С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
78 13 дек 2014, 18:50, 36013 прочитания

България, шамарената фабрика

Насилието е всекидневие в дома на всяка четвърта жена, но за това продължава да не се говори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Катя* дори не си спомня защо започва скандалът този път. Вижда как чинията с вечерята се разбива на парчета и чува: "Сега ще видиш за какво става въпрос." Звукът от запалването на резачката за дърва и как той тръгва към нея. Усеща ръмженето на машината на сантиметри от гърба си, но успява да скочи през прозореца.

Той се обажда на 112. Казва, че жена му е луда и е скочила през прозореца. После дежурният лекар на "Бърза помощ" ще запише в картона си, че жената е здрава и адекватна, а мъжът е употребил алкохол. А полицейският инспектор на селото ще й каже: "Хайде, ще пътуваш ли?" Той не за първи път е на този адрес посред нощ, но този път директно я насочва към кризисния център за жертви на домашно насилие в Димитровград. "Отивай. Оправяй се. И не се връщай, защото не знам следващия път как ще те намеря", казва й. Катя грабва бебето, личната карта, количката, няколко чифта дрешки, взима подхвърлените й два лева за автобусен билет и побягва от мрака на последните две години от живота си.  


Облечена с възголямо яке и стар пуловер, 36-годишната жена стои на дивана в офиса на фондация "Български център за джендър изследвания"(БЦДИ) в Хасково и разказва. За нощите, в които се озовавава само по пижама и домашни чехли навън. За съседите, които предпочитат да се правят, че не чуват скандалите. За онзи път, когато 13-годишният й син се оказва с извадено рамо, защото се опитва да предпази майка си от шамарите. За друг път, когато момчето спира кръвта на доведения си баща с вестници, след като той се нарязва с нож. За ударите, които изяжда бебето, "защото е много палава, постоянно му събаря чашите". За всеки път, когато той си "хваща PVC-то с бирата и се измита", а тя мята по него "чаши и чинии, и каквото й попадне".

Пътувала до офиса на фондацията с единствените си пари, Катя е дошла да търси подслон за себе си и двете си деца. Временно е отседнала при болните си и възрастни родители в Димитровград, но жилището е твърде малко, за да живеят нормално. А и той лесно може да я открие. "Постоянно се обажда по телефоните, реве, вика "стига глупости, връщай се", казва младата жена. От фондацията обмислят да я настанят в кризисен център заедно с децата й. Тя може да остане там до шест месеца, докато си стъпи на краката и си намери работа. И реши дали да предприеме по-сериозни действия срещу насилника в съда. "Постави ли си за цел - ще ме намери", казва с равен тон тя. "И пак ще ме моли." 

Шамарите като стратегия за оцеляване

Диванът на "Българския център за джендър изследвания" е чул стотици подобни истории. Той е единственото място в цялата област Хасково, а и близката Кърджали, където хора, станали жертви на домашно насилие, събират смелост да разкажат какво им се случва и намират подкрепа. Фондацията работи от 2005 година, откакто на практика в България действа Закон за защита от домашно насилие. Оттогава досега екипът, който се състои от един юрист, един психолог и един социален работник, е изминал дълъг път. От началото, когато и местната общност, и институциите въртят глави в отрицание, че такъв проблем съществува, до днес, когато двете им приемни - в Хасково и в Димитровград - са засипвани от сигнали. Към тях препращат полицията, съдът, съседи, близки, приятели и жертви на насилие, които вече са получили помощ.

"Там, където има работеща организация, обществото става много по-чувствително към проблема", казва Петя Петрова, психолог в БЦДИ, по този повод. Винаги има повече казуси, жалби, производства, но не защото в Хасково има повече насилие, а защото то се разпознава и има създаден механизъм, по който се действа, обяснява тя. Петя си спомня първия път, когато провежда обучение сред полицейски инспектори от съседните общини. Когато ги пита дали срещат случаи на домашно насилие в района си, те са категорични: не. След срещата с Петя във фондацията заваляват сигнали от въпросните общини, защото инспекторите вече не привиждат такива случаи като поредния битов скандал. През пролетта БЦДИ сключва споразумения и със съда, и с полицията в Кърджали, и те също започват да препращат сигнали към тях.



За да може да посреща големия наплив от хора, скромният екип на фондацията разчита изцяло на проекти, финансирани от чужди донори, и на подкрепата на частни компании, тъй като помощта, която предоставя на жертвите, е безплатна. Така например откритият наскоро кризисен център в Димитровград ще заработи благодарение на дарение от AVON. Kозметичната компания дари 50 хиляди лева за обзавеждането и обезпечаването на труда на психолозите и юристите в него като част от кампанията си за стимулиране на откритото говорене по проблема с домашното насилие.

"Важно е да се говори", подчертават експертите от фондацията. Защото всяка информация води след себе си куп сигнали. Според общоевропейско изследване на Агенцията на Европейския съюз за основните права всяка четвърта жена в България преживява някаква форма на насилие вкъщи (виж графиката). Данните на центъра за джендър изследвания казват, че в 80% от казусите жертвите са жени, насилвани от партньорите си. Чести са обаче и случаите на тормоз между роднини или възрастни хора, които търпят насилие от порасналите си деца. Почти от всяка история мирише тежко на алкохол, но от екипа на фондацията сочат, че първоизточникът на насилието са безпътицата, безработицата и порочният семеен модел, в който шамарите са нормален начин за справяне с проблемите. Той се възпроизвежда през поколенията и прави разпознаването на проблема по-трудно. Затова в доклада на Агенцията на ЕС за основните права България е посочена като особен случай. Страната излиза на първите места в ЕС като процент на жените, които са ставали жертва на насилие от настоящия си или предишен партньор, но на последните, когато става дума за физическо или сексуално насилие в детството. Качественото изследване открива, че това разминаване се дължи на различния начин, по който в различните култури тълкуват понятието "сериозно насилие". В страна, в която пердахът в детството е обичайно средство за възпитание, шамарът от партньора след години не е кой знае какво събитие. Лампата светва едва тогава, когато се налага да скочиш от прозореца, защото резачката ръмжи в гърба ти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1639 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1748 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Незавършената революция

Андрю Уилсън за кризата в Украйна и нейното значение за Запада

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател