С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 24 окт 2014, 17:00, 33115 прочитания

Арабистът и специалист по исляма доц. Симеон Евстатиев: Салафизмът на ИДИЛ вдъхва религиозна увереност

Поредица на "Капитал" за явлението ИДИЛ, кризата в арабския свят и мястото на България в контекста на глобалната заплаха ИДИЛ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
ИДИЛ е терористична организация от нов тип и заради начина, по който си служи с интернет и технологиите, за да разпространява идеологията и делата си. Как бихте обяснили това?

Макар и все повече да придобива облика на квазидържавно образувание със своя солидна армия и бюждет, полиция и правораздаване, ИДИЛ все още често е определяна като терористична организация и като такава тя наистина е от нов тип. Само че основните контури в профила на този нов тип организации бе заложен още от Ал-Кайда, с която ИДИЛ е генетически свързана. Дори за повечето свои привърженици сред "радикализираните" мюсюлмани Ал-Кайда обаче винаги е била нещо доста абстрактно: една ключова, почитана от тях и заслужаваща подражание група, чиито ислямски водачи – скрити някъде в Хиндукуш – напътстват и водят дистанционно глобалния джихад, излязъл на преден план в съвременния свят именно в резултат на тяхната дейност. Идейно основаващо се върху същия тип уаххабитски салафизъм, формированието на ал-Багдади предлага на последователите си нещо не само ново, но и далеч по-мотивиращо със своята осезаемост: територия, върху която "в движение" се гради "ислямската държава". По този начин ислямският призив (да‘уа) на ИДИЛ придобива и подчертано политически характеристики. Имайки предвид хаоса в повсеместната употреба на понятията, може би е редно да направим и някои важни терминологични разграничения, за да внесем повече яснота в разговора.

"Ислямизмът" обозначава исляма като модерна идеология и политическа програма, която има за цел да приведе общественополитическия живот в съзвучие с шариата. В този смисъл "ислямизмът" е синоним на "политически ислям". "Ислямският фундаментализъм" е понятие, с което обозначаваме завръщането към първоизточниците на исляма, свързано с игнориране на основната част от цялостната ислямска традиция. Безспорно е, че много от ислямистите имат ясно изразен фундаменталистки уклон. Не всички ислямисти обаче са фундаменталисти. Анализирайки това разграничение, известният принстънски историк на исляма Майкъл Кук дава удачния пример с Фетхуллах Гюлен, който е ислямист, защото има ясно изразена политическа програма и идеология, но не е фундаменталист, понеже се вдъхновява от суфизма – мистическото разбиране на исляма. И един друг пример: "аполитичните" салафити са типични фундаменталисти, но не и ислямисти. Друг е въпросът, че едва ли някой би се наел да определи точната граница: дали и кога конкретно, при какви обстоятелства "аполитичният" салафит може да се развие като "политически" ориентиран ислямист или като воин "джихадист". Това явно зависи от комплексни психологически, социални и културни фактори. От гледна точка на тази терминология обаче салафитската доктрина на ИДИЛ е ярък пример за съчетанието на фундаментализъм и ислямизъм, изведени в най-зрелищната крайност, която сме наблюдавали до този момент.


Шокирани от всъщност оскъдната медийната информация за реално случващото се на територията на ИДИЛ, ние до голяма степен съдим за събитията там от продукти на самата ИДИЛ като пропагандните клипове за привличане на нови привърженици, разпространявани на различни езици или "продукти" като списанието "Дабик", отразяващо позициите на групировката и нейните апокалиптични фантазии. И изхождайки от собствените си нагласи за морал и справедливост, ние – съвсем разбираемо и логично – възприемаме образа на тези "утописти в черно" като изцяло негативен и варварски, своеобразно сатанинско въплъщение на социалното зло и нечовешкото насилие. От гледна точка на самата ИДИЛ и на нарастващите по численост нейни салафизирани привърженици в Близкия изток и навсякъде по света нещата изглеждат по-различно. За тях ИДИЛ не е терористична организация, а водеща джихад срещу местните управници неверници и срещу Запада ислямска сила, възстановяваща халифата, и то върху реални територии. Ние наричаме ИДИЛ групировка, но тя вече е териториално формирование, което все повече придобива държавностни характеристики, включително и със своите въоръжени сили, чийто брой се оценява на над 30 хиляди. За въодушевените поддръжници на ИДИЛ от различни страни по света присъединяването към тези ислямски сили и включването в реалния джихад след "напускане" (хиджра) на "неверническия" свят, обитаван доскоро от тях, означава много.

Ако ние основателно асоциираме буквалистичното прилагане на шариатски наказателни норми като обезглавяването на врагове и предатели, разпъването на кръст, убийството с камъни за прелюбодейство или ампутирането на крайници при кражба, за искрено изповядващите тази религиозна интерпретация адепти нещата изглеждат по различен начин. За тях това е всъщност стриктно следване на чистите шариатски норми, а ИДИЛ е силата, очертаваща пред тях не просто някакво имагинерно "светло бъдеще". Превърналите се в безпощадни идеалисти борци "по пътя на Аллах" ентусиазирано "напускат" порочната западна цивилизация, управлявана от "неверници" въз основа на "бездуховни" секуларни норми. Те контрастират в съзнанието им със законите на шариата, чиито строги наказателни постановки за налагане на ислямски морал са само малка част от едно всеобхватно цяло на божествено нормирана справедливост. За тези хора шариатската справедливост означава взаимопомощ и солидарност между единоверците, правилно разпределение на социалните блага, изграждане на болници, инфраструктурни обекти, строеж на пътища и канализации, нов тип училища, които не са "заразени" от "неверническото" западно образование. Бойците, които ние наричаме "джихадисти", водят свещена борба за запазването на тези религиозни, политически и социални придобивки, защитавайки ги от враговете: номиналните мюсюлмани суннити, покварени от местни "фалшификации" на вярата или от "западната болест" (те трябва да бъдат върнати в лоното на "истинския ислям"), еретиците шиити, "изопачилите" автентичната истина християни и неверниците язиди, чието третиране от ИД като "езичници" и поробването им породи реакции на ужас в нашите общества. Тази религиозна и политическа кауза предизвиква идеен кипеж около създаването на държава, в което вземат участие не само отрядите от местни муджахиди (ислямски бойци, водещи джихад), ентусиасти от Запада или водещи "номадски джихад" опитни воини, закалени като "мобилни джихадисти" в битки на различни места по света като Афганистан, но също така богослови, лекари, инженери и други специалисти.

Знаете, че сред изповядващите сходна религиозна идеология движения нигерийското "Боко Харам" неслучайно си е избрало име, което всъщност означава "Западното образование е под възбрана". Това обаче изисква уточнение. Салафититският фундаментализъм е антимодерен само що се отнася до концептуалните основания и устройството на модерните секуларни западни общества, до интелектуалните измерения на съвременната култура и изкуство. Както всички останали фундаменталисти, много от духовните водачи и лидерите на салафитските групи не са някакви необразовани хора, а още по-малко са против технологичната модерност. Тъкмо обратното – те са сред най-активните потребители не само на компютърните технологии, интернет и социалните мрежи, като всячески се възползват от тях като средство за разпространение на своя тип религиозен призив. Сред т.нар. ислямски софтуер салафитите имат повече от осезаемо присъствие, ако не и хегемония.



Чрез професионално изработени видеоклипове с холивудско качество днешният Абу Бакр, неслучайно възприел името на първия ислямски халиф Абу Бакр, известен с прозвището Правдивия (ас-Сиддик, управлявал 632–634), води своята религиозна агитация (да‘уа) – призив към мюсюлманите суннити навсякъде по света да се присъединят към неговото "движение" за възстановяване на първоначалния халифат, към който пропагандната машина на ИД апелира да засвидетелстват своята лоялност. "Ислямска държава в Ирак и Леванта" се занимава не просто с политика и такфир на различни групи от населението – номинални мюсюлмани суннити, шиити, християни или язиди. ИДИЛ вече е изградила и технологически модерна машина за пропаганда и практикуване на джихад, който е с холивудски размах, но е схващан единствено и само в неговото исторически най-ранно значение – като въоръжена борба с "неверниците".

Тази пропаганда въз основа на салафитския религиозен призив се води в различни краища на света, включително Европа и Америка, където сред младежите има много преродени във вярата мюсюлмани и все повече новоприели исляма – неофити. Част от тях не само проявяват публично ентусиазъм по "джихадистки якото" (jihadi-cool) – образ, създаващ сред част от младежите романтичен ореол на ИДИЛ. Наистина, по-голямата част от бойците на ИДИЛ идват от близкоизточни и други страни с преобладаващо мюсюлманско население. И все пак не може да не направи впечатление нарастващият брой на онези отправили се на джихад младежи от двата пола, които захвърлят своя настоящ живот в западните общества, възприемани от тях като "невернически", за да извършват хиджра към териториите, които Абу Бакр ал-Багдади вече е подчинил в Ирак и Сирия с претенцията, че установява най-легитимното ислямско управление – халифат, управляван съобразно стриктно прилагане на шариата.

Напълно логично е, че ИДИЛ – подобно на всички останали ислямски фундаменталистки движения – е сред най-активните потребители на социалните мрежи като Facebook и Twitter, както и на платформите за видеосподеляне като YouTube. За тяхното използване не само няма никаква религиозна пречка, а напротив – те се смятат за особено полезни поради предоставяната от тях възможност за бързо и ефикасно разпространение на призива (да‘уа). Всички ислямисти и фундаменталисти, включително и салафитите, умело използват обаче не само социалните мрежи и съвременните технологии, а и всички предимства на съвременните демокрации от западен тип, за да разпространяват своята религиозна интерпретация. В това свое начинание тези пропагандатори са изключително улеснени особено от онези демократични общества, които са основали своите устройства върху политическата философия на мултикултурализма. Той – за разлика от по-стриктно секуларните модели за третиране на културните различия като френския – допуска максималното проявление на религиозните идентичности в публичния живот.

Живеем в парадоксално време, когато профилът на един европеец в социална мрежа като Facebook може да бъде блокиран заради нарушаване на правилата за толерантност, ако този човек употреби обидни квалификации или език спрямо някого, дискриминирайки го по расов или полов признак, назовавайки някой афроамериканец или гей с вече определена като политически некоректна дума. В модерната западна култура това има своите основания, но същевременно, поради спазване на либералнодемократичния принцип за свободата на мисълта и словото, социалните мрежи и платформите за видеосподеляне не само допускат най-войнстващите идеолози на ислямизма и пропагадатори на въоръжения джихад, а са техен истински виртуален дом. Не се предприемат някакви особени практически действия, за да бъде спряна и масираната салафитска пропаганда с откровени призиви за джихад срещу друговерците и срещу целите западни общества, които често са дали и убежище на тези пропагандатори, толерантно "изслушвайки" всичко това или подминавайки го незаинтересовано. Това важи и за пропагандирането на ИДИЛ и нейните символи. Не са много държавите като Германия, които (вероятно поучили се и от своя опит с тоталитарните идеологии от близкото минало) инкриминираха проявите на подкрепа за ИДИЛ. Но дори и в Германия кой може да контролира какво се случва във всяка една салафитска група, в ума и сърцето или в персоналния компютър на всеки един индивид, изповядващ уаххабитски възгледи?

Не е учудващ потресът, с който съседите и близките на споменатия в началото на разговора ни като пример чикагски младеж Мухаммед Хан реагират на новината, че той се е отправил на джихад. Хан, впрочем, оставя до своето семейство писмо, с което призовава най-близките си да го последват, също присъединявайки се към "халифата". Тийнейджърът настоява, че изпълнява религиозното задължение за хиджра към териториите на ИДИЛ, защото "ние всички сме свидетели на това, че западните общества стават все по-неморални с всеки изминал ден", а "аз не бих искал децата ми да бъдат подложени на подобна развала". Оттук и отказът да се плащат данъци на едно "неморално" общество като Съединените щати, което при това – съвместно с други държави – бомбардира "Ислямска държава", убивайки там "мюсюлманските братя и сестри". До голяма степен тези простички аргументи на Мухаммед Хан са показателни, ако търсим някаква "типология" на светогледните нагласи и възгледите, изповядвани и от останалите "преродени" младежи, предприемащи хиджрата на живота си с пълна отдаденост на религиозната кауза. Някои от тях бързо се разочароват от реалностите в Сирия и Ирак и изразяват желание да се върнат в западните страни, които са напуснали "завинаги", и тук вероятно занапред ще станем свидетели на много житейски драми и лични трагедии.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 2106 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2474 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Германия, краят на пътя

Много сирийци използват България като трамплин към вътрешността на Европа, въпреки че според правилата на ЕС те трябва да останат в страната

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Защо свърши водата

ВиК дружествата в България дълги години се управляват безотговорно, зад това вероятно стои корупция и некомпетентност на места, затова и се стига до кризи

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10