С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 9 яну 2015, 14:18, 30609 прочитания

Skype майки, Viber бащи

Или как да се подготвите за родителското изпитание: да изпратиш гимназист в чужбина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Skype майки, Viber бащи

Автор: Инна Павлова
Още докато синът й е в четвърти клас, Светла чувства, че постоянно се бори със системата. Не проумява защо му е да помни наизуст 33 семейства пъстроцветни и защо определението за деепричастие звучи като написано на китайски. Неприятно й е, че учителите всъщност нямат време да се занимават с децата, а това, че синът й е талантлив спортист се разглежда като слабост, която му пречи в училище.

Още тогава решава, че след седми клас той ще продължи образованието си в чужбина. На място, където учат децата да мислят. Решението обаче не е лесно. Той е единствено дете, много е привързан към семейството си и раздялата на такава ранна възраст със сигурност ще е изпитание. Светла сама започва да търси подходящо училище, като в личните й критерии най-високо стои това средата да е максимално близка до семейната. Открива "тяхното" училище в Англия, страна с дългогодишни традиции в бординга. Младежите живеят в къщички, учителят е на първия етаж със семейството си. Към всеки по-малък ученик има прикрепен по-голям, който носи отговорност за него и му помага. "Като голямо семейство са", пояснява Светла. Обучението е достъпно - учебниците са добре обяснени, заниманията - практически насочени. Синът й има възможност и да тренира футбол и да развива заложбите си. Ваканциите са гъвкави - може да се прибира вкъщи за по месец и повече. Отношенията между учители и ученици са като между равнопоставени. "За учителя е важно да чуе мнението ти, не да ти обясни, че не си прав", разказва Светла, която получава от учителите на сина си подробни имейли за поведението и справянето му в клас. "В началото, спомня си тя, ми беше много мъчно. Бях готова във всеки момент да го върна." Вече две-три лета по-късно намира сина си много по-самостоятелен и отворен към света и към хората. "По-лесно се сприятелява, има толерантност към други култури", дава пример тя. От фирмата, в която прави летен стаж, пък й връщат обратна връзка, че младежът е открит, умее да комуникира и да изразява и защитава мнението си.


Изборът за средно образование в чужбина също като висшето е растяща тенденция през последните няколко години. Семействата, които се решават на тази стъпка, имат сходна мотивация - да избегнат недостатъците на местното образование и среда и да подготвят по-самостоятелни и приспособими към широкия свят личности. Това обаче е голяма и трудна промяна, която оставя отпечатък както у младежите, които заминават на уязвима и конфликтна възраст от 13-14 години, така и у родителите, които преминават в режим на Skype грижа. Попитахме психолози какви са подводните камъни в казуса "тийнейджър в чужбина", как семейството може да направи по-лек прехода на младежите към непознатата среда и да се подготви за раздялата и общуването от дистанция. 

Първи глътки чужбина

"Отделянето рано има две страни. От една страна, е свързано с липсата на родителите и цялостната подкрепа и комуникация, които осигурява семейната среда. От друга страна, това формира по-ранно изграждане на самостоятелност", казва д-р Маргарита Бакрачева, психолог към Института за изследване на населението и човека към БАН. Балансът между плюсовете и минусите обаче до голяма степен зависи от личността на самия младеж, смята тя. Разбираемо, екстровертните деца, които умеят да общуват и имат изявени лидерски способности, се адаптират по-лесно към мултикултурна среда. За интроверните, които са склонни да преживяват всичко вътрешно, е доста по-трудно да се приспособят.

Има разлика и в това как момичетата и момчетата се учат да живеят в непозната среда. За първите от изключително значение са отношенията, които създават. Тоест за момичетата е важно да намерят добри приятелки на новото място. Докато момчетата се реализират чрез правене. Например чрез спорт - ако младежът тренира футбол и подобрява уменията си, това му помага да се впише.

Психологът и управител на Института по позитивна психотерапия Милена Манова отбелязва, че за младежите, заминаващи за чужбина на ранна възраст, най-голяма в началото е емоционалната битка със себе си. Това, че ти се налага бързо да пораснеш и да свикнеш с изцяло нова среда, а емоционално ти е трудно да наваксаш, да запълниш празнината не само от липсата на семейството ти, но и на цялата изгубена среда. Понякога този вътрешен конфликт може да остане скрит за родителите. "На когнитивно равнище всичко може да изглежда нормално - детето да се справя в училище, да има добри оценки, да казва, че всичко е окей, но вътрешно да се усеща самотен, празен, неприет", обяснява Манова, която в практиката си е работила с такива тийнейджъри.



"Най-важното в чужбина са отношенията с другите хора, комуникационният кръг, който детето създава", отбелязва тя. Тийнейджърите всъщност го изграждат наново и затова в началото психолозите съветват да има възрастен човек наоколо, на когото могат да се доверят, или пък друг познат, например по-голям ученик, който е учил на същото място.

"Голям риск е предоверяването в желанието скоро да бъде изградена нова среда, както и полярната възможност – самоизолирането", обръща внимание д-р Маргарита Бакрачева.

Хубавата страна на този начален етап е, че срещата с нови лица и ситуации води до учене чрез опит. А после младежите свикват и сами да взимат решенията и да бъдат отговорни за тях, да разпределят финансите, времето и пространството си.

Подготовката за всичко това според психолозите започва не в месеците преди заминаването, а много преди това. "Децата, които отиват да учат в чужбина, априори не са деца на свръхобгрижващи родители. Родителите им предварително знаят, че искат да изградят адекватни за света личности, и от много рано тласкат детето към отделянето", отбелязва Милена Манова. Дори семейните пътувания в други страни и отварянето на погледа на децата към други култури и светове е част от тази подготовка.

Така отделянето настъпва много по-рано, отколкото физическото отиване в чужбина. Обикновено през това, че родителите са стимулирали детето си да бъде автономно, да се чувства способно да се справя с битовата страна на живота, да усеща сигурност и компетентност да се справя. "Откъсването обаче е двустранен процес - и родителят трябва да откъсне детето от сърцето си и да приеме, че неговият собствен път предстои", казва Манова. В последните месеци преди заминаването, съветва тя, е хубаво семейството да направи нещо като емоционален хербарий - да си спомни и запази хубави моменти, защото заминаването има еднозначен смисъл - детството е приключило.

Не по-малко важно е как ще мотивира пред самото дете заминаването за чужбина и съветът на психолозите е да не се подхожда с негативното - колко зле е в България срещу колко добре е там. "Така казваме на детето си: "Хубавото е там, където не сме ние. А това е безполезно и увреждащо", смята Милена Манова.

А ако не се приобщят

Най-големият и основателен страх на родителите, изпращащи гимназисти в чужбина е, да не би разстоянието да отдалечи децата им още повече предвид трудната възраст, в която така или иначе те са авторитетите, от които младежите неизбежно търсят да се разграничат. С други думи, може ли родителстването по Skype да е достатъчно и ефективно?

"Качеството на връзката онлайн, подкрепена със срещи през ваканциите, може да даде на детето това, от което има нужда", убедена е д-р Маргарита Бакрачева. "Най-важно за цялостното психосоциално развитие е детето да чувства, че е свободно в решенията и изборите си, подкрепено и обичано. Стимулирането на споделяне на всички проблеми е много важно в тази възраст, в която децата поради особеностите на развитие и когато живеят с родителите си, се дистанцират и започват да се оглеждат във връстниците си", добавя тя.

Според Милена Манова родителите могат да се опитват да дешифрират информацията, която получават от децата си в телефонни или онлайн разговори, и да я сверяват с реалността на други хора около тях. Но също така и не бива да прекаляват с въпросите. "Все пак, пращайки го в чужбина, ти приемаш факта, че детето не ти принадлежи и че тръгнало по свой път", усмихва се тя.

Но и заминаването в чужбина не бива да се приема като самоцел, а да е на принципа проба - грешка, съветват психолозите. "Времето и ситуацията на адаптация ще покажат дали е добре за детето да остане само в непозната среда и да се учи да оцелява в нея. Ако то усеща натиска на очакванията на родителите и не смее да каже, че не се чувства достатъчно комфортно, вече възниква сериозен проблем", смята д-р Бакрачева. Това означава, че позицията "Всичко ще е наред, стискай зъби" не е най-разумната. Напротив, подкрепящото отношение е друго - "родителите да вдъхват постоянно на детето си сигурност, че винаги може да се върне и че без значение къде, в каква посока и как ще се реализира винаги ще го обичат и ценят", добавя психологът.

Ако връщането стои като план Б, а не се схваща непременно като провал, то също носи със себе си опит и зрелост. Оставането на всяка цена е зле и за родителите, и за децата, смята Милена Манова. Защото "едните се чувстват прецакани, че са в блатото на тази държава, а другите се чувстват прецакани, че не могат да се внедрят в хубавото, образцовото".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 1209 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2455 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Уроците от финансовата криза

Мартин Улф от Financial Times за предизвикателствата пред еврозоната и възстановяването на глобалната икономика

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10