Много поздрави от село

Мда, нека си кажем истината. Не цепенето на дърва, ами яденето и пиенето сближава хората и остава да топли след лятото. :)

Определено беше вълнуващо и запомнящо се! :)

ние не сме имали баба и дядо на село и това много ни тормозеше. Особено лятото, когато 90% от децата в Лозенец си отиваха на село. Затова обикаляхме София и особено кината. Дайте някакви координати на програмата.

„Внуче назаем“ на гости при „баба под наем“

Докато българските села се обезлюдяват, все повече деца растат в градовете, далеч от природата и чара на спокойния живот. За трета поредна година Община Габрово организира програмата „Приеми ме на село“. В нея се включват деца и младежи, любопитни към начина на живот на село, както и баби и дядовци, ентусиазирани да разказват и показват. Доброволческата програма вдъхновява и нова инициатива – „Коледни внучета“.

В средата на юли в село Харачерите две баби и един дядо „под наем“ приемат в домовете си осем „внучета назаем“. Те участваха във фолклорния фестивал „Андъка пее и танцува“ в съседното село Кметовци.

В инициативата се включиха 70 внучета назаем и 40 баби и дядовци под наем в общо осем села. 24-годишната Катерина Божинова от Благоевград е един от доброволците в село Харачерите. „Реших, че искам да отида на по-различен край и да видя по-различни неща откъм обичаи и практики, традиции. Харесва ми простотата, гостоприемството на хората, като цяло това, че е сред природата, по-спокойно, по чисто, по-щастливо“, сподели тя пред BiT.

Катерина харесва живота на село и не изключва възможността един ден да избере него пред градската суматоха. „Много бих искала да живея на село. Може би не сега, може би в някоя малко по-късна възраст, когато вече съм видяла и повече от образователна гледна точка и откъм работна гледна точка, да, много съм отворена и това беше една от причините, поради които исках да дойда тук и да видя как като цяло се справят с градинската работа, с животните, да видя дали ще бъде тежко или трудно, защото аз не знам дали мога да се справя с такова нещо“, споделя внучката „назаем“.

Стойна Митева е на 75 години, има трима синове, осем внуци и двама правнуци, повечето от които живеят в чужбина. Тя е „баба под наем“ за трети път и знае как да впечатли доброволците. „ Вчера бяха на краварника, на билкаря, после в мандрата, да правят сирене, да доят, да правят сирене, кашкавал“, изброява тя.

Баба Стойна преподава на доброволците уроци за живота на село. Тя ги учи да плетат и готви заедно с тях традиционни гозби. „ Едното беше лучник, което е много невероятно вкусно, въпреки че аз не обичам лук. Другото беше гювеч с три вида месо, сарми, още зеле, много подправки и т.н. Тогава хапнахме, пийнахме, поопознахме се кой какъв е и откъде е. И вече на следващата сутрин станахме доста рано – към 6:00 часа, и се отправихме от Харачери към село Кметовци, което е тук във момента, където отидохме в една мандра. Първо ни заведоха в обора, където ни показаха как доят кравите с механична технология. Видяхме прасетата, едно новородено теленце и две тримесечни“, обяснява Катерина.

Най-ценното обаче е общуването – между поколенията и между хора с различни начини на живот. А и бабите и дядовците винаги имат какво да разкажат, споделя доброволката. „Повечето от техните деца всъщност са в чужбина и там са си направили семейства, там работят, идват си може би веднъж в годината. Това, което ме порази, беше, че имат адски много деца, които са в чужбина, аз не вярвах, че в България е чак толкова разпространено“, изненадана е Катерина.

Тя участва в програмата „Приеми ме на село“, преди да замине за Мюнхен. В Германия е приета в магистърска програма по Устойчиво управление на природните ресурси. „Прекарвайки повече време сред природата, човек се надява наистина да оценява това, което имаме като ресурси, и начина, по който ние можем да ги опазим, как да живеем, без да изразходваме. Тук например специално си изхвърлят боклуците – да речем, органичните отпадъци ги дават на животните, заравят ги някъде, докато неорганичните отпадъци си ги изхвърлят на определените места и мисля, че това е много по-природосъобразно, отколкото това, което ние правим в града като цяло“, смята Катерина.

От село Харачерите и дома на баба Стойна студентката си тръгва с вдъхновение и идеи за промяна. „Това, което можем да подобрим, е да сме много по-мили и гостоприемни един с друг, да си имаме много повече доверие – нещо, което ми направи много хубаво впечатление тук. От гледна точка на околната среда може би да не бъдем толкова разточителни, да ходим повече, когато можем да ходим – както днес ние примерно ходихме и вчера по пътя между двете села по 2-3 км разстояние. Да правим някакви такива малки неща, които биха допринесли за по-голям ефект“, смята Катерина.

Коледни внучета

В навечерието на коледните и новогодишните празници доброволците от Младежкия съвет по наркотични вещества към Община Габрово, много от които участват като „внучета назаем“ в програмата „Приеми ме на село“, имат нова идея – да посетят самотни възрастни хора в своя град и да внесат празнично настроение в домовете им.

„Тази идея е естествено продължение на инициативата „Приеми ме на село“, обясни в ефира на BiT Габриела Йосифова от Община Габрово. „Освен бабите и дядовците от селата, ще отидем и при самотни възрастни хора в града, такива които нямат близки или близките им са в чужбина“, обясни тя.

„Няма да носим подаръци, целта не е такава. Искаме да занесем малко настроение при тях. Ще украсим домовете им с коледна украса, сред доброволците има музиканти, които ще посвирят и ще попеят, ще приготвят коледни сладки“, разказа Габриела Йосифова.

Засега към идеята са се присъединили около 20 младежи. Организаторите и доброволците се надяват на още последователи, защото смятат, че възрастните хора заслужават внимание.

За следващата година „Приеми ме на село“ търси начини да включи и български младежи, които живеят в чужбина. „Ще се радваме да се свържем с организации на българи в чужбина, за да работим заедно“, каза още Габриела Йосифова.

До коментар [#8] от "philippe":

Програмата „Приеми ме на село“ можете да следите във Фейсбук.

А за връзка с организаторите:
e-mail: [email protected],
[email protected];

и телефон: 0882/442-253.