Skype майки, Viber бащи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Skype майки, Viber бащи

Skype майки, Viber бащи

Или как да се подготвите за родителското изпитание: да изпратиш гимназист в чужбина

Зорница Стоилова
32355 прочитания

© Инна Павлова


Още докато синът й е в четвърти клас, Светла чувства, че постоянно се бори със системата. Не проумява защо му е да помни наизуст 33 семейства пъстроцветни и защо определението за деепричастие звучи като написано на китайски. Неприятно й е, че учителите всъщност нямат време да се занимават с децата, а това, че синът й е талантлив спортист се разглежда като слабост, която му пречи в училище.

Още тогава решава, че след седми клас той ще продължи образованието си в чужбина. На място, където учат децата да мислят. Решението обаче не е лесно. Той е единствено дете, много е привързан към семейството си и раздялата на такава ранна възраст със сигурност ще е изпитание. Светла сама започва да търси подходящо училище, като в личните й критерии най-високо стои това средата да е максимално близка до семейната. Открива "тяхното" училище в Англия, страна с дългогодишни традиции в бординга. Младежите живеят в къщички, учителят е на първия етаж със семейството си. Към всеки по-малък ученик има прикрепен по-голям, който носи отговорност за него и му помага. "Като голямо семейство са", пояснява Светла. Обучението е достъпно - учебниците са добре обяснени, заниманията - практически насочени. Синът й има възможност и да тренира футбол и да развива заложбите си. Ваканциите са гъвкави - може да се прибира вкъщи за по месец и повече. Отношенията между учители и ученици са като между равнопоставени. "За учителя е важно да чуе мнението ти, не да ти обясни, че не си прав", разказва Светла, която получава от учителите на сина си подробни имейли за поведението и справянето му в клас. "В началото, спомня си тя, ми беше много мъчно. Бях готова във всеки момент да го върна." Вече две-три лета по-късно намира сина си много по-самостоятелен и отворен към света и към хората. "По-лесно се сприятелява, има толерантност към други култури", дава пример тя. От фирмата, в която прави летен стаж, пък й връщат обратна връзка, че младежът е открит, умее да комуникира и да изразява и защитава мнението си.

Изборът за средно образование в чужбина също като висшето е растяща тенденция през последните няколко години. Семействата, които се решават на тази стъпка, имат сходна мотивация - да избегнат недостатъците на местното образование и среда и да подготвят по-самостоятелни и приспособими към широкия свят личности. Това обаче е голяма и трудна промяна, която оставя отпечатък както у младежите, които заминават на уязвима и конфликтна възраст от 13-14 години, така и у родителите, които преминават в режим на Skype грижа. Попитахме психолози какви са подводните камъни в казуса "тийнейджър в чужбина", как семейството може да направи по-лек прехода на младежите към непознатата среда и да се подготви за раздялата и общуването от дистанция. 

Първи глътки чужбина

"Отделянето рано има две страни. От една страна, е свързано с липсата на родителите и цялостната подкрепа и комуникация, които осигурява семейната среда. От друга страна, това формира по-ранно изграждане на самостоятелност", казва д-р Маргарита Бакрачева, психолог към Института за изследване на населението и човека към БАН. Балансът между плюсовете и минусите обаче до голяма степен зависи от личността на самия младеж, смята тя. Разбираемо, екстровертните деца, които умеят да общуват и имат изявени лидерски способности, се адаптират по-лесно към мултикултурна среда. За интроверните, които са склонни да преживяват всичко вътрешно, е доста по-трудно да се приспособят.

Има разлика и в това как момичетата и момчетата се учат да живеят в непозната среда. За първите от изключително значение са отношенията, които създават. Тоест за момичетата е важно да намерят добри приятелки на новото място. Докато момчетата се реализират чрез правене. Например чрез спорт - ако младежът тренира футбол и подобрява уменията си, това му помага да се впише.

Психологът и управител на Института по позитивна психотерапия Милена Манова отбелязва, че за младежите, заминаващи за чужбина на ранна възраст, най-голяма в началото е емоционалната битка със себе си. Това, че ти се налага бързо да пораснеш и да свикнеш с изцяло нова среда, а емоционално ти е трудно да наваксаш, да запълниш празнината не само от липсата на семейството ти, но и на цялата изгубена среда. Понякога този вътрешен конфликт може да остане скрит за родителите. "На когнитивно равнище всичко може да изглежда нормално - детето да се справя в училище, да има добри оценки, да казва, че всичко е окей, но вътрешно да се усеща самотен, празен, неприет", обяснява Манова, която в практиката си е работила с такива тийнейджъри.

"Най-важното в чужбина са отношенията с другите хора, комуникационният кръг, който детето създава", отбелязва тя. Тийнейджърите всъщност го изграждат наново и затова в началото психолозите съветват да има възрастен човек наоколо, на когото могат да се доверят, или пък друг познат, например по-голям ученик, който е учил на същото място.

"Голям риск е предоверяването в желанието скоро да бъде изградена нова среда, както и полярната възможност – самоизолирането", обръща внимание д-р Маргарита Бакрачева.

Хубавата страна на този начален етап е, че срещата с нови лица и ситуации води до учене чрез опит. А после младежите свикват и сами да взимат решенията и да бъдат отговорни за тях, да разпределят финансите, времето и пространството си.

Подготовката за всичко това според психолозите започва не в месеците преди заминаването, а много преди това. "Децата, които отиват да учат в чужбина, априори не са деца на свръхобгрижващи родители. Родителите им предварително знаят, че искат да изградят адекватни за света личности, и от много рано тласкат детето към отделянето", отбелязва Милена Манова. Дори семейните пътувания в други страни и отварянето на погледа на децата към други култури и светове е част от тази подготовка.

Така отделянето настъпва много по-рано, отколкото физическото отиване в чужбина. Обикновено през това, че родителите са стимулирали детето си да бъде автономно, да се чувства способно да се справя с битовата страна на живота, да усеща сигурност и компетентност да се справя. "Откъсването обаче е двустранен процес - и родителят трябва да откъсне детето от сърцето си и да приеме, че неговият собствен път предстои", казва Манова. В последните месеци преди заминаването, съветва тя, е хубаво семейството да направи нещо като емоционален хербарий - да си спомни и запази хубави моменти, защото заминаването има еднозначен смисъл - детството е приключило.

Не по-малко важно е как ще мотивира пред самото дете заминаването за чужбина и съветът на психолозите е да не се подхожда с негативното - колко зле е в България срещу колко добре е там. "Така казваме на детето си: "Хубавото е там, където не сме ние. А това е безполезно и увреждащо", смята Милена Манова.

А ако не се приобщят

Най-големият и основателен страх на родителите, изпращащи гимназисти в чужбина е, да не би разстоянието да отдалечи децата им още повече предвид трудната възраст, в която така или иначе те са авторитетите, от които младежите неизбежно търсят да се разграничат. С други думи, може ли родителстването по Skype да е достатъчно и ефективно?

"Качеството на връзката онлайн, подкрепена със срещи през ваканциите, може да даде на детето това, от което има нужда", убедена е д-р Маргарита Бакрачева. "Най-важно за цялостното психосоциално развитие е детето да чувства, че е свободно в решенията и изборите си, подкрепено и обичано. Стимулирането на споделяне на всички проблеми е много важно в тази възраст, в която децата поради особеностите на развитие и когато живеят с родителите си, се дистанцират и започват да се оглеждат във връстниците си", добавя тя.

Според Милена Манова родителите могат да се опитват да дешифрират информацията, която получават от децата си в телефонни или онлайн разговори, и да я сверяват с реалността на други хора около тях. Но също така и не бива да прекаляват с въпросите. "Все пак, пращайки го в чужбина, ти приемаш факта, че детето не ти принадлежи и че тръгнало по свой път", усмихва се тя.

Но и заминаването в чужбина не бива да се приема като самоцел, а да е на принципа проба - грешка, съветват психолозите. "Времето и ситуацията на адаптация ще покажат дали е добре за детето да остане само в непозната среда и да се учи да оцелява в нея. Ако то усеща натиска на очакванията на родителите и не смее да каже, че не се чувства достатъчно комфортно, вече възниква сериозен проблем", смята д-р Бакрачева. Това означава, че позицията "Всичко ще е наред, стискай зъби" не е най-разумната. Напротив, подкрепящото отношение е друго - "родителите да вдъхват постоянно на детето си сигурност, че винаги може да се върне и че без значение къде, в каква посока и как ще се реализира винаги ще го обичат и ценят", добавя психологът.

Ако връщането стои като план Б, а не се схваща непременно като провал, то също носи със себе си опит и зрелост. Оставането на всяка цена е зле и за родителите, и за децата, смята Милена Манова. Защото "едните се чувстват прецакани, че са в блатото на тази държава, а другите се чувстват прецакани, че не могат да се внедрят в хубавото, образцовото".

Още докато синът й е в четвърти клас, Светла чувства, че постоянно се бори със системата. Не проумява защо му е да помни наизуст 33 семейства пъстроцветни и защо определението за деепричастие звучи като написано на китайски. Неприятно й е, че учителите всъщност нямат време да се занимават с децата, а това, че синът й е талантлив спортист се разглежда като слабост, която му пречи в училище.

Още тогава решава, че след седми клас той ще продължи образованието си в чужбина. На място, където учат децата да мислят. Решението обаче не е лесно. Той е единствено дете, много е привързан към семейството си и раздялата на такава ранна възраст със сигурност ще е изпитание. Светла сама започва да търси подходящо училище, като в личните й критерии най-високо стои това средата да е максимално близка до семейната. Открива "тяхното" училище в Англия, страна с дългогодишни традиции в бординга. Младежите живеят в къщички, учителят е на първия етаж със семейството си. Към всеки по-малък ученик има прикрепен по-голям, който носи отговорност за него и му помага. "Като голямо семейство са", пояснява Светла. Обучението е достъпно - учебниците са добре обяснени, заниманията - практически насочени. Синът й има възможност и да тренира футбол и да развива заложбите си. Ваканциите са гъвкави - може да се прибира вкъщи за по месец и повече. Отношенията между учители и ученици са като между равнопоставени. "За учителя е важно да чуе мнението ти, не да ти обясни, че не си прав", разказва Светла, която получава от учителите на сина си подробни имейли за поведението и справянето му в клас. "В началото, спомня си тя, ми беше много мъчно. Бях готова във всеки момент да го върна." Вече две-три лета по-късно намира сина си много по-самостоятелен и отворен към света и към хората. "По-лесно се сприятелява, има толерантност към други култури", дава пример тя. От фирмата, в която прави летен стаж, пък й връщат обратна връзка, че младежът е открит, умее да комуникира и да изразява и защитава мнението си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 5
    e_mil avatar :-|
    tamada

    На "бординга" в България му казваме интернат, а понякога пансион или общежитие. Необоснованите замени на една чуждица с друга очевидно са символ на беден речник. За съжаление в "Капитал" ги наблюдаваме все по-често.

  • 6
    carmello avatar :-|
    carmello

    ами аз завърших висшето си образование в Англия, и на 20 години пак ми беше доста трудно, представям си какво им е на децата по 13-14....

    май не бих го направил с децата си- поне в София все още има достатъчно добри гимназии, било то математически, езикови или хуманитарни (завършил съм НГДЕК)

  • 7
    daniboy avatar :-|
    Daniboy

    До коментар [#1] от "gogaroga":
    Де да беше това.
    Според мен е открита агитация към източване на мозъци в чужбина.

  • 8
    red.mary avatar :-?
    red.mary

    Среден клас интернати в чужбина се предстаят за голяма работа, каквато не са. Ако питате, от къде знам, ами имате мойта дума срещу тяхната.
    В България, в София има чудесни училища, разбира се, не всеки може да влезе, необходима е сериозна подготовка, но си струва. Средата е различна, децата общуват с умни и добри връстници, не се разкъсват връзките в семейството.
    Децата в тази трудна възраст имат нужда повече от любовта на семейството си и приятелите си, отколкото от живот в интернат на хиляди километри. И няма никаква пречка след завършване на гимнзаия да се продължи в унивреситет в чужбина.

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Тези boarding schools обикновено струват поне 25 хиляди паунда на година. Така, че "изпитанието да изпратиш гимназист в чужбина" ще е проблем за много малък брой български родители. Апропо, не мисля, че това е особено смислен ход. В София има качествени гимназии (напр. Американския колеж), които струват в пъти по-малко, а някои като СМГ или НПМГ са си направо безплатни. Е, не е лесно да се влезе в тях, но то така и трябва да бъде.

    Единственото, което би имало смисъл са т.н. 6th form colleges в ЮК - те са 2-годишни и там образованието започва на 15-16 годишна възраст. Много от тях са безплатни, но пък нямат интернат.

  • 10
    pinkpearl avatar :-|
    pinkpearl

    До коментар [#7] от "Daniboy":

    Прав сте. А мене още повече ме смущава стремежът да се разруши семейството. Семейната среда е обявена за не дотам нужна: докато детето навърши 13 години родителите все още са необходими, за да го отгледат, оттам нататък - има едно далечно, непознато, но разхвалено общество, където то може да бъде доотгледано, обучено и възпитано от платени (от родителите!) служители. Това и комунистите не са го предлагали.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK