Широко отворената врата на детския дом

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Вратата към дома - все още широко отворена

За четири години провеждане на реформа, пътят на новородените от родилните отделения директно към институциите не е пресечен. Това е основният канал към детските домове. Другият са семействата в риск. По данни на Министерството на здравеопазването през миналата година 40% от новопостъпилите в домовете за деца от 0 до 3 години са новородени. Извън осемте пилотни дома по проекта "Посока: семейство" във всички останали 20 делът на директните настанявания след родилното не намалява. Нещо повече - в определени райони като Видин, Стара Загора, Варна, Ямбол и Хасково има тенденция на покачване.

Откъде идват всички тези деца? От дъното, буквално. По-внимателният прочит на статистиката сочи, че новопостъпилите в институции са деца на многодетни, безработни семейства или на непълнолетни майки от ромски произход. Град Николаево около Стара Загора е красноречив пример. Само в рамките на месец миналата зима социалните работници там отварят за наблюдение 12 нови случая на деца в риск от изоставяне. Всички 12 са родени от непълнолетни самотни майки. Според анализа на БХК ромската махала в Николаево е "устойчив широк канал" за изоставени деца, защото липсата на подкрепяща среда в общността, която да отговори на нуждите на бедни деца, на деца с увреждания или на деца от етнически малцинства, обикновено води до насилие, недобро полагане на грижи или поведенчески проблеми, което разделя семейства и вкарва малките в институции.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Мадлен Таниелян от "Национална мрежа за децата" отбелязва, че е необходимо превенцията на изоставянето да се изведе като приоритет в процеса по деинституционализация. Това означава да се стимулира развиването на достатъчно и качествени социални услуги в общността, които да подкрепят семействата в криза. В момента те са неравномерно разпределени, а хората в нужда имат ограничен достъп до тях, е нейното наблюдение.

Особено тежък е този проблем за семейства, чиито деца се раждат с увреждания или малформации. Въпреки че децата с увреждания са приоритет на реформата, през изминалата година делът им в институции всъщност нараства. Основната причина, доказва изследване на УНИЦЕФ, е че в България липсват психологически консултации при съобщаването на майката, че детето е с увреждане. Родителите са напълно сами в приемането на този първоначален шок. Нещо повече, много от тях са съветвани от самите лекари да изоставят бебетата си в дом. През 2013 г. например има редица от докладвани случаи от родители на деца със синдром на Даун, които са "уговаряни" от здравни специалисти да изоставят децата си след раждането. Тони Маринова, която е майка на дете със синдром на Даун, споделя: "Докараха ми психологически шок, от който сама се чудя как се измъкнах. Ако този шамар беше зашлевен на някоя лабилна психически жена, кой знае дали тя нямаше да вземе погрешното решение и да се откаже от детето си. Не може образован специалист да ти казва безцеремонно "Остави го, от това човек няма да стане!" или "За какво ти е да си усложняваш живота? Какво толкова, ще си родиш друго дете!", си спомня тя момента, в който й съобщават за състоянието на момиченцето й.

Клиничният психолог Весела Банова отбелязва, че за да се затвори входът към домовете за бебета, очевидно е необходима мрежа от услуги за подкрепа на родителите на новородени деца с увреждания още от родилен дом и за продължителен период след напускането му. От това как се съобщава увреждането, през насочването им към адекватна алтернатива, близка до домашната среда, където детето може да получи засилена здравна грижа, а родителят психологическа опора. Такава роля би трябвало да играят центровете за настаняване от семеен тип. Да осигурят временно място, където бебето да бъде обгрижвано, а семейството да се подготви. "Увреждането само по себе си не е риск, ако детето и родителят бъдат подкрепени", подчертава Весела Банова.



Към момента обаче осигуряване на здравна грижа липсва. В социалните услуги пък няма условия за посрещане на нуждите на децата със специфични увреждания. Весела Банова обаче отбелязва, че съществува и позитивна практика - в няколко дома за бебета в страната се предлага здравна интервенция за деца с увреждания на високо ниво, като в същото време там се допускат и родителите, за да не изгубят контакта с детето си, макар и физически разделени.

И пак спънки с проектите

Въпреки че финансовият ресурс за закриването на домовете за деца е осигурен, процесът допълнително се забавя заради недовършени строежи и пускане в експлоатация на новите услуги. Както казва Антоанета Ненкова от БХК, отговорът на въпроса "защо" е банален - защото държавната машина буксува. Задръстват я тромави процедури за възлагане на обществени поръчки и търгове. По първоначалния план трябваше да се приключи със строителството на всички инфраструктурни проекти до октомври 2014 г., но разкриването на съпътстващите услуги сериозно изостава. Единици са разкритите центрове за социална интеграция и рехабилитация и дневни центрове, пише в доклада на БХК. Конкретен пример са домовете за най-малките деца, където обновяването на инфраструктурата закъснява, а с това и успешното им преструктуриране в нов тип грижа. Според експертите на организацията резултатът от всичко това е изместване на целия процес на деинституционализацията с една година назад. А ефектът е, че в момента децата, които се отглеждат в институции, са над четири пъти повече.

Освен това държавата продължава да финансира паралелно както стари услуги - детските институции, така и нови като малки домове, дневни центрове и други. На някои места из страната пък се дублират новооткрити центрове, на други липсват изобщо. Все още няма и финансови стандарти за някои от алтернативните услуги, както и реално прилагане на принципа "парите следват детето".

• 1
• 2
• 3