Щафета на народите*

София, 18 ноември 1989. Моменти от митинга в подкрепа на преустройството на площад "Александър Невски".
София, 18 ноември 1989. Моменти от митинга в подкрепа на преустройството на площад "Александър Невски".
София, 18 ноември 1989. Моменти от митинга в подкрепа на преустройството на площад "Александър Невски".    ©  Живко Ангелов
София, 18 ноември 1989. Моменти от митинга в подкрепа на преустройството на площад "Александър Невски".    ©  Живко Ангелов

През 1989 година Източна Европа стана арена на необикновени събития. Рядко се случва в световната история много народи да се изправят за късо време пред шанса да променят своята съдба. Това, че безмълвните дотогава общества в много страни изведнъж надигнаха глас, че се осмелиха да бъдат свободни, че един след друг отказаха послушанието не беше сигурно. За щастие краят на последния тоталитарен ред в Европа не стана поредният трагичен етап в историята на света.

На 4 юни 1989 година, в деня на изключителната за Европа победа на едно общество (полското) над комунистическата власт, беше смазан протестът на китайски студенти на Площада на небесното спокойствие в Пекин. Там усетилите се застрашени комунисти не се поколебаха да извършат престъпление. Те все още са на власт.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
15 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    petkata1 avatar :-|
    petkata1
    • - 7
    • + 63

    Една древна мъдрост гласи - "Революцията я създават мечтателите, реализират я смелите, а от плодовете й се ползват мошенниците". Това е 100% валидно за България. Тук реално не се направи нищо хубаво. "Когато беше пречупен гръбнакът на един чудовищен строй" - не се пречупи никакъв гръбнак. От този чудовищен строй, в България се получи едно многогръбначно, многоглаво сиамско изродено чудовещи. То съществува вече 25 чудовищни за народа години.

    Нередност?
  • 2
    crivchip avatar :-?
    crivchip
    • - 2
    • + 37

    Остаряхме с надеждата за нещо по-добро, а то все не идва или поне не е това, на което се надявахме. И въпреки всичко съм много по-щастлив да живея в сегашните смутни времена, отколко във времето "преди" '89... За плюсовете и минусите няма да говоря - който е живял (и) тогава, може да направи разликата...

    Нередност?
  • 3
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51
    • - 3
    • + 38

    Лично аз не бих отрекъл и в никакъв случай заменил това което се случи с възможността да не се беше случило. И да си говорим, по-точно жалим, че днешната действителност е по-лоша или дори и същата, ми се струва несериозно.
    Да, можеше да бъде много по-добре, с това съм съгласен, но и за това, освен "лошите", такива имаше има и вероятно винаги ще има, носим известна вина и ние.
    Имам предвид, че с нашето силно лъкатушещо мнение и огромна податливост на всякакви инсинуации и внушения, от вън и от вътре, допринесохме значително за извървяването на този противоречив път.
    Интересното е, че въпреки това, макар и пълзейки бавно, все пак нещата се развиват (според мен, де:)) в правилна посока.

    Нередност?
  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1
    • - 1
    • + 11

    "Трябваше да се издържи въведеното от тях военно положение, което потуши надеждата, и да се дочака финала, който след вкусената свобода през 1980-1981 година вече изглеждаше реален."
    МАлко пресилено. Валенса се договори с Ярузелски за необходимостта от временно военно положение не от хубаво, а поради факта че редът излизаше от контрол, криминогенната ситуация беше непоносима, хората се страхуваха за живота се. Просто "Солидарност" нямаше подготвената администрация и технологии. Самият военен преврат в очите на хората беше едно необходимо зло, ненавиждано но прието със скърцане на зъби. Помня и българските вицове за "събиране на бирени капачки за тигани за Полша", както и оплакванията на мои полски приятели 'надебеляхме от тази криза". Но поляците изстрадаха своето и удържаха напъна на началната хаотична приватизяция с разумни и последователни стъпки. В началото хвалехме Чехия и Унгария, но сега Полша е примерът за плавна и успешна трансформация.

    Нередност?
  • 7
    dimko avatar :-|
    dimko
    • - 1
    • + 3

    Според както честваме "прехода" - скоро няма да го приключим ...
    С днешния му "модел" и без външен натиск дори - ние сами ликвидираме България...
    Някой твърди ли, че в тези 25 години сме станали Справедливо по-богати и вече имаме исторически Опит, който гарантира суверенното й Развитие ???...

    Нередност?
  • 8
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658
    • + 1

    До ще време , тоз надпис пак ке се , ,дига !

    Нередност?
  • ISTORIK
    • + 3

    До коментар [#2] от "Жорко":

    Точно така - остаряхме, надявайки се животът ни да се подобри, да се нормализира.

    Политиците ни обаче, за жалост, ни обещават, че това ще се случи УТРЕ.

    Винаги - УТРЕ, но никога - ДНЕС.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал