Широко отворената врата на детския дом
Или къде се препъва държавата в закриването на институциите за деца, лишени от родителска грижа
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Намерете ни 12 здрави деца за новата къща." Горе-долу така звучи опитът за преместване на няколко младежи от дома в село Доганово край Елин Пелин в новопостроен център от семеен тип в Самоков. В края на август служители на социалните служби съобщават на децата, че до 15 септември трябва да бъдат преместени на ново място - без предварително уведомяване на персонала на дома, без психологическа работа с децата, дори без писмена заповед от отговорните институции. Младежите изпадат в стрес - някои от тях учат в местното училище, на други пък родителите живеят наблизо, а сега внезапно ще трябва да се преместят на непознато място на 80 километра от дома. Тези фактори обаче не са взети предвид при решението за преместване. Освен липсата на подготовка на децата не са спазени и чисто формалните изисквания на процеса по извеждане на деца от домовете - по план трябваше да се започне с най-уязвимите групи - бебета от 0 до 3 години и деца с увреждания. В дома в Доганово такива не живеят. Историята на центъра в Самоков, където децата ще бъдат преместени, също буди въпроси - той е изграден с европейски средства, като първоначално общината отказа да подаде проект, защото според общинските съветници "никой не иска деца идиотчета да се разхождат по улиците". От двете отговорни по процеса институции - Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане, обясниха преместването на децата с разширяване на целевата група по проекта, който стартира за деца с увреждания. Според тях децата в Доганово са били оценени според индивидуалните си потребности.
Този казус е показателен за спънките пред иначе най-голямата и смислена реформа на грижата за деца - закриването на домовете и осигуряването на семейна (или близка до семейната) и подкрепяща среда за всяко дете, попаднало в тях. И пример как добрите намерения се провалят, когато институциите, ангажирани в процеса, мислят за реформата в пари, проекти и строежи, вместо в деца и кое решение е най-добро за тях. Или както пишат експертите от Българския хелзинкски комитет (БХК) в своя доклад за напредъка на процеса: "Българската държава все още срича трудно: де-ин-сти-ту-ци-о-на-ли-за-ци-я."
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
3 коментара
Казват, че социалните работници са най-зле заплатени. Защо? По принцип най-натоварваща е работата, свързана с хора, а когато това са бедни и нещастни хора е още по-трудно. Това се отразява на психиката на социалните работници и те вероятно се стараят да се съхранят доколкото е възможно и си гледат съвсем формално работата. Трябва да се помисли най-напред за тях, как да се мотивират те, как резултатите от тяхната работа пък да мотивира доброволци, които да им помагат.
Дали принципът "парите следват детето" е удачен наистина? Историите на директори, които злоупотребяват с ресурсите и даренията на домовере,са много. Ако към това добавим и нещо като "делегиран бюджет" - всяко дете да носи определена сума, може да се наблюдават много порочни практики (такива има много в образователната система). Аз имам опит и наблюдения от два дома в страната и според мен имаме нужда от много комплексна реформа - управлението на домовете; гарантиране на персонал (квалифициран, добре платен и достатъчен); качество на грижата и услугите за децата - не просто място, където са затворени; ангажиране на местната общност; дългосрочно планиране какво се случва с децата. За превенция на изоставянето и изобщо работа с родители и значими близки - това е друга тема. Изключително важно е да се разширят услугите за подкрепа на семейства и родители, защото броят на уязвимите деца расте, а това май не се отчита и адресира.
Децата, лишени от родителска грижа ще се увеличават. Деца раждат деца. За какви родители говорим?! За тия, дето са направили раждането на деца индустрия, такива които се препитават от социални помощи за деца?!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.