Децата пораснаха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Децата пораснаха

Фотограф: Сава Ташев / Дизайн: Емил Димитров

Децата пораснаха

За "Баница" и един по-различен разговор за близкото минало, в който родените след 1989-а искат да участват

Люба Йорданова
13262 прочитания

Фотограф: Сава Ташев / Дизайн: Емил Димитров

© Banitza


Те искат да знаят кои са, откъде идват и как това определя бъдещето им. Знаят от какво са недоволни, но и че трябва да намерят как да го променят. Не се виждат като "децата на прехода". А "изгубеното поколение" им е още по-неприятен етикет. Искат сами да открият себе си през разказа за близкото минало, но без да им се спестяват всички истини. Искат да говорят.

Те са родените след 1989 г., които миналото лято за пръв път попаднаха на масови протести. Бунтът срещу назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС, прераснал в недоволство срещу корупцията и задкулисието, остави у тях силен отпечатък. Отвори им очите за неща, които досега родителите им или са премълчавали, или са споделяли само тихо на вечеря вкъщи. Неща, които са отсъствали от учебниците им по история и от разговорите с приятели. Допреди година и от Facebook фийда им дори.

Окупацията на зала 272 в Софийския университет през октомври миналата година обаче променя много. Среща млади хора, които мислят в една посока, но дотогава са се чувствали сами в убежденията си. Показва им, че за промяна е много по-лесно да мислиш заедно със съмишленици. Затова, когато протестът приключва в онази му форма, много от студентите не тръгват отново по различни пътища, а намират нови начини позицията им да бъде чута.

За Рая Раева (21) и Николай Николов (24) този път е "Баница" - онлайн списание с анализи и коментари на млади хора по проблемите, които ги вълнуват. Започва като личен блог на Николай, който живее в Лондон и изследва периода на тоталитаризма и пътищата към демократизация в Източна Европа за докторантурата си. По време на студентската окупация той намира Рая в Twitter и я моли да разкаже в интервю за това какво се случва в зала 272. Когато малко след това се връща в София, Николай започва да участва в дискусиите на "Ранобудните студенти". "Стана ми интересна тази формация на общност, и то на общност от активни, критично мислещи млади хора, не спомнящи си тоталитаризма", разказва днес Николай. Според  него големият успех на студентския бунт е, че е основал един нов политически субект – постсоциалистическото поколение. И е променил разговора за бъдещето - студентите казаха "не, не искам да живея така и утре. Писна ми. Искам нещо по-различно".

Рая и Николай тогава се замислят, че не съществува платформа, в която това поколение свободно да споделя позициите и впечатленията си. И така "Баница" отвръща на опорната точка "и какво направиха младите след протеста" и се превръща в място за хора, които искат да споделят своите истории и да говорят с други като тях. Място, където човек може да погледне критично себе си и обществото и да направи малка крачка към промяната.

Идеята е и да се започне истинският разговор за близкото минало, от който хората без физическа връзка с него имат нужда, за да разберат настоящето. Защото, както казва Николай, "за да се говори честно за пост-социализма като състоянието, в което се намираме днес, за да се направи диагноза на това съвремие, трябва да се променят хората, способни да говорят за него - например не Андрей Райчев да говори за прехода, не учебник да разкаже за бавния прогрес на демокрацията у нас, а една Рая Раева, Анна Мангалова, Яна Младенова да покажат чрез своите свързани биографии какво и как се е случвало през тези години".

Да говорим за миналото

Един от най-успешните проекти на "Баница" досега е "Деца на свободата" - роден първоначално в "Литературен вестник", който посвещава един брой на статии от "ранобудни" студенти и такива, които учат в чужбина, но се вълнуват от случващото се тук.  Името е производно от "деца на прехода" - етикет, който родените след 1989-а получиха изкуствено и с който не са съгласни. "Не е задължително да сме "децата на прехода" или "изгубеното поколение", а можем сами да кажем как се възприемаме спрямо историята и настоящето - нашият избор е да сме деца на свободата и бъдещето", споделя Рая, която учи философия в СУ. Преди летните протести миналата година самата тя не знае кой е Делян Пеевски. Разказва, че семейството й е аполитично и у тях никога не се е говорило за близкото минало. Когато вижда "Орлов мост" блокиран и препълнен с хора, тя открива смисъла да се бориш. Днес Рая вижда свободата в това да не се страхуваш да изразиш позиция и глас, дори да не си 100% сигурен или да ти липсва житейски опит. "Свободата е и да кажеш не само, че не си доволен, но и какво искаш да се случи", смята тя. След "Литературен вестник" "Деца на свободата" се превръща в постоянна рубрика в "Баница", в която младите хора пишат за това как виждат миналото, знаят ли какво се е случвало, какви са техните лични истории и доколко чувстват демокрацията днес.

А на въпроса защо трябва да се говори за близкото минало, "децата на свободата" имат ясен отговор - защото то е оставило следи върху тях. "Имахме един разговор за социализма и осъзнах, че не знам какво е", разказва Анна Мангалова (20), редактор в "Баница" и студент по психология в СУ. Тя усеща, че темата винаги е била табу в нейния живот, но всъщност събитията от тези години са й повлияли много - на възпитанието, което са й дали родителите й, на поведението на другите хора, на реакции от типа "защо ще протестираш, гледай си живота". След като намира съмишленици в зала 272, Анна започва да търси отговори - защото "няма как да знаем какви сме и какъв е нашият живот без да знаем какво е било нашето минало". 

"Достъпът до тоталитарното минало е откраднат от нас", категоричен е Николай и смята, че дори тези, които не помнят тези години, ги усещат. "Според мен е по-важно да се знае къде е бил мавзолеят и петолъчката, накъде сочи оръжието на болшевика на пиедестала на паметника на съветската армия, отколкото да се романтизира непрекъснато великата българска история", допълва Николай. А когато разберем повече за миналото и направим съпоставка с нашия живот, можем и "да се напънем и да помислим защо не е толкова калпаво днес". Рая е съгласна, че е погрешно да се изпада в посока как нищо не се е случило за последните 25 години. "В момента усещам, че две истини се борят за надмощие - едната е, че е било ужасно, другата как ни липсва и е имало сигурност", казва тя. И знае кой е пътят до реалистичната оценка на тези години - разговорът, който трябва да започне още от класните стаи.

"Всичко тръгва от училище", съгласен е и Сава Ташев, който снима за "Баница" и учи стопанско управление в СУ. Според него от средното образование младите хора взимат "от всичко по малко и нищо конкретно", а по-разчупените учители не успяват да пробият закостенялата система.

Когато гласовете не се чуват

Една от дупките, които "Баница" запълва, е и липсата на достатъчно възможност за изразяване на различни мнения. Младите хора имат сериозни критики към традиционните медии например, които според тях не отразяват обективно това, което се случва, и подпомагат безкритичността и заглушаването на гласове. "Нещото, на което ме научиха българските медии и за което съм им благодарна, е да бъда критична, да се информирам от поне три или четири различни източника, за да събера достатъчно достоверна информация", казва Яна Младенова (22), редактор в "Баница", която учи икономика в УНСС и сега е на обмен в Испания. В "Баница" тя намира мястото, където може да предаде "емоцията на свободата" и да разкаже историята си. "Иска ми се от млади хора към млади хора да посадим идеята, че имаме какво да кажем" - така Яна вижда посланието на онлайн списанието и го свързва с онова определение за "активен гражданин", което много хора чувстват, но няма къде да изразят.

"На много малко места си говорим за такива неща - за това какво сме пропуснали, какво не сме видели", казва Анна и допълва, че ако няма такава платформа, диалогът няма как да се състои. Оптимист е обаче, че след протестите темата за близкото минало е започнала да си проправя път сред обществото и след известно време ще се види и ефектът от това.

"Искаме да пресъздадем публичното пространство, което почти не съществува физически у нас", споделя Николай. За него идеята на "Баница" не е да представи "един властващ", а много различни отговори за посоката и дестинацията. "Изборите са много, пътят не е един, но е важно да сме наясно къде сме ние в отношение на останалите, с кои сме съгласни, с кои не, и кои конкретно са другите хора, които споделят нашия мироглед."

Те искат да знаят кои са, откъде идват и как това определя бъдещето им. Знаят от какво са недоволни, но и че трябва да намерят как да го променят. Не се виждат като "децата на прехода". А "изгубеното поколение" им е още по-неприятен етикет. Искат сами да открият себе си през разказа за близкото минало, но без да им се спестяват всички истини. Искат да говорят.

Те са родените след 1989 г., които миналото лято за пръв път попаднаха на масови протести. Бунтът срещу назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС, прераснал в недоволство срещу корупцията и задкулисието, остави у тях силен отпечатък. Отвори им очите за неща, които досега родителите им или са премълчавали, или са споделяли само тихо на вечеря вкъщи. Неща, които са отсъствали от учебниците им по история и от разговорите с приятели. Допреди година и от Facebook фийда им дори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Децата пораснаха – дано да имат късмета да не остареят по същия начина, по който й растяха.

    За мен това поколение от материала са просто граждани на света, което обаче не ги прави по-привилегировани, още по-малко пък нещастни.

  • 2
    bi_u avatar :-|
    Sofia Markarian

    няма кой да ви даде отговорите...ще трябва да ги намерите самите вие.

  • 3
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Млади хора,не си губете времето в миналото ,в делян Пеевски.
    Както казват циганите "До като българите праИха стачки , ний праИхмИ пачки ."
    не е въпроса само в пачките.
    Просто работете.Просто творете!
    "За, Бога ,Братя, ..." , работете ! "
    И в една песен на Челентано се пее "Да работим, не да стачкуваме " , поради което преди 30 г. бе забранен в България. А сега , нали сте свободни.
    Успех !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.