С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 12 сеп 2014, 15:00, 10711 прочитания

Като порасна, ще стана човек

Как разбираш кой си и какво искаш да правиш с живота си, ако растеш в дом, лишен от родителска грижа и подкрепа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Роса иска да ви покаже това, което тя вижда. Това, което пропускате, когато раменете ви са потънали в грижи, а главата - натежала от задачи. Всичко е изкуство наоколо. Уличният стълб дори. И Роса иска да го снима за вас. Да ви го нарисува. Да ви го изсвири на китара. Тя е само на шестнадесет и знае, че иска да прави това с живота си - да ви открива света.

Има дълбоки и любопитни очи, които казват "здрасти" още преди тя да си отвори устата. А когато го направи, говори за "любимия ми Сервантес", за английския, който малко й куца, и други разни ученически работи. После иска да учи хем история, хем изкуство. Например в Дания, защото там е хубаво.


Има само един проблем. За да продължи образованието си, й трябват пари и подкрепа, а Роса няма ни едното, ни другото. Живее в дома за деца, лишени от родителска грижа в село Доганово, на 30 километра от София. За родителите си нищо не знае, само че са били разведени. И че има по-големи сестри и брат, които май живеят в Дания. 

След две години, когато Роса навърши пълнолетие, директорът на дома ще я повика в кабинета си и ще й връчи заповед за освобождаване. И тогава тя вече няма да е дете на държавата, а ще е Роса - сама за себе си. Когато нямаш родители, при които да отседнеш дори за малко, докато си стъпиш на краката като нея, отиваш в преходно жилище. Там можеш да останеш най-много шест месеца, понякога година. След това, ако си учил и имаш късмет, все ще си намериш някаква работа и квартира. Ако не си успял да завършиш училище и трудно четеш, какъвто най-често е случаят, ще се озовеш на улицата. Ще крадеш, проституираш, просиш. Може би ще родиш дете и ще го оставиш на свой ред в дом.

В България няма статистика, която да казва какво се случва с младежите, които излизат от институции - какво работят после, как се реализират. Благовеста Пугьова, основател на фондация "Подарете книга", обаче знае. Нейната организация работи с над десет дома в страната и опитът й сочи, че посоките са няколко - проститутка или сервитьорка, ако си момиче, и общ работник или крадец на коли и дърва, ако си момче. Благовеста и доброволците в "Подарете книга" се опитват да променят това. Те от години правят живота на децата, растящи в институции, по-шарен и смислен. Събират книги, четат заедно с младежите, помагат им с домашните. Говорят си за разни всекидневни неща като какво, ако момчето, което харесваш, не ти обръща внимание или ти е тъпо и не ти се ходи на училище и предпочиташ да избягаш да пушиш цигари с гангстерите от квартала. Понякога тези разговори променят животи. Защото в крайна сметка са за това кой искаш да бъдеш и какво искаш да правиш, когато вече не си дете от дом.



Тъкмо с идеята да помогне на младежите, израснали в институции, да си отговорят на тези нелеки въпроси Благовеста си взима отпуска от работата си като данъчен консултант в "Делойт" всеки септември, за да им организира "Училище за работа". Това е едноседмичен курс в София за 40 деца на възраст между 16 и 19 години от различни домове в страната, който съчетава стаж в истинска фирма с обучение как да пишеш CV и да си търсиш сам работа и мотивиращи вечери с доброволци, на които можеш да разкажеш деня си. Тази година младежите от домовете в Доганово, Варна, Враца, Берковица и Якоруда имат възможност да правят стаж като бармани, готвачи, козметици и строители. А също да се научат как се прави сайт в IT курса на програмата и да упражняват английския и българския си следобедите. Във втория етап на "Училище за работа" младежите могат да посещават курсове от сертифицирани школи и в градовете, където живеят.

Да ставаш в осем

От миналогодишния отбор младежи вече има такива, които са наети на работа от фирмите, в които са стажували. Като Найден например, който оставя добро впечатление в строителната компания, в която се труди миналото лято, и когато завършва училище през юни, се мести в София вече като част от екипа. През първите три месеца фирмата поема разходите му за квартира, а днес вече се справя сам със заплатата, която изкарва. Натрупал самочувствие и опит, Найден е пръв отговорник по ориентация на новата порция стажанти и им показва как се бърка бетон.

Разбира се, не всеки ще започне работа според стажа, който е направил. Но не е и това идеята. Смисълът е по-скоро е младежите да придобият навици, като например да стават рано за работа. Да се приучат на отговорност - да свикнеш, че някой разчита на теб да се появиш и да свършиш задачите си добре. Да придобият смелост и опит да общуват в непозната за тях среда. Шестнайсетгодишната Марияна от дома в Доганово например посещава курса за козметички. Интересно й е, но стажът по-скоро й дава увереност да преследва целта си да учи за кинезитерапевт. Знае, че ще трябва да наблегне на биологията и химията през следващите две години в училище, за да се подготви за изпитите в Националната спортна академия. "Като малка исках да стана лекар и да спасявам животи. Сега искам да правя лечебни масажи, които успокояват болката на хората", казва тя.
Преди обед момчетата и момичетата са разделени според интересите си за стаж, а следобед се учат да пишат CV и подобряват уменията си по английски и български език.

Фотограф: Надежда Чипева

Седем момчета с възголеми бели престилки сноват между бара и кухнята в един ресторант. Един мъкне кашони с плодове, друг приема заявки на задния вход, трети реже зеленчуци и преценява грамажа за една салата. Четвърти се усмихва през бара: "Какъв фреш ще желаете? Портокал, грейпфрут или смеска?" "Смес", коригира го тихо Благовеста. Той се изпъва като струна и бързо се поправя. И фрешът е сервиран.

На другия край на града вече е започнал IT урокът. "Спомняте ли си какво е софтуер?", пита преподавателят.  "Всичко, което не можем да ударим", първо е едно от момчетата. До всеки един младеж пред лаптоп стои един доброволец от софтуерния университет, който му помага със задачата. А тя е да си направят собствен сайт, като използват платформата WordPress. Блогът на Роса ще се казва Rossi's place for art и ще е за всичко, което излиза изпод талантливите й пръсти и иска да сподели със света. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1539 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1564 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Учениците, за които нямаше 15 септември

Повечето от децата бежанци не ходят на училище. Спират ги бюрокрацията, бедността и желанието на родителите им да си тръгнат час по-скоро от България

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател