Щафета на народите*

София, 18 ноември 1989. Моменти от митинга в подкрепа на преустройството на площад "Александър Невски".
София, 18 ноември 1989. Моменти от митинга в подкрепа на преустройството на площад "Александър Невски".    ©  Живко Ангелов
София, 18 ноември 1989. Моменти от митинга в подкрепа на преустройството на площад "Александър Невски".
София, 18 ноември 1989. Моменти от митинга в подкрепа на преустройството на площад "Александър Невски".    ©  Живко Ангелов

През 1989 година Източна Европа стана арена на необикновени събития. Рядко се случва в световната история много народи да се изправят за късо време пред шанса да променят своята съдба. Това, че безмълвните дотогава общества в много страни изведнъж надигнаха глас, че се осмелиха да бъдат свободни, че един след друг отказаха послушанието не беше сигурно. За щастие краят на последния тоталитарен ред в Европа не стана поредният трагичен етап в историята на света.

На 4 юни 1989 година, в деня на изключителната за Европа победа на едно общество (полското) над комунистическата власт, беше смазан протестът на китайски студенти на Площада на небесното спокойствие в Пекин. Там усетилите се застрашени комунисти не се поколебаха да извършат престъпление. Те все още са на власт.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


15 коментара
  • 1
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    Една древна мъдрост гласи - "Революцията я създават мечтателите, реализират я смелите, а от плодовете й се ползват мошенниците". Това е 100% валидно за България. Тук реално не се направи нищо хубаво. "Когато беше пречупен гръбнакът на един чудовищен строй" - не се пречупи никакъв гръбнак. От този чудовищен строй, в България се получи едно многогръбначно, многоглаво сиамско изродено чудовещи. То съществува вече 25 чудовищни за народа години.

  • 2
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Остаряхме с надеждата за нещо по-добро, а то все не идва или поне не е това, на което се надявахме. И въпреки всичко съм много по-щастлив да живея в сегашните смутни времена, отколко във времето "преди" '89... За плюсовете и минусите няма да говоря - който е живял (и) тогава, може да направи разликата...

  • 3
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Лично аз не бих отрекъл и в никакъв случай заменил това което се случи с възможността да не се беше случило. И да си говорим, по-точно жалим, че днешната действителност е по-лоша или дори и същата, ми се струва несериозно.
    Да, можеше да бъде много по-добре, с това съм съгласен, но и за това, освен "лошите", такива имаше има и вероятно винаги ще има, носим известна вина и ние.
    Имам предвид, че с нашето силно лъкатушещо мнение и огромна податливост на всякакви инсинуации и внушения, от вън и от вътре, допринесохме значително за извървяването на този противоречив път.
    Интересното е, че въпреки това, макар и пълзейки бавно, все пак нещата се развиват (според мен, де:)) в правилна посока.

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "Трябваше да се издържи въведеното от тях военно положение, което потуши надеждата, и да се дочака финала, който след вкусената свобода през 1980-1981 година вече изглеждаше реален."
    МАлко пресилено. Валенса се договори с Ярузелски за необходимостта от временно военно положение не от хубаво, а поради факта че редът излизаше от контрол, криминогенната ситуация беше непоносима, хората се страхуваха за живота се. Просто "Солидарност" нямаше подготвената администрация и технологии. Самият военен преврат в очите на хората беше едно необходимо зло, ненавиждано но прието със скърцане на зъби. Помня и българските вицове за "събиране на бирени капачки за тигани за Полша", както и оплакванията на мои полски приятели 'надебеляхме от тази криза". Но поляците изстрадаха своето и удържаха напъна на началната хаотична приватизяция с разумни и последователни стъпки. В началото хвалехме Чехия и Унгария, но сега Полша е примерът за плавна и успешна трансформация.

  • 7
    dimko avatar :-|
    dimko

    Според както честваме "прехода" - скоро няма да го приключим ...
    С днешния му "модел" и без външен натиск дори - ние сами ликвидираме България...
    Някой твърди ли, че в тези 25 години сме станали Справедливо по-богати и вече имаме исторически Опит, който гарантира суверенното й Развитие ???...

  • 8
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    До ще време , тоз надпис пак ке се , ,дига !

  • ISTORIK

    До коментар [#2] от "Жорко":

    Точно така - остаряхме, надявайки се животът ни да се подобри, да се нормализира.

    Политиците ни обаче, за жалост, ни обещават, че това ще се случи УТРЕ.

    Винаги - УТРЕ, но никога - ДНЕС.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал