С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 17 окт 2014, 13:02, 9687 прочитания

Последният рицар на рационалността и благородното достойнство

In memoriam за Венцислав Антонов

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Венцислав Антонов

Фотограф: Капитал
Венцислав Антонов беше най-добрият български макроикономист през последните три десетилетия. Той проведе изследвания с методология, каквато до този момент никой не бе използвал, достигна до изводи и обобщения с изключителна теоретична и практическа стойност. Върна изгубеното самочувствие на икономическата наука, чиято роля в тоталитарното време беше сведена до това да бъде държанка на партийно-номенклатурната каста. Показа какъв трябва да бъде истинският икономикс и транслира неговите абстрактно-математизирани форми до практически решения, с помощта на които управлението можеше да направи живота на хората по-богат и достоен. Промени стандартите и критериите в българската икономическа мисъл точно в периода, когато тя се опитваше да се отърве от схоластичната догматика на марксистката трудова теория на стойността и ледените окови на комунистическата идеология.

Беше сърцето и умът на усилията за благоприятното решаване на проблема с външния дълг на България и с това помогна на разрушената и отрязана от външните кредитни пазари икономика да си отдъхне за известно време и да тръгне по пътя на своята модерна еманципация от държавно-бюрократична към пазарна. Даде своя решаващ принос в изграждането на философията и принципите на финансовата стабилизация на държавата. Венцислав Антонов положи началото на създаването на нов тип публична администрация, която да служи безрезервно на общото благо, а не на корпоративни и партийни интереси. Агенцията за икономическо програмиране и анализи, чийто основател и ръководител той беше в най-смисленият период от нейното съществуване (1991 - 1994 г.), беше идеален образ на неговите виждания за това как интелектуалната енергия на посветените и избраните може да служи на управлението и за това как разумът трябва да определя визията и параметрите на икономическата политика.


Той беше необикновен във всичките измерения на своята многостранна реализация - личностна, професионална, интелектуална, с невероятния капацитет на мисълта си, с осенената от Бога чистота на порива му да бъде пръв и над всички в търсенето на Истината, в нейната защита и служене, с голямото си и горещо сърце, отдадено на хората. С изключителния си талант да анализира и вижда проблеми и решения, недостъпни за останалите, с дълбочината на интелектуалните си прозрения. С исполинската сила на своите необорими доказателства и логика на поставянето на проблема, с които разрушаваше всякакви стереотипи и концептуални прегради на опонентите си, независимо от ранга и длъжността им и академичните титли, украсяващи кариерната им битност - президенти, премиери, министри, партийни босове, професори и научни институти. За всички тях беше гордост да го имат до себе си, но много често трудно преглъщаха неговите квалификации по техен адрес или се страхуваха да приложат на практика препоръките му.

Той беше от тези, които имаха призванието да променят средата около себе си и да я усъвършенстват, независимо от цената, която трябваше да се плати за тази цел. За това постоянно влизаше в конфликт със средата и Системата - морален, ценностен, интелектуален. Това обстоятелство го обричаше на самота и отшелничество, които той прие гордо и красиво, вдъхновяван от своя героичен рационализъм, който отстояваше до края на живота си, сам на върха, до който никой друг не успя да достигне. Ето защо би било несправедливо да го определяме като човек на своето време. За него с пълна сила важи определението на един от любимите му поети и мислители - Т. С. Елиът, който казваше, че е неточно да се определя като човек на епохата си този, който с всичките си сили непрекъснато се е борил против нея и е бил в разногласие с господстващите й нрави и догми.

Той  беше критично безпощаден най-напред към себе си, а след това към нас, приятелите му, и към всички други. Не бе в състояние да прости на посредствеността и скудоумието, на предателите и конформистите, на безродната и безбожна политическа класа, на страхливите и малодушните. Не можеше да прощава на безотговорните. Правилно наричаше представителите на банковата система "полупияни и полубанкери" и искаше да види ръководството на БНБ "вкупом в затвора" за неговата некадърност и неспособност да защитава националните интереси на България. Като че ли тези думи, изречени преди 20 години, са казани днес! " Не можеше да оправдае съмнителната приватизационна сделка между правителството и "стратегическите италиански инвеститори" за евтината продажба на  Българска външнотърговска банка през 2000 г.".



Венци беше несравним с никого. Беше неподражаем. Притежаваше интелектуални, духовни и морални качества, които другите около него нямаха.

Олицетворяваше максимата, че мъдростта е синтез на знанието с добродетелта, насочена в полза на обществото. Страдаше дълбоко от ирационалността на политическата класа и парвенюшките нагласи на самопровъзгласилия се елит на нацията.

Остана последният рицар на рационалността, благородството и защитеното докрай достойнство на почтения човек, изпълняващ своята мисия. Носеше в себе си огъня и ентусиазма на човека от Ренесанса и Просвещението.

България би била малко по-злощастна и бедна, ако имаше повече синове като него!

Той дойде точно навреме, за да ни научи как да спасим страната от стопанската разруха и безнадежността на тежкото комунистическо наследство, да очертае магистралните насоки за постигане на финансова стабилност, оцеляване и растеж на икономиката. Отиде си в момент, когато имахме най-голяма нужда от него, от светлия му ум и голямо сърце, от невероятните му способности да анализира и намира пътищата за спасителни решения.

Сбогом Венци! Не ни забравяй и бъди снизходителен към нас! Ти знаеше по-добре от всеки друг, че сме обречени да нямаме бъдеще.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 1210 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2455 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Къща от картон

Децата в училище са изложени на насилие, но институциите често не разпознават проблема и реагират неадекватно

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10