С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 26 сеп 2014, 16:06, 11369 прочитания

Широко отворената врата на детския дом

Или къде се препъва държавата в закриването на институциите за деца, лишени от родителска грижа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Широко отворената врата на детския дом

Автор: shutterstock
Къде куца деинституционализацията?

Как деца се местят от една къща в друга

Макар основната идея на извеждането на деца от домове да е те да бъдат настанени в семейна среда, статистиката сочи, че 24% от тях биват насочвани към друга специализирана институция (виж инфографиката) Това могат да бъдат защитени или преходни жилища или центрове за настаняване от семеен тип. Идеята е, че там, за разлика от дома, децата се отглеждат на много по-малки групи, в контакт с местната общност и с много по-голямо внимание и грижа към индивидуалните потребности на всяко от тях.


На някои места обаче тези центрове или защитени жилища са само формално "нови услуги", а всъщност пренасят институционалния модел в нови сгради. По същество те са "кухи" услуги, защото не предоставят грижата, която отговаря на философията на реформата. В доклада си по напредъка на процеса БХК съобщава за тревожната практика в дворовете на старите домове да се "режат ленти" за откриването на новите услуги. Такъв пример са двете защитени жилища, отворили в двора на дома за деца с умствена изостаналост в с. Гомотарци край Видин. Експертите от БХК наблюдават, че младежите там продължават да живеят, заключени в пределите на новите институции. Прекарват дните си на пейки в двора и не участват в никакви дейности, които да им помагат да се социализират или да развиват уменията си.

"Без да има промяна в духа на предоставяната нова услуга, това е просто една имитация на реформа", категорична е Десислава Симеонова от БХК. Тя разказва, че в голяма степен персоналът от старите институции се прехвърля в новите центрове и защитени жилища. В това, разбира се, няма нищо лошо, стига той да премине през качествено обучение за новия вид услуга, която трябва да предоставя. "Такова обаче според нас липсва. Тоест фокусът е върху изграждането на физическата среда на новите услуги, а инвестицията в обучението на персонала остава на втори план и е на зачатъчно ниво. Институциите не предоставят добра среда за развитие. Ако същата философия проникне и в новите услуги, това ще обезсмисли цялото усилие деинституционализация", възмущава се Симеонова.

В други проблемни казуси стремежът децата да се изведат от дома "на всяка цена" води до недобре обмислени връщания в биологичните им семейства, които често са многодетни и безработни. "Без финансови възможности, без умения и без подкрепа за развитие от страна на държавата за родителите като адекватна здравна помощ, съпътстващи услуги, съдействие за трудова заетост или обучение, завръщането на децата в семействата им често завършва с обратно настаняване в дом", пишат от БХК. Като един от описаните случаи на малко момиче, което постъпва в дом за бебета, когато е на една година. Преди да бъде настанена в институция, тя е лежала 11 пъти в детско отделение заради лоша хигиена и неглижиране от майката, която има още шест деца. В резултат е с ниско тегло и забавяне в развитието. Въпреки това като част от реформата детето е реинтегрирано в биологичното си семейство. Не след дълго обаче социалните отново я връщат в дома. 



Мадлен Таниелян от "Национална мрежа за децата" подчертава, че преместването на децата трябва да се извършва след внимателен анализ и оценка на нуждите на всяко дете, както и с време за адаптация за самото дете и възрастните, с което то е създало връзка. "Настояваме да се местят деца, които са подготвени за това, а не да се бърза с попълването на бройките в новите услуги и това да е стрес за децата", коментира тя.

Това важи с особено внимание за децата с увреждания. Така например след преместването на едно дете с множествени увреждания от дома за бебета в Бургас в център за настаняване от семеен тип в Карнобат, две седмици по-късно то е върнато по спешност в града в тежко здравословно състояние и с риск за живота. Според директорката на дома за бебета в Бургас д-р Пепа Ралчева детето е било отбелязано в документацията за оценка на състоянието му в рамките на деинституционализационния проект с код 1, което значи, че е зависимо от специализирана медицинска грижа и не е подходящо за извеждане. "Въпреки това в таблицата на ДАЗД по проект "Детство за всички" кодът бе променен и детето бе изведено", казва тя, цитирана от експерти от БХК.

В казуси като този огромният проблем е, че липсва синхрон. Тоест проектът не гарантира, че новата социална услуга ще предлага 24-часова специализирана здравна помощ и осигуряване на медицинско наблюдение от специалисти от лечебно заведение в близост, от каквито децата с увреждания често имат необходимост. (ДА ГО СЪКРАТИМ?) Психоаналитикът Весела Банова подчертава, че съществува дупка в реформата, която прехвърля отговорността за децата в риск, които имат здравни потребности, от системата на здравеопазване в системата за социална закрила на деца. Адекватно посрещане на проблема с липсата на здравни грижа обаче няма.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2185 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3019 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
"Музейко" - приятел на децата и партньор на бизнеса

60% от инвестициите в детския научен център ще бъдат усвоени от българските фирми-изпълнители

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10