С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
32 19 сеп 2014, 18:41, 13824 прочитания

Учениците, за които нямаше 15 септември

Повечето от децата бежанци не ходят на училище. Спират ги бюрокрацията, бедността и желанието на родителите им да си тръгнат час по-скоро от България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Кално започна новата учебна година. Насред китките здравец, наръчите с карамфили, "трепета в сърцата" на "прекрачващите за първи път прага" и всички други клишета, които вървят за ръка с 15 септември, десет деца от Сомалия и Афганистан не бяха допуснати в училище. Десет деца, чиито семейства са поискали закрила от българската държава. Десет деца, които са прекарали цялото лято да учат български, за да могат да започнат новата година наравно с връстниците си. Десет деца, които вече знаят как се пише "аз съм" и "обичам", но първата дума, която чуха в българското училище, е "мразя".

Местните хора от пернишките села Калище и Ковачевци живеят в близост до бежанци от поне година. Но отказаха да ги видят със собствените си очи. Предпочетоха да надничат през кривите лупи на медиите, които им показваха едни болни и страшни хора, които "не заслужават да живеят". Проваленият старт на тези деца в българската образователна система показа и друго - че институциите, местни и централни, много ги бива да разписват и одобряват механизми за координация, но когато е важно - просто не умеят да работят заедно. Започнаха да валят взаимни обвинения между Министерството на образованието и науката (МОН), Държавната агенция за бежанците (ДАБ), кметове, общински съветници и училищни директори. И в суматохата никой не забеляза, че веригата е скъсана, защото в държавната ни политика отсъства разбирането, че интеграцията е двустранен процес - не само бежанците към обществото, но и обществото към бежанците.


Или както написа в открито писмо след казуса "Калище" групата от неправителствени организации Национална мрежа за децата: "Този конкретен случай трябва да бъде урок за държавните институции, че когато бъдат предприемани действия за интеграция, трябва да има сериозна и задълбочена работа с местната общност и институциите на местно ниво. Реакцията при криза можеше да бъде спестена, ако ДАБ и общината в с. Ковачевци бяха взели навременни мерки за информиране на хората с цел промяна на нагласите им към бежанците."

И все пак

Не навсякъде 15 септември беше мрачен


за децата бежанци. Няколко столични училища и други в Харманли и Нова Загора приеха без проблем първокласници от Сирия и Афганистан. Преди първия учебен ден обаче учителите няколко пъти са посещавали семействата в лагерите, уверили са се, че децата вече владеят добър български благодарение на курсовете на ДАБ и неправителствени организации като "Каритас", разговаряли са с родителите им, проверили са дали е безопасен маршрутът, по който децата стигат до училище, уточнили са кой ще ги придружава сутрин и следобед и са уведомили мрежата на родителите на останалите деца от училището. "Нещата се случиха без никакъв стрес, имаше интерес и от двете страни", казва директорът на 132 СОУ в София Детелина Царвулкова. Там има записани две деца в първи клас и едно в пети, като училищният екип сам е поел инициативата да отиде до бежанския център наблизо преди началото на учебната година, за да покани децата, тъй като са имали свободни места в първи клас. В деня, след като телевизиите излъчват неприятните репортажи от Калище обаче, трите деца не се появяват на училище. От центъра, в който живеят, обясняват, че семействата имат нужда от малко време, за да успокоят притесненията си. 



За щастие до голяма част от бежанците не достига ксенофобията, която се лее от екраните, форумите и страниците на жълтите вестници. Така 41-годишният кюрд от Алепо Самир е спокоен, че дъщеря му Мира посещава българско училище. То се намира близо до приемателния център в "Овча купел", където  живее със семейството си и той може да я придружава дотам. Макар и да са в София само от месец, 9-годишната Мира веднага е записана в училище, чувства се добре и дори вече има приятели. Самият Самир е един от активните посетители на курса по български език към Интеграционния център на ДАБ и се надява след време да започне работа като бояджия, това, с което е изхранвал семейството си и в Алепо.  

Оказва се обаче, че

Тези като Мира са малко

По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България едва 10% от децата, потърсили закрила, посещават български училища. По информация на МОН и ДАБ малко преди началото на учебната година на територията на всички центрове на агенцията в страната има 594 деца, от които 329 са обхванати от курсове по български език. Записаните в училище тази година пък са общо 97. Почти всички учат в София. "Това е тежка статистика, тъй като завръщането в класната стая е завръщане към нормалност за деца, които с родителите си или сами бягат от насилие и преследване", коментира пред "Капитал" говорителят на ВКБООН Борис Чеширков.

И действително за децата, търсещи закрила, училището е повече от просто образование. То е шанс да бъдат отново деца. Да се откъснат от угрижените физиономии на възрастните. Да се смеят и тичат. "За психическото здраве на децата е много важен този ритъм - да стават сутрин за училище, да се връщат, да готвят домашни. Социализират се с български деца. Това е много важен етап в тяхното развитие и не бива да пропускат години", отбелязва и Марияна Стоянова, директор на Бежанската програма към Българския червен кръст.

БЧК и "Каритас България" са двете организации, които организират курсове по български език за деца и за възрастни в допълнение и помощ на тези в ДАБ. А декларацията, която разпространиха от "Каритас" по случай 15 септември, съдържа най-простия и силен аргумент защо присъствието на децата бежанци в класната стая е толкова необходимо: "На децата бежанци не трябва да се гледа като на бежанци, а като на деца. Мястото на децата е в училище. Включването в българското училище на деца бежанци е най-ефективното средство за интеграцията им в българското общество."

Това обаче явно не се разбира от българската администрация. Една от основните причини много от децата бежанци да не посещават училище са някои
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 2726 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2488 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Широко отворената врата на детския дом

Или къде се препъва държавата в закриването на институциите за деца, лишени от родителска грижа

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10