Годината на доброволеца
За хората, които ни припомниха защо да ни е грижа за другите и какво е да сме близо един до друг


Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Партито е в разгара си. Децата извиват влакче под бодра мелодия, а гирляндите проблясват по гърбовете им. Глъчката е невъобразима. Стаята за детски занимания в бежанския лагер "Военна рампа" едва побира вълнението на малчуганите. Особено когато пристигат подаръците. Осигурени от младежи от Англо-американското училище в София, пакетите са придружени от лични послания за всяко дете. Едно момиченце е толкова слисано, когато му подават куклата, че очите му се разширяват като копчета и то увисва на врата на доброволката на БЧК за няколко минути.
Малките неща. Които връщат детството, погребано във войната. Заради тях 30-годишната британка Зоуи напуска работата си като консултант по зелена енергия, за да прекара една година в България в занимания с деца бежанци. Зоуи е доброволка към бежанския образователен проект на Си Ви Ес България и Каритас София. Тя се грижи за екип от около 40 други доброволци, които всяка седмица учат децата в лагерите на български и на английски език, помагат им с домашните, рисуват, пеят и спортуват с тях. Или както се шегуват самите те, организирането на партита като това във "Военна рампа" най-малко им е в специалността. Проектът за образователна помощ на Си Ви Ес България и Каритас София спечели наградата за доброволческа инициатива на годината на наградите на фондация "Лале" за постижения в социалната сфера. А доброволците по време на наводненията станаха "Човек на годината" (конкурсът за принос към човешките права, организиран от Българския хелзинкски комитет).
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
3 коментара
Има още оптимисти, на които им се ще...успех
Зоуи не е хубаво така да говориш.."че на кого му пука за бежанците в България".Първи ние им подарихме подаръци на децата на бежанците и се хранят и живеят при нас, но не парадираме с гостоприемството си щото сме българи а не англичани.И вземи се оправи лицето че сигурно плашиш децата-българките са най-красивите жени.
Хубав материал е този по-горе. Но, както и друг път съм слагал този линк под подобни статии, мисля, че има и немалко българи, доброволци, от който, немалко чужденци могат да се поучат.
4/07/06/2336592_chitatelski_dnevnik_prechistvane_v _asparuhovo/
Ето добрият пример за доброволец, според мен поне- Димо Димов
http://www.dnevnik.bg/live/chitatelski_dnevnik/201
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.