Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 21 ное 2014, 16:01, 14444 прочитания

Дайте мегафона на децата, моля

Какво мислят 17-годишните за напредъка на детските права в България и уважението към мнението им

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Не си живял социализма, ако не пазиш някъде дълбоко в пазвата си ужасяващ спомен от детската градина. Как ти тъпчат в бузите мляко с ориз, защото "как може да не обичаш". Как стоиш прав до стената с часове, защото не можеш да заспиш по команда "следобеден сън". Как те налагат по пръстите, ако посягаш да рисуваш с "грешната", лява ръка. Как усещаш с цялото си детско същество, че има нещо дълбоко сбъркано и човеконенавистно във всичко това. Защото ти стърчиш там със своята личност и различност, а задачата е да ти изгладят всеки ръб, за да се побереш в калъпа на системата. Всяко дете - враг на тутраканската селищна система един вид.

Тази седмица България отбелязва 25 години от подписването на Конвенцията на ООН за правата на детето, документът - възмездие за щетите, нанесени от деспотизма на детската градина от онова време. Шегата настрана, конвенцията е онзи символен праг, който българските институции прекрачиха, за да сменят изцяло начина, по който се отнасят към децата. В центъра на усилията им застана детето като личност с ясни права, а те трябваше да се ангажират да защитават неговия най-добър интерес в грижата за безопасността, здравето и благоденствието му.


Срещнахме се с няколко младежи от поколенията, родили се и пораснали под защитата на конвенцията. Питахме ги как те разбират правата си. (вижте повече за детските права в карето) Разговаряхме за семейството, училището, средата и търсихме как философията на документа се отразява или не във всекидневието им. Това, което чувахме най-често, е: "искам да участвам и искам да бъда чут". 

Какво казваш на пожеланието "да слушаш мама и тате", питаме 17-годишната Кристина от Габрово. "Те да слушат мен", смее се тя. Кристина държи много на правото си на мнение и смята, че тъкмо защото родителите й са уважавали това и не са завършвали всеки спор със "защото така казвам", днес тя е по-самостоятелна и отговорна. "Децата често имат по-добри идеи и представи за правилно и грешно от възрастните", убедена е Кристина.

Нейната връстничка Виктория от Златица например често се дразни, че възрастните хора съдят за зрелостта на преценката й според това на колко е години, а не според това как мисли и как се държи. "Порастването е вътрешното усещане, че си отговорен за някои неща", добавя мъдро Виктория, а това при всеки може да се случи на различна възраст. "Понякога спорим с нашите, аз държа на своето, те на тяхното, но намираме общ език с идеята, че времената се променят и това, което е било, когато те са били деца, вече не е същото", разказва Виктория. "Аз приемам лично всеки път, когато някой каже, че дете не може да участва във вземането на решения или да изказва мнение по различни теми", гневи се тя. "Да, мнението ни може да няма юридическа стойност, но е важно, защото ние имаме свои виждания. Аз смятам, че нещата, които ни засягат, трябва да се решават и от нас. Не може възрастни да работят за деца, ако не работят с деца", отсича Виктория. 



Кристина и Виктория са част от младежката мрежа "Мегафон". В деня, в който Държавната агенция за закрила на детето организира конференция, за да чества 25 години от приемането на Конвенцията за правата на детето (на която впрочем имаше младежи слушатели, но не и участници), те и техните приятели направиха символично шествие в София, за да заявят, че, първо - малко се говори за детски права, и, второ - все още много малко възрастни и деца разбират смисъла и важността им. "Озадачаващо е, че дори на днешната дата никой не търси изрично мнението на децата и младите хора за това какъв е напредъкът в отстояването на конвенцията", отбелязаха те в манифеста си.

В училище не се пита

Според младежите семейството е много по-зачитаща правото им на мнение среда от училището. Парадоксът е, че мястото, на което прекарват най-много време всеки ден, е мястото, където се чувстват най-малко свободни и насърчавани да участват. "Там е борба всеки ден", казва Кристина.

"Паола Димитрова, яви се при директора, а в понеделник майка ти да бъде в офиса му", кънти в главата на 16-годишното момиче. Обвиняват я, че се е държала неуважително и е обидила учителката си. Тя разказва случката така: "Поисках повече информация за учебния материал." Отговори ми се: "Не ми занимава с това в момента." Аз попитах: "Добре, а как да разбера повече?" И отсреща пак: "Ами не знам."

Някои учители възприемат питането, изказването на различно мислене като незачитане и разваляне на дисциплината в час, разказват младежите. И преживяват тежко загубата на контрол. "Дали един възрастен ще зачете мнението ти зависи от това как сам той е бил възпитан и как са се държали с него като малък", отбелязва 17-годишната Наталия от Бяла Слатина.

Разбира се, има и много училища, в които директори и учители са по-отзивчиви към включването на учениците във вземането на решения. "Стараят се да зачитат мнението ни, правят анкети, за да разберат какво искаме да се промени в училищната среда и да изказват положително мнение за това, което казваме, макар че нещата много-много не се променят", усмихва се Виктория. 18-годишният Явор например си спомня през смях как учениците в неговата гимназия в Габрово са се включили в организацията на последния ученически празник. Те са настоявали празненството да се състои в модерна зала в града и да наемат диджей, който да ги забавлява, но учителите надделели и в крайна сметка поръчали... духов оркестър. 

В по-малките градове и селата, признават младежите, в училищната среда се срещат и недопустими практики. "Случва се учител да си позволи да издърпа някого за ухото. В прогимназията учителка удари ученик с пръстените си по главата, защото бъбреше в час", разказва Наталия. Паола пък до ден днешен си спомня как в трети клас, когато неин съученик е чоплил семки в час, учителката е започнала да го удря с якето му. "Целият клас замръзна, бяхме в шок", разказва 17-годишното момиче. "На следващия ден все едно нищо не се беше случило. Момчето беше от дом. Нямаше родители, които да се застъпят за него." Тези случки се разказват само между учениците. Предпочитат да не ги споделят с други възрастни, защото считат за достатъчно унижение това, че им се е случило. "Някои търсят правата си, други не, но насилието предизвиква само озлобление според мен. И после детето също става насилник", казва Наталия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14763 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3075 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Съвременната държава - промяна или провал

В новата си книга Джон Микълфуейт и Ейдриън Уилдридж предлагат рецепта за възраждане на демокрацията

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10