След две години, когато Роса навърши пълнолетие, директорът на дома ще я повика в кабинета си и ще й връчи заповед за освобождаване. И тогава тя вече няма да е дете на държавата, а ще е Роса - сама за себе си. Когато нямаш родители, при които да отседнеш дори за малко, докато си стъпиш на краката като нея, отиваш в преходно жилище. Там можеш да останеш най-много шест месеца, понякога година. След това, ако си учил и имаш късмет, все ще си намериш някаква работа и квартира. Ако не си успял да завършиш училище и трудно четеш, какъвто най-често е случаят, ще се озовеш на улицата. Ще крадеш, проституираш, просиш. Може би ще родиш дете и ще го оставиш на свой ред в дом.

В България няма статистика, която да казва какво се случва с младежите, които излизат от институции - какво работят после, как се реализират. Благовеста Пугьова, основател на фондация "Подарете книга", обаче знае. Нейната организация работи с над десет дома в страната и опитът й сочи, че посоките са няколко - проститутка или сервитьорка, ако си момиче, и общ работник или крадец на коли и дърва, ако си момче. Благовеста и доброволците в "Подарете книга" се опитват да променят това. Те от години правят живота на децата, растящи в институции, по-шарен и смислен. Събират книги, четат заедно с младежите, помагат им с домашните. Говорят си за разни всекидневни неща като какво, ако момчето, което харесваш, не ти обръща внимание или ти е тъпо и не ти се ходи на училище и предпочиташ да избягаш да пушиш цигари с гангстерите от квартала. Понякога тези разговори променят животи. Защото в крайна сметка са за това кой искаш да бъдеш и какво искаш да правиш, когато вече не си дете от дом.

Тъкмо с идеята да помогне на младежите, израснали в институции, да си отговорят на тези нелеки въпроси Благовеста си взима отпуска от работата си като данъчен консултант в "Делойт" всеки септември, за да им организира "Училище за работа". Това е едноседмичен курс в София за 40 деца на възраст между 16 и 19 години от различни домове в страната, който съчетава стаж в истинска фирма с обучение как да пишеш CV и да си търсиш сам работа и мотивиращи вечери с доброволци, на които можеш да разкажеш деня си. Тази година младежите от домовете в Доганово, Варна, Враца, Берковица и Якоруда имат възможност да правят стаж като бармани, готвачи, козметици и строители. А също да се научат как се прави сайт в IT курса на програмата и да упражняват английския и българския си следобедите. Във втория етап на "Училище за работа" младежите могат да посещават курсове от сертифицирани школи и в градовете, където живеят.

Да ставаш в осем

От миналогодишния отбор младежи вече има такива, които са наети на работа от фирмите, в които са стажували. Като Найден например, който оставя добро впечатление в строителната компания, в която се труди миналото лято, и когато завършва училище през юни, се мести в София вече като част от екипа. През първите три месеца фирмата поема разходите му за квартира, а днес вече се справя сам със заплатата, която изкарва. Натрупал самочувствие и опит, Найден е пръв отговорник по ориентация на новата порция стажанти и им показва как се бърка бетон.

Разбира се, не всеки ще започне работа според стажа, който е направил. Но не е и това идеята. Смисълът е по-скоро е младежите да придобият навици, като например да стават рано за работа. Да се приучат на отговорност - да свикнеш, че някой разчита на теб да се появиш и да свършиш задачите си добре. Да придобият смелост и опит да общуват в непозната за тях среда. Шестнайсетгодишната Марияна от дома в Доганово например посещава курса за козметички. Интересно й е, но стажът по-скоро й дава увереност да преследва целта си да учи за кинезитерапевт. Знае, че ще трябва да наблегне на биологията и химията през следващите две години в училище, за да се подготви за изпитите в Националната спортна академия. "Като малка исках да стана лекар и да спасявам животи. Сега искам да правя лечебни масажи, които успокояват болката на хората", казва тя.

Седем момчета с възголеми бели престилки сноват между бара и кухнята в един ресторант. Един мъкне кашони с плодове, друг приема заявки на задния вход, трети реже зеленчуци и преценява грамажа за една салата. Четвърти се усмихва през бара: "Какъв фреш ще желаете? Портокал, грейпфрут или смеска?" "Смес", коригира го тихо Благовеста. Той се изпъва като струна и бързо се поправя. И фрешът е сервиран.

На другия край на града вече е започнал IT урокът. "Спомняте ли си какво е софтуер?", пита преподавателят.  "Всичко, което не можем да ударим", първо е едно от момчетата. До всеки един младеж пред лаптоп стои един доброволец от софтуерния университет, който му помага със задачата. А тя е да си направят собствен сайт, като използват платформата WordPress. Блогът на Роса ще се казва Rossi's place for art и ще е за всичко, което излиза изпод талантливите й пръсти и иска да сподели със света. 

"Не чакайте да ви съжаляват"

За Благовеста Пугьова от "Подарете книга" обаче най-ценното нещо, което им се случва на тези младежи за кратка седмица, е срещата с доброволците. "Контактът с някого, който ще продължи да си говори с теб и след курсовете, който ще те мотивира и ще ти помогне да си намериш работа. Вече го има този значим възрастен, който да те бута напред, на когото да се похвалиш и когото не искаш да разочароваш", казва Благовеста.

Едната вечер ще гледат заедно "Беднякът-милионер" и после ще обсъждат на кой какво му е направило впечатление. Другата вечер ще си говорят за секс и здраве с гостуващи лекари - уролози и гинеколози. А после ще дръпнат своя приятел доброволец и ще започнат да питат, да разказват страховете си, да споделят спомени за преживяно насилие, да доверяват тайни за гаджета и любови. Третата вечер Благовеста ще ги срещне с хора, които ще говорят откровено за собствения си път и слабости, за това можеш ли да успееш в България по първия начин. Продуцентът Магърдич Халваджиян ще им каже, че не познава нито един кадърен и работлив човек, който да се оплаква. Че много от хората чакат някой друг да направи нещо за тях, но ако не мислиш с главата си и нямаш самодисциплина, няма как да ти се получи в живота. Писателят Калин Терзийски ще им разкаже как единственото, което може да те измъкне от дупката, е себеуважението. Когато алкохолът те сграбчи и повлече към пропастта, да пребориш слабостта и да издигнеш себе си. И че не е важно толкова каква е професията ти, колкото, когато си легнеш вечер, да ти е добре със себе си. Те ще го питат кои книги да прочетат и защо им е образование, ако често не работиш това, което си завършил. "Защото те учи да се справяш със себе си. С това, което ти се случва", ще им отвърне той.

Зам.-министърът на младежта и спорта Калин Каменов на свой ред ще ги пита дали ги е страх от живота. Те първо ще послъжат с групово "не", а после ще започнат да си признават: "Да, понякога." Тогава той ще им разкаже за стаята с бялата врата в дома във Враца, в която е живял. За това колко крив и чепат е растял. За учителката по география, която му помага да проумее, че не печели нищо, като се прави на тарикат. И че нищо от това, което му се е случило, не извинява поведението му. За това, че няма значение къде си роден и кои са родителите ти, ако имаш нещо вътре.

"Не всички ще взимате висока заплата и ще сте на висока позиция, но бъдете упорити и честни и не чакайте да ви съжаляват", ще им каже той и още: "Борете си и отстоявайте принципите си." "Аз така правя", провиква се момиче от задния ред, на което му блестят сълзи в очите и а-ха да потекат по бузите. Някои викат браво, други се интересуват дали и с него възпитателите са се държали лошо, а трети са му сърдити - защото не е успял да закрие домовете, докато беше директор на Държавната агенция за закрила на детето.

Хората в системата се сменят, а тя скърца здраво, но и бааавно се променя. Дори и защото до младежите в институции стигат доброволци, които те могат да наричат приятели. Които могат да забележат, че Явор, който учи в училище за деца със забавено развитие, всъщност може да те бие на шах от раз. Или че Роса от дома в Доганово е от породата на смелите. Тези, които казват: "Страх ме е, но няма да позволя на никой да ме мачка."