Да ги научим да работят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да ги научим да работят

Няма официална статистика как се реализират младежите от институции на пазара на труда. Но често посоките са сервитьорка в малък град, общ работник, проституиращ...

Да ги научим да работят

Младежите, които излизат от институциите за деца, лишени от родителска грижа, не са подготвени за живота. Решението е да им подадем ръка

9527 прочитания

Няма официална статистика как се реализират младежите от институции на пазара на труда. Но често посоките са сервитьорка в малък град, общ работник, проституиращ...

© Цветелина Николаева


Вероятно всички сте гледали или поне чували за репортажа на BBC за дома за деца с увреждания в Могилино. Знаете ужасяващи истории за живота в институциите за деца, лишени от родителска грижа. А знаете ли какво става със същите тези деца, когато излязат от дома?

Отговорът най-често е нищо. Преходът им към външния свят се случва по следния начин - на рождения им ден директорът на дома кани пълнолетните младежи в кабинета си и им връчва т.нар. "заповед за освобождаване", с която вече не подлежат на грижи от държавата. Ако не учат, което често е случаят, това се случва на 18-тия рожден ден. Ако пък продължават образованието си, имат право да останат до дипломирането, но не по-късно от навършване на 20 години.

По данни на Агенцията за закрила на детето след напускане на дома около 1/3 от младежите се настаняват при родителите си - същите, които дотогава не са проявявали интерес към тях. Много от младежите остават при родителите си от 3 до 6 месеца, а след това отиват в третата графа. Друга 1/3 отиват в специализирано преходно жилище за около година и също отиват в третата графа. А третата графа са тези, които трябва да се оправят сами.

На практика тези младежи престъпват прага на живота сами, макар и на теория да влизат на пазара на труда като всички свои връстници. Наблюденията ни в десетте дома в страната, с които работим, показват, че около половината от младежите там остават без средно или без основно образование, а някои дори не могат да четат.

Няма официална статистика как се реализират тези младежи. От опита ни досега, посоките са няколко - сервитьорка в малък град, общ работник, кравар, проститутка, крадец на коли или дърва, емигрант в чужбина, получател на социални помощи. Но има и такива, които учат в университет, работят, плащат си сметките и квартирата. Ако животът им се беше стекъл по друг начин, може би щяха да имат шанс да живеят и по-добре, а защо не и да бъдат млади лидери, които помагат за развитието на обществото. Израстването в подобна институция обаче те дърпа няколко нива назад.

"Те са си такива"

Когато за първи път видях момче на 16, което не може да чете, логично попитах възпитателка "Защо така?" Получих отговора "Аааа, не знам. Ние сме тук, за да ги нахраним и облечем, да ги приберем вечер – в училище са виновни". В училище казват, че ги учат както всички останали и също не са виновни. Но връзката някъде по средата се губи.

Едно дете с родители, което не може да си задържи вниманието в училище (а това е изключително трудно с българската образователна система), поне в първите класове вкъщи му помагат да навакса. Докато в тези институции, никой не се опитва да навакса пропуснатото. Втората причина е мотивацията – няма го онзи значим възрастен, който не искаш да разочароваш, пред когото не искаш да се изложиш и да излезеш глупав.

Училище за работа

Първото и най-важното е закриването на тези домове, но скоро и по правилен начин. Не както се случва сега – закриват големия дом и в двора правят три центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) с по 15 деца.

Какво обаче правим с тези стотици младежи, които излизат всяка година от домовете – без навика да стават рано, или със завършен (или не) осми клас. Тъй като всичко в дома, колкото и малко да е било, е давано наготово, те често нямат разбирането, че за да получиш, трябва да дадеш. Както казваше Галя: "И какво като не завърша училище, когато изляза, ще се запиша на работа и готово." За да се реши проблемът, трябва да се навакса точно с тези базови умения и разбирания.

На тези младежи, а сигурна съм, и на много други, им трябва училище за работа. Занаят се учи за няколко месеца, но за базовите умения и за старанието няма курс. Те се пишат в CV-то някъде в дъното на страницата под "лични качества" или просто се подразбира, че ги имаш.

През 2013  "Подарете книга" направи един успешен опит да промени тези базови умения с инициативата "И после работа". Осъзнахме, че точната дума, на това което правим е "Училище за работа", както ще се казва вторият такъв курс сега през септември.

Училището е една седмица в София за 40 деца на възраст между 16 и 19 години, като всеки ден е разделен на три части. Сутрин младежите стажуват в различни фирми, в зависимост от това какво искат да работят, за да могат да усетят професията и да видят дали е подходяща за тях и дали им харесва. Следобедите посещават курсове по български език, писане на CV, обучение как да търсят работа и къде. Вечерите са посветени на лекции от успели хора, които също са минали през дом или пък други трудности и срещи с доброволци. Вторият етап на "Училище за работа" са курсове от сертифицирани школи в градовете, където живеят младежите.

Най-важният ефект миналата година беше сприятеляването с доброволците. С някой, който продължи да си говори с тях и след курсовете, който да ги мотивира, когато решат, че не им се ходи на курс, който да им помогне да си намерят работа. Вече го имаше онзи значим възрастен, който да те бута напред, на когото да се похвалиш и когото не искаш да разочароваш.

Трябва да се обърнем към тези младежи, и то още докато са деца. Запознайте с едно дете и си говорете с него, нищо повече. Не можем да сме общество от егоисти. Най-малкото заради слабата ни икономика. Държавата е виновна, но и ние сме, ако стоим със скръстени ръце.

*Авторът е основател на фондация "Подарете книга" - организация от доброволци, които носят книги в домове за деца, лишени от родителска грижа, четат ги заедно и подкрепят децата и младежите в живота им в дома и след него. През септември фондацията организира "Училище за работа" - едноседмична подготовка за базови умения за младежи, които напускат институциите. Повече по темата четете в следващия брой на "Капитал".

Вероятно всички сте гледали или поне чували за репортажа на BBC за дома за деца с увреждания в Могилино. Знаете ужасяващи истории за живота в институциите за деца, лишени от родителска грижа. А знаете ли какво става със същите тези деца, когато излязат от дома?

Отговорът най-често е нищо. Преходът им към външния свят се случва по следния начин - на рождения им ден директорът на дома кани пълнолетните младежи в кабинета си и им връчва т.нар. "заповед за освобождаване", с която вече не подлежат на грижи от държавата. Ако не учат, което често е случаят, това се случва на 18-тия рожден ден. Ако пък продължават образованието си, имат право да останат до дипломирането, но не по-късно от навършване на 20 години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Тези момчета и момичета - без образование, без елементарно възпитание, без трудови навици - са само част от аутсайдерите, за които обществото нехае. Същото е с циганите и останалите маргинализирани малцинства.
    И няма държавна институция, която да се замисли, че тази обществена тиня - непроизводителна, криминогенна, тегнеща на социалните фондове - става все по-значима и проблемна.

    Милионите евро за ромското включване се прибраха от циганските тартори и явно после се делнаха с властниците. Тези пари не само че не допринасоха за социализирането на етноса, а напротив - затвърдиха убеждението им, че обществото е длъжно да се грижи за тях.

    С тази демографска политика - или по-скоро с липсата на каквато и да било видима политика в тази област - без да се правя на лош пророк, но след десетина години населението ще се концентрира в 5-6 града. Останалата част от територията ще е пуста и разграбена от вилнеещи, озверели от глад цигански банди.

    Спомням в началото на 90-те мой колега хирург замина със семейството си в ЮАР и при първата си ваканция в София ми хвалеше със снимки от болницата, в която работи, на джипа си, на голямата си къща, на училището на децата.
    Само че в джипа имаше стойка за пушка, а къщата беше оградена като затвор със специален режим - висок зид и отгоре метална конструкция с бодлива тел... На двата добермана в двора вече не се учудих. На прозорците на училището имаше решетки.
    Обяснението: огромна негърска престъпност, с която държавата не може да се справи.
    Е, крачим в тази посока...

  • 2
    grw46374882 avatar :-|
    grw46374882

    Собственик съм на кетърингова кухня в София. Бих предоставил възможност за стаж на такива деца. Контакт - www.kuhniata.info

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    doni.edreva avatar :-|
    doni.edreva

    Капитал, поздравления, че отразявате работата на тези хора!

  • 4
    e_lady avatar :-|
    Poi Nhy

    Много се заблуждавате, ако си мислите, че тези деца имат намерение и искат да работят. Те, за съжаление израстват като пълни готованковци и смятат, че всички са им длъжни и трябва да дават, защото са израсли без родители.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK