С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
21 3 окт 2014, 13:54, 14408 прочитания

"Обичат Аллах и навсякъде го пишат"

Как се появиха тениски на "Ислямска държава" в ромската махала в Пазарджик и може ли групировката да предизвика симпатии в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Преди две седмици в ромската махала "Изток" в Пазарджик има сватба. За да се отличават от гостите, сервитьорите носят бели тениски. Te обаче не са съвсем обикновени. Върху фланелките е отпечатан знакът на групировката "Ислямска държава"(ИД), която провъзгласи създаването на халифат в Близкия изток и води джихад срещу целия западен свят. Белият кръг на черен фон с древно изписване на думите "Няма друг бог освен Аллах" е във всички материали на терористичната организация в интернет и се превърна в най-разпознаваемия й символ.

В един момент "сервитьорите" с белите тениски се събират за обща снимка и видео. Прегърнати, всички заедно извикват няколко пъти "Аллах е велик", а някои размахват във въздуха ръка, свита в юмрук с показалец, сочещ към небето - знак, който правят поддръжниците на ИД от Ракка до Хага. В средата, облечен в широка сива дреха, се усмихва 39-годишният проповедник в махалата Ахмед Муса Ахмед. За българското общество той е известен като единственият, който получи ефективна осъдителна присъда от пазарджишкия съд в дело за проповядване на антидемократична идеология. То приключи през март на първа инстанция и по него бяха обвинени 13 имами от цялата страна. 


Видеото със "сватбарите" беше качено в профила на Ахмед Муса във Facebook, обиколи веднага мрежата и естествено предизвика вниманието на медиите. Днес то вече е свалено от сайта, а в махалата не желаят да говорят за казуса с тениските. Макар и сравнително дребна, случката е първият отзвук, който действията на "Ислямска държава" получават в България. Въпросът има ли послание зад решението на ромите в Пазарджик да облекат тези тениски заслужава внимание. Най-малкото защото джихадистите с европейски паспорти вече показаха, че ИД умее да си създава фенове сред потиснати и маргинализирани групи хора. 

По следите на няколко тениски

"Какво ви стана с тези тениски, че толкова се натрупа за тях? Какво ли има нещо чудо в тези потници?", недоумява възрастна жена, леко ядосана, че питаме, скръстила ръце на буквата Ф. Спираме я на улицата, на която живее Ахмед Муса. Него самия го няма у дома. Не е и в джамията "Ебу Бекир", в която изнася проповеди. Никой в квартала няма да каже къде е. Някои махват с неохота - "потърсете го по-късно".



С тесните улички и къщите, залепени една о друга, кварталът сякаш има невидима защитна мрежа, която не позволява на външния поглед да надникне, да разбере повече за живота вътре в общността. Тук журналистите са по-нежелани от политиците. Особено след обявяването на присъдата на Ахмед Муса, най-уважаваният човек в тази част на квартала, в която живеят ромите мюсюлмани. "Най-добрият човек е Ахмед. Само това ще ви кажа", отвръща жена на въпроса къде можем да намерим проповедника. Друга казва, че той "би си разпилял сърцето, за да даде на гладен - такава хубава душа има". Невидимата защитна мрежа пази Ахмед от въпроси.
Ахмед Муса и жена му в деня, когато проповедникът получи ефективна осъдителна присъда от съда в Пазарджик за проповядване на антидемократична идеология.

Фотограф: Георги Кожухаров

Ако все пак настояваш как са се появили тези тениски в махалата, всички разказват набързо историята със сватбата и сервитьорите. И не проумяват защо всички се интересуват от това, тъй като във фланелките според тях няма нищо притеснително. "Просто пише Аллах, както и в книгите го пише. Обичат Аллах и навсякъде го пишат", обяснява възрастната жена от улицата на Ахмед, която е негова близка. Другият проповедник в джамията "Ебу Бекир" пък твърди, че надписът на тениските гласял: "Единственият, който да обожаваш, е Аллах."

И жените в квартала, и мъжете, които пият кафе и лимонада в двора на джамията, отричат възмутени, че това е знакът, използван от терористична организация. Близката на Ахмед жена истински се ядосва: "Вие луди ли сте, майче?! Надуват ви главите и ви лъжат. Каква работа имаме там с тях? В Сирия от колко време имат войни. Берекет, слава на Аллах, че тука има мир!" А мъжете не коментират по никакъв начин "Ислямска държава". Когато питаш директно за организацията, не споменават дори името й или събитията в Близкия изток. Казват само, че не вярват на интернет, че мюсюлмани убиват други мюсюлмани. Защото за тях ислямът е мир.  Твърдят също така, че нито службите, нито полицията са ги търсили заради тениските. Казват само, че са ги направили в града, но не и кой ги е поръчал. В същото време Facebook-ът на Ахмед Муса и приятелите му изобилства със снимки и видеа, на които те правят знаците на ИД, позират със знамето й или са го сложили на своя профилна снимка. Някои от тях имат дори в списъка си с приятели бойци от ИД в Сирия.

Ромите мюсюлмани в "Изток" нямат никакъв друг ориентир в живота си освен религията и никакъв друг авторитет освен Ахмед Муса. В тази част на квартала хората дори не гласуват на избори, партиите нямат никакво влияние. А доколкото държавата тук се възприема като синоним на сигурност и работа, то и нея никаква я няма. Животът тече между пътуванията за по месец-два гурбет в Германия и Франция. Но дори чужбината не може да компенсира липсата на перспектива, защото пропуските в образованието и мотивацията са натрупвани тук с години. Единствената утеха е в исляма. Според тях престъпността в квартала е намаляла рязко, откакто хората са станали мюсюлмани преди десет - петнадесет години. Духовното си просветление са оставили в ръцете на Ахмед, самият той безработен и с основно образование. Зад гърба си той има само един завършен курс за имами в Сърница преди десет години, за всичко останало има интернет. В материалите по делото срещу Ахмед се твърди, че под негово влияние преди няколко години жените в махалата започват да носят бурки (дреха, непозната за българските мюсюлманки), а мъжете дълги бради. Променили се и ритуалите им по сватби и погребения, момичетата започнали да се спират от училище и работа.

От Главното мюфтийство също признават, че нямат никакво влияние върху мюсюлманската общност в квартала. Нито Ахмед Муса, нито другият имам, който проповядва в джамията в квартал "Изток", са служители на мюфтийството, нито получават заплати или хонорари от него. Нещо повече -  джамията "Ебу Бекир" в махалата е построена на територията на частен имот и от мюфтийството твърдят, че нямат правомощия да се разпореждат там или да осъществяват контрол върху дейността й.
Според главния секретар на Мюсюлманското вероизповедание Ахмед Ахмедов това е единствената такава джамия в България, защото поначало те са обществени сгради.

"Няма как да носим отговорност за действията на лица, които нямат пряка връзка с институцията. Не сме в позиция да налагаме каквито и да било санкции в частен имот", казва Ахмедов и добавя, че казусът с тениските на "Ислямска държава" не е в тяхната компетенция. "Тук вече просто компетенцията минава в ръцете на едни други органи като службите за сигурност", коментира той. По думите му различни служители на мюфтийството са правили опити да бъдат допуснати да осъществяват контрол върху джамията и да водят диалог със самоуките проповедници относно методите и принципите им, но досега не са имали успех. "Има някои неща, които са откровено невежество и прокламирането им просто е неправилно", уточнява той. Според него отговорността за капсулирането на мюсюлманската общност в махалата не може да се стоварва върху една институция, а е комплексен проблем, в който "прозира пренебрежителното отношение на държавата към образованието на тези хора".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1721 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1844 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Децата пораснаха

За "Баница" и един по-различен разговор за близкото минало, в който родените след 1989-а искат да участват

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг