Училището не е само учене
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Училището не е само учене

По повод ромския празник Василица ученици от 36 училища из страната, които успешно работят срещу отпадането, посетиха държавни и неправителствени институции в София

Училището не е само учене

Трима директори от малки населени места разказват как задържат учениците в класните стаи

Люба Йорданова
31579 прочитания

По повод ромския празник Василица ученици от 36 училища из страната, които успешно работят срещу отпадането, посетиха държавни и неправителствени институции в София

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


ОТПАДАНЕ

17,5

хиляди са напусналите образованието ученици през учебната 2012/13 г. по данни на НСИ

Преди година пред седмокласничката и отличник на класа Ралица* стоят два пътя - да продължи образованието си в гимназия или да прекъсне, да се върне в тежките условия, в които живее семейството й, и най-вероятно скоро да се омъжи. Тръгва по първия - благодарение на учителите си, усилията на местната общност и един далечен дарител. Сега Ралица е ученик в едно от престижните училища в Пловдив и има реални шансове да стигне и до университет.

Ралица е един от хилядите ученици, които всяка година са застрашени от отпадане от училище. По данни на НСИ през учебната 2012/2013 г. общообразователните училища са напуснали над 17.5 хиляди ученици, от които над 11.5 хиляди са били в основните класове между първи и осми. Най-голяма част от тях са се отказали по семейни причини, други заради заминаване в чужбина, трети поради нежелание да ходят на училище. Макар делът на ранно напусналите леко да намалява през последните години, проблемът продължава да е сериозен и има директен ефект върху икономиката и обществото. Мерките, които взема държавата по този въпрос, са основно бюрократични - наказания като спиране на детските надбавки или формални писма до родителите. Те обаче не засягат истинските причини - изключването на голяма част от ромските деца (които са преобладаващият дял сред отпадащите) от училищния живот, остарелите обучителни практики и липсата на координирани съместни действия между институциите. Отпадането от училище всъщност е много повече педагогически проблем и решаването му минава през методите на преподаване, училищната среда, връзката с родителите и местната общност. Добрата новина е, че вече има достатъчно примери, които показват какво работи.

Всеки има роля

*Името на детето е променено

ОТПАДАНЕ

17,5

хиляди са напусналите образованието ученици през учебната 2012/13 г. по данни на НСИ

Преди година пред седмокласничката и отличник на класа Ралица* стоят два пътя - да продължи образованието си в гимназия или да прекъсне, да се върне в тежките условия, в които живее семейството й, и най-вероятно скоро да се омъжи. Тръгва по първия - благодарение на учителите си, усилията на местната общност и един далечен дарител. Сега Ралица е ученик в едно от престижните училища в Пловдив и има реални шансове да стигне и до университет.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    kireto avatar :-|
    Кирето

    Все повече хора разбират, че ключът със справянето на т.н. "ромски проблем" е образованието.
    Когато тези добри примери, описани в статията, станат масови практики, може и да се каже, че се върви в правилната посока.

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Хайде пак до мислите на Джон Дюи: "Училището не е изолирана форма на "подготовка за живота", училището е живота." Училищата в гетата по света имат проблемите на гетото.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#1] от "Кирето":

    Именно, правилно подбраната образователна пътека. Засега масата ромски деца има нужда от образователно-възпитателна работа с добавено време в "занимални" в рамките на основното образование, след което от една до две години професионално обучение. Разбира се единиците които могат и искат да се насърчават и по-нанатък, "ролевите модели" са важни за откъсване от гетото и интеграция в обществото. Опитите да вкараме тези деца в калупа на 12-годишното стоене в училище като склад срещу обществени проблемиса обречени за над 95% от тях по социални, културни, и икономически причини.

  • 4
    kireto avatar :-|
    Кирето

    До коментар [#3] от "daskal1":

    Даскале, знаеш че ценя твоето мнение по въпросите за образованието, а и не само, пак си го написал много правилно!
    Сещам се за друго - имахме цяло "десетилетие на ромското присъединяване" или някак подобно се казваше.
    Та се изхарчиха сумати пари от неизвестен брой ромски фондации, а ефект нямаше.
    Ако през това "десетилетие" усилията и средствата бяха насочени в правилна посока, резултатите щяха да са вече налице...
    Сега сме все още в началото, има поне едно поколение роми, които са "изгубени".

  • 5
    ana_ni avatar :-|
    ana_ni

    похвално е всяко дело, което цели да въведе и задържи децата в училище, но чудно, как го правеха до 89 година?
    Сигурно е било с насилие, но повечето т.н. малцинства завършваха минимум 8 клас, по-малко 11, нямаше сегрегацията на изцяло ромски училища, нито в села, нито в градовете

    Ужасно е, че децата се отдалечават от възможност да участват пълноправно в обществото, според мен за това вина имат ромските т.н.лидери и хлъзгавото законодателство в страната

    много са крайни резултатите - или почти свободен прием в университетите и никакви изисквания по етнически признак,за всеки който криво -ляво е изкласил, или никакъв шанс от собствената общност

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#4] от "Кирето":

    Кире, моето мнение за разпределението на парите за ромите е като за разпределението на парите от индианските казина в САЩ: парите отиват при племенните вождове и членовете на племенния съвет, за останалите индианци има нископлатени длъжности на "хигиенисти", товарачи и прочее.

  • 7
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#5] от "ana_ni":

    Ана, тъй като съм от наследствено даскалско коляно и съм доста отблизо запознат с проблемите преди 1989, нека Ви кажа накратко какво помня:
    През 1950-те години се създадоха туските и цигански начални училища които просъществуваха до средата на 60-те години. В началото държавата купуваше учебниците за децата и често се е случвало по средата на годината в учебника да няма страници - бащите си свиваха цигари късайки листи открая. Безумна бедност, кал, но на прозореца свиреше най-мощното радио. В пети клас децата идваха в основните училища и към 7-ми клас масово бяха изпоженени (доста от тях повтаряха годината). За насилие не е ставало дума, освен в общото отношение към циганите. Затова пък моето семейство имаше "връзки" по почистване на тоалетни на двора, изкопни работи и т.н. Общо взето отношенията бяха доста сърдечни, с веселата безотговорност на махлата за утрешният ден. Развитият социализъм бюрократизира нещата, нарече чистачките "хигиенистки", даваше социални помощи, но по принцип политиката беше "равноправни но отделно". Все пак имаше отделни индивиди, главно от така наречените "български цигани" които завършваха университети като стипендианти. Произходът не се афишираше. Та товя за "градските" роми. Освен тях има и "балти", цигани (роми) занимаващи се основно с търговия на животни, злато и контрабанда. Те са отделна история, при тях беше въпрос на чест да не служат във войската (трудоваци) и младите мъже събираха пари за подкупи на медицинските военни комисии и за женитба (баба хак - пенсионната осигуровка на семейството на родителите на жената). За жалост днес т.н. "поми" са политически пешки на разни игри и изолиран етнос гетата на който ще продължават да носят много проблеми на обществото ни ако то не се заангажира, както е писал "Кирето" , в образованието и трудоустройството на младите с цел откъсване от средата им в която живеят през последните близо 25 години, сиреч повече от поколение.

  • 8
    tulsa avatar :-P
    тулса

    До коментар [#6] от "daskal1":парите от индианските казина в САЩ: парите отиват при племенните вождове
    Богат... като последният мохикан.:) Визирам казиното (Мохиканско слънце)Mohegan Sun.

  • 9
    daskal1 avatar :-P
    daskal1

    До коментар [#8] от "тулса":

    Най-интересното е че моето заключение е резултат от мои интервюта с Якима индианци преди 10-тина години във връзка с разпределението на средствата от казиното, т.е. от първа ръка. Те имат и една интересна практика, имуществото се наследява от най-младата сестра със задължението да гледа старците и останалите в хужда. Логиката е че най-младата сестра ще живее най-дълго, мъжете мрат повече.

  • 10
    tulsa avatar :-|
    тулса

    До коментар [#9] от "daskal1":
    За пръв път го чувам този град.Името индианско звучи, ама сега имало само 2% от аборигените..Интересна практика имали с наследяването. Обикновено по мъжка линия се е наследявало в ..културните страни .
    п.п Якима била побратимена с град Дербент в Дагестан.:)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK