Ако бяхме започнали с културата, свободата нямаше да е нещо "относително"

Поклон госпожо.Господ да ви дава здраве и сили да постигнете целта си.България се нуждае от хора като вас.

ГОЦЕ, Б.Б... бивши партийни дейци на БКП, бивши партийни секретари и консомолци са начело на Държавата: Министри, прецедател на НС,...
за каква промяна говорим! :(

В този ред на мисли, непременно трябва да се настоява СЕГА (по-късно ще е вече късно) да се въведат "Задочните репортажи..." в учебната програма. Това е единственото четиво, което дава точната представа защо сме там, където сме днес.

До коментар [#3] от "ivailoa":

Вие сте живели през последните, по-умерени години на комунизма. Не сте копали да правите софийското море на Павлово например, а после да го заривате още толкова години.

Приветствам стремежа ви за обективност който сте изразили, и затова искам да го провокирам, защото се натъжавам тъй като очевидно се оставяте материални неща да притъпят духовното. А всички ние, до няколко години (който има късмет - десетки), ще бъдем пръст.
Затова, моля избройте ми поне едно стойностно литературно произведение от този период. ("Тютюн" и "Железният Светилник" са все произведения излезли въпреки партията, авторите й са били все принуждавани да правят големи компромиси) . Имало ли е един Смирненски по времето на комунизма?
Така ли е било по времето на българското възраждане? Вазов, Славейков, Константинов, Яворов, Дебелянов, Лилиев, т.н, т.н. .

Защо?

Вижте езика на учителите преди 44' в университетите и в училищата, това очевидно са били хора, напълно равностойни че и надхвърлящи съвременната им европейска култура, призовавам ви да потърсите и сам да се уверите в това.

Това е трагедия на Българския Дух, който 500 години турско робство не съсипаха.

До коментар [#3] от "ivailoa": "Набор 74 съм и иманм ясни спомени от това време."

Ясни, ясни... колко да са ясни? Имаш бегли спомени от перестройката и Указ 56. Преди това си бил малко дете. Аз съм 6 години по-голям от теб и пак рядко се обаждам, защото съм видял само 80-те. Но въпреки това вече бях видял достатъчно.

Например помня, че през 1979 не приеха брат ми във Военноморското училище (а беше отличник от корабен техникум), защото майка ми била имала чичо убит след 9 септември. Въпросният чичо (който тя не помни) дори не е бил във властта. Вината му била, че е завършил военно училище много преди 1944. Когато чуеш, че 25 години след падането на Живков някой говори за досиетата да знаеш, че тогава беше по-зле. Тогава властта 35 години след преврата още водеше на отчет определени семейства.

И помня, че до 1982 в целия ни блок нямаше нито един телефон. А нямахме, защото пощите не искаха да изкопаят 100 метра канал за кабела до близкото трасе. Говоря за жилищен блок в един от четирите най-големи града на България. След години врънкане се съгласиха сами да си изкопаем канал, та баща ми уговори черен курс с един багерист и човекът само за половин ден свърши работа. А баща ми беше обикновен монтьор без връзки.
Сивата икономика и неплащането на данъци не дойдоха с демокрацията. Ако родителите ти са още живи ги попитай какво означава изразите "частпром" или "да свършиш нещо по втория начин"!

Също помня, че докато се прославяха комбинатите за тежко машиностроене ние си бършехме задниците с вестници. Просто редовно нямаше тоалетна хартия в магазините.
Не че вестници имаше достатъчно. Не говоря за "Орбита" или "Поглед", или прочутото списание "Космос", а за най-обикновени ежедневници. Ако през 1984 в понеделник не купиш "Работническо дело" до обяд (заради ТВ програмата) може и въобще да не успееш. Тогава си бил едва на 10 години. Опитай да си представиш какъв дефицит имаше, щом като дори централният орган на партията не се печаташе в достатъчен тираж?

Нормалните хора не се питат кой е най-добрият строй. Те просто създават блага и единственото, което искат е държавата да не им пречи. И ако може, ей-така, част от тези блага да се появят в магазина. Нямам предвид купуването на апартамент, кола, цветен телевизор или касетофон - за болшинството от нас те дълго време бяха недостижими. Баща ми успя да купи първия си "Москвич" едва на 44. Просто му омръзна да чака ред за "Лада". А първият цветен телевизор в семейството го купих чак аз.
Имам предвид елементарни човешки нужди - да звъннеш на "Бърза помощ", да си светнеш лампата вкъщи или да си сготвиш храна. Защото явно не помниш, но у нас известно време имахме проблеми с тока. 200 години след Индустриалната революция ние още седяхме на тъмно и се топлехме с нафтови печки.

Онзи ден пък от обикновена улична сергия си купих няколко немски и френски книги издадени през 1891-1895. Всяка струваше по 3-4 лв. Знаеш ли защо са толкова евтини? Защото ги има с милиони.
А българските книги и преводи отпреди 100 години къде са? Да не мислиш, че е нямало? Не, просто скоро след 9 септември червените бандити тръгват по къщи и библиотеки, и изземват всичко до което се докопат. От литературата преди 1944 оцеляват класиците и тук-там някой превъзпитан писател като Фани Попова-Мутафова. Останалото вече е забравено. Нацизмът е бил ужасна диктатура, но поне е горил само избрани книги. Комунизмът е горил наред.
В моето семейство са успели да скрият 20-30 книги и няколко списания, в други семейства - малко повече. През 80-те години още ги криехме от гостите. Държахме ги отделно, не в библиотеката.

И това са само няколко примера от последните години на социализма. Даже не смея да си представя какво са преживели по-старите хора. Много от спомените не се поддават на преразказ.
Николай Газдов ми е земляк. След съдебните дела през 90-те го освободиха, просто си смени името и кротко си умря от старост вкъщи. А хората убити от него даже нямат гробове.

* * *
Ето за тези неща говори проф. Келбечева. Не за ходенето на море и за работещите цигани, а за това, че бяха извършени престъпления срещу хуманността и те не само останаха безнаказани, ами и вече ги забравяме.

Аз съм възпитан да мисля трезво, да изслушвам отсрещната страна и да не се поддавам на излишни емоции. И аз също от време на време изпадам в сантимент и си мисля: "Ех, едно време как играехме навън до 11 вечерта".
Но после се сещам за всичко останало и единственото, което ми идва е да кажа: "Пу, да ви е** май**** коп***** мръсни!" Глагола го казвам в сегашно време, защото много от тях още са живи и още имат власт. Не наследниците им. Те самите имат власт. Даже вчера единият от тях стана министър-председател.
За втори път.