Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 29 авг 2014, 18:40, 10065 прочитания

Министърът, който умееше да слуша

Историкът Мартин Иванов ще се опита да възстанови говоренето за култура начело на министерството

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На кушетката на Фройд

Като изследовател на близкото минало Мартин Иванов е от отбора на тези, които трябва да говорят. Да припомнят на обществото събитията отпреди повече от 20 години и отпечатъка, който са оставили. Иванов смята обаче, че историците така и не успяват да проведат този разговор в обществото. Може би и заради това плашещи случки от отминали времена се повтарят днес. Например когато по време на протестите миналата година "Ранобудните студенти" бяха събуждани рано сутринта от полицията за справки. "Не знам доколко си даваме сметка колко страшно е всъщност това", казва Мартин Иванов.

Той започна честния разговор за близкото минало като директор на агенция "Архиви" с инициативата за дигитализиране на запазените от времето на комунизма документи. Започват с тези на Политбюро и ЦК на БКП, но престоят му в агенцията се оказва недостатъчен за всичко, което иска да свърши. "Мечтал съм понякога за непостижимото", споделя Мартин Иванов и си спомня, че когато е поел архива, е имало само пет хиляди дигитални обекта, "а вече в телефоните си имаме повече". Сега в проекта "Архивите говорят" вече могат да се открият всички 212 хил. страници протоколи и решения на Политбюро и ЦК на БКП. 


Човешките съдби, заключени в мазетата на сградата на архивите, където през 60-те години са се помещавали килиите на Държавна сигурност, навеждат Мартин Иванов на идеята, че пространството може да се превърне в място на памет за репресиите на режима. Така се ражда проектът за музей на Държавна сигурност, който по интерактивен начин да разказва за живота в онези времена. Заради финансови проблеми той не вижда бял свят, но Иванов продължава да го счита за важен и се надява да бъде реализиран при ново стабилно правителство.

Макар Мартин Иванов да твърди, че с екипа му в архива са направили "твърде малко" заради ограничените възможности, негови колеги оценяват високо работата му. "За сравнително краткия срок, в който оглавяваше архива, той показа разликата между незаинтересуваното чиновническо поведение (да не говорим за преднамереното бездействие) и възможността институцията да се развива, да излезе от изолираността и от съвсем съзнателно скриваното в нея познание", коментира проф. Ивайло Знеполски. Според него инициативите на Мартин Иванов са изкарали архива на светло и са го включили в дневния ред на обществото.

Иванов споделя, че в "Архива" е следвал точно този подход - целта му е била да повтаря, че това е една смислена институция, която съхранява ценни свидетелства за близкото минало на България. А дълг на обществото е да ги пази и да не ги забравя. Нещо, което невинаги се случва. Според Мартин Иванов има изтласкване на темата за близкото минало и всички публични фигури носят отговорност за това. "Казвам шеговито, че подобен разговор ще е като кушетката на Фройд - като общество трябва да се вгледаме в нашето близко минало и да дискутираме нещата", убеден е министърът. И няма предвид само политическите измерения на събитията, но и отношението ни към другите. "Нали си спомняте какво е било отношението на нашите дядовци и прадядовци през 1941 - 1943 г. спрямо евреите?", пита Иванов и призовава тези теми да се обсъждат, защото живеем в глобализиращ се и мултиетнически свят и трябва да имаме готови механизми за действие.



За себе си Мартин Иванов, изглежда, ги е намерил. Да направи максималното възможно, докато е в държавната администрация, а след това да продължи да говори за култура и образование като изследовател в областта на стопанската история. Защото е сигурен, че това са "националните ценности, които ни удържат като нация, които ни връщат самочувствието - и то не някакво фалшиво, надуто и комплексарско самочувствие, а истинско самочувствие на хора, които са наследници на една изключително древна и много успешна нация."
 
Пет проблема, които завари служебният министър
За малкото време в министерството Мартин Иванов трябва да се справи с няколко спешни казуса

1. Ларгото
Един от първите казуси, с които Мартин Иванов трябваше да се заеме като служебен министър, беше критичната ситуация с откритите археологически находки на Ларгото в София. Проливните дъждове това лято нанесоха щети върху античния комплекс, изкопите бяха наводнени, появи се паразитна растителност. "Това блато е тъжна метафора за отношението ни към културно-историческото наследство", каза министър Иванов малко след встъпването си в длъжност.

Проблемът идва от това, че обществените поръчки за изпълнител на проекта се обжалват трета година и работата не може да продължи. В момента се чака решение на Комисията за защита на конкуренцията по поредната жалба, но не е ясно кога точно казусът ще бъде напълно разрешен. Дотогава Министерството на културата и Столичната община са свикали експертна група, която е препоръчала мерки за съхранение на находките. Предвижда се да се сменят найлоните, с които са завити находките, комплексът да бъде отводнен, находките - укрепени, а растителността - премахната. Материалите вече са закупени, наети са и хора и министър Иванов се надява в най-скоро време спешната консервация да бъде завършена. Някои от необходимите мерки за съхранение на находките обаче могат да се случат само при реализацията на пълния проект.

2. Националният музеен комплекс aka "Българският Лувър"
Мартин Иванов смята, че едва ли откриването на Националния музеен комплекс (така известен като "Българския Лувър") ще се случи по време на неговия мандат. По проекта има още недовършени неща, като например ремонтът на старото крило на Галерията за чуждестранно изкуство, за което не достига финансиране. Музейният инвентар също все още не е набавен. Няма и окончателна концепция за мястото, която, след като бъде изготвена от експертна комисия, трябва да се подложи и на широко обществено обсъждане. "Това са все стъпки, които няма как да се случат до края на октомври, а и смятам, че не би било почтено един служебен министър да тича и да се препъва, за да среже една лента. Важното е нещата да станат така, че да бъдат приети", казва Мартин Иванов.

3. Проектите по Норвежкия фонд
Състоянието на програма BG08 "Културно наследство и съвременни изкуства", финансирана от Норвежкия финансов механизъм, също не е много добро. Подадени са близо 400 проектни предложения, но нито една от четирите стъпки за оценка не е приключила изцяло. Кандидатите и донорите са притеснени, а експертите в министерството са били държани настрани от информацията. В момента тече оценка на реалното състояние на програмата, а целта на Мартин Иванов е процедурите да бъдат ускорени. Той води разговори с норвежките партньори, до които през последните месеци не е достигала пълната информация какво се случва по програмата. За служебния министър е важно да се намерят "най-добрите решения по начин, който няма да даде усещането за непочтеност и непрозрачност".
Проверката на служебния екип в министерството досега е показала, че голяма част от кореспонденцията с отговорните за програмата институции не е била завеждана в деловодство на министерството, тоест на практика липсва. Мартин Иванов е издал заповед цялата кореспонденция да бъде входирана, след като е получил писмо от посланика на Норвегия, в което тя пита защо не получава отговор на запитване отпреди седмици, и се оказва, че мейлът не е бил входиран. В деня на встъпване в длъжност на служебното правителство пък началникът на отдела за европейски програми Стефан Георгиев, който пряко се грижи и за този проект през последните пет-шест месеца, напуска.

4. Театралният сезон
Осигуряването на нормално започване на театралния сезон беше записано още сред приоритетите на служебното правителство. Според министър Иванов дефицитът в бюджетите на сценичните изкуства към средата на годината е около 4.7 млн. лв., което означава, че до края на годината ще се удвои. А това поставя под риск следващия театрален, оперен и филхармоничен сезон. Мартин Иванов определя темата като "изключително притеснителна" и се надява на положителни резултати от разговорите си по темата с финансовото министерство, премиера и президента.

Причините Иванов обяснява с ограничения бюджет за дотиране на билетите (разликата, която държавата плаща между цената, която посетителят плаща, и реалната на представлението), който има таван и се изчерпва още на четвъртия-петия месец. Това се случва на фона на успешното връщане на хората в залите и салоните, смята служебният министър.

5. Националният филмов център
Малко преди встъпването в длъжност на служебния кабинет българското кино отново потъна в конфликти около последната конкурсна сесия на Националния филмов център. В публичното пространство заваляха обвинения, че конкурсът е манипулиран, като това съвсем не се случва за пръв път. Новият екип в Министерството на културата обяви конкурс за нов директор на филмовия център и започна втора проверка във връзка със скандала. Тя трябва да даде резултат към средата на септември и в зависимост от нея може да бъдат сезирани и Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция и прокуратурата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 13529 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2809 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Много поздрави от село

Защо група младежи предпочетоха да прекарат ваканцията в компанията на непознати баба и дядо

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10