Българските революции: 1989, 1991, 1997, 2014

Качеството на българската демокрация се определя от масовата мобилизация на хората, казва политологът Румяна Коларова

   ©  Георги Кожухаров
   ©  Георги Кожухаров

"Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето". Този въпрос дискутираха на двудневна международна конференция тази седмица знакови фигури от българския преход, изследователи на комунизма и политици от България и други постсоциалистически страни. Събитието беше част от инициативата "25 години Свободна България" под патронажа на президентската институция.

"Капитал" публикува заключителната реч на политолога доц. Румяна Коларова, зам.-председател на инициативния комитет на "25 години Свободна България" и до скоро служебен министър на образованието, младежта и науката в кабинета на проф. Георги Близнашки.

Когато подготвяхме тази инициатива и когато мислихме за конференцията като ключов елемент от инициативата, аз по всякакъв начин се опитвах да избегна думата преход. През последните 25 години съм била убеден защитник на тезата, че тази дума нищо не ни дава, а когато през март месец тази година трябваше да мислим как да назовем инициативата, свързана с 25 години от демократичните промени в България, аз с ужас си дадох сметка, че в България продължаваме да мислим за този период като преход. В публичното пространство продължаваме да използваме този термин и то в ярък контраст с германците и останалите европейците, за които падането на Берлинската стена е повод за празненство и символ на освобождаване.

По всякакъв начин се опитахме да се придържаме колкото се може по-близо до идеята да избегнем думата преход, но във всички анализи за България тя непрекъснато изплуваше. Затова реших, че в моите заключителни бележки ще се опитам да анализирам характера на онова, което наричаме преход, тръгвайки от една дефиниция, която се приема като безспорна, непрекъснато се повтаря при оценки на този период и аз съм била една от първите, която я е защитавала.

Българският преход се определя като договорен - нещо повече, за него се говори, че е бил изпреварващ и превантивен, като в това се вкючва идеята, че това са промени, които са инициирани и дирижирани от стария режим. Неслучайно озаглавихме моите заключителни думи "Българските революции". Тезата за договорения, дирижиран преход е нещо, което дори преди два дни излезе отново в пресата и се тиражира като едно обвинение, че в България, де факто, няма демокрация, че България няма, де факто, демократични институции.

Както казах на една студентска конференция, но това е една също така използвана от Радой Ралин фраза, "формално погледнато всичко е нормално, но нормално погледнато всичко е формално". Дори знаете, че се използва думата хибридна демокрация. От моята гледна точка - и това беше идеята на цялото събитие, българските демократични промени, качеството на българската демокрация се определя от едно повтарящо се действие - протестите на хората, масовата мобилизация на хората.

Искам да ви разкажа съвсем кратка история на българските революции и начина, по който българските граждани промениха посоката на българския преход. Първата българска революция е през 1989 година. Моделът, към който тръгва комунистическата партия в България, е промяна чрез съществуващите институции, реформа на партията и реформа на конституцията. Протестите, части от които видяхме благодарение на Евгений Михайлов, протестите на студентите на 14 декември всъщност показват, че комунистическият елит не може да даде на хората промените, които те искат. Дори да им даде промените, които искат, не може да го направи по начин, който те да приемат като легитимен и очакван.

Не е планирано България да се присъедини към четирите държави, в които има кръгли маси, защото кръглата маса в Полша се създава, за да няма повторна окупация и защото в Полша има едно изключително добре организирано дисидентско сдружение, което залива публичното пространство. Аз разказвам на моите студенти как в осем часа, когато са били новините, всички са излизали с телевизори в детски колички, за да показват, че са против режима. България го няма това нещо, но протестите от декември 1989-та принуждават Луканов да потърси друга форма на промяна на режима, на предаване на властта. Естествено е да потърси формата на тези четири държави, където тя вече е стигнала и ние се присъединяваме към централния европейски преход благодарение на гражданите.

Втората българска революция е от 1990 до 1992 г. Ясно е какъв е моделът на промяна на режима и на властта - с президент Петър Младенов и министър-председател Андрей Луканов. Дори след кризата и протестите, през декември 1990 г. Андрей Луканов все още се надява, че ще направи трето правителство. Протестите показват, че не може да се удържи този сценарий. Протестите принуждават да се промени начина на споделяна на властта, като се дава много по-важна роля на създадената опозиция, но едновременно с това се съкращава животът на Великото народно събрание, което беше създадено като инструмент за контролиран преход, за контролирано предаване на властта.

Третата революция е през 1996-1997 година, когато очевидно идеята, че няма да има преход с консенсус, е вече приета. Че ще има алтернатива, с други думи унгарският модел на консенсусно постепенно демократизиране, постепенни консенсусни реформи е бил приет за България. Но промяна без шокова терапия, промяна без реформи, бе нещото, на което третата революция се противопоставя. Нещо повече - и това е наистина впечатляващо, там за първи път се казва, че политиците трябва да са отговорни за своята власт, че те трябва да понесат отговорността със слизане от властта, а не като останат в нея.

И последно искам да кажа за последната българска революция, която датираме през 2013-2014 година. Някои казват, че това са неуспели протести. Всъщност това е нова форма на граждански контрол и опит за участие. Всички знаем, че най-силният ефект от тези протести беше референдумът, беше искането за промяна в законите по инициатива на гражданите, по модела на европейската гражданска инициатива, за колкото утопична и неефективна да я мислим.

Най-странното нещо във всичките тези четири революции е формата, по която гражданите участват и оказват натиск върху управляващите. Аз бях учудена, защото бях забравила, че първите протести от 1989 година са съпроводени с подскачането и скандирането: "Който не скача е червен". Но това го имаше и през 1994 година. Идентичността е ясна, но формата има много силна приемственост.

Четирите български революции ми дават ключ, че темата на тази конференция не е преходът. Темата на тази конференция е свободата. И всъщност четирите български революции са четири степени за търсене на свободата, четири степени в налагане на ново качество на демокрацията. В края на краищата, това са четири степени за постигане на гражданска свобода.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


25 коментара
  • 1
    tst1412698429378683 avatar :-|
    Николай Теллалов

    Доцентско словоблудие. За да наречеш някакво събитие революция, от него се иска да е довело ПОНЕ до смяна на "елита", а не една и съща привилегирована класа да преформатира вида подвластна й собственост, да направи рокади вътре в себе си и да издигне някакъв брой "нови попълнения" от собствената си кадрова периферия.
    Та нямаме нито политическа, камо ли социална революция. За какво тогава приказва госпожата?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    moi6e...tolkoz avatar :-|
    Мойше! Толкоз!!!

    До коментар [#1] от "Николай Теллалов":

    Процес би било по правилната дефиниция, вместо "революция".

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "Николай Теллалов":

    И мен ме подразни прекалено свободната за една преподавателка трактовка на термине "революция".
    Г-жа Бъчварова е политически пристрастна и това олекотява нейните заключения.
    Всичките й "революции" си приличат по едно: та са дефинитивно десни (доколкото може да има такова понятие в България), насочени са срещу правителства, самостоятелни или с участие на БСП, НО не променят нищо по отношение участието на членове комунистически фамилии в политиката и властта, собствеността им върху значима каст от икономическата база и вездесъщото влияние на членовете на бившата ДС върху всичко, каквото се сетите.

    Революция е Френската, когато народът показа, че не иска да живее постарому и направи така, че и властниците да не могат. А и да не живеят...

  • 4
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Заглавието ТРЕПЕ!!!!!!!!!!!!!!!! Журналистика стил "Пулев"!

    не е важно какво можем към момента,важното е да се тупаме по гърдите и да озвучаваме пространството с БУЛГАРРРРРР!

  • 5
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До всички коментатори по-горе:

    Какво друго може да се очаква от госпожата, която е зам.-председател на инициативния комитет на "25 ГОДИНИ СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ"?

    ''Инициативен'', ''комитет'', ''25 години 'свободна' България'' - все терминология болезнено позната от пре-25годищния 'свободен' период. Хора, като доцентката, са програмирани в това тоталитарно-ограничаващо мислене и нищо друго не са способни да родят. Както по време на социализма ни дотягаха с призиви, лозунги и антикапиталистическа пропаганда, така днес самопровъзгласилите се ''демократи'' бълват изявления в най-достоверен полит-агитаторски стил. И така ще бъде докато съществува България - тази категория хора се саморазмножават и самовъзпроизвеждат в непроменен вид.

  • 6
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Я да се захващаме с работа . Че и г-жата.
    И от мен 1 + ,[#5] "princess_x":

  • 7
    philipotel avatar :-|
    Durruti

    И каква революция имаше през 2014 г.? Връщането на бодигарда на Тато на власт? Нелепици

  • 8
    haralampi avatar :-|
    haralampi

    До коментар [#7] от "Durruti":

    В статията не се говори за революция през 2014 , а за протестите през 2013-2014. Заглавието явно е на редакцията и не е точно.

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    По метода на изключването, можем да говорим за българските провали:

    1990 - гласуване 50+1 за комунистите на избори, на които в ГДР, Чехословакия, Унгария, Полша компартиите вземат по 10%. После и тук, и там сред депутатите изплуват 1/3 внедрени ченгета, но при 90% разгром и да извадиш още 27%, пак остават 73:27 %. Житейска неспрведливост би било да не получиш това, което си просиш, както и става през 1990 - 1991 с Лукановата зима

    1992 - 1994 депесарският шут и настъпилото Берово време, БСП+ДПС държавата на Мултигруп, вътрешни министри и премиери обикалят да търсят баланс между групировките, защото "Джиповете на Карамански обикаляха министерския съвет", както беше казал вътрешният министър

    1994 - 1996 Виденовото правителство и Виденовата зима. От 1992 до 1997 Цели 5 години държавата е управлявана изцяло от ченгета. Министър Беров, Виденов - ченгета, управител на БНБ - ченге, правителствата - мнозинство от ченгета, управители на ключови държавни системи, особено банките - ченгета, които си "работят по възложените задачи"

    2013 - опит да се върне Беровото време, този път номерът не минава толкова гладко, както се почна със свалянето на Стефан Савов като председател на НС. Още при първите симптоми обществото се организира за САМООТБРАНА, за щастие постигнала целите си по мирен път (засега)

  • 10
    dimitrov21 avatar :-P
    дурак

    [quote#0:"Дневник"] Качеството на българската демокрация се определя от масовата мобилизация на хората, казва политологът Румяна Коларова
    [/quote]

    Подзаглавието е Отлична дефиниция на г-жа Коларова ........

    за всичко случило се,за всичко случващо се
    и за всичко,което ще се случи в БТ

    през 1989 не се случи нищо съществено защото предварително се знаеше.........

    с програмиран матрЯл - предсказуеми резултати

    тайната е в Самоучастието..

    юристите имат постулат: "никой не защитава Спящия

    хората без юридическа практика знаят поговорката

    "каквото посадиш-това жънеш" ..........
    ..........
    останалите очакват поредния меися да ги оправи за 800 дни


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал