Къща от картон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къща от картон

Къща от картон

Децата в училище са изложени на насилие, но институциите често не разпознават проблема и реагират неадекватно

Люба Йорданова
8363 прочитания

© Инна Павлова


Петък, 19 септември. Майка забелязва необичайно поведение у 14-годишното си дете и сигнализира в училището му. Реакция няма. Понеделник, 29 септември. Родителите пускат жалби до пет различни институции, в които изразяват съмнения, че дъщеря им е била жертва на сексуална злоупотреба в училище. Отговор не получават. Понеделник, 6 октомври. Майката на детето публикува във Facebook притесненията си. Казусът веднага влиза в сутрешните блокове на телевизиите, а институциите назначават проверки - повече от две седмици след първия сигнал.

Случаят със съмненията за насилие над дете с аутизъм в помощно училище в София е поредното доказателство за добре написани на хартия, но неработещи на практика държавни системи. Правилата за действия в такива ситуации - т.нар. координационен механизъм, са в сила от 2010 г. и според тях получилият първия сигнал до един час трябва да уведоми отдела за закрила на детето, който пък до 24 часа е длъжен да направи проверка, да изготви доклад и насрочи среща на мултидисциплинарен екип, в който влизат представители на полицията, общината, образователното министерство, лекар и социален работник. Сроковете и отговорностите са ясни, подписано е споразумение между всички ангажирани институции, начертани са схеми за действия при различни ситуации и мониторинг на изпълнението.

Ако правилата бяха приложени в случая с детето аутист, още от първия ден на съмнения с него и семейството му щяха да работят психолози, а детайлите от личния му живот нямаше да преливат от вестникарските страници и телевизионните екрани. Проверките на училището пък можеха да се направят без медийна истерия и сочене с пръст. Както в този, така и в много други случаи обаче добре написаните схеми не са били спазени. А може би хората по веригата дори не са знаели за съществуването им.

Колко защитени са децата в училище

"Насилието в училище съществува във всички форми", категорична е Милена Николова, програмен координатор "Образование" и "Здраве" в Национална мрежа за децата (НМД). Според нея децата не са добре защитени на територията на учебните заведения, а оттам идва и една от причините за намаленото доверие в тях на родителите и обществото. Дори видимо средата не изглежда сигурна - охраната в училищата се състои най-често от възрастни мъже, чиято основна задача е да ограничават достъпа до сградата на родители и външни лица. Рядко някой има поглед какво се случва на двора или в междучасията, а учителите и останалият персонал не са обучени да разпознават видовете насилие и да действат адекватно. И това съвсем не се отнася само до помощни училища и деца със специални образователни потребности, какъвто е актуалният случай. 

"Като цяло учителите не са достатъчно подготвени да реагират или не са овластени да го направят", коментират от сдружение "Гаврош", което работи за правата на децата във Варна. Те дават пример със стигнал до тях случай, в който дете е пребито от роднини на служител в училище. От училището никой не подава сигнал, а неправителствената организация съобщава в регионалния инспекторат. Наказания и промени в училището не следват.

Статистиката на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) от проверките й в учебни заведения също не изглежда добре. За миналата учебна година тя е направила 67 проверки по сигнал, основно отнасящи се до правото на детето на закрила срещу насилие. Нарушения са установени в 53 от тях, а в края на 2013 г. в още седем училища за деца с девиантно поведение агенцията е открила данни "за упражнявано насилие и използване на методи на възпитание, които уронват достойнството и личността". Освен това според наблюденията на експертите част от директорите не предприемат адекватни мерки, за да гарантират нормалното протичане на учебния процес и защита правата на децата, а учителите и педагогическите съветници често не са подготвени да се справят с проблема с насилието.

"Проверките в образователни институции установяват тенденция за нарастване броя на постъпилите сигнали за насилие над деца, както и за нарушено право на детето на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие", коментират от ДАЗД за "Капитал". Според тях трябва да се развият по-добре услугите за деца, пострадали от насилие, както и да се инвестира в подготовка на специалисти за работа с деца, жертви на насилие.

"Педагогическият и непедагогическият персонал в българските училища има много висок праг на търпимост по отношение на насилието и много ниска осведоменост за видовете насилие и признаците на извършено насилие върху дете", смятат и от Центъра за приобщаващо образование в становището си по случая с детето аутист. А дори и да имат чувствителност към темата, учителите и училищните психолози често са под стрес и огромно натоварване и нямат подкрепа за индивидуална работа с всяко дете. Подобна е и ситуацията на социалните работници, които работят по стотици случаи на година и нямат капацитет да обърнат достатъчно внимание на всеки.

Липсващите колела на веригата

В случая с детето с аутизъм информация е стигнала до отделите за закрила на детето чак след публикациите в социалните мрежи и електронните медии. Въпреки че според добре написания документ това са водещите в такива ситуации звена.

"Координационният механизъм е задължение за всяко училище, но съществува почти само на хартия", коментира Милена Николова от НМД. Според нея, ако учител забележи случай на насилие в семейството или в учебното заведение, той рядко знае как и къде да подаде сигнал. Така инцидентът лесно може да бъде замазан или дори скрит, за да не уронва престижа на училището.

"България е единствената страна в ЕС, в която не съществува законово изискване учебните заведения да имат собствена организационна политика за закрила и безопасност на децата с прилежащи към нея процедури за докладване на съмнения за злоупотреба с дете, обвързани с времеви срокове, отговорници, консултирани с родителите на децата и доведени до знанието на самите деца", категорични са и от Центъра за приобщаващо образование в своето становище. Координаторът "Детска закрила и участие" в центъра Стефан Йорданов допълва за "Капитал", че в кодекса за поведение на учителя не пише нищо за отношението към децата, а непедагогическият персонал пък въобще не подписва и не следва такъв. Друг голям проблем според него е, че при назначаване на нови служители в училище не се правят проверки на тяхното минало. "Всичко това е дупка в системата - кара се по инерция до момента, в който се случи нещо голямо", заключва Йорданов. Според него е важно споразумението между институциите за координирани действия в случаи на насилие над деца да се превърне в закон, за да е и финансово обезпечено. Както и хората по веригата да са добре обучени как да реагират.

Какво вече работи

След като общата рамка не действа, на училищата е оставено сами да създадат процедури в случаи или съмнения за насилие над деца. И някои го правят успешно вече години. Помощното училище "Петко Рачев Славейков" в Плевен например има политика за закрила на детето с процедури за докладване и реагиране за насилие или съмнение за насилие над дете от 2011 г. Те се следват и изпълняват от целия персонал на училището, а в началото на всяка учебна година директорът определя комисия и училищен съвет по изпълнение на координационните механизми, с които се взаимодейства с останалите ангажирани институции в случаи на насилие или тормоз над дете.

"Всеки ден учениците идват в училище с различно емоционално състояние от вкъщи - ние сме длъжни да разпознаем състоянието, да направим извод на причината и да го включим в училищните дейности", коментира директорът на училището Милен Наков. Според него най-ефективните стъпки срещу насилието и тормоза над деца са непрекъснатият контакт с родителите и незабавното реагиране на целия персонал при най-малкото съмнение.

ПУ "Петко Рачев Славейков" е и едно от училищата и детските градини в Плевен, чиито директори и учители са минали обучение за разпознаване и докладване на различните форми на насилие от сдружение "Малки стъпки". Неправителствената организация изготвя и схеми за реакция и сигнализиране при съмнения за насилие и тормоз, към които вървят и бързи въпросници в помощ на персонала на детските и учебните заведения. "Нямаме очакването, че педагозите биха могли сами да се справят със ситуация, в която има съмнение или вече категорични данни, че детето е жертва на насилие", споделя психологът Валерия Симова от екипа на "Малки стъпки". Идеята е учителите да имат готовност да видят насилието, да могат да го разпознаят и да подадат сигнал. Симова допълва, че при разработването на плановете за действие е било важно да имат ясно разписани дейности и срокове, както и разпределение на ролите така, че отговорността да не се носи само от един човек. Това носи субективност или пречка, ако човекът просто отсъства в този ден, обяснява психологът.

Важна част от успешния проект на "Малки стъпки" е доброто взаимодействие с двете ключови институции - отдела за закрила на детето и регионалния инспекторат за образование. Първата дава информация какъв е минимумът от данни, които училището или детската градина трябва да включи, когато подава сигнал за насилие. А втората съдейства с организацията на обученията на директорите и учителите.

"Когато говорим за ситуации на насилие, независимо дали детето е със специфични потребности или не, то има начин да покаже, че нещо се случва с него", категорична е Валерия Симова. И допълва, че всичко опира до адекватността на възрастния и специалиста, който в този момент е до детето.

И какво още трябва да се направи

Тези идеи не са нови и излизат на преден план след всеки нов случай за насилие или тормоз над дете, който успява да стигне до медиите. Вместо да се помисли как да се приложат обаче, разговорът по темата затихва със смяната на темите в сутрешните блокове. До следващия случай.

Петък, 19 септември. Майка забелязва необичайно поведение у 14-годишното си дете и сигнализира в училището му. Реакция няма. Понеделник, 29 септември. Родителите пускат жалби до пет различни институции, в които изразяват съмнения, че дъщеря им е била жертва на сексуална злоупотреба в училище. Отговор не получават. Понеделник, 6 октомври. Майката на детето публикува във Facebook притесненията си. Казусът веднага влиза в сутрешните блокове на телевизиите, а институциите назначават проверки - повече от две седмици след първия сигнал.

Случаят със съмненията за насилие над дете с аутизъм в помощно училище в София е поредното доказателство за добре написани на хартия, но неработещи на практика държавни системи. Правилата за действия в такива ситуации - т.нар. координационен механизъм, са в сила от 2010 г. и според тях получилият първия сигнал до един час трябва да уведоми отдела за закрила на детето, който пък до 24 часа е длъжен да направи проверка, да изготви доклад и насрочи среща на мултидисциплинарен екип, в който влизат представители на полицията, общината, образователното министерство, лекар и социален работник. Сроковете и отговорностите са ясни, подписано е споразумение между всички ангажирани институции, начертани са схеми за действия при различни ситуации и мониторинг на изпълнението.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK