Как да излезем от дупката в образованието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да излезем от дупката в образованието

Как да излезем от дупката в образованието

Изследване на "Световната банка" предлага три решения. Търсят се смели политици, които да ги случат

Люба Йорданова
22602 прочитания

© shutterstock


Ученици, които не разбират какво четат и какво показва една графика. Огромни разлики между успеха на деца от богати и бедни семейства. Елитни гимназии в градовете и замиращи техникуми в малките населени места. Мотивирани учители на отличниците и обезсърчени на изоставащите. Резултатът от всичко това накрая са слабо образовани граждани, зле развиваща се икономика и пасивно общество.    

Основните проблеми в българското образование и ефектите от тях са известни отдавна. Преповтарят се след резултатите от всяка матура или международно изследване. Личат си в класните стаи, обсъждат се от учители, скицират се в предизборните програми на партиите. Решенията обаче не се виждат. Сякаш знаем, че сме паднали в дупка, но колкото повече мислим за нея, толкова повече летим към дъното вместо към изхода. Най-новият доклад на Световната банка за образованието в България, който беше представен в петък на годишната конференция на фондация "Заедно в час", отново ни показа дълбочината й. Но и изброи няколко конкретни начини за път нагоре. Те не са никак лесни и минават през непопулярни реформи, които няма как да донесат много моментни позитиви за правителството, което ги извърши. Отражението им след няколко години обаче ще е толкова силно, че едва ли някой вече ще се съмнява, че е трябвало да бъдат направени.

Анализът на Световната банка стъпва върху лошите резултати на българските ученици на международния тест PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Той е ключов, защото измерва не запаметени правила и алгоритми, а способността на 15-годишните да ги прилагат да практика. През последните няколко години делът на функционално неграмотните ученици в България стои около 40%. Това означава, че един значителен брой младежи не могат да разбират смисъла на информацията, да вадят заключения от нея, да правят логически връзки. След като излязат от училище, тези хора няма да могат да се справят с реални житейски проблеми, а личното и професионалното им развитие ще изостане. Сравнението с други държави също не е в полза на България - страни като Сърбия, Румъния и Турция се представят много по-добре (виж графиките).

А как това засяга всички? Експертите са категорични, че "качеството на образованието е един от най-важните определящи фактори на трайния икономически растеж". Освен това то подобрява жизнения стандарт на хората, прави ги по-високо квалифицирани, активни и адаптивни на пазара на труда през целия им живот. Това води до по-високи доходи и по-добро качество на живот. Образованието развива и социално-емоционални умения като внимание, мотивация, самоувереност и физическо и емоционално здраве. Прави хората граждански ангажирани, търсещи решения и мотивирани да променят средата, в която живеят. Резултатът в крайна сметка е за всички, защото няма как да се чувстваш успешен в общество, в което близо половината от хората живеят на ръба (и отвъд него).  

Посока 1: Край на сегрегацията

Според анализа основната причина за големия брой ученици с ниски резултати е разделянето на децата в различни училища според социално-икономическия им статус. Всъщност неравенството в образователните възможности в България е най-голямото сред страните в региона на Европа и Централна Азия, както и в ЕС. Тук учениците, които живеят в градове, са по-напред от съучениците си от селата с успех, който се равнява на повече от две години училищно обучение. Резултатите по грамотността за четене на учениците от езиковите малцинства пък са три години по-назад в сравнение с тези на младежите, които говорят български език вкъщи. Най-големи са неравенствата според доходите - дупката между учениците от най-високите и най-ниските социални слоеве достигат четири години училищно обучение. Тоест, ако вземем двама деветокласници, детето от по-богатото семейство ще се справя със задачите от този клас, но съученикът му от по-бедното ще е на ниво пети клас. Проблем е и разликата между успеха на момичета и момчета, като по четене тя също е най-голяма сред страните в региона.

Обяснението на стряскащата статистика е, че приемните изпити - най-вече след седми клас, но през последните години и много по-рано, на места дори за първи - "сортират" учениците по училища, в които вече учат други деца със сходен социално-икономически статус, като основният критерий е дали родителите могат да си позволят частни уроци или не. Обикновено неуспелите на приемните изпити отиват в професионални гимназии (бившите техникуми), които обучават на конкретни занаяти (а тях след няколко години може и да ги няма на пазара) и не обръщат внимание на базисните умения за справяне в живота. Това е пагубно за 14-15-годишни младежи, които губят важна част от обучението си. Попаднали в "по-лошите" училища, които не привличат и добри преподаватели, част от учениците спират да се развиват, а много от тях отпадат съвсем от образователната система. Слага им се етикетът "изоставащи" и дотам. А всъщност именно средата, в която учат, е тази, която може да ги издърпа напред.

"Повечето държави с по-добра образователна система насочват учениците на по-късни етапи от тяхното училищно образование - обикновено на 16 години", пишат експертите в своя анализ. Това са предприели и полските политици още през 90-те, след като са видели, че учениците от професионалните училища излизат неграмотни от тях. Те удължават периода на общото образование до девети клас (включително) и оставят академичните и професионалните знания за края на обучението. Насочват учебната програма към "меки" умения, критично и логическо мислене, а оценяването - според приложените на практика, а не запаметените знания. И това съвсем не пречи на децата с някакъв изявен талант - те имат достъп до специален фонд за подкрепа, но учат в същите училища и класни стаи като всички останали ученици. Няколко години по-късно Полша е една от най-добре представящите се държави на PISA (повече за полската образователна реформа и интервю с един от инициаторите).

Посока 2: По-добро преподаване и ресурси

Реформата на училищната структура не може да мине и без подобряване на преподавателските практики, учебна програма и инструменти. Анализът на Световната банка показва, че качеството на образователните ресурси има особено видимо отражение върху учениците с ниски постижения. Една от хипотезите за това е, че подобренията в училищната среда са изключително важни за деца, които не разполагат с необходимите материали вкъщи. Затова експертите препоръчват във всички училища да има лабораторно оборудване, компютри и софтуер, библиотечни и учебни материали, обновяване на сградите и дворовете им.

Гръбнакът на всички промени обаче е адекватната за времето си учебна програма и начините, по които учителите я преподават. В момента няма данни кои методи как се отразяват на постиженията на учениците. Резултатите от матурите и останалите външни оценявания се представят от Министерството на образованието само на ниво населени места. Дори да има разбивка по училища и учители, тя не е публична, което затруднява намирането както на добрите практики, така и на слабите места. Според експертите държавата може да използва методи за наблюдение на учебните занятия и успешни практики от други страни за управление на часовете, за да помогне на учителите да подобрят работата в клас. "Може да се реализират програми за усъвършенстване на уменията на учителите с цел подобряване на техниките за управление на учебните занятия както за сегашните, така за бъдещите учители, което би довело до съществено подобрение на качеството на образованието", пише още в доклада.

Интересен момент от него е оценката на въвеждането на делегираните бюджети през 2008 г. Досега държавата не е правила (поне публично) опити да анализира в детайли силните и слабите страни на тогавашната реформа, включително това как тя се е отразила на качеството на образованието. Идеята на промените беше да дадат по-голяма автономия на директорите при разпределението на училищните ресурси. Изследването на Световната банка показва, че ако има някакво положително въздействие на реформата върху резултатите на учениците, тя е най-вече в градските райони. От друга страна, ефектите от по-голямата отговорност на директорите за учебната програма и оценяването са леко отрицателни, особено в селските райони. Причината за това според експертите може да е по-доброто и по-отговорното администриране на училищата в големите населени места.

Ключът към подобрение на реформата с делегираните бюджети според анализа е отчетността - както на централно ниво, така и на местно, и особено по отношение на родителите. И тук не става въпрос за повече документална бюрокрация (която и без това е твърде много), а за включване във взимането на решения, проследяването на резултатите и предприемането на общи мерки според силните и слабите страни на учениците. Експертите препоръчват още подобряване на управленския капацитет на директорите в селските райони и ефективна работа за по-висока квалификация на учителите.

Посока 3: Повече години в училище

"Удължаването на продължителността на предучилищното образование на най-малко две години повишава резултатите на учениците с ниски постижения с до 10 точки, а резултатите на тези, които общуват в дома си на език, различен от българския - с до 19 точки", категоричен е анализът. Преди няколко години предишното правителство на ГЕРБ въведе задължителната двегодишна предучилищна подготовка, но тя все още не е обхванала всички деца, особено тези в неравностойно положение и от малцинствените групи. Изследванията са показали, че образованието в най-ранното детство е решаващо, защото развива когнитивни и личностни умения, които започват да се проявяват още в първите години от живота. Освен това подготвя децата за училище. Ако достъпът до услуги за ранно детско развитие не е равен, това затвърждава и занапред пропуските в ученето между децата.

Пътят до тези три изхода може да бъде извървян само от смели политици, които не се страхуват от недоволни синдикати, намръщени директори и гръмогласни родители. Както казва бившият заместник-министър на образование на Полша Збигнев Марчиняк, достатъчно е едно правителство да направи голямата крачка и следващите няма да могат да променят посоката. Въпросът е кой ще се престраши.

Преглед на оригинала
Преглед на оригинала

Ученици, които не разбират какво четат и какво показва една графика. Огромни разлики между успеха на деца от богати и бедни семейства. Елитни гимназии в градовете и замиращи техникуми в малките населени места. Мотивирани учители на отличниците и обезсърчени на изоставащите. Резултатът от всичко това накрая са слабо образовани граждани, зле развиваща се икономика и пасивно общество.    

Основните проблеми в българското образование и ефектите от тях са известни отдавна. Преповтарят се след резултатите от всяка матура или международно изследване. Личат си в класните стаи, обсъждат се от учители, скицират се в предизборните програми на партиите. Решенията обаче не се виждат. Сякаш знаем, че сме паднали в дупка, но колкото повече мислим за нея, толкова повече летим към дъното вместо към изхода. Най-новият доклад на Световната банка за образованието в България, който беше представен в петък на годишната конференция на фондация "Заедно в час", отново ни показа дълбочината й. Но и изброи няколко конкретни начини за път нагоре. Те не са никак лесни и минават през непопулярни реформи, които няма как да донесат много моментни позитиви за правителството, което ги извърши. Отражението им след няколко години обаче ще е толкова силно, че едва ли някой вече ще се съмнява, че е трябвало да бъдат направени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Г-жо Йорданова, написали сте много смислен материал. Благодаря.
    Смятам, че образоваността на нацията (която и да е тя) е критерий за пригодността й да посреща предизвикателствата на времето.
    Българите се провалихме в това отношение. Защото мислим само с един управленски мандат напред, а ефектите на образователната система се виждат след 20 години.
    Язък.



  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Да, статията без много заобикалки интерпретира доклада на Световната Банка като а) отразява процеса на социално-икономическа стратификация на населението, разбирай създаването на своеобразни гета, и б) липсата на същата тази социално икономическа стратегия на страната на която образованието да отговори, като му се предостават съответните ресурси, права и задължения. Колегата в по-горното изказване е абсолютно прав за "забавения ефект" на образованието,пак като част на националната система. Пример: спомняте ли си какви бяха "мечтаните професии" за 16 годишните от средата на 1990-те?
    Същите проблеми са и в САЩ, чиято система се напъваме да копираме без разбиране на коренно различните исторически процеси довели до формирането и, но там стратификацията е по-ясна на база финансирането на училищата на база доход недвиьимост (районирането), разбира се при определен стандарт на финансиране от щата на всеки ученик.

  • 3
    tulsa avatar :-?
    тулса

    Не ми стана ясно , каква е тази.. мЕЦА("страните от Европа и Централна Азия").Да не би да се опитват в тази група да вкарат страните от бившия СССР (начело с Русия..) без прибалтите?

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#3] от "тулса":

    Да, така е. Прибалтите са Европа, останалите от СССР страни са Есточна Европа и централна Азия. Световната Банка има доста пари вложени в образованието и подготовката на кадри там (в бившите Азиатски републики) , пък и знаете че при тези програми между 80 и 909% се връщат обратно под формата на заплати и командировки на страните-грантори. Лошото е че съгласно този доклад и от тях (ЦА) сме по-зле:"Всъщност неравенството в образователните възможности в България е най-голямото сред страните в региона на Европа и Централна Азия, както и в ЕС."

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    е, не 909% а 90% :-)

  • 6
    tulsa avatar :-P
    тулса

    До коментар [#5] от "daskal1":Грешката е вярна.:)Явно руските окупатори са действали по нерешително сред потомците на Омар Хаям и Улугбек, отколкото в нашата китна родина, дала ..езика и азбуката на дивите руснаци.Затова и разликата.А какво мислиш за магнет училищата в щатите?Питам във връзка с възможностите за преодоляване на сегрегацията( по скоро естествена, отколкото наложена в България)

  • 7
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#6] от "тулса":

    Магнет" училищата имат един общ проблем с всички останали нетрадиционни форми: финансирането. За България по-скоро вариантът е"алтернативни" училища, но за целта трябва да се приеме ваучерна система за финансиране на всеки ученик и той да отива с ваучера в съответното училище (доплащания на родителите ще са необходими за заведенията изискващи това). Този подход обаче отслабва и отклонява вниманието от държавната учиищна система. Без гарантиран от държавата стандарт на финансиране на ученик не виждам училища по селата. Разбира се там лежи и проблемът: малко ученици-ниско финансиране.

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#6] от "тулса":

    Тулса, като че препуснах и не отговорих на конкретния въпрос за магнет училищата в САЩ. По стечение на обстоятелствата имах възможността четири години на наблюдавам отблизо системата на училищата в щата Илинойс. Виждал съм и добри, и не дотам добри варианти на "магнет" училища, асоциирани училища, пилотни (Чикаго), лабораторни (при университети) , католически училища и т.н. Там се срещнах с парадокса от типа на високата успеваемост на ученици от частните католически училища в малки градове (села) с финансиране почти на 50% от държавните. Явно въпросът беше в единодействието на родители и учители и вярата им. Тези училища в малките градове нямат средства за финансиране на заведения за средно образование поради изискванията и липсата на финансиране, но децата продължават много добре и след това. Подобна ситуация съществува и в "магнет" училища със засилен контрол от страна на църкви, понякога силни фондации. Иска се убеденост на учителите и родителите.

  • 9
    vanse avatar :-|
    vanse

    Матурите изобщо, ама изобщо не са критерий за оценяване и всеки минал през тях знае това много добре. Самите учители даже ти дават отговори за да изкараш висока оценка и по този начин се привличат деца (защото таква информация се разпорстранява бъзо и се знае масово), което е де факто ~1600лв/дете. Чиста търговия, делегираните бюджети са адска гадория, която още повече съсипва образованието ни. Двойкари през годините, изкарват на матурите 5ци/6ци. Как един ученик, който се е трудил през цялото време да учи, ще бъде мотивиран да учи по тази система?! Овен това учениците зная много добре, че са едни ходещи пари и училището има нужда от тях, което ги кара да се чувстват неприкосновени.

  • 10
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    Съжалявам, но ако това зависи от мен и хора като мен - българи с деца от големите градове - реформата няма да я бъде в този и вид.
    Незнайния експерт предлага да ликвидираме специализираните гимназии, които дават една идея по-добро образование и да влошим перспективите за реализация на децата си- за да научим циганчетата да четат и смятат ?! (абе що не го д****те?)
    Децата от български семейства показват по-добри резултати защото:
    1. При нас българите образованието е приоритет - съответно родители, баби и дядовци надзирават децата и ги (до?)обучават вечер в къщи и плащат за уроци за да запълнят дупките останали след учителите в училище.
    2. Ние българите имаме средно по-малко деца, което прави процеса от точка 1. по-лесно осъществим.
    3. Очевидно за малцинствата получаването на образование не е приоритет /не им осигурява препитанието/
    Не разбирам, как предлаганата реформа ще реши точки 2. и 3
    Подобно на дискусията за децата на емигрантите дето не почти не говореха български, но бяха решили да ги изпращат в едно селско училище в клас с две деца - това са пълни глупости, които няма да сработят, защото това не е пътят (просто още хора ще се напуснат съответния район или страната)- за справка питайте родителите на деца от Малко Търново, които се преселват в Бургас- за да не учат децата им с диви циганчета катунарчета.
    http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2500280


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK