С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 5 ное 2014, 13:49, 10452 прочитания

България може да се противопостави успешно на ИДИЛ само с подкрепа на българските мюсюлмани

Втора част на поредицата на "Капитал" и арабиста Симеон Евстатиев за мястото на нашата страна в контекста на глобалната заплаха ИДИЛ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил:
Доц. д-р Симеон Евстатиев е арабист ислямовед, доктор по история, доцент по история на арабския свят и исляма в СУ "Св. Климент Охридски", където е ръководител на Университетския център за изследване на религиите и на магистърска програма "Общество и култура на арабския свят". През последната година (2013–2014 г.) е работил в Принстънския университет, САЩ. Публикациите му включват десетки научни статии и студии в областта на близкоизточните изследвания и ислямознанието. Автор и съставител на няколко книги, сред които и монографията "Религия и политика в арабския свят: Ислямът в обществото" (изд. "Изток-Запад", 2012).
Интервюто е част от серия разговори със специалиста по исляма доц. д-р Симеон Евстатиев за явлението "Ислямска държава в Ирак и Леванта", кризата в арабския свят и къде стои България в контекста на глобалната заплаха ИДИЛ. Можете да проследите поредицата онлайн на www.capital.bg. Следващата сряда (12 ноември) очаквайте разговора за уроците след Арабската пролет и възможна ли е демокрация от западен тип в ислямските общества.

Мюсюлманите в България намират ли се в теологичен вакуум?


Мюсюлманите в България живееха до промените от 1989 г. в едно затворено общество и бяха до известна степен изолирани от глобалната ислямска общност (умма). След тези промени настъпиха бързо протичащи и динамични процеси по ревитализация, съживяване на вярата сред различни групи български мюсюлмани. Някои от тях, които гледаха на религиозната си идентичност по-сериозно, се обърнаха към голямата ислямска традиция с вековно присъствие у нас и на Балканите още от османската епоха. Много от тях задълбочиха знанията си за ислямската религия у нас или в съседна Турция. Други мюсюлмани – главно, но не само такива, които получиха религиозно образование в близкоизточни държави като Саудитска Арабия или Йордания – предпочетоха да възродят вярата си чрез религиозни интерпретации, възприемани от повечето български граждани като "нетипични" за нашите земи. Сред тези други мюсюлмани на свой ред се откроиха две основни групи: вярващи, повлияни от фундаменталистката, но и модерна в редица отношения доктрина на движението "Мюсюлмански братя", и салафити уаххабити, които изживяха религиозното си прераждане с мисията, че трябва да "ислямизират отново" отклонилите се от "истинския ислям" традиционни мюсюлмани в България.

В рамките на сунитския ислям всяка една от тези ислямски интерпретации има своята религиозна легитимност и методология, но в България сунитската мюсюлманска общност се озова пред нови за самата нея реалности, тълкувания и концепции. Помня как преди време един от предишните мюфтии веднъж се обърна към мен с думите: "Боже, като си помисля, че до преди няколко години ние не бяхме чували думата джихад!". Днес все повече български мюсюлмани вече са чували не само за джихада, но и за всичко онова, което вълнува техните единоверци в арабския свят, Турция или Западна Европа. Тази свобода и настъпилото отваряне към света имат положителен ефект за всеки един гражданин, но същевременно доведоха и до бързото запълване на създалия се вследствие на тоталитарното минало "теологически вакуум" с интерпретации на исляма, често възприемани като непривични и "чужди" спрямо вековните визии за "правилната вяра" (ортодоксия) и нейното "правилно практикуване" (ортопраксия), установени на Балканите още в османската епоха.

Допълнителни съвременни фактори като глобализацията, свободата на пътуването, интернет и социалните мрежи засилиха липсата на последователност и единство в интерпретациите. В български условия местният мюсюлмански контекст беше белязан и от борбите за духовно лидерство на прехода, допринесли и за още по-болезненото изживяване на очерталата се вече и у нас фрагментация на религиозния авторитет. Тази фрагментация протича сред сунитските общности в мюсюлманския свят повече от столетие под формата на намаляване ролята на традиционните религиозни авторитети и излизане на преден план на нови, неформални лидери. Проблемът е, че у нас – поради вече изтъкнатите исторически причини – бе нарушена и приемствеността, логиката, по която действат традиционните религиозни авторитети.



Както е известно, в исляма по принцип няма Църква, т.е. няма единен за всички мюсюлмани духовен авторитет, който да дефинира централно "каноничните" параметри на ортодоксията и ортопраксията. И понеже ритуално-обредните аспекти на религията като петте стълба на исляма (засвидетелстването на вярата, ритуалната молитва, задължителната милостиня, поста и поклонничеството-хадж) изглеждат ясни и по-видимо общо споделими от всички мюсюлмани, често се правят подвеждащи обобщения. Сред тях е генерализацията, че ислямът е "религия на ортопраксията", а ортодоксията няма чак такова значение. "Правилната вяра" в исляма обаче има не по-малко значение от "правилната практика", а както подчертава антропологът Талал Асад, в тази религия налагането на дадена ортодоксия е свързана и с "властово отношение". Към това тук бих добавил само, че в ислямската история много често ортодоксалните импулси за "възраждане на исляма" имат за цел и да изместят съществуващия религиозен или религиознополитически елит тъкмо чрез делигитимиране на неговата собствена визия за "правилна вяра". Типичен пример в тази насока е антиосманският и антисуфийският (насочен срещу мистическите тълкувания и практики) патос на уаххабитския салафизъм още от неговото зараждане през ХVІІІ в.

Механизмите и средствата, с които се постига определянето на "правилната вяра" в исляма, са различни от тези в християнството. Да, няма Църква, но има други, вътрешноприсъщи на исляма подходи, методологии и институции. Съгласно всички тях е общопризнато върховенството на Корана и състоящата се от хадиси Сунна на пророка Мухаммад. Теологическите тънкости са свързани най-вече с начините, по които Сунната се съотнася към Корана, както и с методите за прилагането на "аналогия" (кийас) спрямо тези два първоизточника чрез търсенето и постигането на "консенсус" (иджма‘) между ислямските религиозни учени – улемите.

Някои от по-буквалистично настроените представители на фундаменталистките тенденции в исляма принципно избягват да търсят често аналогия и консенсус след първите поколения мюсюлмани. Те предпочитат да се придържат главно към принципа "Сунната тълкува Корана", подчертавайки авторитета на хадисите и проявявайки неохота към всяко едно "нововъведение". Други течения по-свободно прибягват до аналогията и търсят консенсус в уммата, като в една или друга степен са склонни да разбират Корана и хадисите не буквалистично, а посредством символико-алегоричното им тълкуване. По този начин възникват веригите от поколения религиозни учени и техни последователи, в рамките на които се насърчава придържането, следването (таклид) на постановките, формулирани в съответните теологични и религиозноправни школи. Така изглежда класическата схема за изграждането на ортодоксия в исляма, но с течение на времето – по различни вътрешноислямски причини, по силата на обществени и културни фактори, както и поради онова, което Макс Вебер нарича "овсекидняване" (Veralltäglichung), "изхабяване" на харизмата – съответната визия за ортодоксия бива оспорена.

В исляма това оспорване извежда на преден план движения за "съживяване" на вярата, които призовават за отхвърлянето на таклид чрез практикуването на иджтихад – самостоятелно усилие за тълкуване на религиозните първоизточници и за решаването на религиозноправни казуси. Колкото и схематично да е едно такова кратко описание, тук трябва да добавим, че се наблюдават най-общо два типа практикуване на иджтихад. И двата са фундаменталистки, но имат съвсем различен характер. Първият е "пуритански" – той се стреми към очистване на вярата и нейното практикуване от наслоенията, натрупани в хода на времето, призовавайки за връщане към първоначалната чистота на вярата във възможно най-буквалистичен смисъл, без да се отчитат особеностите и изискванията на съответното време и културния контекст. Вторият тип е "модернисткият" реформизъм – неговите представители предприемат свой прочит на нормативните религиозни текстове, ала за да предложат такова тяхно тълкуване, което не противоречи на съответното време и културния контекст.

Показателно в това отношение е едно от най-разпространените недоразумения, отнасящо определението "салафити" както към уаххабитите (типични съвременни представители на първия тип), така и към мюсюлманските реформисти от края на ХІХ – първата четвърт на ХХ в. Сред последните (като характерни представители на втория тип) се открояват имената на водещи ислямски интелектуалци като Джамал ад-Дин ал-Афгани (поч. 1897), Мухаммад Абду (поч. 1905) и Рашид Рида (поч.1935). Става дума за това, че техните възгледи понякога са определяни като "просветен салафизъм" (ас-салафиййа ат-тануириййа) или дори "научен салафизъм". Тук няма да се отклонявам в излишни разяснения, а само ще отбележа, че "просветените салафити" всъщност не са буквалисти, не преследват идеята да разграничават "истинските" вярващи от "номиналните" мюсюлмани посредством такфир, не смятат авторитета на хадисите за безусловен и имат съвсем различна теологическа интерпретативна методология от тази на "класическите" салафити, включително уаххабитите. Объркването около определението "салафити", прилагано към тези модерни реформисти, всъщност тръгва и от една кратка бележка на прочутия френски католически ориенталист Луи Масиньон (поч. 1962). "Разкрасявано" от западните автори в продължение на десетилетия, мултиплицирането на тази бележка внася голяма неяснота в западното разбиране на салафизма чак до края на ХХ в. Привържениците на "правилния салафитски метод" и днес не биха изразили някакво особено одобрение или привързаност към възгледите на този модернистки тип реформисти – двата типа иджтихад са свързани с взаимно изключващи се подходи към първоизточниците, имат коренно различна същност и цели. Интересното в случая с уаххабитите е това, че, макар и на теория да призовават за надскачане на традиционните школи и подходи чрез иджтихад, те де факто следват най-пуританската религиозноправна школа – ханбалитската. Тя е различна от значително по-гъвкавата ханифитска школа, която е и официална интерпретация на шариата в Османската империя и на Балканите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 6790 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2613 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
от архива: Унгария - 1989

Какво се случи в страната в годината на падането на комунистическия режим

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това.

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10