С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 8 сеп 2014, 17:13, 7996 прочитания

Да ги научим да работят

Младежите, които излизат от институциите за деца, лишени от родителска грижа, не са подготвени за живота. Решението е да им подадем ръка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Вероятно всички сте гледали или поне чували за репортажа на BBC за дома за деца с увреждания в Могилино. Знаете ужасяващи истории за живота в институциите за деца, лишени от родителска грижа. А знаете ли какво става със същите тези деца, когато излязат от дома?

Отговорът най-често е нищо. Преходът им към външния свят се случва по следния начин - на рождения им ден директорът на дома кани пълнолетните младежи в кабинета си и им връчва т.нар. "заповед за освобождаване", с която вече не подлежат на грижи от държавата. Ако не учат, което често е случаят, това се случва на 18-тия рожден ден. Ако пък продължават образованието си, имат право да останат до дипломирането, но не по-късно от навършване на 20 години.


По данни на Агенцията за закрила на детето след напускане на дома около 1/3 от младежите се настаняват при родителите си - същите, които дотогава не са проявявали интерес към тях. Много от младежите остават при родителите си от 3 до 6 месеца, а след това отиват в третата графа. Друга 1/3 отиват в специализирано преходно жилище за около година и също отиват в третата графа. А третата графа са тези, които трябва да се оправят сами.

На практика тези младежи престъпват прага на живота сами, макар и на теория да влизат на пазара на труда като всички свои връстници. Наблюденията ни в десетте дома в страната, с които работим, показват, че около половината от младежите там остават без средно или без основно образование, а някои дори не могат да четат.

Няма официална статистика как се реализират тези младежи. От опита ни досега, посоките са няколко - сервитьорка в малък град, общ работник, кравар, проститутка, крадец на коли или дърва, емигрант в чужбина, получател на социални помощи. Но има и такива, които учат в университет, работят, плащат си сметките и квартирата. Ако животът им се беше стекъл по друг начин, може би щяха да имат шанс да живеят и по-добре, а защо не и да бъдат млади лидери, които помагат за развитието на обществото. Израстването в подобна институция обаче те дърпа няколко нива назад.



"Те са си такива"

Когато за първи път видях момче на 16, което не може да чете, логично попитах възпитателка "Защо така?" Получих отговора "Аааа, не знам. Ние сме тук, за да ги нахраним и облечем, да ги приберем вечер – в училище са виновни". В училище казват, че ги учат както всички останали и също не са виновни. Но връзката някъде по средата се губи.

Едно дете с родители, което не може да си задържи вниманието в училище (а това е изключително трудно с българската образователна система), поне в първите класове вкъщи му помагат да навакса. Докато в тези институции, никой не се опитва да навакса пропуснатото. Втората причина е мотивацията – няма го онзи значим възрастен, който не искаш да разочароваш, пред когото не искаш да се изложиш и да излезеш глупав.

Училище за работа


Първото и най-важното е закриването на тези домове, но скоро и по правилен начин. Не както се случва сега – закриват големия дом и в двора правят три центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) с по 15 деца.

Какво обаче правим с тези стотици младежи, които излизат всяка година от домовете – без навика да стават рано, или със завършен (или не) осми клас. Тъй като всичко в дома, колкото и малко да е било, е давано наготово, те често нямат разбирането, че за да получиш, трябва да дадеш. Както казваше Галя: "И какво като не завърша училище, когато изляза, ще се запиша на работа и готово." За да се реши проблемът, трябва да се навакса точно с тези базови умения и разбирания.

На тези младежи, а сигурна съм, и на много други, им трябва училище за работа. Занаят се учи за няколко месеца, но за базовите умения и за старанието няма курс. Те се пишат в CV-то някъде в дъното на страницата под "лични качества" или просто се подразбира, че ги имаш.
През 2013  "Подарете книга" направи един успешен опит да промени тези базови умения с инициативата "И после работа". Осъзнахме, че точната дума, на това което правим е "Училище за работа", както ще се казва вторият такъв курс сега през септември.

Училището е една седмица в София за 40 деца на възраст между 16 и 19 години, като всеки ден е разделен на три части. Сутрин младежите стажуват в различни фирми, в зависимост от това какво искат да работят, за да могат да усетят професията и да видят дали е подходяща за тях и дали им харесва. Следобедите посещават курсове по български език, писане на CV, обучение как да търсят работа и къде. Вечерите са посветени на лекции от успели хора, които също са минали през дом или пък други трудности и срещи с доброволци. Вторият етап на "Училище за работа" са курсове от сертифицирани школи в градовете, където живеят младежите.

Най-важният ефект миналата година беше сприятеляването с доброволците. С някой, който продължи да си говори с тях и след курсовете, който да ги мотивира, когато решат, че не им се ходи на курс, който да им помогне да си намерят работа. Вече го имаше онзи значим възрастен, който да те бута напред, на когото да се похвалиш и когото не искаш да разочароваш.

Трябва да се обърнем към тези младежи, и то още докато са деца. Запознайте с едно дете и си говорете с него, нищо повече. Не можем да сме общество от егоисти. Най-малкото заради слабата ни икономика. Държавата е виновна, но и ние сме, ако стоим със скръстени ръце.

*Авторът е основател на фондация "Подарете книга" - организация от доброволци, които носят книги в домове за деца, лишени от родителска грижа, четат ги заедно и подкрепят децата и младежите в живота им в дома и след него. През септември фондацията организира "Училище за работа" - едноседмична подготовка за базови умения за младежи, които напускат институциите. Повече по темата четете в следващия брой на "Капитал".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1766 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2360 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Като порасна, ще стана човек

Как разбираш кой си и какво искаш да правиш с живота си, ако растеш в дом, лишен от родителска грижа и подкрепа

Още от Капитал
Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10