С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 14 ное 2014, 15:24, 21993 прочитания

Как да излезем от дупката в образованието

Изследване на "Световната банка" предлага три решения. Търсят се смели политици, които да ги случат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Как да излезем от дупката в образованието

Автор: shutterstock


Ученици, които не разбират какво четат и какво показва една графика. Огромни разлики между успеха на деца от богати и бедни семейства. Елитни гимназии в градовете и замиращи техникуми в малките населени места. Мотивирани учители на отличниците и обезсърчени на изоставащите. Резултатът от всичко това накрая са слабо образовани граждани, зле развиваща се икономика и пасивно общество.    

Основните проблеми в българското образование и ефектите от тях са известни отдавна. Преповтарят се след резултатите от всяка матура или международно изследване. Личат си в класните стаи, обсъждат се от учители, скицират се в предизборните програми на партиите. Решенията обаче не се виждат. Сякаш знаем, че сме паднали в дупка, но колкото повече мислим за нея, толкова повече летим към дъното вместо към изхода. Най-новият доклад на Световната банка за образованието в България, който беше представен в петък на годишната конференция на фондация "Заедно в час", отново ни показа дълбочината й. Но и изброи няколко конкретни начини за път нагоре. Те не са никак лесни и минават през непопулярни реформи, които няма как да донесат много моментни позитиви за правителството, което ги извърши. Отражението им след няколко години обаче ще е толкова силно, че едва ли някой вече ще се съмнява, че е трябвало да бъдат направени.


Анализът на Световната банка стъпва върху лошите резултати на българските ученици на международния тест PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Той е ключов, защото измерва не запаметени правила и алгоритми, а способността на 15-годишните да ги прилагат да практика. През последните няколко години делът на функционално неграмотните ученици в България стои около 40%. Това означава, че един значителен брой младежи не могат да разбират смисъла на информацията, да вадят заключения от нея, да правят логически връзки. След като излязат от училище, тези хора няма да могат да се справят с реални житейски проблеми, а личното и професионалното им развитие ще изостане. Сравнението с други държави също не е в полза на България - страни като Сърбия, Румъния и Турция се представят много по-добре (виж графиките).

А как това засяга всички? Експертите са категорични, че "качеството на образованието е един от най-важните определящи фактори на трайния икономически растеж". Освен това то подобрява жизнения стандарт на хората, прави ги по-високо квалифицирани, активни и адаптивни на пазара на труда през целия им живот. Това води до по-високи доходи и по-добро качество на живот. Образованието развива и социално-емоционални умения като внимание, мотивация, самоувереност и физическо и емоционално здраве. Прави хората граждански ангажирани, търсещи решения и мотивирани да променят средата, в която живеят. Резултатът в крайна сметка е за всички, защото няма как да се чувстваш успешен в общество, в което близо половината от хората живеят на ръба (и отвъд него).  

Посока 1: Край на сегрегацията



Според анализа основната причина за големия брой ученици с ниски резултати е разделянето на децата в различни училища според социално-икономическия им статус. Всъщност неравенството в образователните възможности в България е най-голямото сред страните в региона на Европа и Централна Азия, както и в ЕС. Тук учениците, които живеят в градове, са по-напред от съучениците си от селата с успех, който се равнява на повече от две години училищно обучение. Резултатите по грамотността за четене на учениците от езиковите малцинства пък са три години по-назад в сравнение с тези на младежите, които говорят български език вкъщи. Най-големи са неравенствата според доходите - дупката между учениците от най-високите и най-ниските социални слоеве достигат четири години училищно обучение. Тоест, ако вземем двама деветокласници, детето от по-богатото семейство ще се справя със задачите от този клас, но съученикът му от по-бедното ще е на ниво пети клас. Проблем е и разликата между успеха на момичета и момчета, като по четене тя също е най-голяма сред страните в региона.

Обяснението на стряскащата статистика е, че приемните изпити - най-вече след седми клас, но през последните години и много по-рано, на места дори за първи - "сортират" учениците по училища, в които вече учат други деца със сходен социално-икономически статус, като основният критерий е дали родителите могат да си позволят частни уроци или не. Обикновено неуспелите на приемните изпити отиват в професионални гимназии (бившите техникуми), които обучават на конкретни занаяти (а тях след няколко години може и да ги няма на пазара) и не обръщат внимание на базисните умения за справяне в живота. Това е пагубно за 14-15-годишни младежи, които губят важна част от обучението си. Попаднали в "по-лошите" училища, които не привличат и добри преподаватели, част от учениците спират да се развиват, а много от тях отпадат съвсем от образователната система. Слага им се етикетът "изоставащи" и дотам. А всъщност именно средата, в която учат, е тази, която може да ги издърпа напред.

"Повечето държави с по-добра образователна система насочват учениците на по-късни етапи от тяхното училищно образование - обикновено на 16 години", пишат експертите в своя анализ. Това са предприели и полските политици още през 90-те, след като са видели, че учениците от професионалните училища излизат неграмотни от тях. Те удължават периода на общото образование до девети клас (включително) и оставят академичните и професионалните знания за края на обучението. Насочват учебната програма към "меки" умения, критично и логическо мислене, а оценяването - според приложените на практика, а не запаметените знания. И това съвсем не пречи на децата с някакъв изявен талант - те имат достъп до специален фонд за подкрепа, но учат в същите училища и класни стаи като всички останали ученици. Няколко години по-късно Полша е една от най-добре представящите се държави на PISA (повече за полската образователна реформа и интервю с един от инициаторите).
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1723 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1847 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Българските революции: 1989, 1991, 1997, 2014

Качеството на българската демокрация се определя от масовата мобилизация на хората, казва политологът Румяна Коларова

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател