Като порасна, ще стана човек

Роса иска да ви покаже това, което тя вижда. Това, което пропускате, когато раменете ви са потънали в грижи, а главата - натежала от задачи. Всичко е изкуство наоколо. Уличният стълб дори. И Роса иска да го снима за вас. Да ви го нарисува. Да ви го изсвири на китара. Тя е само на шестнадесет и знае, че иска да прави това с живота си - да ви открива света.

Има дълбоки и любопитни очи, които казват "здрасти" още преди тя да си отвори устата. А когато го направи, говори за "любимия ми Сервантес", за английския, който малко й куца, и други разни ученически работи. После иска да учи хем история, хем изкуство. Например в Дания, защото там е хубаво.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Има само един проблем. За да продължи образованието си, й трябват пари и подкрепа, а Роса няма ни едното, ни другото. Живее в дома за деца, лишени от родителска грижа в село Доганово, на 30 километра от София. За родителите си нищо не знае, само че са били разведени. И че има по-големи сестри и брат, които май живеят в Дания. 

След две години, когато Роса навърши пълнолетие, директорът на дома ще я повика в кабинета си и ще й връчи заповед за освобождаване. И тогава тя вече няма да е дете на държавата, а ще е Роса - сама за себе си. Когато нямаш родители, при които да отседнеш дори за малко, докато си стъпиш на краката като нея, отиваш в преходно жилище. Там можеш да останеш най-много шест месеца, понякога година. След това, ако си учил и имаш късмет, все ще си намериш някаква работа и квартира. Ако не си успял да завършиш училище и трудно четеш, какъвто най-често е случаят, ще се озовеш на улицата. Ще крадеш, проституираш, просиш. Може би ще родиш дете и ще го оставиш на свой ред в дом.

В България няма статистика, която да казва какво се случва с младежите, които излизат от институции - какво работят после, как се реализират. Благовеста Пугьова, основател на фондация "Подарете книга", обаче знае. Нейната организация работи с над десет дома в страната и опитът й сочи, че посоките са няколко - проститутка или сервитьорка, ако си момиче, и общ работник или крадец на коли и дърва, ако си момче. Благовеста и доброволците в "Подарете книга" се опитват да променят това. Те от години правят живота на децата, растящи в институции, по-шарен и смислен. Събират книги, четат заедно с младежите, помагат им с домашните. Говорят си за разни всекидневни неща като какво, ако момчето, което харесваш, не ти обръща внимание или ти е тъпо и не ти се ходи на училище и предпочиташ да избягаш да пушиш цигари с гангстерите от квартала. Понякога тези разговори променят животи. Защото в крайна сметка са за това кой искаш да бъдеш и какво искаш да правиш, когато вече не си дете от дом.



Тъкмо с идеята да помогне на младежите, израснали в институции, да си отговорят на тези нелеки въпроси Благовеста си взима отпуска от работата си като данъчен консултант в "Делойт" всеки септември, за да им организира "Училище за работа". Това е едноседмичен курс в София за 40 деца на възраст между 16 и 19 години от различни домове в страната, който съчетава стаж в истинска фирма с обучение как да пишеш CV и да си търсиш сам работа и мотивиращи вечери с доброволци, на които можеш да разкажеш деня си. Тази година младежите от домовете в Доганово, Варна, Враца, Берковица и Якоруда имат възможност да правят стаж като бармани, готвачи, козметици и строители. А също да се научат как се прави сайт в IT курса на програмата и да упражняват английския и българския си следобедите. Във втория етап на "Училище за работа" младежите могат да посещават курсове от сертифицирани школи и в градовете, където живеят.

Да ставаш в осем

От миналогодишния отбор младежи вече има такива, които са наети на работа от фирмите, в които са стажували. Като Найден например, който оставя добро впечатление в строителната компания, в която се труди миналото лято, и когато завършва училище през юни, се мести в София вече като част от екипа. През първите три месеца фирмата поема разходите му за квартира, а днес вече се справя сам със заплатата, която изкарва. Натрупал самочувствие и опит, Найден е пръв отговорник по ориентация на новата порция стажанти и им показва как се бърка бетон.

Разбира се, не всеки ще започне работа според стажа, който е направил. Но не е и това идеята. Смисълът е по-скоро е младежите да придобият навици, като например да стават рано за работа. Да се приучат на отговорност - да свикнеш, че някой разчита на теб да се появиш и да свършиш задачите си добре. Да придобият смелост и опит да общуват в непозната за тях среда. Шестнайсетгодишната Марияна от дома в Доганово например посещава курса за козметички. Интересно й е, но стажът по-скоро й дава увереност да преследва целта си да учи за кинезитерапевт. Знае, че ще трябва да наблегне на биологията и химията през следващите две години в училище, за да се подготви за изпитите в Националната спортна академия. "Като малка исках да стана лекар и да спасявам животи. Сега искам да правя лечебни масажи, които успокояват болката на хората", казва тя.

Преди обед момчетата и момичетата са разделени според интересите си за стаж, а следобед се учат да пишат CV и подобряват уменията си по английски и български език. Фотограф: Надежда Чипева

Седем момчета с възголеми бели престилки сноват между бара и кухнята в един ресторант. Един мъкне кашони с плодове, друг приема заявки на задния вход, трети реже зеленчуци и преценява грамажа за една салата. Четвърти се усмихва през бара: "Какъв фреш ще желаете? Портокал, грейпфрут или смеска?" "Смес", коригира го тихо Благовеста. Той се изпъва като струна и бързо се поправя. И фрешът е сервиран.

На другия край на града вече е започнал IT урокът. "Спомняте ли си какво е софтуер?", пита преподавателят.  "Всичко, което не можем да ударим", първо е едно от момчетата. До всеки един младеж пред лаптоп стои един доброволец от софтуерния университет, който му помага със задачата. А тя е да си направят собствен сайт, като използват платформата WordPress. Блогът на Роса ще се казва Rossi's place for art и ще е за всичко, което излиза изпод талантливите й пръсти и иска да сподели със света. 

• 1
• 2
• Следваща страница » ""Не чакайте да ви съжаляват""