Ако бяхме започнали с културата, свободата нямаше да е нещо "относително"

Преподавателят по история в Американския университет проф. Евелина Келбечева за нахалното романтизиране на комунизма, митологемите на прехода и какво трябва да знаят днешните ученици за близкото минало

Проф. Келбечева е инициатор на промяната на учебните планове и учебниците по история за гимназиалния курс
Проф. Келбечева е инициатор на промяната на учебните планове и учебниците по история за гимназиалния курс    ©  Надежда Чипева
Проф. Келбечева е инициатор на промяната на учебните планове и учебниците по история за гимназиалния курс
Проф. Келбечева е инициатор на промяната на учебните планове и учебниците по история за гимназиалния курс    ©  Надежда Чипева
Профил:

Евелина Келбечева е професор в департамента по "История и цивилизации" в Американски университет в България. Завършва История и Археология в Софийския университет. Била е "Фулбрайт" стипендиант и преподавател в Калифорнийския университет, САЩ. Член на комитета за екологична защита на Русе. Основните й изследователски теми са митовете и фалшификациите в историята. Проф. Келбечева е автор на петицията за смяна на учебните планове и учебници по история в България.

25 години по-късно и времето преди 10-ти, и преходът след това са обрасли в митове и клишета. Кои са най-устойчивите според вас?

Много са. Но нека започна с това, че няма рефлексия към миналото, която да не е пълна с митове. Един американски историк беше предложил замяната на термина история с "мистория". Митовете - това е лепилото за една общност. Вярата в някакви разкази и ценности е това, което сплотява хората. В епохите, в която вече митът не е основната форма на познание и разбиране за света, че ние започваме да гледаме на тях аналитично и най-важното е да разберем как се сменят митовете. Не до каква степен те отговарят на една истина или на друга, защото хората, както знаем, искат да вярват на нещо. Няма значение какво се е случило. Важното е какво те вярват, че се е случило и това е големият проблем. Защото в тази епоха, когато имаме свобода, колкото и да е препъната, ние останахме в коловозите на страшно много фалшификации на близкото ни минало. Не виждам политическа воля и действия по този въпрос. Изпускаме възможността да направим смяна на учебните планове и на учебниците, които са сред големите генератори на знание.

Тук не говоря за онази памет за комунизма, която се предава в семейството от хората, изживели най-тежките репресии на комунизма, минали през лагери, затвори, изселвания и конфискации. Както и паметта на тези, които като че ли всичко това не е случило и продължават да обвиват комунизма с розово-червена мъгла. Аз говоря за знанието за комунизма, което напълно липсва сред най-младите поколения. И това се доказва от абсолютно всички социологически и исторически изследвания, които сме правили. Последното на "Алфа рисърч" в инициативата "25 години Свободна България" показа, че 44% от българите в момента одобряват комунизма, а само 14% не го одобряват. Естествено е да няма единна рефлексия към този исторически период, но въпросът е защо одобрението на режима е толкова високо.

Защото не постигнахме обществен консенсус за близкото минало?

Това е абсолютната диагноза. Нямаме обществен консенсус, защото средите, които охраняват миналото на БКП/БСП и знаят, че чрез това минало тя се легитимира, не позволяват да се каже истината за това какво е представлявала. И то не само след 1944, а още от болшевизирането на партията през 1919. Поредица от престъпления и терор, които тази партия инициира и които са добре платени от Москва, ще цитирам само атентатът над "Света Неделя". Фактът е, че БКП е дъщерна фирма на Коминтерна, а не българска политическа партия. Заради това, че нямаше иницииран голям обществен дебат, заради образованието по история и заради това, че много малко медии поддържат аналитична линия към темата, идват абсолютните деформации на това, което върви в общественото пространство. То е доминирано от Ниагарския водопад на спомените на бившите партийни функционери, които са навсякъде, смешни с тяхната лъжовност и самооправдателност. Не случайно всички български социалисти гласуваха както против закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен през 2000 г., така и против приемането в 40-ото Народно събрание през 2008 на решението за подкрепа на Пражката декларация за европейска съвест и осъждане на комунизма, инициирана от Вацлав Хавел.

Защо голямата част от медиите участват в романтизирането на комунизма, рециклират номенклатурата, връщат дори лицата на журналистиката от онова време?

Само в България има такова нещо. Във всички страни, които са се справили с миналото си, в Средна Европа и в Румъния, имат друг политически климат, други реакции на младото поколение към проблемите на новите демокрации, друго поведение в обществения и професионалния живот. Надявам се за нас все още да не е фатално късно, въпреки че е голямо изкривяването на обществените нагласи - апатията и особено неразбирането до каква степен комунизмът има своите мимикрии. Не присъства разбирането как бившият партиен елит се превърна в икономически, как финансовите престъпления и банкрути на България от този период повлияха на нашия много нисък старт в свободата и демокрацията. Кой може да направи нещо за това, че се рециклират старите елити? Освен това в парламента и в ръководствата на партиите има високо представителство на Държавна сигурност. Да не говорим колко са най-високопоставените политици и историци, свързани с ДС...

Може да се повярва на теорията, че един режим се изявява най-ярко след падането си! Ако имаше читава лустрация, ако имаше преди всичко обществен дебат и променени учебни планове и учебници, тогава щяхме да имаме друго усещане в обществото, друго разбиране и други реакции на тази съвременност. През тези 25 години останахме малцинство хората и медиите, които искат радикален обществен дебат не само върху историята на комунизма, а върху наследството от комунизма. И не успяхме да създадем силна и работеща стратегия за промяната на това статукво. Не успяхме и да превърнем знанието за близкото минало в интелектуален разрез на обществените процеси.

А може ли да търсим обяснение на това във факта, че демокрацията не е била извоювана тук, а пусната, както казва Георги Господинов, така както са пускали портокали?

И да, и не. Историята е интерпретативна наука. Аз мисля, че огромна част от гражданите на България, особено в края на комунизма, осъзнаваха, че това е една огромна лъжа. Че номенклатурата владее България. Винаги съм приемала комунизма като тип феодализъм, защото това е едно общество на привилегиите, на кръгове от "хранени хора", които обслужваха всички възможни сфери на политиката, на икономиката, на медиите, на образованието, на културата. Никой нямаше истински равен старт, да не говорим за липсата на каквато и да била свобода. И облъчването от една пропаганда, за която разбираме, че и водещият партиен елит накрая не вярваше. Към края на режима те окопаваха единствено себе си и собствените си фамилии.

А дали е била спусната свободата? Не можеш да спуснеш нещо там, където няма нищо да поникне. Не садим борчета в пустинята, нали? Имаше достатъчно хора навсякъде в България, които усещаха ужасната демагогия, непрекъснатият натиск, пълната безперспективност на комунизма и търсеха да тръгнат в друга посока. Че не можем да ги наречем дисиденти, това е друг въпрос. Много е сложен проблемът, особено когато в душите на хората има огромно огорчение, защото все още нямаме стандарта на европейска държава. Но не това е мерилото и критерия, който трябва да приложим. Защото това каква е нашата свобода и демокрация сега е в огромна степен предопределено от силата и мимикриите на комунизма в днешно време. От това че нямахме подготвен политически елит, който да смени онези, които след като се прекръстиха в черква, подготвиха и трето поколение във властта. За 25 години имаме управление на демократичните сили само 4 години и 9 месеца. Старите нови не позволиха формирането на съвременна политическа сила, която да не е заложник на миналото.

Когато говорим за цялостната оценка за комунизма не само в национален мащаб, спомням си какво казваше Збигнев Бжежински с една дума за наследството на комунизма:деморализация. И върху това много си заслужава да се говори: какъв е спектърът и каква е дълбочината на тази липса на морал, която остана като утайка от това минало - дали е минало несвършващо.

В изследване на "Отворено общество"  излезе, че голям процент от хората днес са готови да се откажат от своите права и свободи в името на икономическата сигурност. Дали хората още живеят в плен на онази несвобода, в която са минавали дните им преди 10-ти? Защо свободата не е ценност?

Щяха да ме разпънат на кръст на една конференция, когато казах, че споменът за комунизма минава през стомаха. Че има едно отелесяване на отношението към комунизма. Видите ли тогава било евтино и спокойно първо. Че се е поддържал някакъв тъп екзистенц минимум, който е давал фалшивото усещане за благоденствие. Най-неизкоренимият мит е, че здравеопазването и образованието са били безплатни. Естествено, че са платени от бюджета и от нашите данъци, които са отивали за безкрайния партиен и репресивен апарат, както и за невероятно комфортния живот на номенклатурата.

Усещането за свобода, за избор, за пътуване, за разногласие, за полет на фантазията - всичко това беше до такава степен притъпено и изкривено, че огромна част от хората престанаха да мечтаят за свобода. Както е в прекрасната песен на Джендема: "Свободата, брат, е нещо относително"... И въпреки това имаше ясно разграничени кръгове, които имаха друго отношение към това какво са свободата и демокрацията: от смели интелектуалци, от "недоубитата буржоазия", от преследвани земеделци, анархисти, и част от емиграцията, която помагаше за развитието на демократичните процеси тук. И колко много хора бяха залепени за радиоапаратите, за да слушат BBC и "Свободна Европа". Този глад за знание, за информация, за истина беше страшен и това беше почвата и пространството, което събра един милион човека през юни 90-та. Аз участвах плътно в това най-красиво време на падането на комунизма и не мога да кажа, че това е свобода, спусната отгоре. Не мога да се съглася, че няма среди в нашето общество, умни и кадърни хора, които духовно и по-късно политически се съпротивляваха и продължават да се съпротивляват и днес на всичко, наследено от комунизма. Това, че те не могат - или не желаят - да бъдат във властта е друг въпрос.

Вече имаме няколко поколения, които гледат по съвсем различни начини на периода преди 10-и. Родителите, огорчени от подмяната на промяната. Изчезналите деца, за които свободата беше билет за чужбина. И внуците, които заявиха себе си граждански чрез студентската окупация и които толкова искат да знаят, но са толкова объркани от различните тълкувания на миналото, че не успяват да наместят парчетата. Какви са ефектите?

Аз започнах да събирам спомените на тези три поколения. Давам на студентите си в Американския университет, а те са от 50 различни страни, да направят интервюта с родителите, бабите и дядовците си и да сравнят разказите на различните поколения за комунизма. Невероятни неща се получават и тези млади хора идват и казват: ние не само разбрахме какво е бил комунизмът, ние открихме собствените си семейства. Защо да не правим това в училище? По този начин и семействата ще бъдат въвлечени в един разговор със своите деца - сериозен и истински

Вие знаете, че България е шампион не само по бедност, а и по носталгия по комунизма в Европа. Преди 5 години по повод 20 години от 1989 имаше интервю с една възрастна жена от Видинско, която е била партизанка, и то дълго време. Тя разказва за партизанството си, за следващия си живот по времето на комунизма и накрая водещият я пита "кое за вас беше най-хубавото време от живота ви" и тя, без да се замисля, казва: "Естествено, че по времето на цар Борис." Тук слагам многоточие. Ние можем да обясним тази носталгия не с желанието да се върне комунизмът, а с младостта, с някакви съвсем други реакции, които нямат нищо общо нито със знанието, нито с интерпретацията на комунизма.

Но най-страшното според мен е тенденцията в официалната, по-скоро партийно захлупена историография, да се иска нормализиране на историята на комунизма. Както и "аргументът", че трябвало да има дистанция, за да се разбере. Ние живеем във време, в което не можем да мерим със старите аршини и да чакаме поне половин век да мине, за да оценим нещо. Освен "архивната революция" и модерна историография, ние имаме коректива на устната история и на свидетелствата на хората и от едната, и от другата страна. Този напън за представянето на комунизма като прогресивен и светъл период, в който има много редосеялки, багери и промишлени предприятия, не е повик за нормализиране, а фалшифициране на историята на комунизма. (Опитайте се в Германия да напишете учебник, в който има само магистралите, построени от Хитлер!..) Не казвам, че трябва да се учат само лагерите и затворите и избитите по границата, и унищожените духовно хора, и преследваните и прокудените, но смятам, че трябва тези "нормализатори" да се вслушат поне в това, което историците на икономиката казват - че комунизмът е абсурд и не може да се реформира, че е фалирал три пъти. Това никъде в нито един български учебник го няма. Нали те са тези, които вярват, че икономиката прави обществото. Аз пък вярвам на Тони Джъд, той ясно каза, че ако би трябвало той да започне с нещо в Европа след ужаса на Втората Световна война, то той би започнал с културата.

А как е представен сега комунизмът в учебниците ?

Два-три урока, които не се и учат, защото са във втория срок на 12 клас, когато абитуриентският бал е много по-интересен за младите хора. Аз предлагам нещо много просто, за което на всичко отгоре има нормативна основа. От 1999-та има закон, в който е записано, че на всеки четири години трябва да се актуализират и променят учебните планове и учебниците. Аз нямам глас вече да питам защо не спазваме собствения си закон, но това не се е случило досега.

Гимназиалните учебници са написани на нечетивен език, пълни са с информация, която не може да бъде смелена. Няма никакви човешки истории. Няма европейски и световен контекст, в който да разположим България и нейното развитие и да ви кажа правото: никога не бих се съгласила да уча по тези учебници. В тях има някакъв напън за обективност, но дълбокият анализ и новите постижения на историографията липсват.

Трябва да има модерни учебници, в които да присъстват човешките разкази и интерпретациите на историята да бъдат силно подкрепени с документи и свидетелства от епохата. Защото не може да има учебници, в които Народният съд да отсъства, Горянското движение да отсъства, предложението за присъединяване към Съветския съюз като 16-та република да отсъства, Възродителният процес да отсъства, в които да не е обяснено икономическото пропадане на България, включително това на селското стопанство.

В последните десет години имаме написани монографии за всички сфери на живота на България през комунизма, така че никой не може да каже - "не знаем". Имаше отваряне на архивите, огромна част от тях са дигитализирани благодарение на Мартин Иванов. Освен това имаме прекрасни документални филми, а сега и игрални за този период. От Института за изследване на близкото минало имаме монографии за буквално всички сфери на живота при комунизма - икономиката, за дълговите кризи, за колективизацията, за Възродителния процес, за репресиите срещу църквата, за социалното инжинерство чрез образованието, но това са все книги с тираж 500. Как може да се смени мисленето и знанието на нацията с книги в тираж 500?

Затова и младите хора вярват повече на медиите, от които огромна част са силно носталгични или на семейните спомени, които формират тяхното виждане за комунизма. От нашето изследване на историческата памет излезе, че най-мощният генератор на знание за комунизма е семейството, а не училището. И това е така, защото училището просто отсъства. Там се преподава история до Първата световна война. Сложете комунизмът и целия нов период в кандидат-студентските справочници, сменете учебния план и започнете сравнително изучаване на тоталитарните режими, след което 20 век ще изглежда по съвсем друг начин за тези младежи. И ще се формира със сигурност изключително различно гражданско поведение на поколенията, които не са минали през насилието и абсурда на комунизма. Затова и ние с президентската инициатива "25 години свободна България" тръгнахме из различни училища из България, даваме открити уроци, за да започнем да запълваме този ужасен вакуум, за който децата изобщо не са виновни.

Кой е образът, който учениците имат за комунизма?

Младите изобщо не знаят и не разбират какво значи комунизъм. Те не знаят кой е Георги Димитров, но не са чували и за Георги Марков. Същевременно според едно друго изследване ГУЛАГ за тях е интернет търсачка. При това поколение констатираме бяло петно в знанието за този период. През последните 19 години, в които правя задължително интервю с всичките ми студенти, се оказа, че малко над 1% знаят, че в България е имало концентрационни лагери по времето на комунизма. Лъжа е обаче, че младите хора нямат отношение към историята.

В професионалната гимназия за монтьори в Девня "Констатин Драганов-Комановски", където имаше ученици от 17 до 70 години, много голяма част от тях от малцинствата, получих фантастични отговори. Коя е най-важната личност в историята - човекът. Кое е най-важното място в историята - сърцето. Кое е най-важното събитие в историята - първият учебен ден. Останалите бяха стандартните отговори за огромна част от българските граждани - Левски, Шипка, Освобождението. А в математическата гимназия във Варна, една от най-елитните гимназии в България, като най-важните фигури в историята и в съвремието посочиха Хитлер и Путин. Но кое от тези деца да знае какво точно представлява анексията на Крим или защитата на Путин на печално известния Молотов-Рибентроп пакт, която той направи пред младите историци на Русия? Путин, който сега заповяда конфискацията на учебници - най-вече по история - и ги заменя с един нов, Путиновски. Както Сталин забрани дори преподаването на история, докато не беше напечатан "Краткия курс на история на ВКПБ".

Няма ориентир не само в историческите, но и в гражданските ценности на това младо поколение поради липсата на знание какво е тоталитаризъм, какво е диктатура, какво е демокрация, какво е гражданско общество. Каква е ролята на всеки един човек и свободата за изява и на действие. Това не съществува като знание и като опит за действие. Преподаването на история и новите дисциплини за гражданско образование, които тепърва трябва да се развият и включат в целия образователен курс, са вероятно най-добрите стратегии, за да променим сегашната картина.

Във вашата гилдия има ли хора, които са пазители на стария разказ и силно лоби ли са те?

Това е проблемът - че те всъщност доминират общественото пространство. Ако те не бяха толкова импозантни и добре наложени и толкова добре пазени от някакви посткомунистически елити, тогава ние щяхме да имаме различно знание, различен поглед и рефлексия на всички тези процеси, в които сме свидетели и участници.

Сблъсъкът ми с образователната институция остави цицини по главата ми. Това не е само консервативна, а в определени моменти регресивна система. А вижте и параноичната реакция на част от "признателния български народ", когато младите хора карнавализират и фактически деконструират паметниците на Съветската армия "освободителка" в София, Пловдив, Варна. Може би това е най-яркият пример, че старите фалшиви фетиши няма да бъдат приемани за истина от тези, за които историята е и политическо действие, извор на ценности и отговорност към днешния ден.


Преди време Бил Гейтс прочел някъде, че един професор в Австралия предава по нов начин историята. Преподава голямата визия за света от Големия взрив до черните дупки и в тази вселенска мащабност той разполага историята на земята, на цивилизациите, на човека. Гейтс, който обича историята, защото има дълбото разбиране, че тя е не по-малко важна от икономиката, изсипва веднага някаква сума, за да експериментира това учене на история. Не можем да хукнем веднага към Бил Гейтс и да вземем неговата идея за глобалната история, но смятам, че ние трябва да сменим фундаментално начина, по който разказваме, анализираме и интерпретираме историята за младите хора в училище.

Така, ако бяхме започнали с образованието и културата, изборът на ценности щеше да бъде друг и свободата нямаше да е нещо "относително"...

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


44 коментара
  • 1
    chicago514 avatar :-|
    chicago514
    • -18
    • +109

    Поклон госпожо.Господ да ви дава здраве и сили да постигнете целта си.България се нуждае от хора като вас.

  • 2
    naffoo avatar :-|
    naffoo

    ГОЦЕ, Б.Б... бивши партийни дейци на БКП, бивши партийни секретари и консомолци са начело на Държавата: Министри, прецедател на НС,...
    за каква промяна говорим! :(

  • 3
    ivailoa avatar :-|
    Ivailo Asparouhov
    • -108
    • +48

    Не съм съгласен с крайното анти/отричане на българския опит да построи комунизма на професорката. Набор 74 съм и иманм ясни спомени от това време. Да, имаше номенклатура, но те бяха в пъти по-малко и по-скромни от сегашната върхушка (имам предвид не само политиците а и всички "честни" биснесмени). Хората нямам спомен да са били нещастни и подтиснати, но пък всяка година ходеха на море, децата ходеха на училище (и смея да твърдя получихме нелошо образование), а ровещите в кофите за боклук бяха изключение. Даже циганите работеха и не се налагаше да мислят за глупости. Голяма грешка беше "възродителния процес", но може би някой ден от дистанцията на времето ще разберем каква е истинската причина довела до това решение. Бил съм в много страни на всички континенти и съм видял всичко което съвременното човешко развитие е постигнало. За себе си още нямам отговор кой е най-добрия строй, може би защото няма такова "животно" което да е съвършено. Но това което разбирам от начина по който госпожата обучава студентите си (съдейки от прочетеното в тази статия само) не се различава по нищо от това което нас ни учеха по история преди 89-а, само, че с обърнатия контекст. Смятам, че по-правилния подход е да не се прекалява с про и анти тезите, а да се поддържа възможно повече неутралност/безпристрастност при поднасяне на историята, а всеки който има желание да учи и се образова, сам ще стигне до изводите за себе си. Дано най-после политиците да проумеят, че без образование тази нация е обречена, независимо в кой съюз членуваме.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    1951 avatar :-P
    1951
    • -108
    • +28

    Седнала другарката, която видимо е родена през 50-те, та явно си е поживяла не зле по комунистическото време, да обяснява какво и как било. Сигурен съм, че 89-та не е преместила и една химикалка, взимала е висока заплата (на научните работници заплатите бяха стабилни), намазвала е море и планина без да се бута за карти, сигурно и панелка в Младост е имала.
    Няма нищо по-гадно от пребоядисан номенклатура кадър. Та тази другарка на такъв прилича и като такъв говори.

  • 5
    mims avatar :-|
    Mims

    Тази жена защо не е министър на образованието?!

  • 6
    skitnikapozemqta avatar :-P
    skitnikapozemqta

    Защо не се изучаава комунизъм в училище? Ами защото учебния план е от времето, когато сс "строили" училищата. Търпение! След някоя друга година щр дойде периода на прехода.

  • 7
    rage_against avatar :-(
    Rage Against

    "Последното на "Алфа рисърч" в инициативата "25 години Свободна България" показа, че 44% от българите в момента одобряват комунизма, а само 14% не го одобряват."

    а ето това е много тревожна диагноза.

    това означава, че България се съветизира с много бързи темпове и много устойчиво. това означава, че скоро в България ще има само 10% критично мислещи хора, а останалите ще вярват в митове и легенди и ще са тъпанари, гласуващи за барековци, патриотични фронтове и други наследници на ДС. това означава, че в България бъдещето ще го определят и решаватю хора, невероятно прости и некадърни и податливи на евтини чужди внушения.

    България ще стане първата държава внедрила успешно Idiocracy с президент Дуейн Елизондо Маунтийн Дю Хърбърт Камачо. :)

  • 8
    conservamus avatar :-|
    conservamus

    В този ред на мисли, непременно трябва да се настоява СЕГА (по-късно ще е вече късно) да се въведат "Задочните репортажи..." в учебната програма. Това е единственото четиво, което дава точната представа защо сме там, където сме днес.

  • 9
    conservamus avatar :-|
    conservamus

    До коментар [#3] от "ivailoa":

    Вие сте живели през последните, по-умерени години на комунизма. Не сте копали да правите софийското море на Павлово например, а после да го заривате още толкова години.

    Приветствам стремежа ви за обективност който сте изразили, и затова искам да го провокирам, защото се натъжавам тъй като очевидно се оставяте материални неща да притъпят духовното. А всички ние, до няколко години (който има късмет - десетки), ще бъдем пръст.
    Затова, моля избройте ми поне едно стойностно литературно произведение от този период. ("Тютюн" и "Железният Светилник" са все произведения излезли въпреки партията, авторите й са били все принуждавани да правят големи компромиси) . Имало ли е един Смирненски по времето на комунизма?
    Така ли е било по времето на българското възраждане? Вазов, Славейков, Константинов, Яворов, Дебелянов, Лилиев, т.н, т.н. .

    Защо?

    Вижте езика на учителите преди 44' в университетите и в училищата, това очевидно са били хора, напълно равностойни че и надхвърлящи съвременната им европейска култура, призовавам ви да потърсите и сам да се уверите в това.

    Това е трагедия на Българския Дух, който 500 години турско робство не съсипаха.

  • 10
    e_mil avatar :-|
    tamada

    До коментар [#3] от "ivailoa": "Набор 74 съм и иманм ясни спомени от това време."

    Ясни, ясни... колко да са ясни? Имаш бегли спомени от перестройката и Указ 56. Преди това си бил малко дете. Аз съм 6 години по-голям от теб и пак рядко се обаждам, защото съм видял само 80-те. Но въпреки това вече бях видял достатъчно.

    Например помня, че през 1979 не приеха брат ми във Военноморското училище (а беше отличник от корабен техникум), защото майка ми била имала чичо убит след 9 септември. Въпросният чичо (който тя не помни) дори не е бил във властта. Вината му била, че е завършил военно училище много преди 1944. Когато чуеш, че 25 години след падането на Живков някой говори за досиетата да знаеш, че тогава беше по-зле. Тогава властта 35 години след преврата още водеше на отчет определени семейства.

    И помня, че до 1982 в целия ни блок нямаше нито един телефон. А нямахме, защото пощите не искаха да изкопаят 100 метра канал за кабела до близкото трасе. Говоря за жилищен блок в един от четирите най-големи града на България. След години врънкане се съгласиха сами да си изкопаем канал, та баща ми уговори черен курс с един багерист и човекът само за половин ден свърши работа. А баща ми беше обикновен монтьор без връзки.
    Сивата икономика и неплащането на данъци не дойдоха с демокрацията. Ако родителите ти са още живи ги попитай какво означава изразите "частпром" или "да свършиш нещо по втория начин"!

    Също помня, че докато се прославяха комбинатите за тежко машиностроене ние си бършехме задниците с вестници. Просто редовно нямаше тоалетна хартия в магазините.
    Не че вестници имаше достатъчно. Не говоря за "Орбита" или "Поглед", или прочутото списание "Космос", а за най-обикновени ежедневници. Ако през 1984 в понеделник не купиш "Работническо дело" до обяд (заради ТВ програмата) може и въобще да не успееш. Тогава си бил едва на 10 години. Опитай да си представиш какъв дефицит имаше, щом като дори централният орган на партията не се печаташе в достатъчен тираж?

    Нормалните хора не се питат кой е най-добрият строй. Те просто създават блага и единственото, което искат е държавата да не им пречи. И ако може, ей-така, част от тези блага да се появят в магазина. Нямам предвид купуването на апартамент, кола, цветен телевизор или касетофон - за болшинството от нас те дълго време бяха недостижими. Баща ми успя да купи първия си "Москвич" едва на 44. Просто му омръзна да чака ред за "Лада". А първият цветен телевизор в семейството го купих чак аз.
    Имам предвид елементарни човешки нужди - да звъннеш на "Бърза помощ", да си светнеш лампата вкъщи или да си сготвиш храна. Защото явно не помниш, но у нас известно време имахме проблеми с тока. 200 години след Индустриалната революция ние още седяхме на тъмно и се топлехме с нафтови печки.

    Онзи ден пък от обикновена улична сергия си купих няколко немски и френски книги издадени през 1891-1895. Всяка струваше по 3-4 лв. Знаеш ли защо са толкова евтини? Защото ги има с милиони.
    А българските книги и преводи отпреди 100 години къде са? Да не мислиш, че е нямало? Не, просто скоро след 9 септември червените бандити тръгват по къщи и библиотеки, и изземват всичко до което се докопат. От литературата преди 1944 оцеляват класиците и тук-там някой превъзпитан писател като Фани Попова-Мутафова. Останалото вече е забравено. Нацизмът е бил ужасна диктатура, но поне е горил само избрани книги. Комунизмът е горил наред.
    В моето семейство са успели да скрият 20-30 книги и няколко списания, в други семейства - малко повече. През 80-те години още ги криехме от гостите. Държахме ги отделно, не в библиотеката.

    И това са само няколко примера от последните години на социализма. Даже не смея да си представя какво са преживели по-старите хора. Много от спомените не се поддават на преразказ.
    Николай Газдов ми е земляк. След съдебните дела през 90-те го освободиха, просто си смени името и кротко си умря от старост вкъщи. А хората убити от него даже нямат гробове.

    * * *
    Ето за тези неща говори проф. Келбечева. Не за ходенето на море и за работещите цигани, а за това, че бяха извършени престъпления срещу хуманността и те не само останаха безнаказани, ами и вече ги забравяме.

    Аз съм възпитан да мисля трезво, да изслушвам отсрещната страна и да не се поддавам на излишни емоции. И аз също от време на време изпадам в сантимент и си мисля: "Ех, едно време как играехме навън до 11 вечерта".
    Но после се сещам за всичко останало и единственото, което ми идва е да кажа: "Пу, да ви е** май**** коп***** мръсни!" Глагола го казвам в сегашно време, защото много от тях още са живи и още имат власт. Не наследниците им. Те самите имат власт. Даже вчера единият от тях стана министър-председател.
    За втори път.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал