Ако имаше идея за бъдещето, нямаше да воюваме с остатъците от комунизма

Конференцията беше открита от президента Росен Плевнелиев, който е и патрон на инициативата "25 години Свободна България"

Ако имаше идея за бъдещето, нямаше да воюваме с остатъците от комунизма

Конференция, посветена на "25 години Свободна България", търси отговор на въпроса как да заменим фалшификацията на близкото минало със знание

Зорница Стоилова
10897 прочитания

Конференцията беше открита от президента Росен Плевнелиев, който е и патрон на инициативата "25 години Свободна България"

© Надежда Чипева


"Ако имаме мобилизираща идея за бъдещето, няма да има нужда да водим война с остатъците от комунизма"

Живко Георгиев, социолог

Паметта за комунизма избледнява, но не се замества от знание за престъпния режим, а от пълзяща митологизация и изкривяване. И обществената носталгия по близкото минало е по-скоро реакция и оценка на злополучния преход.

Около тези две тези се обедини разговорът, който даде началото на двудневната международна конференция "Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето". Тя се реализира от инициативата "25 години Свободна България" под патронажа на президентската институция и събира в София знакови фигури от българския преход, изследователи на комунизма и политици от България и други постсоциалистически страни.

Първият панел, в който темата дебатираха предимно социолози и историци, стъпи върху последното изследване на "Алфа рисърч", което осветли плашещи изводи за общественото отношение към онзи период. Според него 94% от най-младите не знаят почти нищо за комунизма, за 40% от тях падането на Берлинската стена е събитие, за което имат бяло петно, а 55% от хората въобще смятат, че Тодор Живков е позитивен герой.

Управляващият партньор в "Алфа рисърч" Боряна Димитрова коментира, че стопяването на паметта за онова време е естествен процес, но това, което не е нормално е, че тя не се замества със знание. Просто защото нито образователните, нито културните институции са поели систематичен ангажимент през годините да попълнят това знание. Затова и за съвременните медии е лесно и бързо да направят вторична митологизация на миналото. Димитрова подчерта, че когато говори за знание, няма предвид младежите само да се запознаят с историческата хронология от дати, събития и личности, а да разберат символиката зад тях. Например, че Берлинската стена не е била ограда срещу външни врагове, а е пазила източногерманците да не избягат на Запад при свободата.

Силното разделение между памет и знание в българското обществено мнение се дължи на няколко фактора според професора по история от Американския университет в България Евелина Келбечева:

на добре организирано невежество, на нискочела партийна пропаганда и на безсрамно лъжовни спомени на партийни функционери, които се възпроизвеждат широко от медиите. "Не е късно нито едно от тези неща да се промени, ако има политическа и интелектуална воля за това", подчерта тя.

Усещането за провал на прехода пък предопределя и ретушираната, носталгична оценка за комунизма според панелистите. Както обобщи Едвин Сугарев, "миналото бива четено през призмата на настоящето." Според него преходът се мисли като неуспех, защото не донесе нито справедливост, нито качество на живот. "Хората не знаеха какво да правят със свободата си. А и не създадохме маркери, с които да помним", коментира Сугарев.

Социологът Живко Георгиев добави, че последните 25 години са били като свободно падане, в което нацията сякаш е мечтаела да стигне дъното. "Българите са шампиони по социален песимизъм и това доведе до промяна и на ретроспективната оценка. Тази вторична носталгия е функция от крайно негативната оценка за прехода", обобщи той.

Тук Боряна Димитрова отбеляза, че в изследването е видно и любопитно разминаване между индивидуалната оценка, която хората поставят на последните 25 години и общата. Тоест повечето запитани чувстват, че живеят по-добре сега, но че обществото като цяло не е спечелило от промяната. "Хората искаха демокрация, но не получиха правила и институции, изградени според тях", обясни причината Боряна Димитрова.

Друго възможно обяснение даде професор Михаил Неделчев, сам активен участник в създаването на СДС - че 1989-та не е била преживяна по-радикално. "Имам предвид не да се стигне до обществени ексцесии, а като социално-психологически срив", уточни той. Според проф. Неделчев например едно от задължителните условия към всички посткомунистически страни за членство в ЕС е следвало да бъде пълната декомунизация на страната, която в България по ред причини изобщо не се случи.

Участниците в дискусията бяха категорични, че образованието трябва да играе ключова роля, за да се запълни дупката в съзнанието на новите поколения за комунизма. Проф. Келбечева наблегна на промяната на учебните планове и учебници по история, като в тях да намерят място новите постижения на модерната, критична историография. Проф. Неделчев добави, че е задължително "Задочните репортажи" на Георги Марков да се изучават в училище като най-точно свидетелство за времето. А проф. Петя Кабакчиева от Софийския университет отбеляза, че освен учебниците, е редно да се промени и начинът, по който се преподава история. Да се поощрява критичното мислене у децата и личните истории и преживявания да присъстват в обучението наред с хронологията и фактите. "Младото поколение, припомни тя, не може лесно да бъде дресирано".

"Ако имаме мобилизираща идея за бъдещето, няма да има нужда да водим война с остатъците от комунизма"

Живко Георгиев, социолог

Паметта за комунизма избледнява, но не се замества от знание за престъпния режим, а от пълзяща митологизация и изкривяване. И обществената носталгия по близкото минало е по-скоро реакция и оценка на злополучния преход.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


30 коментара
  • 1
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Много добре казано! Например за Балтийските страни обединяващо беше а) да не сме Русия и б) да направим независими и работещи държави независими от Русия.
    Освен че сме вторачени в миналото (социализма ни за различни хора значи рачлични неща) ние нямаме виждане за държавата.
    И това не е учудващо. При нивото на мисъл и морал на нашите политици, техния хоризонт на мислене е от главата та до джоба им. Не по-далеч!
    Но липсата на виждане е също проблем за много от нас на индивидуално ниво: какво искаме да направим с живота си?

  • 2
    backo_bg avatar :-|
    V.SIMEONOV

    без морал и култура, няма да оправим България!
    Идеи много, но завистници още повече .
    Ако искате промяна, започнете първо от себе си/ Не корумпирайте , не лъжете, спазвайте закони и споделяйте с приятели и роднини за новото лице на българина . Не мислете как да тарикатствате помевду си , а как да надхитрите чуждите компании, мислете глобално и най-вече , мислете за вас и останалите българи като ЕДНО цяло

  • 3
    sultana avatar :-|
    султана глаушева

    Затова ли му напомпаха милиони на тоя карикатурен президент? Как за толкова години едно свястно нещо не сътвори. Да можеше да се види отстрани каква жалка картинка е!

  • 4
    green.day avatar :-|
    Green Day

    Ако не се занимавахме да дъвчем войната с остатъците от комунизма, щяхме да имаме мобилизираща идея за бъдещето.

  • 5
    xyha avatar :-|
    xyha

    Идеи има ( либерална икономика , свободни медии, електронно управление, добро образование, здравеопазване ... ) . Калпави политици си избираме .

  • 6
    naffoo avatar :-|
    naffoo

    Уж КомунзЪма си замина през 1989, а някак все говорим за него, защото не искаме да говорим за сегашните проблеми на Демокрацията /която не се реализира докрай май май?/

  • 7
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    е-вестник показа снимка от 17 ноември 1989 с плакати от митинг пред президента, които съдържат същия текст, като плакатите, които президентът Росен Плевнелиев твърди, че е направил за митинг на 10 ноември.
    Според изданието на 10 ноември митинг не е имало, а на 17 ноември митингът е бил организиран от БКП.
    Пита се, бърка ли се президентът, лъже ли и дали е уместно той да ни говори за преход и да анализира, след като не е наясно и със собствените си дела от онова време?

  • 8
    dr.stefan.danev avatar :-|
    dr.stefan.danev

    Проблемът не е само в изкривените представи за времето преди 1989-а година, проблемът е и в дефицита на знание за последните 25 години.
    И двата периода са "митологизирани", по вкуса на определени заинтересовани лица.
    Мит е например, че хората се делят на 2 групи : а) носталгично настроени по отношение на "татовото" време, критикуващи днешната реалност; б) антикомунисти, отричащи тоталитарния режим, които сега са много "хепи".
    Нещата не стоят точно по този начин. Според мен един здравомислещ човек би се разграничил от 70-те години комунистическо робство, като цяло, не само от някой от подпериодите му.
    Също така няма как последните 25 години да ги виждаме само в розово, нито пък само в черно. Днес ние се радваме на не малко достижения на обществото ни. Образно казано - хватката беше разхлабена. Но проблемите са жестоки. За тях има обективни причини, има реални виновници и адекватни решения. Ако ние ги отречем проблемите и дадем индулгенция на виновниците, това би означавало примирение и в крайна сметка би превърнало "прехода" в "подмяна",а надеждите в катастрофа.

  • 9
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Няма нищо , което да се добави към заглавието :
    "Ако имаше идея за бъдещето, нямаше да воюваме с остатъците от комунизма "
    Всички критици на Комунизъм а и Социализъм а само злословят .
    Кога човек харесва повече старата си любовница.. ? Много хора казват , младо, 20 годишно .Аз казвам :важното е не да е младо , а да върши работа /без да съм геронтофил / .
    Много млади не могат да свършат ни тая ,ни оная работа. Това им е основен проблем . За цял живот .
    Проблемът пък на тези които винаги всичко могат настъпва в момента , когато вече не могат това , което са могли. Може би е и по- болезнен.

  • 10
    drachan avatar :-|
    drachan

    Най-смешното е, че тия "умни" глави не знаят за какво говорят. Та комунизъм в България не е имало, може би само за някой хора (например потомствени комунисти). Дори Маркс казва - "един ПРИЗРАК броди из Европа- ПРИЗРАКЪТ на КОМУНИЗМА."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал