С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 24 окт 2014, 17:00, 32854 прочитания

Арабистът и специалист по исляма доц. Симеон Евстатиев: Салафизмът на ИДИЛ вдъхва религиозна увереност

Поредица на "Капитал" за явлението ИДИЛ, кризата в арабския свят и мястото на България в контекста на глобалната заплаха ИДИЛ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил:
Доц. д-р Симеон Евстатиев е арабист ислямовед, доктор по история, доцент по история на арабския свят и исляма в СУ "Св. Климент Охридски", където е ръководител на Университетския център за изследване на религиите и на магистърска програма "Общество и култура на арабския свят". През последната година (2013–2014 г.) е работил в Принстънския университет, САЩ. Публикациите му включват десетки научни статии и студии в областта на близкоизточните изследвания и ислямознанието. Автор и съставител на няколко книги, сред които и монографията "Религия и политика в арабския свят: Ислямът в обществото" (изд. "Изток-Запад", 2012).

Интервюто е част от серия разговори с доц. Симеон Евстатиев за явлението "Ислямска държава в Ирак и Леванта", кризата в арабския свят и къде стои България в контекста на глобалната заплаха ИДИЛ. Можете да проследите поредицата онлайн на www.capital.bg. Следващата сряда (5 ноември) очаквайте разговорът за ИДИЛ и България.

Каква е доктрината на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), самопровъзгласила се впоследствие за "Ислямска държава" и с какво успява да печели сърца и умове?


Наскоро един американски тийнейджър от Чикаго, деветнадесетгодишният Мухаммед Хамза Хан, описван от познатите си като "добър и възпитан млад човек", бе арестуван преди да отпътува към Близкия изток, за да се влее в редовете на ИДИЛ. Съседите му бяха шокирани: според тях Хан е бил "последният човек", за когото изобщо биха могли да си помислят, че подкрепя ИДИЛ и възнамерява да се присъедини към водения от нея въоръжен джихад. Хиляди вече са подобните случаи на млади мюсюлмани и мюсюлманки (на средна възраст между 17 и 25 години), преродени във вярата чрез силното въздействие на една по-стриктна, опростена и селективна нейна интерпретация – салафизма.

Разбира се, не всички салафити са непременно "джихадисти", поставящи акцент върху практическото приложение на религиозния императив за свещена борба (джихад) срещу "неверниците". При определени условия някои салафитски групи дори странят от политическия живот, подчертавайки, че на този етап истинските мюсюлмани трябва да се занимават основно с теологическите въпроси на вероучението (‘акида) и правилното според тях единобожие (таухид). Този тип временно странящи от политическия живот салафити, определяни понякога дори като "аполитични", също обаче поставят характерния за салафизма акцент върху религиозния императив за такфир ("обвинението в неверие") спрямо околния свят и де факто спрямо всички с различна вяра и практика, в това число и останалите мюсюлмани несалафити. Подобно на "джихадистите" и политически ангажираните салафити, тези неучастващи в политическия живот салафити също призовават мюсюлманите да предприемат такфир, последван от хиджра ("преселение" с религиозна цел, пресъздаващо преместването на пророка Мухаммад и неговата общност от Мека в Медина през 622 г. сл.Хр.). За тези "аполитични" последователи на "истинския ислям" обаче хиджра означава самоналожено временно "обособяване", странене и самоизолация от обществения, политическия и културния живот доколкото в дадения контекст и период той е доминиран от "неверници" и "невернически" порядки (като секуларизъм, демокрация от западен тип и т.н.). Налагани "в името на народа", а не в "името на Бога", секуларните порядки всячески застрашават чистотата на "истинския ислям".

Ислямът по принцип само условно може да бъде наричан "религия" в смисъла, в който западноевропейските езици влагат в това понятие след Мартин Лутер и Реформацията, от когато насам религията и политиката целенасочено са разделени в политическата теория и практика на модерните общества. Всеки мюсюлманин ще Ви каже, че ислямът е всъщност "начин на живот" според закона Божи (шариат) – цялостен и всеобхватен, включващ не само личната, но и общественополитическата сфера. Салафизмът засилва това общо положение чрез особен акцент върху някои императиви като вече споменатите джихад и такфир. Тяхното правилно практикуване е свързано и с принципа на ал-уала’ уа л-бара’ (букв. "лоялността и отхвърлянето"): мюсюлманинът трябва да бъде лоялен само и единствено към Бога, исляма и мюсюлманите, като отхвърля и осъжда всичко немюсюлманско. Това е ясна дихотомия между света на Бога и света на злото. Друг ключов ислямски императив, който салафитите извеждат до крайност, е т.нар. хисба – задължението на всеки един мюсюлманин да прилага на практика принципа за "повелята на одобряемото и възбраната на порицаемото". Следването на "повелята" включва действия от отправянето на братска забележка за неспазването на ритуални задължения като ритуалната молитва до организирането на нападения срещу дискотеки, казина и други места, смятани от салафитите за развъдници на разврата. Онова, което при нас и на Запад обикновено се назовава "нравствена полиция" или "ислямска религиозна полиция" в Саудитска Арабия (такава вече има и ИДИЛ), на арабски се именува институция за "повеля на одобряемото и възбрана на порицаемото". В нея, сега наблюдаваме това при ИДИЛ, участват доброволци – преродени във вярата мъже или жени мюсюлмани, които съблюдават за спазването на ислямските норми в публичното пространство.



Споделяйки общата идейна матрица на салафизма в неговата уаххабитска * версия, идеологията на ИДИЛ е свързана с буквалистичен и пряк, неопосредстван от хилядолетната ислямска традиция и цивилизация, прочит на ислямските нормативни текстове. Това са Корана и хадисите (предания за думите и делата на пророка Мухаммад, съставляващи Сунната). Този хипертекстуализъм на салафитския метод за търсене на религиозната истина създава у възприелите го мюсюлмани дълбока увереност и чувство за сигурност. Абсолютната истина – "истинският ислям" може да бъде достигнат само посредством прилагането на "правилния салафитски метод" (ал-манхадж ас-салафи ас-сахих).

Салафизмът игнорира софистицираните съждения и консенсуса (иджма‘) на веригата от религиозни учени (улеми) в цялостната ислямска традиция и съставляващите я религиозноправни и теологически школи, като настоява да черпи директно от първоизточника – Корана и хадисите. Допълнителна легитимност може да има единствено общото съгласие на първите три поколения мюсюлмани ("поколението" в тогавашните представи обхваща около 80 години) – както при тълкуването на Корана и хадисите, така и при юридико-богословския акт за търсенето на аналогия (кийас) със съдържащи се в тях прецеденти. В миналото и настоящето на повечето религии винаги е имало свръхортодоксални импулси. В ислямската история те имат своя собствена специфика и неведнъж са били свързани със салафитски тенденции в интерпретацията на догматическите и религиозноправните въпроси.

Обликът на едно течение в исляма и в други религии като християнството, зависи много от това, как то отговаря на въпроса, кое има нормативна религиозна стойност: дали само чистото ранно учение и практики или пък и вярванията и практиките, унаследени от преките предшественици на съответните вярващи. Приемащите първия отговор за верен са фундаменталисти, а избиращите втория – традиционалисти. Във всеки монотеизъм, включително в ислямския, има две опции за съпротива срещу промяната. Едната предполага възправяне срещу историческото време, за да се отхвърлят наслоенията, натрупани в неговия ход. В този смисъл салафитите са типични фундаменталисти. Традиционните мюсюлмани възприемат за легитимни и конкретните консенсуси и тълкувания на религиозните учени от цялостната религиозна традиция. Традиционният мюсюлманин може да бъде консервативен, но няма как да бъде фундаменталист. Мюсюлманинът салафит не се вълнува от цялостната традиция, той я отхвърля и се бори срещу нея с идеята да очисти вярата, възвръщайки нейната изначална чистота. Определението салафи е престижно за много мюсюлмани, доколкото обозначава най-ранната и следователно най-автентичната версия на исляма.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2008 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2720 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Германия, краят на пътя

Много сирийци използват България като трамплин към вътрешността на Европа, въпреки че според правилата на ЕС те трябва да останат в страната

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10