С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 9 яну 2015, 14:18, 30325 прочитания

Skype майки, Viber бащи

Или как да се подготвите за родителското изпитание: да изпратиш гимназист в чужбина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Skype майки, Viber бащи

Автор: Инна Павлова
Още докато синът й е в четвърти клас, Светла чувства, че постоянно се бори със системата. Не проумява защо му е да помни наизуст 33 семейства пъстроцветни и защо определението за деепричастие звучи като написано на китайски. Неприятно й е, че учителите всъщност нямат време да се занимават с децата, а това, че синът й е талантлив спортист се разглежда като слабост, която му пречи в училище.

Още тогава решава, че след седми клас той ще продължи образованието си в чужбина. На място, където учат децата да мислят. Решението обаче не е лесно. Той е единствено дете, много е привързан към семейството си и раздялата на такава ранна възраст със сигурност ще е изпитание. Светла сама започва да търси подходящо училище, като в личните й критерии най-високо стои това средата да е максимално близка до семейната. Открива "тяхното" училище в Англия, страна с дългогодишни традиции в бординга. Младежите живеят в къщички, учителят е на първия етаж със семейството си. Към всеки по-малък ученик има прикрепен по-голям, който носи отговорност за него и му помага. "Като голямо семейство са", пояснява Светла. Обучението е достъпно - учебниците са добре обяснени, заниманията - практически насочени. Синът й има възможност и да тренира футбол и да развива заложбите си. Ваканциите са гъвкави - може да се прибира вкъщи за по месец и повече. Отношенията между учители и ученици са като между равнопоставени. "За учителя е важно да чуе мнението ти, не да ти обясни, че не си прав", разказва Светла, която получава от учителите на сина си подробни имейли за поведението и справянето му в клас. "В началото, спомня си тя, ми беше много мъчно. Бях готова във всеки момент да го върна." Вече две-три лета по-късно намира сина си много по-самостоятелен и отворен към света и към хората. "По-лесно се сприятелява, има толерантност към други култури", дава пример тя. От фирмата, в която прави летен стаж, пък й връщат обратна връзка, че младежът е открит, умее да комуникира и да изразява и защитава мнението си.


Изборът за средно образование в чужбина също като висшето е растяща тенденция през последните няколко години. Семействата, които се решават на тази стъпка, имат сходна мотивация - да избегнат недостатъците на местното образование и среда и да подготвят по-самостоятелни и приспособими към широкия свят личности. Това обаче е голяма и трудна промяна, която оставя отпечатък както у младежите, които заминават на уязвима и конфликтна възраст от 13-14 години, така и у родителите, които преминават в режим на Skype грижа. Попитахме психолози какви са подводните камъни в казуса "тийнейджър в чужбина", как семейството може да направи по-лек прехода на младежите към непознатата среда и да се подготви за раздялата и общуването от дистанция. 

Първи глътки чужбина

"Отделянето рано има две страни. От една страна, е свързано с липсата на родителите и цялостната подкрепа и комуникация, които осигурява семейната среда. От друга страна, това формира по-ранно изграждане на самостоятелност", казва д-р Маргарита Бакрачева, психолог към Института за изследване на населението и човека към БАН. Балансът между плюсовете и минусите обаче до голяма степен зависи от личността на самия младеж, смята тя. Разбираемо, екстровертните деца, които умеят да общуват и имат изявени лидерски способности, се адаптират по-лесно към мултикултурна среда. За интроверните, които са склонни да преживяват всичко вътрешно, е доста по-трудно да се приспособят.

Има разлика и в това как момичетата и момчетата се учат да живеят в непозната среда. За първите от изключително значение са отношенията, които създават. Тоест за момичетата е важно да намерят добри приятелки на новото място. Докато момчетата се реализират чрез правене. Например чрез спорт - ако младежът тренира футбол и подобрява уменията си, това му помага да се впише.

Психологът и управител на Института по позитивна психотерапия Милена Манова отбелязва, че за младежите, заминаващи за чужбина на ранна възраст, най-голяма в началото е емоционалната битка със себе си. Това, че ти се налага бързо да пораснеш и да свикнеш с изцяло нова среда, а емоционално ти е трудно да наваксаш, да запълниш празнината не само от липсата на семейството ти, но и на цялата изгубена среда. Понякога този вътрешен конфликт може да остане скрит за родителите. "На когнитивно равнище всичко може да изглежда нормално - детето да се справя в училище, да има добри оценки, да казва, че всичко е окей, но вътрешно да се усеща самотен, празен, неприет", обяснява Манова, която в практиката си е работила с такива тийнейджъри.



"Най-важното в чужбина са отношенията с другите хора, комуникационният кръг, който детето създава", отбелязва тя. Тийнейджърите всъщност го изграждат наново и затова в началото психолозите съветват да има възрастен човек наоколо, на когото могат да се доверят, или пък друг познат, например по-голям ученик, който е учил на същото място.

"Голям риск е предоверяването в желанието скоро да бъде изградена нова среда, както и полярната възможност – самоизолирането", обръща внимание д-р Маргарита Бакрачева.

Хубавата страна на този начален етап е, че срещата с нови лица и ситуации води до учене чрез опит. А после младежите свикват и сами да взимат решенията и да бъдат отговорни за тях, да разпределят финансите, времето и пространството си.

Подготовката за всичко това според психолозите започва не в месеците преди заминаването, а много преди това. "Децата, които отиват да учат в чужбина, априори не са деца на свръхобгрижващи родители. Родителите им предварително знаят, че искат да изградят адекватни за света личности, и от много рано тласкат детето към отделянето", отбелязва Милена Манова. Дори семейните пътувания в други страни и отварянето на погледа на децата към други култури и светове е част от тази подготовка.

Така отделянето настъпва много по-рано, отколкото физическото отиване в чужбина. Обикновено през това, че родителите са стимулирали детето си да бъде автономно, да се чувства способно да се справя с битовата страна на живота, да усеща сигурност и компетентност да се справя. "Откъсването обаче е двустранен процес - и родителят трябва да откъсне детето от сърцето си и да приеме, че неговият собствен път предстои", казва Манова. В последните месеци преди заминаването, съветва тя, е хубаво семейството да направи нещо като емоционален хербарий - да си спомни и запази хубави моменти, защото заминаването има еднозначен смисъл - детството е приключило.

Не по-малко важно е как ще мотивира пред самото дете заминаването за чужбина и съветът на психолозите е да не се подхожда с негативното - колко зле е в България срещу колко добре е там. "Така казваме на детето си: "Хубавото е там, където не сме ние. А това е безполезно и увреждащо", смята Милена Манова.

А ако не се приобщят

Най-големият и основателен страх на родителите, изпращащи гимназисти в чужбина е, да не би разстоянието да отдалечи децата им още повече предвид трудната възраст, в която така или иначе те са авторитетите, от които младежите неизбежно търсят да се разграничат. С други думи, може ли родителстването по Skype да е достатъчно и ефективно?

"Качеството на връзката онлайн, подкрепена със срещи през ваканциите, може да даде на детето това, от което има нужда", убедена е д-р Маргарита Бакрачева. "Най-важно за цялостното психосоциално развитие е детето да чувства, че е свободно в решенията и изборите си, подкрепено и обичано. Стимулирането на споделяне на всички проблеми е много важно в тази възраст, в която децата поради особеностите на развитие и когато живеят с родителите си, се дистанцират и започват да се оглеждат във връстниците си", добавя тя.

Според Милена Манова родителите могат да се опитват да дешифрират информацията, която получават от децата си в телефонни или онлайн разговори, и да я сверяват с реалността на други хора около тях. Но също така и не бива да прекаляват с въпросите. "Все пак, пращайки го в чужбина, ти приемаш факта, че детето не ти принадлежи и че тръгнало по свой път", усмихва се тя.

Но и заминаването в чужбина не бива да се приема като самоцел, а да е на принципа проба - грешка, съветват психолозите. "Времето и ситуацията на адаптация ще покажат дали е добре за детето да остане само в непозната среда и да се учи да оцелява в нея. Ако то усеща натиска на очакванията на родителите и не смее да каже, че не се чувства достатъчно комфортно, вече възниква сериозен проблем", смята д-р Бакрачева. Това означава, че позицията "Всичко ще е наред, стискай зъби" не е най-разумната. Напротив, подкрепящото отношение е друго - "родителите да вдъхват постоянно на детето си сигурност, че винаги може да се върне и че без значение къде, в каква посока и как ще се реализира винаги ще го обичат и ценят", добавя психологът.

Ако връщането стои като план Б, а не се схваща непременно като провал, то също носи със себе си опит и зрелост. Оставането на всяка цена е зле и за родителите, и за децата, смята Милена Манова. Защото "едните се чувстват прецакани, че са в блатото на тази държава, а другите се чувстват прецакани, че не могат да се внедрят в хубавото, образцовото".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 3209 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2704 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Уроците от финансовата криза

Мартин Улф от Financial Times за предизвикателствата пред еврозоната и възстановяването на глобалната икономика

Министърът и златната каса

Кирил Ананиев е готов с втори проект за здравна реформа, който предвижда конкуренция между държавната и частни здравни каси

Голямата енергийна измама

Защо борсовата цена на електроенергията в България е най-висока и как може да се поправи секторът

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Ново място: "КО-ОП"

Коуъркинг пространството отваря врати с амбицията да среща различни професионалисти, публики и изкуства

Да снимаш Пабло

"Пикасо – погледът на фотографа" в Барселона разказва чрез снимки личния живот и творческия процес на Пабло Пикасо