Щафета на народите*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Щафета на народите*

София, 18 ноември 1989. Моменти от митинга в подкрепа на преустройството на площад "Александър Невски".

Щафета на народите*

18875 прочитания

София, 18 ноември 1989. Моменти от митинга в подкрепа на преустройството на площад "Александър Невски".

© Живко Ангелов


През 1989 година Източна Европа стана арена на необикновени събития. Рядко се случва в световната история много народи да се изправят за късо време пред шанса да променят своята съдба. Това, че безмълвните дотогава общества в много страни изведнъж надигнаха глас, че се осмелиха да бъдат свободни, че един след друг отказаха послушанието не беше сигурно. За щастие краят на последния тоталитарен ред в Европа не стана поредният трагичен етап в историята на света.

На 4 юни 1989 година, в деня на изключителната за Европа победа на едно общество (полското) над комунистическата власт, беше смазан протестът на китайски студенти на Площада на небесното спокойствие в Пекин. Там усетилите се застрашени комунисти не се поколебаха да извършат престъпление. Те все още са на власт.

Полша чакаше дълго своята независимост, твърде дълго. Половин година след създаването на "Солидарност", през пролетта на 1981 година, определено опозиционното полско общество беше в състояние да победи местната комунистическа власт, усещана като чужда и враждебна. Обаче заплахата за танкове от Изток спираше радикалните действия; решаваща се оказа пълната самота и изолация на разбунтувалата се полска барака във все още държания изкъсо съветски лагер. Полските комунисти проведоха успешна атака срещу демократизиращото се общество. Трябваше да се издържи въведеното от тях военно положение, което потуши надеждата, и да се дочака финала, който след вкусената свобода през 1980-1981 година вече изглеждаше реален.

1989 година протече така, като че ли беше предназначено за тази част на Европа главно действие на щастлива драма. През януари имаше плахи опити за промени в системата в нашите страни. През декември независимото съществувание стана действителност в Полша, Унгария, Чехословакия; също и в ГДР, България, Румъния и прибалтийските републики на СССР визията на промени в системата вече беше набрала сила. За Полша краят на годината, възстановил свободния герб и название на страната, стана финален акорд във възвръщането на независимостта.

Нашите общества изживяха тази година в своеобразна щафета. Без директни предварителни споразумения, без съгласуване на сроковете и без дори взаимни подкани за действия едно общество предаваше палката на следващото. Финалното действие в една страна преминаваше плавно в следващата. След съпоставянето в представения по-нататък календар на събитията в страните от региона се оказа, че поредните национални кулминации наистина са напълно отделни, като отделните щафетни етапи.

Във всичко това важна роля играеха лидерите (като например бъдещите президенти Хавел и Валенса), но цялата тази Година на народите (трудно бихме ограничили периода само до Есен) беше вдъхновявана от невъобразима обществена стихия, която никой не беше в състояние да проектира, камо ли да ръководи. Понякога лидерите подсказваха формата на действие, но именно обществата придаваха енергия на събитията. И колкото повече напредваше времето, толкова по явно беше отсъствието на вождовете.

Народите експлозивно завземаха сцената. Пролетта беше на поляците, лятото на унгарците и жителите на балтийските републики, есента на немците, чехите, словаците и българите. В първите дни на зимата и румънците можаха да почувстват, че и в тяхната страна промените вече са необратими.

Представяме ви образа на тази необикновена година – 1989. Когато беше пречупен гръбнакът на един чудовищен строй, докрай смятал сам себе си за вечен.

Какво се случи в различните държави

Полша (януари-юни 1989 г.)

Унгария (юни-септември 1989 г.)

ГДР (октомври-ноември 1989 г.)

Чехословакия (ноември-декември 1989 г.)

България (1987-1989 г.)

Румъния (декември 1989)

* Тексът е част от книгата на фондация "Карта" - "1989 Koniec systemu" ("1989 г. - краят на системата"), по-важните нещо от която "Капитал" съвместно с Полски институт в София публикуваха в специално издание на български. Поводът беше навършването през тази година на 25 години от както държавите от Централна и Източна Европа се освободиха от комунистическия режим.

През 1989 година Източна Европа стана арена на необикновени събития. Рядко се случва в световната история много народи да се изправят за късо време пред шанса да променят своята съдба. Това, че безмълвните дотогава общества в много страни изведнъж надигнаха глас, че се осмелиха да бъдат свободни, че един след друг отказаха послушанието не беше сигурно. За щастие краят на последния тоталитарен ред в Европа не стана поредният трагичен етап в историята на света.

На 4 юни 1989 година, в деня на изключителната за Европа победа на едно общество (полското) над комунистическата власт, беше смазан протестът на китайски студенти на Площада на небесното спокойствие в Пекин. Там усетилите се застрашени комунисти не се поколебаха да извършат престъпление. Те все още са на власт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    Една древна мъдрост гласи - "Революцията я създават мечтателите, реализират я смелите, а от плодовете й се ползват мошенниците". Това е 100% валидно за България. Тук реално не се направи нищо хубаво. "Когато беше пречупен гръбнакът на един чудовищен строй" - не се пречупи никакъв гръбнак. От този чудовищен строй, в България се получи едно многогръбначно, многоглаво сиамско изродено чудовещи. То съществува вече 25 чудовищни за народа години.

  • 2
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Остаряхме с надеждата за нещо по-добро, а то все не идва или поне не е това, на което се надявахме. И въпреки всичко съм много по-щастлив да живея в сегашните смутни времена, отколко във времето "преди" '89... За плюсовете и минусите няма да говоря - който е живял (и) тогава, може да направи разликата...

  • 3
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Лично аз не бих отрекъл и в никакъв случай заменил това което се случи с възможността да не се беше случило. И да си говорим, по-точно жалим, че днешната действителност е по-лоша или дори и същата, ми се струва несериозно.
    Да, можеше да бъде много по-добре, с това съм съгласен, но и за това, освен "лошите", такива имаше има и вероятно винаги ще има, носим известна вина и ние.
    Имам предвид, че с нашето силно лъкатушещо мнение и огромна податливост на всякакви инсинуации и внушения, от вън и от вътре, допринесохме значително за извървяването на този противоречив път.
    Интересното е, че въпреки това, макар и пълзейки бавно, все пак нещата се развиват (според мен, де:)) в правилна посока.

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "Трябваше да се издържи въведеното от тях военно положение, което потуши надеждата, и да се дочака финала, който след вкусената свобода през 1980-1981 година вече изглеждаше реален."
    МАлко пресилено. Валенса се договори с Ярузелски за необходимостта от временно военно положение не от хубаво, а поради факта че редът излизаше от контрол, криминогенната ситуация беше непоносима, хората се страхуваха за живота се. Просто "Солидарност" нямаше подготвената администрация и технологии. Самият военен преврат в очите на хората беше едно необходимо зло, ненавиждано но прието със скърцане на зъби. Помня и българските вицове за "събиране на бирени капачки за тигани за Полша", както и оплакванията на мои полски приятели 'надебеляхме от тази криза". Но поляците изстрадаха своето и удържаха напъна на началната хаотична приватизяция с разумни и последователни стъпки. В началото хвалехме Чехия и Унгария, но сега Полша е примерът за плавна и успешна трансформация.

  • 7
    dimko avatar :-|
    dimko

    Според както честваме "прехода" - скоро няма да го приключим ...
    С днешния му "модел" и без външен натиск дори - ние сами ликвидираме България...
    Някой твърди ли, че в тези 25 години сме станали Справедливо по-богати и вече имаме исторически Опит, който гарантира суверенното й Развитие ???...

  • 8
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    До ще време , тоз надпис пак ке се , ,дига !

  • ISTORIK

    До коментар [#2] от "Жорко":

    Точно така - остаряхме, надявайки се животът ни да се подобри, да се нормализира.

    Политиците ни обаче, за жалост, ни обещават, че това ще се случи УТРЕ.

    Винаги - УТРЕ, но никога - ДНЕС.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.