Много поздрави от село
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Много поздрави от село

Баба Фатма показва как се прави "дърпана" баница

Много поздрави от село

Защо група младежи предпочетоха да прекарат ваканцията в компанията на непознати баба и дядо

Зорница Стоилова
15619 прочитания

Баба Фатма показва как се прави "дърпана" баница

© Надежда Чипева


Седмицата започва с обяд. Христина е станала в пет сутринта. Напълнила е чушките с кайма и ориз и е забъркала таратор в голяма тенджера. Малкият й син Тони й помага да съберат двете маси на двора. Първото септемврийско слънце пари и опитват да ги нагласят под сянката на асмата. А кучето Росен подава муцуна през процепа на портата, изоставило за момент отговорната задача да охранява кокошките и тяхното поколение. Наднича с любопитство да види гостите, които влизат на индианска нишка през тесния праг и изпълват двора с глъч. 

По нищо няма да познаете, че деветте младежи, пътували от всички краища на страната до село Богатово, са се запознали само преди два часа. Кънти смях, разменят се закачки и текат оживени разговори. Момчетата и момичетата не губят време да бъдат градски срамежливци. Оставят раниците на земята и запретват ръкави. Един бели чушки за салата, друг добавя доматите, трети мъкне столове от лятната кухня, четвърти тича да помага на Христина да хване козата, която пак се е промушила в градината да хрупа тикви.

Девет внучета назаем - те ще прекарат седмицата в дома на непознати баби и дядовци от село Богатово. Ще им помагат в градината и с животните и ще им правят компания на масата. Седмица, в която могат да шляпат боси, да ядат краставиците с корите и да се радват на сладката свобода на селската шир.

Младежите разполагат със седмица да се порадват на свободата на селската шир.
Фотограф: Надежда Чипева

Синовете на Христина започват да се кикотят, когато майка им навлича чевръсто бялата тениска с надпис "Баба под наем". Дребната и енергична секретарка на читалището в село Богатово е твъде млада, за да бъде баба, но ще приеме четири момичета в дома си. Христина сияе, защото много обича гости. Всички знаят, че тя прави най-веселите купони в селото. Тъкмо тя е причината Богатово да се включи в инициативата "Приеми ме на село" тази година.

Тя се организира за втори път от Община Габрово и вече обхваща пет села в Северна България. Идеята е на студентката Вероника Йосифова от Габрово, която иска да създаде мрежа от приемни села в България. С това си хрумване тя печели втора награда в конкурса за есе "Моите идеи за България" на фондация "Фридрих Еберт" и "Онлайн парламент". Според нея срещата на младежи между 16 и 29 години с българското село по този непринуден начин може да попречи на обезлюдяването на селските райони  и да бъде път към преодоляване на самотата на възрастните хора.

Седмицата започва с обяд в дома на Христина, секретар на читалището в Богатово и движеща сила на културния живот в селото
Фотограф: Надежда Чипева

Тази година желаещите да гостуват младежи са над 70. Има заявки и от българи, които отдавна живеят в чужбина, но искат децата им да се запознаят с живота на село. Не достигат обаче селата, готови да приемат. Възможна причина е, че страхът от непознатото и недоверието обитават много селски къщи, но друга е, че Община Габрово все още налучква верния път да популяризира инициативата. Досега идеята стига до баби и дядовци чрез кметовете, но се оказва, че читалищата са много по-полезни в намирането на желаещи, защото са близко до местните общности. Ролята на общината в Габрово е подкрепяща и координираща. Тя намира и спонсори - местни фирми, които осигуряват хранителни продукти за приемните семейства, така че гостуването да не се превръща в бреме за възрастните хора.

Вероника Йосифова (вдясно) е авторът на инициативата "Приеми ме на село" и най-много държи да се научи да прави "дърпана" баница
Фотограф: Надежда Чипева

А авторът на идеята Вероника много държи гостуващите млади хора да облекчават живота не само на приемните си баба и дядо, но и да са от полза по някакъв начин на цялото село. Така например след края на ваканцията на внучетата назаем в габровското село Новаковци не остава къща, в която младежите да не са нацепили и подредили дървата за отопление през зимата. Домакините от своя страна често взимат много насериозно грижата за гостуващите си внучета. Бабите се заемат да угояват момчетата, а дядовците да учат момичетата да пият ракия на вечеря. След толкова ядене и пиене обаче връзката между младежи и възрастни хора остава да топли и след края на лятото. Миналата година внучетата се връщат в Новаковци през есента, за да оберат лозето на единия дядо, а това лято след наводнението в района на Велико Търново те са първите доброволци, които се втурват да помагат в почистването на къщите и отводняването на градините.

За смисъла от "дърпането" на баница

На масата в Богатово над чушки и таратор вече се обсъжда програмата за седмицата. Краткият селски престой е натоварен с най-различни очаквания: Вероника и Надя искат да се научат да правят баница, Йоана - да плете и "да дои, каквото има за доене", Венера - да прави лютеница и да поправя машинарии, а двете момчета в групата Петър и Емил, общо взето, искат да се забавляват, независимо какво ще се върши.

А Христина я бива да измисля програми. Тя е движеща сила на културния и социалния живот в севлиевското село и малката й "Нокиа" не спира да звъни. Организира състезание по мотокрос с "Балкан"-чета за по-големите младежи в селото, семинари за деца как се правят градински плашила и следи Богатово да се представя достойно в конкурса за най-хубави тикви на община Севлиево. Стените в сградата на читалището вече не достигат за всички грамоти, които са спечелили хората от селото от надпявания, надсвирвания и куп други състезания. Кметът на Богатово се шегува, че не може да смогне на ентусиазма на Христина. Той пък организира екскурзия до морето за бабите за всяко първо място в конкурс.

Това не е първият път, когато Надя се качва на трактор, но със сигурност е първият път, когато балира сено.
Фотограф: Надежда Чипева

За гостуващите внучета са предвидени уъркшопи по баклава и предене на къделя (вълна или памук, която се прикрепва на хурка, за да се преде прежда - бел. ред.), разходка до средновековния град на Севлиево и пикник на поляната с храна, която сами са приготвили. Първо обаче ги очаква на полето кметът на Богатово Иван Иванов. Той е един от едрите фермери в селото ("който не се поддава на съблазните на партиите и винаги е бил от ЗНС"), обещал е да ги срещне с огромното си стадо крави и иска да им демонстрира как се събира и балира сено. Навлича с гордост тениската "дядо под наем" и остава слисан от девойките, които не само имат желание сами да карат трактора, но въртят уверено волана и минават по браздите, без да оставят следи несъбрано сено.

Младежите се включват да помагат и с животните при приемните си семейства.
Фотограф: Надежда Чипева

Същата изненада чака и баба Фатма, майсторът на баниците и баклавите в село Богатово, когато нейният опит среща усърдието на момичетата. Смартфонът на 28-годишната Надя от Силистра, който иначе често звъни по работа, този път е захвърлен в най-близката саксия, защото тя е запретнала ръкави "да дърпа" тесто за дърпана баница. Няколко чифта ръце заедно с нейните се преплитат през масата "да дърпат" различните пластове, като се стараят да не пробиват дупки в тестото, а баба Фатма ги окуражава. В другия край на масата останалата част от отбора завива сиропирани охлювчета. А баба Фатма разказва, че е израснала в толкова бедно семейство, че опитва бял хляб за пръв път чак след сватбата си. Загубила двама съпрузи и един син при нещастни обстоятелства, тя живее и се грижи за стопанството си сама, но няма да я чуете да се оплаква.

Баба Пена посреща внучетата си под наем - Петър от Трявна и Емо от Видин
Фотограф: Надежда Чипева

На вратата изгрява и беззъбата усмивка на баба Пена. На гости при 80-годишната жена са двете момчета Емил и Петър. Тя се смее, че все на нея се падат "мъжките", защото и собствените й внуци са все момчета. Баба Пена също живее сама. Въобще дядовците в Богатово са по-скоро кът. А бабите често разказват на внучетата под наем за собствените си деца и внуци - как не ги виждат толкова често, колкото им се иска. Но и как много добре ги разбират - че са заети с работа и грижа за семействата си. А те тихо съпреживяват с тях трудностите им от разстояние. Гостуващите младежи слушат. За част от тях тази седмица на село е начин да си спомнят отново босите лета от детството си и собствените си баба и дядо, които вече не са сред живите.  

Емо от Видин - един вегетарианец на село, който приготвя леща за цялата група
Фотограф: Надежда Чипева

Докато баницата се надува в печката, можеш да чуеш и разговори като този:

Баба Пена: "Не ви чака добър живот. Където да посегнеш, работа не се намира."

Йоана: "Всичко е индивидуално, бабо. Зависи от човека."

А между храненията разбираш, че "Приеми ме на село" е за срещата между поколението, което е видяло краха на всичко, и поколението, което иска да опита от всичко.

Седмицата започва с обяд. Христина е станала в пет сутринта. Напълнила е чушките с кайма и ориз и е забъркала таратор в голяма тенджера. Малкият й син Тони й помага да съберат двете маси на двора. Първото септемврийско слънце пари и опитват да ги нагласят под сянката на асмата. А кучето Росен подава муцуна през процепа на портата, изоставило за момент отговорната задача да охранява кокошките и тяхното поколение. Наднича с любопитство да види гостите, които влизат на индианска нишка през тесния праг и изпълват двора с глъч. 

По нищо няма да познаете, че деветте младежи, пътували от всички краища на страната до село Богатово, са се запознали само преди два часа. Кънти смях, разменят се закачки и текат оживени разговори. Момчетата и момичетата не губят време да бъдат градски срамежливци. Оставят раниците на земята и запретват ръкави. Един бели чушки за салата, друг добавя доматите, трети мъкне столове от лятната кухня, четвърти тича да помага на Христина да хване козата, която пак се е промушила в градината да хрупа тикви.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    victor2 avatar :-|
    victor2

    Много млади хора ако разберат какво са изгубили от живота на село сигурно ще се завърнат, но след като се опарят!

  • 2
    venelin_todorov avatar :-|
    Venelin Todorov

    Чудесна инициатива, от нас зависи да се развие. Много деца от поколението 90+ не знаят познават всекидневният живот на село, това е хубав начин да се докоснат до занаятите, полската работа и добиването на прехрана. Ще се запознаят с проблемите на хората от селата и ще израстнат по-толерантни и добри хора.

  • 3
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    Внуче назаем. Много добро :)

  • 4
    ham avatar :-|
    ham

    Начин да докоснат енергията на природата!Успех!

  • 5
    plamenhristov5 avatar :-P
    plamenhristov5

    завиждам им за преживяването

  • 6
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Мда, нека си кажем истината. Не цепенето на дърва, ами яденето и пиенето сближава хората и остава да топли след лятото. :)

  • 7
    xnr1410119529376206 avatar :-|
    Йоана Алексиева

    Определено беше вълнуващо и запомнящо се! :)

  • 8
    philippe avatar :-|
    philippe

    ние не сме имали баба и дядо на село и това много ни тормозеше. Особено лятото, когато 90% от децата в Лозенец си отиваха на село. Затова обикаляхме София и особено кината. Дайте някакви координати на програмата.

  • 9
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    „Внуче назаем“ на гости при „баба под наем“

    Докато българските села се обезлюдяват, все повече деца растат в градовете, далеч от природата и чара на спокойния живот. За трета поредна година Община Габрово организира програмата „Приеми ме на село“. В нея се включват деца и младежи, любопитни към начина на живот на село, както и баби и дядовци, ентусиазирани да разказват и показват. Доброволческата програма вдъхновява и нова инициатива – „Коледни внучета“.

    В средата на юли в село Харачерите две баби и един дядо „под наем“ приемат в домовете си осем „внучета назаем“. Те участваха във фолклорния фестивал „Андъка пее и танцува“ в съседното село Кметовци.

    В инициативата се включиха 70 внучета назаем и 40 баби и дядовци под наем в общо осем села. 24-годишната Катерина Божинова от Благоевград е един от доброволците в село Харачерите. „Реших, че искам да отида на по-различен край и да видя по-различни неща откъм обичаи и практики, традиции. Харесва ми простотата, гостоприемството на хората, като цяло това, че е сред природата, по-спокойно, по чисто, по-щастливо“, сподели тя пред BiT.

    Катерина харесва живота на село и не изключва възможността един ден да избере него пред градската суматоха. „Много бих искала да живея на село. Може би не сега, може би в някоя малко по-късна възраст, когато вече съм видяла и повече от образователна гледна точка и откъм работна гледна точка, да, много съм отворена и това беше една от причините, поради които исках да дойда тук и да видя как като цяло се справят с градинската работа, с животните, да видя дали ще бъде тежко или трудно, защото аз не знам дали мога да се справя с такова нещо“, споделя внучката „назаем“.

    Стойна Митева е на 75 години, има трима синове, осем внуци и двама правнуци, повечето от които живеят в чужбина. Тя е „баба под наем“ за трети път и знае как да впечатли доброволците. „ Вчера бяха на краварника, на билкаря, после в мандрата, да правят сирене, да доят, да правят сирене, кашкавал“, изброява тя.

    Баба Стойна преподава на доброволците уроци за живота на село. Тя ги учи да плетат и готви заедно с тях традиционни гозби. „ Едното беше лучник, което е много невероятно вкусно, въпреки че аз не обичам лук. Другото беше гювеч с три вида месо, сарми, още зеле, много подправки и т.н. Тогава хапнахме, пийнахме, поопознахме се кой какъв е и откъде е. И вече на следващата сутрин станахме доста рано – към 6:00 часа, и се отправихме от Харачери към село Кметовци, което е тук във момента, където отидохме в една мандра. Първо ни заведоха в обора, където ни показаха как доят кравите с механична технология. Видяхме прасетата, едно новородено теленце и две тримесечни“, обяснява Катерина.

    Най-ценното обаче е общуването – между поколенията и между хора с различни начини на живот. А и бабите и дядовците винаги имат какво да разкажат, споделя доброволката. „Повечето от техните деца всъщност са в чужбина и там са си направили семейства, там работят, идват си може би веднъж в годината. Това, което ме порази, беше, че имат адски много деца, които са в чужбина, аз не вярвах, че в България е чак толкова разпространено“, изненадана е Катерина.

    Тя участва в програмата „Приеми ме на село“, преди да замине за Мюнхен. В Германия е приета в магистърска програма по Устойчиво управление на природните ресурси. „Прекарвайки повече време сред природата, човек се надява наистина да оценява това, което имаме като ресурси, и начина, по който ние можем да ги опазим, как да живеем, без да изразходваме. Тук например специално си изхвърлят боклуците – да речем, органичните отпадъци ги дават на животните, заравят ги някъде, докато неорганичните отпадъци си ги изхвърлят на определените места и мисля, че това е много по-природосъобразно, отколкото това, което ние правим в града като цяло“, смята Катерина.

    От село Харачерите и дома на баба Стойна студентката си тръгва с вдъхновение и идеи за промяна. „Това, което можем да подобрим, е да сме много по-мили и гостоприемни един с друг, да си имаме много повече доверие – нещо, което ми направи много хубаво впечатление тук. От гледна точка на околната среда може би да не бъдем толкова разточителни, да ходим повече, когато можем да ходим – както днес ние примерно ходихме и вчера по пътя между двете села по 2-3 км разстояние. Да правим някакви такива малки неща, които биха допринесли за по-голям ефект“, смята Катерина.

    Коледни внучета

    В навечерието на коледните и новогодишните празници доброволците от Младежкия съвет по наркотични вещества към Община Габрово, много от които участват като „внучета назаем“ в програмата „Приеми ме на село“, имат нова идея – да посетят самотни възрастни хора в своя град и да внесат празнично настроение в домовете им.

    „Тази идея е естествено продължение на инициативата „Приеми ме на село“, обясни в ефира на BiT Габриела Йосифова от Община Габрово. „Освен бабите и дядовците от селата, ще отидем и при самотни възрастни хора в града, такива които нямат близки или близките им са в чужбина“, обясни тя.

    „Няма да носим подаръци, целта не е такава. Искаме да занесем малко настроение при тях. Ще украсим домовете им с коледна украса, сред доброволците има музиканти, които ще посвирят и ще попеят, ще приготвят коледни сладки“, разказа Габриела Йосифова.

    Засега към идеята са се присъединили около 20 младежи. Организаторите и доброволците се надяват на още последователи, защото смятат, че възрастните хора заслужават внимание.

    За следващата година „Приеми ме на село“ търси начини да включи и български младежи, които живеят в чужбина. „Ще се радваме да се свържем с организации на българи в чужбина, за да работим заедно“, каза още Габриела Йосифова.

  • 10
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    До коментар [#8] от "philippe":

    Програмата „Приеми ме на село“ можете да следите във Фейсбук.

    А за връзка с организаторите:
    e-mail: [email protected],
    [email protected];

    и телефон: 0882/442-253.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK