"Виждали сме вдъхновящи истории на "отписани" деца от домове, осиновени или одъщерени, които в първата година след намирането на семейство правят такъв драматичен скок в развитието, какъвто години живот в институция не са могли да постигнат, казва по този повод Десислава Симеонова, директор на програма в БХК и продължава: Деца, отписани от лекари още при раждането заради диагнози, деца, които не наддават "заради тежка умствена изостаналост", или които "не растат заради увреждането си". Тези деца, попаднали в семейна среда, утрояват теглото си за 1 година, прохождат, започват да се хранят самостоятелно, да се привързват емоционално към близки." Или казано простичко, деинституционализацията в идеалния си вариант би означавала семейство за всяко дете.

Голямата реформа

Ако върнем лентата назад, процесът по закриването на институции за деца започна през 2010 г. и се очаква да приключи през 2025 г. Тоест тогава в страната не би трябвало да има нито един детски дом. Държавата започна реформата с два ключови проекта, финансирани с европейски средства - "Детство за всички", по който се извеждат деца и младежи от домовете за умствена изостаналост и деца с увреждания над 3-годишна възраст от домовете за бебета, и "Посока: семейство", по който се закриват домове за бебета в осем пилотни общини.

За тези близо четири години е свършена значително количество работа - закрити са над 30 институции, разкрити са 147 нови услуги за деца и семейства, а близо 2000 деца са били изведени от домове и за тях са намерени семейства или са били насочени към по-подходящи услуги в общността (виж инфографиката). За Мадлен Таниелян, програмен координатор "Семейство и детско правосъдие" в "Национална мрежа за децата", най-положителното развитие е, че "деинституционализацията вече се припознава като приоритетна политика на държавата, има обща посока на действие и процесът е необратим". А също и че Европейската комисия наблюдава и подкрепя целия процес.

Въпреки постигнатото обаче деинституционализацията има сериозни дефицити (виж най-важните в допълнителните текстове). "Само един дом за бебета е закрит след четири години на реформи", отбелязва изследователят в БХК Антоанета Ненкова. "Осемте т.нар. пилотни домове все още се въртят в омагьосания кръг на обновлението и модернизирането", добавя тя. Но не това я тревожи. Защото рано или късно те ще бъдат закрити. По-големият проблем е, че "входът" към останалите 20 дома за бебета остава широко отворен. Тоест най-слабото място на реформата е, че не успява да предотврати изоставянето на новородени в институции. Все още липсват услугите, които да подкрепят родителите в най-тежките моменти на решението - да изоставят ли детето си или да го задържат.

Гигантски проблем е, че изходът от системата за децата с най-тежки здравословни проблеми все още остава твърде труден. Това е така, защото съществува огромна пропаст между детското здравеопазване и системата за социални услуги за деца и семейства, смята психоаналитикът от сдружение "Дете и пространство" Весела Банова. Според нея по-голямата част от препъникамъните в процеса се дължат на счупената комуникация между различните институции. Или както казва Антоанета Ненкова от БХК, четирите министерства (МТСП, МЗ, МФ и МОН) и Държавната агенция за закрила на детето, които носят отговорност за успеха на реформата, трябва да постигнат полифония. "Да изпълняват своите партии в хармония, не на принципа соло-акомпанимент."

Обратното може да заплете жестоко детски съдби. И вече се случва. Превръща извеждането на дете от дом в местене от голяма къща в по-малка, без промяна в качеството на грижата, която получава. И по-лошо - някои изминават пътя от институцията към биологичното семейство само за да се озоват скоро пак в дома. Най-важният принцип на деинституционализация, който понякога се забравя в процеса, е, че закриването на домовете не е самоцел. Така както и разкриването на нови услуги в общността не означава строене на къщички за центрове. Защото духът на реформата е друг - да хуманизира средата, здравна и социална, така че да отговаря на нуждите на всяко дете.

Къде куца деинституционализацията?

Как деца се местят от една къща в друга

Макар основната идея на извеждането на деца от домове да е те да бъдат настанени в семейна среда, статистиката сочи, че 24% от тях биват насочвани към друга специализирана институция (виж инфографиката) Това могат да бъдат защитени или преходни жилища или центрове за настаняване от семеен тип. Идеята е, че там, за разлика от дома, децата се отглеждат на много по-малки групи, в контакт с местната общност и с много по-голямо внимание и грижа към индивидуалните потребности на всяко от тях.

На някои места обаче тези центрове или защитени жилища са само формално "нови услуги", а всъщност пренасят институционалния модел в нови сгради. По същество те са "кухи" услуги, защото не предоставят грижата, която отговаря на философията на реформата. В доклада си по напредъка на процеса БХК съобщава за тревожната практика в дворовете на старите домове да се "режат ленти" за откриването на новите услуги. Такъв пример са двете защитени жилища, отворили в двора на дома за деца с умствена изостаналост в с. Гомотарци край Видин. Експертите от БХК наблюдават, че младежите там продължават да живеят, заключени в пределите на новите институции. Прекарват дните си на пейки в двора и не участват в никакви дейности, които да им помагат да се социализират или да развиват уменията си.

"Без да има промяна в духа на предоставяната нова услуга, това е просто една имитация на реформа", категорична е Десислава Симеонова от БХК. Тя разказва, че в голяма степен персоналът от старите институции се прехвърля в новите центрове и защитени жилища. В това, разбира се, няма нищо лошо, стига той да премине през качествено обучение за новия вид услуга, която трябва да предоставя. "Такова обаче според нас липсва. Тоест фокусът е върху изграждането на физическата среда на новите услуги, а инвестицията в обучението на персонала остава на втори план и е на зачатъчно ниво. Институциите не предоставят добра среда за развитие. Ако същата философия проникне и в новите услуги, това ще обезсмисли цялото усилие деинституционализация", възмущава се Симеонова.

В други проблемни казуси стремежът децата да се изведат от дома "на всяка цена" води до недобре обмислени връщания в биологичните им семейства, които често са многодетни и безработни. "Без финансови възможности, без умения и без подкрепа за развитие от страна на държавата за родителите като адекватна здравна помощ, съпътстващи услуги, съдействие за трудова заетост или обучение, завръщането на децата в семействата им често завършва с обратно настаняване в дом", пишат от БХК. Като един от описаните случаи на малко момиче, което постъпва в дом за бебета, когато е на една година. Преди да бъде настанена в институция, тя е лежала 11 пъти в детско отделение заради лоша хигиена и неглижиране от майката, която има още шест деца. В резултат е с ниско тегло и забавяне в развитието. Въпреки това като част от реформата детето е реинтегрирано в биологичното си семейство. Не след дълго обаче социалните отново я връщат в дома. 

Мадлен Таниелян от "Национална мрежа за децата" подчертава, че преместването на децата трябва да се извършва след внимателен анализ и оценка на нуждите на всяко дете, както и с време за адаптация за самото дете и възрастните, с което то е създало връзка. "Настояваме да се местят деца, които са подготвени за това, а не да се бърза с попълването на бройките в новите услуги и това да е стрес за децата", коментира тя.

Това важи с особено внимание за децата с увреждания. Така например след преместването на едно дете с множествени увреждания от дома за бебета в Бургас в център за настаняване от семеен тип в Карнобат, две седмици по-късно то е върнато по спешност в града в тежко здравословно състояние и с риск за живота. Според директорката на дома за бебета в Бургас д-р Пепа Ралчева детето е било отбелязано в документацията за оценка на състоянието му в рамките на деинституционализационния проект с код 1, което значи, че е зависимо от специализирана медицинска грижа и не е подходящо за извеждане. "Въпреки това в таблицата на ДАЗД по проект "Детство за всички" кодът бе променен и детето бе изведено", казва тя, цитирана от експерти от БХК.

В казуси като този огромният проблем е, че липсва синхрон. Тоест проектът не гарантира, че новата социална услуга ще предлага 24-часова специализирана здравна помощ и осигуряване на медицинско наблюдение от специалисти от лечебно заведение в близост, от каквито децата с увреждания често имат необходимост. (ДА ГО СЪКРАТИМ?) Психоаналитикът Весела Банова подчертава, че съществува дупка в реформата, която прехвърля отговорността за децата в риск, които имат здравни потребности, от системата на здравеопазване в системата за социална закрила на деца. Адекватно посрещане на проблема с липсата на здравни грижа обаче няма.

Вратата към дома - все още широко отворена

За четири години провеждане на реформа, пътят на новородените от родилните отделения директно към институциите не е пресечен. Това е основният канал към детските домове. Другият са семействата в риск. По данни на Министерството на здравеопазването през миналата година 40% от новопостъпилите в домовете за деца от 0 до 3 години са новородени. Извън осемте пилотни дома по проекта "Посока: семейство" във всички останали 20 делът на директните настанявания след родилното не намалява. Нещо повече - в определени райони като Видин, Стара Загора, Варна, Ямбол и Хасково има тенденция на покачване.

Откъде идват всички тези деца? От дъното, буквално. По-внимателният прочит на статистиката сочи, че новопостъпилите в институции са деца на многодетни, безработни семейства или на непълнолетни майки от ромски произход. Град Николаево около Стара Загора е красноречив пример. Само в рамките на месец миналата зима социалните работници там отварят за наблюдение 12 нови случая на деца в риск от изоставяне. Всички 12 са родени от непълнолетни самотни майки. Според анализа на БХК ромската махала в Николаево е "устойчив широк канал" за изоставени деца, защото липсата на подкрепяща среда в общността, която да отговори на нуждите на бедни деца, на деца с увреждания или на деца от етнически малцинства, обикновено води до насилие, недобро полагане на грижи или поведенчески проблеми, което разделя семейства и вкарва малките в институции.

Мадлен Таниелян от "Национална мрежа за децата" отбелязва, че е необходимо превенцията на изоставянето да се изведе като приоритет в процеса по деинституционализация. Това означава да се стимулира развиването на достатъчно и качествени социални услуги в общността, които да подкрепят семействата в криза. В момента те са неравномерно разпределени, а хората в нужда имат ограничен достъп до тях, е нейното наблюдение.

Особено тежък е този проблем за семейства, чиито деца се раждат с увреждания или малформации. Въпреки че децата с увреждания са приоритет на реформата, през изминалата година делът им в институции всъщност нараства. Основната причина, доказва изследване на УНИЦЕФ, е че в България липсват психологически консултации при съобщаването на майката, че детето е с увреждане. Родителите са напълно сами в приемането на този първоначален шок. Нещо повече, много от тях са съветвани от самите лекари да изоставят бебетата си в дом. През 2013 г. например има редица от докладвани случаи от родители на деца със синдром на Даун, които са "уговаряни" от здравни специалисти да изоставят децата си след раждането. Тони Маринова, която е майка на дете със синдром на Даун, споделя: "Докараха ми психологически шок, от който сама се чудя как се измъкнах. Ако този шамар беше зашлевен на някоя лабилна психически жена, кой знае дали тя нямаше да вземе погрешното решение и да се откаже от детето си. Не може образован специалист да ти казва безцеремонно "Остави го, от това човек няма да стане!" или "За какво ти е да си усложняваш живота? Какво толкова, ще си родиш друго дете!", си спомня тя момента, в който й съобщават за състоянието на момиченцето й.

Клиничният психолог Весела Банова отбелязва, че за да се затвори входът към домовете за бебета, очевидно е необходима мрежа от услуги за подкрепа на родителите на новородени деца с увреждания още от родилен дом и за продължителен период след напускането му. От това как се съобщава увреждането, през насочването им към адекватна алтернатива, близка до домашната среда, където детето може да получи засилена здравна грижа, а родителят психологическа опора. Такава роля би трябвало да играят центровете за настаняване от семеен тип. Да осигурят временно място, където бебето да бъде обгрижвано, а семейството да се подготви. "Увреждането само по себе си не е риск, ако детето и родителят бъдат подкрепени", подчертава Весела Банова.

Към момента обаче осигуряване на здравна грижа липсва. В социалните услуги пък няма условия за посрещане на нуждите на децата със специфични увреждания. Весела Банова обаче отбелязва, че съществува и позитивна практика - в няколко дома за бебета в страната се предлага здравна интервенция за деца с увреждания на високо ниво, като в същото време там се допускат и родителите, за да не изгубят контакта с детето си, макар и физически разделени.

И пак спънки с проектите

Въпреки че финансовият ресурс за закриването на домовете за деца е осигурен, процесът допълнително се забавя заради недовършени строежи и пускане в експлоатация на новите услуги. Както казва Антоанета Ненкова от БХК, отговорът на въпроса "защо" е банален - защото държавната машина буксува. Задръстват я тромави процедури за възлагане на обществени поръчки и търгове. По първоначалния план трябваше да се приключи със строителството на всички инфраструктурни проекти до октомври 2014 г., но разкриването на съпътстващите услуги сериозно изостава. Единици са разкритите центрове за социална интеграция и рехабилитация и дневни центрове, пише в доклада на БХК. Конкретен пример са домовете за най-малките деца, където обновяването на инфраструктурата закъснява, а с това и успешното им преструктуриране в нов тип грижа. Според експертите на организацията резултатът от всичко това е изместване на целия процес на деинституционализацията с една година назад. А ефектът е, че в момента децата, които се отглеждат в институции, са над четири пъти повече.

Освен това държавата продължава да финансира паралелно както стари услуги - детските институции, така и нови като малки домове, дневни центрове и други. На някои места из страната пък се дублират новооткрити центрове, на други липсват изобщо. Все още няма и финансови стандарти за някои от алтернативните услуги, както и реално прилагане на принципа "парите следват детето".

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала