "Все говорим за скандали, разпадащи се паметници, музеи със счупени прозорци, крепости от пластмаса. Проблеми, проблеми, проблеми... Но нека не забравяме и хубавата страна. Защо културата е важна."

Денят е този, в който обществото научава за смъртта на поета, сценариста и драматурга Валери Петров. "Всички сме израснали с неговите текстове. В някакъв смисъл с него си отиде един цял свят", казва Мартин Иванов и продължава: "Хора като него всъщност са безспорните авторитети в нашето общество, хора на културата, образованието и спорта. Това са областите, които ни дават консенсусните национални фигури, около които можем да се обединим като общество."

Затова служебният министър на културата си е поставил за цел "да бие камбаната", тоест да използва всяка възможност да говори за култура. Да опита да я вмести в дневния ред на медиите и хората. "Споделям либералната философия и смятам, че държавата трябва да създаде среда, да подпомогне българската култура там, където тя очевидно много трудно може да се конкурира. Но за да се случи това, трябва да има някакъв натиск и от обществото. Тоест да започнем разговор действително ли за нас културата не представлява чак такава голяма ценност и действително ли 120 млн. лв. са достатъчни за българската култура", пита риторично Мартин Иванов.

"Трябва да възпитаме новата публика-  добавя той. - Да вкараме децата в музеите, в галериите, в театралните салони, в киносалоните. Да помогнем на съществуващите много добри инициативи. Има страшно много такива - концерти на възглавници за бебета, детски кътове в музеите, детски панаири и т.н." Той наблюдава ефекта от тях върху собствения си син, който е на 5 години. "Той научава за света по естествен начин, а музеите, галериите, концертните зали стават човешки, топли институции", усмихва се Мартин Иванов. Подкрепата за инициативи, които срещат децата с различни форми на култура и подкрепят четенето са сред идеите, на които служебният министър особено държи по време на мандата си. "Надявам се да направим няколко подобни инициативи, които след това да бъдат продължени", казва той.

На кушетката на Фройд

Като изследовател на близкото минало Мартин Иванов е от отбора на тези, които трябва да говорят. Да припомнят на обществото събитията отпреди повече от 20 години и отпечатъка, който са оставили. Иванов смята обаче, че историците така и не успяват да проведат този разговор в обществото. Може би и заради това плашещи случки от отминали времена се повтарят днес. Например когато по време на протестите миналата година "Ранобудните студенти" бяха събуждани рано сутринта от полицията за справки. "Не знам доколко си даваме сметка колко страшно е всъщност това", казва Мартин Иванов.

Той започна честния разговор за близкото минало като директор на агенция "Архиви" с инициативата за дигитализиране на запазените от времето на комунизма документи. Започват с тези на Политбюро и ЦК на БКП, но престоят му в агенцията се оказва недостатъчен за всичко, което иска да свърши. "Мечтал съм понякога за непостижимото", споделя Мартин Иванов и си спомня, че когато е поел архива, е имало само пет хиляди дигитални обекта, "а вече в телефоните си имаме повече". Сега в проекта "Архивите говорят" вече могат да се открият всички 212 хил. страници протоколи и решения на Политбюро и ЦК на БКП. 

Човешките съдби, заключени в мазетата на сградата на архивите, където през 60-те години са се помещавали килиите на Държавна сигурност, навеждат Мартин Иванов на идеята, че пространството може да се превърне в място на памет за репресиите на режима. Така се ражда проектът за музей на Държавна сигурност, който по интерактивен начин да разказва за живота в онези времена. Заради финансови проблеми той не вижда бял свят, но Иванов продължава да го счита за важен и се надява да бъде реализиран при ново стабилно правителство.

Макар Мартин Иванов да твърди, че с екипа му в архива са направили "твърде малко" заради ограничените възможности, негови колеги оценяват високо работата му. "За сравнително краткия срок, в който оглавяваше архива, той показа разликата между незаинтересуваното чиновническо поведение (да не говорим за преднамереното бездействие) и възможността институцията да се развива, да излезе от изолираността и от съвсем съзнателно скриваното в нея познание", коментира проф. Ивайло Знеполски. Според него инициативите на Мартин Иванов са изкарали архива на светло и са го включили в дневния ред на обществото.

Иванов споделя, че в "Архива" е следвал точно този подход - целта му е била да повтаря, че това е една смислена институция, която съхранява ценни свидетелства за близкото минало на България. А дълг на обществото е да ги пази и да не ги забравя. Нещо, което невинаги се случва. Според Мартин Иванов има изтласкване на темата за близкото минало и всички публични фигури носят отговорност за това. "Казвам шеговито, че подобен разговор ще е като кушетката на Фройд - като общество трябва да се вгледаме в нашето близко минало и да дискутираме нещата", убеден е министърът. И няма предвид само политическите измерения на събитията, но и отношението ни към другите. "Нали си спомняте какво е било отношението на нашите дядовци и прадядовци през 1941 - 1943 г. спрямо евреите?", пита Иванов и призовава тези теми да се обсъждат, защото живеем в глобализиращ се и мултиетнически свят и трябва да имаме готови механизми за действие.

За себе си Мартин Иванов, изглежда, ги е намерил. Да направи максималното възможно, докато е в държавната администрация, а след това да продължи да говори за култура и образование като изследовател в областта на стопанската история. Защото е сигурен, че това са "националните ценности, които ни удържат като нация, които ни връщат самочувствието - и то не някакво фалшиво, надуто и комплексарско самочувствие, а истинско самочувствие на хора, които са наследници на една изключително древна и много успешна нация."

 

Пет проблема, които завари служебният министър

За малкото време в министерството Мартин Иванов трябва да се справи с няколко спешни казуса

1. Ларгото

Един от първите казуси, с които Мартин Иванов трябваше да се заеме като служебен министър, беше критичната ситуация с откритите археологически находки на Ларгото в София. Проливните дъждове това лято нанесоха щети върху античния комплекс, изкопите бяха наводнени, появи се паразитна растителност. "Това блато е тъжна метафора за отношението ни към културно-историческото наследство", каза министър Иванов малко след встъпването си в длъжност.

Проблемът идва от това, че обществените поръчки за изпълнител на проекта се обжалват трета година и работата не може да продължи. В момента се чака решение на Комисията за защита на конкуренцията по поредната жалба, но не е ясно кога точно казусът ще бъде напълно разрешен. Дотогава Министерството на културата и Столичната община са свикали експертна група, която е препоръчала мерки за съхранение на находките. Предвижда се да се сменят найлоните, с които са завити находките, комплексът да бъде отводнен, находките - укрепени, а растителността - премахната. Материалите вече са закупени, наети са и хора и министър Иванов се надява в най-скоро време спешната консервация да бъде завършена. Някои от необходимите мерки за съхранение на находките обаче могат да се случат само при реализацията на пълния проект.

2. Националният музеен комплекс aka "Българският Лувър"

Мартин Иванов смята, че едва ли откриването на Националния музеен комплекс (така известен като "Българския Лувър") ще се случи по време на неговия мандат. По проекта има още недовършени неща, като например ремонтът на старото крило на Галерията за чуждестранно изкуство, за което не достига финансиране. Музейният инвентар също все още не е набавен. Няма и окончателна концепция за мястото, която, след като бъде изготвена от експертна комисия, трябва да се подложи и на широко обществено обсъждане. "Това са все стъпки, които няма как да се случат до края на октомври, а и смятам, че не би било почтено един служебен министър да тича и да се препъва, за да среже една лента. Важното е нещата да станат така, че да бъдат приети", казва Мартин Иванов.

3. Проектите по Норвежкия фонд

Състоянието на програма BG08 "Културно наследство и съвременни изкуства", финансирана от Норвежкия финансов механизъм, също не е много добро. Подадени са близо 400 проектни предложения, но нито една от четирите стъпки за оценка не е приключила изцяло. Кандидатите и донорите са притеснени, а експертите в министерството са били държани настрани от информацията. В момента тече оценка на реалното състояние на програмата, а целта на Мартин Иванов е процедурите да бъдат ускорени. Той води разговори с норвежките партньори, до които през последните месеци не е достигала пълната информация какво се случва по програмата. За служебния министър е важно да се намерят "най-добрите решения по начин, който няма да даде усещането за непочтеност и непрозрачност".

Проверката на служебния екип в министерството досега е показала, че голяма част от кореспонденцията с отговорните за програмата институции не е била завеждана в деловодство на министерството, тоест на практика липсва. Мартин Иванов е издал заповед цялата кореспонденция да бъде входирана, след като е получил писмо от посланика на Норвегия, в което тя пита защо не получава отговор на запитване отпреди седмици, и се оказва, че мейлът не е бил входиран. В деня на встъпване в длъжност на служебното правителство пък началникът на отдела за европейски програми Стефан Георгиев, който пряко се грижи и за този проект през последните пет-шест месеца, напуска.

4. Театралният сезон

Осигуряването на нормално започване на театралния сезон беше записано още сред приоритетите на служебното правителство. Според министър Иванов дефицитът в бюджетите на сценичните изкуства към средата на годината е около 4.7 млн. лв., което означава, че до края на годината ще се удвои. А това поставя под риск следващия театрален, оперен и филхармоничен сезон. Мартин Иванов определя темата като "изключително притеснителна" и се надява на положителни резултати от разговорите си по темата с финансовото министерство, премиера и президента.

Причините Иванов обяснява с ограничения бюджет за дотиране на билетите (разликата, която държавата плаща между цената, която посетителят плаща, и реалната на представлението), който има таван и се изчерпва още на четвъртия-петия месец. Това се случва на фона на успешното връщане на хората в залите и салоните, смята служебният министър.

5. Националният филмов център

Малко преди встъпването в длъжност на служебния кабинет българското кино отново потъна в конфликти около последната конкурсна сесия на Националния филмов център. В публичното пространство заваляха обвинения, че конкурсът е манипулиран, като това съвсем не се случва за пръв път. Новият екип в Министерството на културата обяви конкурс за нов директор на филмовия център и започна втора проверка във връзка със скандала. Тя трябва да даде резултат към средата на септември и в зависимост от нея може да бъдат сезирани и Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция и прокуратурата.
"По същия начин, по който не се грижим за междублоковите си пространства, не чистим градинките в квартала, хвърляме фасове в асансьорните шахти или си пишем имената по стените, така се отнасяме и към културата".

Доц. Мартин Иванов, служебен министър на културата

"Всички сме за кратко време. Можем да пуснем няколко хартиени корабчета по реката и да се надяваме те да продължат да плуват и след нас." Наскоро Мартин Иванов разговаря със своя позната и тя му припомня тази реплика, която е запомнила от него. Оказва се добра метафора за епизода му като служебен министър. Историкът, поел Министерството на културата, е реалист, че в двумесечния си мандат няма да може да подреди оплетения в конфликти сектор. Нито да задвижи колелата на ръждясалите реформи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Дано г-н министърът успее да защити приличен проекто-бюджет за културата за 2015 г. при подготовката на държавния бюджет...
    Служебният министър има невероятна прилика с актьора, изиграл ролята на студента Шурик в комедията "Кавказка пленница". :)
    Само ле-екинко го подмладете ... :)

  • 2
    galla avatar :-?
    Γαλλα

    Симпатяга...с около 5-6 диоптъра късогледство...

  • 3
    nikolavj avatar :-P
    Никола Йорданов

    Защо в минало време - "умееше?" Не видях аргумент, че е спрял да слуша. :-) От написаното даже оставам с впечатление, че не само слуша, но и разбира и го показва на хората. А това е поне половината от работата с хора - да им покажеш, че ги разбираш. :-)
    Иначе личното ми мнение е, че културата сама по себе си не може да промени нещата, но много помага за осмислянето им. Което си е началото на оправянето им. :-)

  • 4
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#1] от "Bramasole":

    Как да стане, като ония ограбиха държавата?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK