Арабистът и специалист по исляма доц. Симеон Евстатиев: Салафизмът на ИДИЛ вдъхва религиозна увереност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Арабистът и специалист по исляма доц. Симеон Евстатиев: Салафизмът на ИДИЛ вдъхва религиозна увереност

Доц. д-р Симеон Евстатиев е арабист ислямовед, доктор по история, доцент по история на арабския свят и ислям

Арабистът и специалист по исляма доц. Симеон Евстатиев: Салафизмът на ИДИЛ вдъхва религиозна увереност

Поредица на "Капитал" за явлението ИДИЛ, кризата в арабския свят и мястото на България в контекста на глобалната заплаха ИДИЛ

34626 прочитания

Доц. д-р Симеон Евстатиев е арабист ислямовед, доктор по история, доцент по история на арабския свят и ислям

© Велко Ангелов


Профил:

Доц. д-р Симеон Евстатиев е арабист ислямовед, доктор по история, доцент по история на арабския свят и исляма в СУ "Св. Климент Охридски", където е ръководител на Университетския център за изследване на религиите и на магистърска програма "Общество и култура на арабския свят". През последната година (2013–2014 г.) е работил в Принстънския университет, САЩ. Публикациите му включват десетки научни статии и студии в областта на близкоизточните изследвания и ислямознанието. Автор и съставител на няколко книги, сред които и монографията "Религия и политика в арабския свят: Ислямът в обществото" (изд. "Изток-Запад", 2012).

Интервюто е част от серия разговори с доц. Симеон Евстатиев за явлението "Ислямска държава в Ирак и Леванта", кризата в арабския свят и къде стои България в контекста на глобалната заплаха ИДИЛ. Можете да проследите поредицата онлайн на www.capital.bg. Следващата сряда (5 ноември) очаквайте разговорът за ИДИЛ и България.

Каква е доктрината на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), самопровъзгласила се впоследствие за "Ислямска държава" и с какво успява да печели сърца и умове?

Наскоро един американски тийнейджър от Чикаго, деветнадесетгодишният Мухаммед Хамза Хан, описван от познатите си като "добър и възпитан млад човек", бе арестуван преди да отпътува към Близкия изток, за да се влее в редовете на ИДИЛ. Съседите му бяха шокирани: според тях Хан е бил "последният човек", за когото изобщо биха могли да си помислят, че подкрепя ИДИЛ и възнамерява да се присъедини към водения от нея въоръжен джихад. Хиляди вече са подобните случаи на млади мюсюлмани и мюсюлманки (на средна възраст между 17 и 25 години), преродени във вярата чрез силното въздействие на една по-стриктна, опростена и селективна нейна интерпретация – салафизма.

Разбира се, не всички салафити са непременно "джихадисти", поставящи акцент върху практическото приложение на религиозния императив за свещена борба (джихад) срещу "неверниците". При определени условия някои салафитски групи дори странят от политическия живот, подчертавайки, че на този етап истинските мюсюлмани трябва да се занимават основно с теологическите въпроси на вероучението (‘акида) и правилното според тях единобожие (таухид). Този тип временно странящи от политическия живот салафити, определяни понякога дори като "аполитични", също обаче поставят характерния за салафизма акцент върху религиозния императив за такфир ("обвинението в неверие") спрямо околния свят и де факто спрямо всички с различна вяра и практика, в това число и останалите мюсюлмани несалафити. Подобно на "джихадистите" и политически ангажираните салафити, тези неучастващи в политическия живот салафити също призовават мюсюлманите да предприемат такфир, последван от хиджра ("преселение" с религиозна цел, пресъздаващо преместването на пророка Мухаммад и неговата общност от Мека в Медина през 622 г. сл.Хр.). За тези "аполитични" последователи на "истинския ислям" обаче хиджра означава самоналожено временно "обособяване", странене и самоизолация от обществения, политическия и културния живот доколкото в дадения контекст и период той е доминиран от "неверници" и "невернически" порядки (като секуларизъм, демокрация от западен тип и т.н.). Налагани "в името на народа", а не в "името на Бога", секуларните порядки всячески застрашават чистотата на "истинския ислям".

Ислямът по принцип само условно може да бъде наричан "религия" в смисъла, в който западноевропейските езици влагат в това понятие след Мартин Лутер и Реформацията, от когато насам религията и политиката целенасочено са разделени в политическата теория и практика на модерните общества. Всеки мюсюлманин ще Ви каже, че ислямът е всъщност "начин на живот" според закона Божи (шариат) – цялостен и всеобхватен, включващ не само личната, но и общественополитическата сфера. Салафизмът засилва това общо положение чрез особен акцент върху някои императиви като вече споменатите джихад и такфир. Тяхното правилно практикуване е свързано и с принципа на ал-уала’ уа л-бара’ (букв. "лоялността и отхвърлянето"): мюсюлманинът трябва да бъде лоялен само и единствено към Бога, исляма и мюсюлманите, като отхвърля и осъжда всичко немюсюлманско. Това е ясна дихотомия между света на Бога и света на злото. Друг ключов ислямски императив, който салафитите извеждат до крайност, е т.нар. хисба – задължението на всеки един мюсюлманин да прилага на практика принципа за "повелята на одобряемото и възбраната на порицаемото". Следването на "повелята" включва действия от отправянето на братска забележка за неспазването на ритуални задължения като ритуалната молитва до организирането на нападения срещу дискотеки, казина и други места, смятани от салафитите за развъдници на разврата. Онова, което при нас и на Запад обикновено се назовава "нравствена полиция" или "ислямска религиозна полиция" в Саудитска Арабия (такава вече има и ИДИЛ), на арабски се именува институция за "повеля на одобряемото и възбрана на порицаемото". В нея, сега наблюдаваме това при ИДИЛ, участват доброволци – преродени във вярата мъже или жени мюсюлмани, които съблюдават за спазването на ислямските норми в публичното пространство.

Споделяйки общата идейна матрица на салафизма в неговата уаххабитска * версия, идеологията на ИДИЛ е свързана с буквалистичен и пряк, неопосредстван от хилядолетната ислямска традиция и цивилизация, прочит на ислямските нормативни текстове. Това са Корана и хадисите (предания за думите и делата на пророка Мухаммад, съставляващи Сунната). Този хипертекстуализъм на салафитския метод за търсене на религиозната истина създава у възприелите го мюсюлмани дълбока увереност и чувство за сигурност. Абсолютната истина – "истинският ислям" може да бъде достигнат само посредством прилагането на "правилния салафитски метод" (ал-манхадж ас-салафи ас-сахих).

Салафизмът игнорира софистицираните съждения и консенсуса (иджма‘) на веригата от религиозни учени (улеми) в цялостната ислямска традиция и съставляващите я религиозноправни и теологически школи, като настоява да черпи директно от първоизточника – Корана и хадисите. Допълнителна легитимност може да има единствено общото съгласие на първите три поколения мюсюлмани ("поколението" в тогавашните представи обхваща около 80 години) – както при тълкуването на Корана и хадисите, така и при юридико-богословския акт за търсенето на аналогия (кийас) със съдържащи се в тях прецеденти. В миналото и настоящето на повечето религии винаги е имало свръхортодоксални импулси. В ислямската история те имат своя собствена специфика и неведнъж са били свързани със салафитски тенденции в интерпретацията на догматическите и религиозноправните въпроси.

Обликът на едно течение в исляма и в други религии като християнството, зависи много от това, как то отговаря на въпроса, кое има нормативна религиозна стойност: дали само чистото ранно учение и практики или пък и вярванията и практиките, унаследени от преките предшественици на съответните вярващи. Приемащите първия отговор за верен са фундаменталисти, а избиращите втория – традиционалисти. Във всеки монотеизъм, включително в ислямския, има две опции за съпротива срещу промяната. Едната предполага възправяне срещу историческото време, за да се отхвърлят наслоенията, натрупани в неговия ход. В този смисъл салафитите са типични фундаменталисти. Традиционните мюсюлмани възприемат за легитимни и конкретните консенсуси и тълкувания на религиозните учени от цялостната религиозна традиция. Традиционният мюсюлманин може да бъде консервативен, но няма как да бъде фундаменталист. Мюсюлманинът салафит не се вълнува от цялостната традиция, той я отхвърля и се бори срещу нея с идеята да очисти вярата, възвръщайки нейната изначална чистота. Определението салафи е престижно за много мюсюлмани, доколкото обозначава най-ранната и следователно най-автентичната версия на исляма.

А каква е технологията, с която ИДИЛ привлича бойци от неислямски държави?

В наши дни салафизмът печели огромен брой привърженици не само поради дългогодишното негово разпространение, подпомагано от непрестанно и щедро саудитско финансиране. Салафизмът е изключително мощен фактор при изграждането и преобразуването на идентичности. Затова и склонни да го възприемат като своя интерпретация на исляма са предимно онези социални групи, за които е характерна криза на идентичността. Салафизмът превръща унизения и маргинализиран младеж от отритнат и декласиран човек в член на "избраната група" , на "победоносната група", която единствено ще се спаси. Жаждата за изява и нуждата от признание на този тип младежи лесно бива насочена в "правилната" посока от умелите пропагандатори на ИДИЛ. Религиозното пробуждане чрез салафизма предлага силно средство за изправяне срещу установените, институционализираните авторитети и порядки: традиционните религиозни авторитети, политическия елити, социалния ред, доминиращите културни ценности (включително секуларизма и демокрацията), икономическите правила, и дори семейството.

Салафизмът привлича мнозина с това, че предлага прост, бинарен модел на всичко в света – "двоичност", при която не е необходимо някакво сложно интелектуално усилие. Светът се уподрежда по оста на различни дихотомии, сред които на първо място е двудялбата "вяра–неверие". Огромна роля обаче играят и фактори, които в представите на мнозинството хора в нашите устроени по западен образец общества са "извънрелигиозни". Сред тях са ясните обяснения, които салафизираните индивиди получават за важни вълнуващи ги въпроси от техния цялостен начин на живот: за силата и слабостта, за това, защо едни хора и групи са по-изявени в обществото, а други – маргинални, какво означават развитието и упадъка. В крайна сметка салафитската интерпретация предлага и ново разбиране за смисъла на автентичността и опасностите от нейната загуба. Що се отнася до Европа, явно става дума предимно за второ или трето поколение имигранти от мюсюлмански произход. Като цяло те се ползват от всички възможности, предоставени им от мултикултурни общества като британското, нидерландското или германското, където обаче все пак съставляват малцинства, сблъскващи се и с проблеми от социален, икономически или битов характер.

Комплексите, чувството за безсилие и раздвоението между преподаваното в светското западно училище и онова, което чуват в своя дом, квартал или гето, в джамията или в неформални разговори с пропагандатори на "истинския ислям", може да приеме различни форми. При част от тези младежи се създава и романтичен образ на историческата близкоизточна родина, от която – със силата на вече съществуващата ИД – те ще могат да отмъстят за всички реални или въображаеми обиди, нанесени им от "западното общество", в което им се внушава от различни страни, че са дискриминирани. Осигурената чрез салафизма религиозна увереност постепенно прераства в ексклузивизъм и чувство за превъзходство над останалите хора – както "неверниците" сред тях, така и традиционните или "номиналните мюсюлмани", непознаващи или откъснали се от "истинския ислям", практикувайки "нововъведения" (бида‘) и поддържащи връзки с "неверниците". Ето как психологически и социалнопсихологически фактори също играят важна роля за протичащата салафизация на все по-големи групи мюсюлмани в различни страни по света – не само в Близкия изток и в държавите с преобладаващо мюсюлманско население.

Тук психолозите основателно ще откроят сред причините и загубата на чувството за "лична значимост" – в много случаи това също може да е фактор за податливостта към точно този тип религиозен призив. Заедно с други, контекстуално обусловени причини (икономически, социални, културни), тези фактори водят до това, че сред най-възприемчивите към тази религиозна доктрина ще видим главно младежи.

Дълбоко е обаче заблуждението на онези коментатори, които всячески се опитват да игнорират или неглижират "религията" от анализа си на тази ситуация, подчертавайки, като например американския изследовател Ари Круглански от Университета на Мериленд, че "психологията, а не теологията, дават най-добрите средства за разбирането на радикализацията". Независимо от случващото се, други анализатори продължават да повтарят, че причините за т.нар. радикализация, видите ли, трябва да се търсят само и единствено в социалните или икономическите фактори, довели до маргинализацията на мюсюлмански младежи от двата пола. Подобна настойчива едностранчивост показва, че проблемът понякога просто се дефинира неправилно, като се градят цели безсмислени наративи на постмодерния наивизъм. В увлечението си по интелектуални и политкоректни моди тези наративи допълнително затрудняват търсенето на изход от положението, в което – съвсем очаквано – вече е въвлечен и Старият континент.

Социологът Питър Бъргър е напълно прав, когато подчертава, че "тези, които пренебрегват религията в анализите си на съвременната ситуация, в същото време поемат сериозен риск". Разбира се, че социалните, икономическите, културните и психологическите фактори са важни за всеки един анализ. Естествено, че без разбирането на сложния комплекс от фактори цялостната картина винаги ще се размива пред очите ни, а фокусът ще ни убягва. Но независимо за кой край на света говорим и какъв е конкретният социално-икономически контекст, независимо дали става дума за бедни или богати, за образовани или полуграмотни "радикализирани" младежи, не може да не забележим, че в случая с ИДИЛ общият момент е една конкретна религиозна интерпретация, превърнала се и в идеология с ясна програма за действие. Нейното разбиране и употреба, смисълът, който тя по сходен начин има за своите последователи, начините, по които служи за тяхната мотивация, определяйки цялостния им начин на живот и дефинирайки неговата крайна цел, са основен, макар и не самодостатъчен, ключ за разгадаването на целия сложен ребус.

ИДИЛ е терористична организация от нов тип и заради начина, по който си служи с интернет и технологиите, за да разпространява идеологията и делата си. Как бихте обяснили това?

Макар и все повече да придобива облика на квазидържавно образувание със своя солидна армия и бюждет, полиция и правораздаване, ИДИЛ все още често е определяна като терористична организация и като такава тя наистина е от нов тип. Само че основните контури в профила на този нов тип организации бе заложен още от Ал-Кайда, с която ИДИЛ е генетически свързана. Дори за повечето свои привърженици сред "радикализираните" мюсюлмани Ал-Кайда обаче винаги е била нещо доста абстрактно: една ключова, почитана от тях и заслужаваща подражание група, чиито ислямски водачи – скрити някъде в Хиндукуш – напътстват и водят дистанционно глобалния джихад, излязъл на преден план в съвременния свят именно в резултат на тяхната дейност. Идейно основаващо се върху същия тип уаххабитски салафизъм, формированието на ал-Багдади предлага на последователите си нещо не само ново, но и далеч по-мотивиращо със своята осезаемост: територия, върху която "в движение" се гради "ислямската държава". По този начин ислямският призив (да‘уа) на ИДИЛ придобива и подчертано политически характеристики. Имайки предвид хаоса в повсеместната употреба на понятията, може би е редно да направим и някои важни терминологични разграничения, за да внесем повече яснота в разговора.

"Ислямизмът" обозначава исляма като модерна идеология и политическа програма, която има за цел да приведе общественополитическия живот в съзвучие с шариата. В този смисъл "ислямизмът" е синоним на "политически ислям". "Ислямският фундаментализъм" е понятие, с което обозначаваме завръщането към първоизточниците на исляма, свързано с игнориране на основната част от цялостната ислямска традиция. Безспорно е, че много от ислямистите имат ясно изразен фундаменталистки уклон. Не всички ислямисти обаче са фундаменталисти. Анализирайки това разграничение, известният принстънски историк на исляма Майкъл Кук дава удачния пример с Фетхуллах Гюлен, който е ислямист, защото има ясно изразена политическа програма и идеология, но не е фундаменталист, понеже се вдъхновява от суфизма – мистическото разбиране на исляма. И един друг пример: "аполитичните" салафити са типични фундаменталисти, но не и ислямисти. Друг е въпросът, че едва ли някой би се наел да определи точната граница: дали и кога конкретно, при какви обстоятелства "аполитичният" салафит може да се развие като "политически" ориентиран ислямист или като воин "джихадист". Това явно зависи от комплексни психологически, социални и културни фактори. От гледна точка на тази терминология обаче салафитската доктрина на ИДИЛ е ярък пример за съчетанието на фундаментализъм и ислямизъм, изведени в най-зрелищната крайност, която сме наблюдавали до този момент.

Шокирани от всъщност оскъдната медийната информация за реално случващото се на територията на ИДИЛ, ние до голяма степен съдим за събитията там от продукти на самата ИДИЛ като пропагандните клипове за привличане на нови привърженици, разпространявани на различни езици или "продукти" като списанието "Дабик", отразяващо позициите на групировката и нейните апокалиптични фантазии. И изхождайки от собствените си нагласи за морал и справедливост, ние – съвсем разбираемо и логично – възприемаме образа на тези "утописти в черно" като изцяло негативен и варварски, своеобразно сатанинско въплъщение на социалното зло и нечовешкото насилие. От гледна точка на самата ИДИЛ и на нарастващите по численост нейни салафизирани привърженици в Близкия изток и навсякъде по света нещата изглеждат по-различно. За тях ИДИЛ не е терористична организация, а водеща джихад срещу местните управници неверници и срещу Запада ислямска сила, възстановяваща халифата, и то върху реални територии. Ние наричаме ИДИЛ групировка, но тя вече е териториално формирование, което все повече придобива държавностни характеристики, включително и със своите въоръжени сили, чийто брой се оценява на над 30 хиляди. За въодушевените поддръжници на ИДИЛ от различни страни по света присъединяването към тези ислямски сили и включването в реалния джихад след "напускане" (хиджра) на "неверническия" свят, обитаван доскоро от тях, означава много.

Ако ние основателно асоциираме буквалистичното прилагане на шариатски наказателни норми като обезглавяването на врагове и предатели, разпъването на кръст, убийството с камъни за прелюбодейство или ампутирането на крайници при кражба, за искрено изповядващите тази религиозна интерпретация адепти нещата изглеждат по различен начин. За тях това е всъщност стриктно следване на чистите шариатски норми, а ИДИЛ е силата, очертаваща пред тях не просто някакво имагинерно "светло бъдеще". Превърналите се в безпощадни идеалисти борци "по пътя на Аллах" ентусиазирано "напускат" порочната западна цивилизация, управлявана от "неверници" въз основа на "бездуховни" секуларни норми. Те контрастират в съзнанието им със законите на шариата, чиито строги наказателни постановки за налагане на ислямски морал са само малка част от едно всеобхватно цяло на божествено нормирана справедливост. За тези хора шариатската справедливост означава взаимопомощ и солидарност между единоверците, правилно разпределение на социалните блага, изграждане на болници, инфраструктурни обекти, строеж на пътища и канализации, нов тип училища, които не са "заразени" от "неверническото" западно образование. Бойците, които ние наричаме "джихадисти", водят свещена борба за запазването на тези религиозни, политически и социални придобивки, защитавайки ги от враговете: номиналните мюсюлмани суннити, покварени от местни "фалшификации" на вярата или от "западната болест" (те трябва да бъдат върнати в лоното на "истинския ислям"), еретиците шиити, "изопачилите" автентичната истина християни и неверниците язиди, чието третиране от ИД като "езичници" и поробването им породи реакции на ужас в нашите общества. Тази религиозна и политическа кауза предизвиква идеен кипеж около създаването на държава, в което вземат участие не само отрядите от местни муджахиди (ислямски бойци, водещи джихад), ентусиасти от Запада или водещи "номадски джихад" опитни воини, закалени като "мобилни джихадисти" в битки на различни места по света като Афганистан, но също така богослови, лекари, инженери и други специалисти.

Знаете, че сред изповядващите сходна религиозна идеология движения нигерийското "Боко Харам" неслучайно си е избрало име, което всъщност означава "Западното образование е под възбрана". Това обаче изисква уточнение. Салафититският фундаментализъм е антимодерен само що се отнася до концептуалните основания и устройството на модерните секуларни западни общества, до интелектуалните измерения на съвременната култура и изкуство. Както всички останали фундаменталисти, много от духовните водачи и лидерите на салафитските групи не са някакви необразовани хора, а още по-малко са против технологичната модерност. Тъкмо обратното – те са сред най-активните потребители не само на компютърните технологии, интернет и социалните мрежи, като всячески се възползват от тях като средство за разпространение на своя тип религиозен призив. Сред т.нар. ислямски софтуер салафитите имат повече от осезаемо присъствие, ако не и хегемония.

Чрез професионално изработени видеоклипове с холивудско качество днешният Абу Бакр, неслучайно възприел името на първия ислямски халиф Абу Бакр, известен с прозвището Правдивия (ас-Сиддик, управлявал 632–634), води своята религиозна агитация (да‘уа) – призив към мюсюлманите суннити навсякъде по света да се присъединят към неговото "движение" за възстановяване на първоначалния халифат, към който пропагандната машина на ИД апелира да засвидетелстват своята лоялност. "Ислямска държава в Ирак и Леванта" се занимава не просто с политика и такфир на различни групи от населението – номинални мюсюлмани суннити, шиити, християни или язиди. ИДИЛ вече е изградила и технологически модерна машина за пропаганда и практикуване на джихад, който е с холивудски размах, но е схващан единствено и само в неговото исторически най-ранно значение – като въоръжена борба с "неверниците".

Тази пропаганда въз основа на салафитския религиозен призив се води в различни краища на света, включително Европа и Америка, където сред младежите има много преродени във вярата мюсюлмани и все повече новоприели исляма – неофити. Част от тях не само проявяват публично ентусиазъм по "джихадистки якото" (jihadi-cool) – образ, създаващ сред част от младежите романтичен ореол на ИДИЛ. Наистина, по-голямата част от бойците на ИДИЛ идват от близкоизточни и други страни с преобладаващо мюсюлманско население. И все пак не може да не направи впечатление нарастващият брой на онези отправили се на джихад младежи от двата пола, които захвърлят своя настоящ живот в западните общества, възприемани от тях като "невернически", за да извършват хиджра към териториите, които Абу Бакр ал-Багдади вече е подчинил в Ирак и Сирия с претенцията, че установява най-легитимното ислямско управление – халифат, управляван съобразно стриктно прилагане на шариата.

Напълно логично е, че ИДИЛ – подобно на всички останали ислямски фундаменталистки движения – е сред най-активните потребители на социалните мрежи като Facebook и Twitter, както и на платформите за видеосподеляне като YouTube. За тяхното използване не само няма никаква религиозна пречка, а напротив – те се смятат за особено полезни поради предоставяната от тях възможност за бързо и ефикасно разпространение на призива (да‘уа). Всички ислямисти и фундаменталисти, включително и салафитите, умело използват обаче не само социалните мрежи и съвременните технологии, а и всички предимства на съвременните демокрации от западен тип, за да разпространяват своята религиозна интерпретация. В това свое начинание тези пропагандатори са изключително улеснени особено от онези демократични общества, които са основали своите устройства върху политическата философия на мултикултурализма. Той – за разлика от по-стриктно секуларните модели за третиране на културните различия като френския – допуска максималното проявление на религиозните идентичности в публичния живот.

Живеем в парадоксално време, когато профилът на един европеец в социална мрежа като Facebook може да бъде блокиран заради нарушаване на правилата за толерантност, ако този човек употреби обидни квалификации или език спрямо някого, дискриминирайки го по расов или полов признак, назовавайки някой афроамериканец или гей с вече определена като политически некоректна дума. В модерната западна култура това има своите основания, но същевременно, поради спазване на либералнодемократичния принцип за свободата на мисълта и словото, социалните мрежи и платформите за видеосподеляне не само допускат най-войнстващите идеолози на ислямизма и пропагадатори на въоръжения джихад, а са техен истински виртуален дом. Не се предприемат някакви особени практически действия, за да бъде спряна и масираната салафитска пропаганда с откровени призиви за джихад срещу друговерците и срещу целите западни общества, които често са дали и убежище на тези пропагандатори, толерантно "изслушвайки" всичко това или подминавайки го незаинтересовано. Това важи и за пропагандирането на ИДИЛ и нейните символи. Не са много държавите като Германия, които (вероятно поучили се и от своя опит с тоталитарните идеологии от близкото минало) инкриминираха проявите на подкрепа за ИДИЛ. Но дори и в Германия кой може да контролира какво се случва във всяка една салафитска група, в ума и сърцето или в персоналния компютър на всеки един индивид, изповядващ уаххабитски възгледи?

Не е учудващ потресът, с който съседите и близките на споменатия в началото на разговора ни като пример чикагски младеж Мухаммед Хан реагират на новината, че той се е отправил на джихад. Хан, впрочем, оставя до своето семейство писмо, с което призовава най-близките си да го последват, също присъединявайки се към "халифата". Тийнейджърът настоява, че изпълнява религиозното задължение за хиджра към териториите на ИДИЛ, защото "ние всички сме свидетели на това, че западните общества стават все по-неморални с всеки изминал ден", а "аз не бих искал децата ми да бъдат подложени на подобна развала". Оттук и отказът да се плащат данъци на едно "неморално" общество като Съединените щати, което при това – съвместно с други държави – бомбардира "Ислямска държава", убивайки там "мюсюлманските братя и сестри". До голяма степен тези простички аргументи на Мухаммед Хан са показателни, ако търсим някаква "типология" на светогледните нагласи и възгледите, изповядвани и от останалите "преродени" младежи, предприемащи хиджрата на живота си с пълна отдаденост на религиозната кауза. Някои от тях бързо се разочароват от реалностите в Сирия и Ирак и изразяват желание да се върнат в западните страни, които са напуснали "завинаги", и тук вероятно занапред ще станем свидетели на много житейски драми и лични трагедии.

Преместването на чуждите джихадисти от Близкия изток обратно на Запад би ли повлияло на желанието им да налагат "чистата" според тях интерпретация на исляма?

Логично е повечето от тях да постъпят именно по този начин, а и в западните общества има възможно най-подходящите условия за такова поведение. Вероятно в нестихващия поток от отправили се на джихад мнозина ще се загубят, изчезвайки безследно в кървавите сражения, но онези, които ще се завърнат в европейските си страни, ще донесат със себе си придобития опит в упражняването на насилие – военните навици не се забравят. Според едно скорошно изследване на норвежки учени един от всеки девет граждани на западни страни, взели участие в бойни действия в района на Близкия изток в периода 1990–2010 г. , продължава да се занимава с терор и след завръщането си. С излизането на ИДИЛ на преден план и постоянно нарастващия брой бойци за вярата от Европа е логично делът на войнствено настроените джихадисти, завръщащи се на Стария континент, не да спадне, а да се увеличи пропорционално.

Едва ли има съмнение и в това, че никъде по света джихадистите не се чувстват толкова добре колкото на Запад, където нямат почти никакви притеснения за разлика, да речем, от страни като Русия или Китай. Не би било пресилено да се каже, че в много западноевропейски градове има салафитски групи, развиващи активна дейност, които вече са създали свои собствени гетоизирани светове. Това е паралелно съжителство на диаметрално различни култури – западна и салафитска – в едно времепространство, което сякаш е и единственият обединяващ ги фактор. Под формата на "аполитичен" салафизъм, тези групи се самоизолират от обществата, които полагат усилия и се опитват да създадат различни социални и образователни програми за тяхната интеграция. Самоизолацията на салафитите обаче не означава, че не вършат нищо. Те енергично разпространяват салафитския метод, въвеждайки в неговите тънкости все повече и повече млади хора.

Всичко това става възможно и в резултат от достигнатата степен на гражданска свобода и защита на човешките права в западните общества, които – по силата на наблюдаваните социални парадокси – скоро може да платят висока цена за тези свои достижения. Не защото маргиналните салафитски групи са достатъчно силни, за да сринат целите западните общества. Не! А защото активизмът и действията на една част от преродилите се като салафити и станали бойци за вярата мюсюлмани ще доведе до ескалиране на насилието – както под формата на джихад чрез присъединяване към групировки като ИДИЛ, така и чрез действия на територията на самите западни държави. Уви, за терора са необходими само малцина. И ако тези действия провокират ответна реакция от страна на засега също маргинални групи от крайни националисти, неонацисти или политически популисти, това вече може да има твърде негативни резултати. Самите основни политически сили и правителствата на свой ред могат да бъдат принудени да продължат да обмислят и въвеждат мерки, ограничаващи свободата на гражданите. Това би било задълбочаване на т.нар. секюритизация на политиката, предизвикано и от някои хаотични и непоследователни движения в областта на третирането на културните и религиозните различия. За съжаление така биха могли да се заличат някои от най-ярките достижения на самата западна демокрация.

Как според вас трябва да изглежда една стратегия за противопоставяне на идеологията на ИДИЛ?

Необходими са стъпки и действия, които може да определим като стратегия на разграничаването. В никакъв случай у мнозинството мюсюлмани не бива да се създава впечатлението, че тяхната ислямска идентичност пречи на някого или че те са асоциирани по какъвто и да е начин с крайната салафитска интерпретация на тяхната религия, залегнала в основата на войнствената идеология на ИДИЛ. Трябва да бъдат оставени настрана всякакви апологетични подходи и пропагандистки каузи "за" или "против" исляма – от тях няма никаква полза. Ислямската апологетика е задача на самите мюсюлмани. Псевдонационалистическите лозунги и антиислямската реторика, която може да излезе на преден план заради идеите и действията на едно екстремистко малцинство, трябва винаги да бъдат заглушавани от трезвия глас на разумния и откровен анализ, както и на гражданското общество.

Противопоставяйки се на идеологията, която ИДИЛ и други салафитски групи споделят, ние трябва да не забравяме две неща. Първо, повечето мюсюлмани изпитват истинско отвращение от действията на ИДИЛ. Второ, дори сред самите салафити има такива, които не биха възприели подобно крайно поведение, а и са склонни да преосмислят своите собствени възгледи. Обществото ни трябва да подкрепя, насърчава и да работи заедно с всички онези мюсюлмани, които открито се противопоставят на политизацията на тяхната собствена религия от индивиди и групи, проповядващи насилие и религиозна омраза.

Не трябва и да забравяме, че по-голямата част от самите мюсюлмани предпочитат да живеят в демократични общества и одобряват правата и свободите, с които се ползват в тях. Разбира се, съответните държавни институции, а дори и гражданското общество не трябват да изпускат от внимание прояви в подкрепа на ИДИЛ, защото тези форми на солидарност лесно могат да придобият характера на практически действия.

* Този и някои други термини и имена са изписани във вариант, по-близък до техния арабски оригинал.

Въпросите зададоха:

Красимир Янков

Светломира Гюрова

Зорница Стоилова

Профил:

Доц. д-р Симеон Евстатиев е арабист ислямовед, доктор по история, доцент по история на арабския свят и исляма в СУ "Св. Климент Охридски", където е ръководител на Университетския център за изследване на религиите и на магистърска програма "Общество и култура на арабския свят". През последната година (2013–2014 г.) е работил в Принстънския университет, САЩ. Публикациите му включват десетки научни статии и студии в областта на близкоизточните изследвания и ислямознанието. Автор и съставител на няколко книги, сред които и монографията "Религия и политика в арабския свят: Ислямът в обществото" (изд. "Изток-Запад", 2012).

Интервюто е част от серия разговори с доц. Симеон Евстатиев за явлението "Ислямска държава в Ирак и Леванта", кризата в арабския свят и къде стои България в контекста на глобалната заплаха ИДИЛ. Можете да проследите поредицата онлайн на www.capital.bg. Следващата сряда (5 ноември) очаквайте разговорът за ИДИЛ и България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Много добър теоретичен анализ на идеологията на салафизма (уахабизма) и привлекателността на опростения модел на ИСИЛ за съвременните младежи на Запад, както мюсюлмани, така и колебаещи се, за които виртуалното е реалност.

  • 2
    kireto avatar :-?
    Кирето

    До коментар [#1] от "daskal1":

    Даскале прав си - анализа и статията са чудесни.
    Аз винаги съм се чудил на тези млади хора, израстнали в западното общество и се хлъзнали в посока на ИДИЛ или подобни организации.
    Все трябва да са попили от ценностната система на средата в която са живели.
    За тези, които са си местни е ясно, нямат информация за света и т.н.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Кире, вчера в Щтатите върнаха три седемнадесетгодишни ученички - деца на имигранти от Близкия Изток които решили и тръгнали да се присъединяват към ИСИЛ в Сирия. Съчетаването на крайната наивност с чувството за онеправданост и насърчаваното в училище свобода на мисленето и словото, рязко контрастиращи с домашната обстановка на традиционни ценности довежда до своеобразна "шизофрения" сред няко млади хора на Запад. Достатъчна е малка искра от Интернетните чатове за да настъпи взрива. И защо само деца, ето майорът-псиатър Надил който изби над 30 невъоръжени хора във Форт Уорт. Рекрутиран по Интернет от Йеменския глас на Исляма, както и нигерийският студент с бомба в дплното си бельо, син на един от най богатите собственици на банки в страната. Наистина страшничко е че днес имаме много лесно манипулируеми, безкритични деца, израстнали в относително или актуално безгрижие и благоденствие които с няколко прости думи и с подобни хвалби на изключителността им са готови да вземат решение, подобно на електронните си игри, да жертват един от многото си животи, не разбирайки че реално имат само един.

  • 4
    paribas avatar :-|
    Paribas

    Много добро интервю.

  • 5
    pinoccio avatar :-|
    pinoccio

    Задават се трудни и преломни времена.

  • 6
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Здравейте КАПИТАЛ,

    благодаря ви за добрия материал. Беше истинско удоволствие да пречета един задълбочен и информиран анализ на проблема. За съжаление в практиката на днешната журналистика такива материали на практика липсват. Работи се повърхностно, едностранно и в духа на "правиланата" пропаганда. Бих се радвал да мога да чета повече проблемни анализи на нивото на тази статия.

    Поздрави,

  • 7
    djb95 avatar :-|
    djb95

    До коментар [#2] от "Кирето":

    Няма ценности , Кире. На запад , а и у нас расте едно лигаво метросексуално поколение без ценности.Ислямът настъпва агресивно по света и светът не е подготвен за първичния сблъсък с тази религия , с фанатично настроени войни , готови да пожертват всичко в и мето на религията си.Ако една добе въоръжена ислямска армия тръгне през Европа, ще я прекоси от Изток на Запад като нищо.Не виждам кой от разглезените западни общества ще им се опълчи.

  • 8
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    До коментар [#7] от "djb95":

    Бих се съгласил с теб, че повече от половин век спокойствие доведоха до това, което наричаш "разглезване", но повярвай, публичното рязане на глави е едно доста недвусмислено и мотивиращо послание.

  • 9
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian

    "мястото на България в контекста на глобалната заплаха ИДИЛ"

    Каква глобална заплаха, айде стига глупости! От кога една банда разбойници, които по численост и един стадион не могат да напълнят са глобална заплаха? Просто явно на никой не му се трошат пари (поне засега) да се разправя с тях.

  • 10
    pesheff avatar :-?
    Пешката

    До коментар [#2] от "Кирето":

    се трябва да са попили от ценностната система на средата в която са живели.

    Точно това е проблема - ценностната система бива заместена от консюмъризъм и попълване на душевната празнота с материални блага.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.