Много поздрави от село
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Много поздрави от село

Баба Фатма показва как се прави "дърпана" баница

Много поздрави от село

Защо група младежи предпочетоха да прекарат ваканцията в компанията на непознати баба и дядо

Зорница Стоилова
15611 прочитания

Баба Фатма показва как се прави "дърпана" баница

© Надежда Чипева


Седмицата започва с обяд. Христина е станала в пет сутринта. Напълнила е чушките с кайма и ориз и е забъркала таратор в голяма тенджера. Малкият й син Тони й помага да съберат двете маси на двора. Първото септемврийско слънце пари и опитват да ги нагласят под сянката на асмата. А кучето Росен подава муцуна през процепа на портата, изоставило за момент отговорната задача да охранява кокошките и тяхното поколение. Наднича с любопитство да види гостите, които влизат на индианска нишка през тесния праг и изпълват двора с глъч. 

По нищо няма да познаете, че деветте младежи, пътували от всички краища на страната до село Богатово, са се запознали само преди два часа. Кънти смях, разменят се закачки и текат оживени разговори. Момчетата и момичетата не губят време да бъдат градски срамежливци. Оставят раниците на земята и запретват ръкави. Един бели чушки за салата, друг добавя доматите, трети мъкне столове от лятната кухня, четвърти тича да помага на Христина да хване козата, която пак се е промушила в градината да хрупа тикви.

Девет внучета назаем - те ще прекарат седмицата в дома на непознати баби и дядовци от село Богатово. Ще им помагат в градината и с животните и ще им правят компания на масата. Седмица, в която могат да шляпат боси, да ядат краставиците с корите и да се радват на сладката свобода на селската шир.

Младежите разполагат със седмица да се порадват на свободата на селската шир.
Фотограф: Надежда Чипева

Синовете на Христина започват да се кикотят, когато майка им навлича чевръсто бялата тениска с надпис "Баба под наем". Дребната и енергична секретарка на читалището в село Богатово е твъде млада, за да бъде баба, но ще приеме четири момичета в дома си. Христина сияе, защото много обича гости. Всички знаят, че тя прави най-веселите купони в селото. Тъкмо тя е причината Богатово да се включи в инициативата "Приеми ме на село" тази година.

Тя се организира за втори път от Община Габрово и вече обхваща пет села в Северна България. Идеята е на студентката Вероника Йосифова от Габрово, която иска да създаде мрежа от приемни села в България. С това си хрумване тя печели втора награда в конкурса за есе "Моите идеи за България" на фондация "Фридрих Еберт" и "Онлайн парламент". Според нея срещата на младежи между 16 и 29 години с българското село по този непринуден начин може да попречи на обезлюдяването на селските райони  и да бъде път към преодоляване на самотата на възрастните хора.

Седмицата започва с обяд в дома на Христина, секретар на читалището в Богатово и движеща сила на културния живот в селото
Фотограф: Надежда Чипева

Тази година желаещите да гостуват младежи са над 70. Има заявки и от българи, които отдавна живеят в чужбина, но искат децата им да се запознаят с живота на село. Не достигат обаче селата, готови да приемат. Възможна причина е, че страхът от непознатото и недоверието обитават много селски къщи, но друга е, че Община Габрово все още налучква верния път да популяризира инициативата. Досега идеята стига до баби и дядовци чрез кметовете, но се оказва, че читалищата са много по-полезни в намирането на желаещи, защото са близко до местните общности. Ролята на общината в Габрово е подкрепяща и координираща. Тя намира и спонсори - местни фирми, които осигуряват хранителни продукти за приемните семейства, така че гостуването да не се превръща в бреме за възрастните хора.

Вероника Йосифова (вдясно) е авторът на инициативата "Приеми ме на село" и най-много държи да се научи да прави "дърпана" баница
Фотограф: Надежда Чипева

А авторът на идеята Вероника много държи гостуващите млади хора да облекчават живота не само на приемните си баба и дядо, но и да са от полза по някакъв начин на цялото село. Така например след края на ваканцията на внучетата назаем в габровското село Новаковци не остава къща, в която младежите да не са нацепили и подредили дървата за отопление през зимата. Домакините от своя страна често взимат много насериозно грижата за гостуващите си внучета. Бабите се заемат да угояват момчетата, а дядовците да учат момичетата да пият ракия на вечеря. След толкова ядене и пиене обаче връзката между младежи и възрастни хора остава да топли и след края на лятото. Миналата година внучетата се връщат в Новаковци през есента, за да оберат лозето на единия дядо, а това лято след наводнението в района на Велико Търново те са първите доброволци, които се втурват да помагат в почистването на къщите и отводняването на градините.

За смисъла от "дърпането" на баница

На масата в Богатово над чушки и таратор вече се обсъжда програмата за седмицата. Краткият селски престой е натоварен с най-различни очаквания: Вероника и Надя искат да се научат да правят баница, Йоана - да плете и "да дои, каквото има за доене", Венера - да прави лютеница и да поправя машинарии, а двете момчета в групата Петър и Емил, общо взето, искат да се забавляват, независимо какво ще се върши.

А Христина я бива да измисля програми. Тя е движеща сила на културния и социалния живот в севлиевското село и малката й "Нокиа" не спира да звъни. Организира състезание по мотокрос с "Балкан"-чета за по-големите младежи в селото, семинари за деца как се правят градински плашила и следи Богатово да се представя достойно в конкурса за най-хубави тикви на община Севлиево. Стените в сградата на читалището вече не достигат за всички грамоти, които са спечелили хората от селото от надпявания, надсвирвания и куп други състезания. Кметът на Богатово се шегува, че не може да смогне на ентусиазма на Христина. Той пък организира екскурзия до морето за бабите за всяко първо място в конкурс.

Това не е първият път, когато Надя се качва на трактор, но със сигурност е първият път, когато балира сено.
Фотограф: Надежда Чипева

За гостуващите внучета са предвидени уъркшопи по баклава и предене на къделя (вълна или памук, която се прикрепва на хурка, за да се преде прежда - бел. ред.), разходка до средновековния град на Севлиево и пикник на поляната с храна, която сами са приготвили. Първо обаче ги очаква на полето кметът на Богатово Иван Иванов. Той е един от едрите фермери в селото ("който не се поддава на съблазните на партиите и винаги е бил от ЗНС"), обещал е да ги срещне с огромното си стадо крави и иска да им демонстрира как се събира и балира сено. Навлича с гордост тениската "дядо под наем" и остава слисан от девойките, които не само имат желание сами да карат трактора, но въртят уверено волана и минават по браздите, без да оставят следи несъбрано сено.

Младежите се включват да помагат и с животните при приемните си семейства.
Фотограф: Надежда Чипева

Същата изненада чака и баба Фатма, майсторът на баниците и баклавите в село Богатово, когато нейният опит среща усърдието на момичетата. Смартфонът на 28-годишната Надя от Силистра, който иначе често звъни по работа, този път е захвърлен в най-близката саксия, защото тя е запретнала ръкави "да дърпа" тесто за дърпана баница. Няколко чифта ръце заедно с нейните се преплитат през масата "да дърпат" различните пластове, като се стараят да не пробиват дупки в тестото, а баба Фатма ги окуражава. В другия край на масата останалата част от отбора завива сиропирани охлювчета. А баба Фатма разказва, че е израснала в толкова бедно семейство, че опитва бял хляб за пръв път чак след сватбата си. Загубила двама съпрузи и един син при нещастни обстоятелства, тя живее и се грижи за стопанството си сама, но няма да я чуете да се оплаква.

Баба Пена посреща внучетата си под наем - Петър от Трявна и Емо от Видин
Фотограф: Надежда Чипева

На вратата изгрява и беззъбата усмивка на баба Пена. На гости при 80-годишната жена са двете момчета Емил и Петър. Тя се смее, че все на нея се падат "мъжките", защото и собствените й внуци са все момчета. Баба Пена също живее сама. Въобще дядовците в Богатово са по-скоро кът. А бабите често разказват на внучетата под наем за собствените си деца и внуци - как не ги виждат толкова често, колкото им се иска. Но и как много добре ги разбират - че са заети с работа и грижа за семействата си. А те тихо съпреживяват с тях трудностите им от разстояние. Гостуващите младежи слушат. За част от тях тази седмица на село е начин да си спомнят отново босите лета от детството си и собствените си баба и дядо, които вече не са сред живите.  

Емо от Видин - един вегетарианец на село, който приготвя леща за цялата група
Фотограф: Надежда Чипева

Докато баницата се надува в печката, можеш да чуеш и разговори като този:

Баба Пена: "Не ви чака добър живот. Където да посегнеш, работа не се намира."

Йоана: "Всичко е индивидуално, бабо. Зависи от човека."

А между храненията разбираш, че "Приеми ме на село" е за срещата между поколението, което е видяло краха на всичко, и поколението, което иска да опита от всичко.

Седмицата започва с обяд. Христина е станала в пет сутринта. Напълнила е чушките с кайма и ориз и е забъркала таратор в голяма тенджера. Малкият й син Тони й помага да съберат двете маси на двора. Първото септемврийско слънце пари и опитват да ги нагласят под сянката на асмата. А кучето Росен подава муцуна през процепа на портата, изоставило за момент отговорната задача да охранява кокошките и тяхното поколение. Наднича с любопитство да види гостите, които влизат на индианска нишка през тесния праг и изпълват двора с глъч. 

По нищо няма да познаете, че деветте младежи, пътували от всички краища на страната до село Богатово, са се запознали само преди два часа. Кънти смях, разменят се закачки и текат оживени разговори. Момчетата и момичетата не губят време да бъдат градски срамежливци. Оставят раниците на земята и запретват ръкави. Един бели чушки за салата, друг добавя доматите, трети мъкне столове от лятната кухня, четвърти тича да помага на Христина да хване козата, която пак се е промушила в градината да хрупа тикви.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    victor2 avatar :-|
    victor2

    Много млади хора ако разберат какво са изгубили от живота на село сигурно ще се завърнат, но след като се опарят!

  • 2
    venelin_todorov avatar :-|
    Venelin Todorov

    Чудесна инициатива, от нас зависи да се развие. Много деца от поколението 90+ не знаят познават всекидневният живот на село, това е хубав начин да се докоснат до занаятите, полската работа и добиването на прехрана. Ще се запознаят с проблемите на хората от селата и ще израстнат по-толерантни и добри хора.

  • 3
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    Внуче назаем. Много добро :)

  • 4
    ham avatar :-|
    ham

    Начин да докоснат енергията на природата!Успех!

  • 5
    plamenhristov5 avatar :-P
    plamenhristov5

    завиждам им за преживяването

  • 6
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Мда, нека си кажем истината. Не цепенето на дърва, ами яденето и пиенето сближава хората и остава да топли след лятото. :)

  • 7
    xnr1410119529376206 avatar :-|
    Йоана Алексиева

    Определено беше вълнуващо и запомнящо се! :)

  • 8
    philippe avatar :-|
    philippe

    ние не сме имали баба и дядо на село и това много ни тормозеше. Особено лятото, когато 90% от децата в Лозенец си отиваха на село. Затова обикаляхме София и особено кината. Дайте някакви координати на програмата.

  • 9
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    „Внуче назаем“ на гости при „баба под наем“

    Докато българските села се обезлюдяват, все повече деца растат в градовете, далеч от природата и чара на спокойния живот. За трета поредна година Община Габрово организира програмата „Приеми ме на село“. В нея се включват деца и младежи, любопитни към начина на живот на село, както и баби и дядовци, ентусиазирани да разказват и показват. Доброволческата програма вдъхновява и нова инициатива – „Коледни внучета“.

    В средата на юли в село Харачерите две баби и един дядо „под наем“ приемат в домовете си осем „внучета назаем“. Те участваха във фолклорния фестивал „Андъка пее и танцува“ в съседното село Кметовци.

    В инициативата се включиха 70 внучета назаем и 40 баби и дядовци под наем в общо осем села. 24-годишната Катерина Божинова от Благоевград е един от доброволците в село Харачерите. „Реших, че искам да отида на по-различен край и да видя по-различни неща откъм обичаи и практики, традиции. Харесва ми простотата, гостоприемството на хората, като цяло това, че е сред природата, по-спокойно, по чисто, по-щастливо“, сподели тя пред BiT.

    Катерина харесва живота на село и не изключва възможността един ден да избере него пред градската суматоха. „Много бих искала да живея на село. Може би не сега, може би в някоя малко по-късна възраст, когато вече съм видяла и повече от образователна гледна точка и откъм работна гледна точка, да, много съм отворена и това беше една от причините, поради които исках да дойда тук и да видя как като цяло се справят с градинската работа, с животните, да видя дали ще бъде тежко или трудно, защото аз не знам дали мога да се справя с такова нещо“, споделя внучката „назаем“.

    Стойна Митева е на 75 години, има трима синове, осем внуци и двама правнуци, повечето от които живеят в чужбина. Тя е „баба под наем“ за трети път и знае как да впечатли доброволците. „ Вчера бяха на краварника, на билкаря, после в мандрата, да правят сирене, да доят, да правят сирене, кашкавал“, изброява тя.

    Баба Стойна преподава на доброволците уроци за живота на село. Тя ги учи да плетат и готви заедно с тях традиционни гозби. „ Едното беше лучник, което е много невероятно вкусно, въпреки че аз не обичам лук. Другото беше гювеч с три вида месо, сарми, още зеле, много подправки и т.н. Тогава хапнахме, пийнахме, поопознахме се кой какъв е и откъде е. И вече на следващата сутрин станахме доста рано – към 6:00 часа, и се отправихме от Харачери към село Кметовци, което е тук във момента, където отидохме в една мандра. Първо ни заведоха в обора, където ни показаха как доят кравите с механична технология. Видяхме прасетата, едно новородено теленце и две тримесечни“, обяснява Катерина.

    Най-ценното обаче е общуването – между поколенията и между хора с различни начини на живот. А и бабите и дядовците винаги имат какво да разкажат, споделя доброволката. „Повечето от техните деца всъщност са в чужбина и там са си направили семейства, там работят, идват си може би веднъж в годината. Това, което ме порази, беше, че имат адски много деца, които са в чужбина, аз не вярвах, че в България е чак толкова разпространено“, изненадана е Катерина.

    Тя участва в програмата „Приеми ме на село“, преди да замине за Мюнхен. В Германия е приета в магистърска програма по Устойчиво управление на природните ресурси. „Прекарвайки повече време сред природата, човек се надява наистина да оценява това, което имаме като ресурси, и начина, по който ние можем да ги опазим, как да живеем, без да изразходваме. Тук например специално си изхвърлят боклуците – да речем, органичните отпадъци ги дават на животните, заравят ги някъде, докато неорганичните отпадъци си ги изхвърлят на определените места и мисля, че това е много по-природосъобразно, отколкото това, което ние правим в града като цяло“, смята Катерина.

    От село Харачерите и дома на баба Стойна студентката си тръгва с вдъхновение и идеи за промяна. „Това, което можем да подобрим, е да сме много по-мили и гостоприемни един с друг, да си имаме много повече доверие – нещо, което ми направи много хубаво впечатление тук. От гледна точка на околната среда може би да не бъдем толкова разточителни, да ходим повече, когато можем да ходим – както днес ние примерно ходихме и вчера по пътя между двете села по 2-3 км разстояние. Да правим някакви такива малки неща, които биха допринесли за по-голям ефект“, смята Катерина.

    Коледни внучета

    В навечерието на коледните и новогодишните празници доброволците от Младежкия съвет по наркотични вещества към Община Габрово, много от които участват като „внучета назаем“ в програмата „Приеми ме на село“, имат нова идея – да посетят самотни възрастни хора в своя град и да внесат празнично настроение в домовете им.

    „Тази идея е естествено продължение на инициативата „Приеми ме на село“, обясни в ефира на BiT Габриела Йосифова от Община Габрово. „Освен бабите и дядовците от селата, ще отидем и при самотни възрастни хора в града, такива които нямат близки или близките им са в чужбина“, обясни тя.

    „Няма да носим подаръци, целта не е такава. Искаме да занесем малко настроение при тях. Ще украсим домовете им с коледна украса, сред доброволците има музиканти, които ще посвирят и ще попеят, ще приготвят коледни сладки“, разказа Габриела Йосифова.

    Засега към идеята са се присъединили около 20 младежи. Организаторите и доброволците се надяват на още последователи, защото смятат, че възрастните хора заслужават внимание.

    За следващата година „Приеми ме на село“ търси начини да включи и български младежи, които живеят в чужбина. „Ще се радваме да се свържем с организации на българи в чужбина, за да работим заедно“, каза още Габриела Йосифова.

  • 10
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    До коментар [#8] от "philippe":

    Програмата „Приеми ме на село“ можете да следите във Фейсбук.

    А за връзка с организаторите:
    e-mail: [email protected],
    [email protected];

    и телефон: 0882/442-253.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK