С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 16 яну 2015, 15:20, 30178 прочитания

Училището не е само учене

Трима директори от малки населени места разказват как задържат учениците в класните стаи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


ОТПАДАНЕ
17,5
хиляди са напусналите образованието ученици през учебната 2012/13 г. по данни на НСИ
Преди година пред седмокласничката и отличник на класа Ралица* стоят два пътя - да продължи образованието си в гимназия или да прекъсне, да се върне в тежките условия, в които живее семейството й, и най-вероятно скоро да се омъжи. Тръгва по първия - благодарение на учителите си, усилията на местната общност и един далечен дарител. Сега Ралица е ученик в едно от престижните училища в Пловдив и има реални шансове да стигне и до университет.

Ралица е един от хилядите ученици, които всяка година са застрашени от отпадане от училище. По данни на НСИ през учебната 2012/2013 г. общообразователните училища са напуснали над 17.5 хиляди ученици, от които над 11.5 хиляди са били в основните класове между първи и осми. Най-голяма част от тях са се отказали по семейни причини, други заради заминаване в чужбина, трети поради нежелание да ходят на училище. Макар делът на ранно напусналите леко да намалява през последните години, проблемът продължава да е сериозен и има директен ефект върху икономиката и обществото. Мерките, които взема държавата по този въпрос, са основно бюрократични - наказания като спиране на детските надбавки или формални писма до родителите. Те обаче не засягат истинските причини - изключването на голяма част от ромските деца (които са преобладаващият дял сред отпадащите) от училищния живот, остарелите обучителни практики и липсата на координирани съместни действия между институциите. Отпадането от училище всъщност е много повече педагогически проблем и решаването му минава през методите на преподаване, училищната среда, връзката с родителите и местната общност. Добрата новина е, че вече има достатъчно примери, които показват какво работи.


Всеки има роля

Всяка сутрин учениците наставници от средищното ОУ "Васил Левски" в пловдивското село Караджово, което завършва и Ралица, минават през домовете на някои от съучениците си и ги взимат със себе си по пътя за училище. Идеята е неформалните лидери сред децата да отговарят за връстниците си, които са в риск от отпадане, и да им помагат с уроците. Така едните се чувстват по-ангажирани, а другите получават специално внимание - и то от ученици, които в очите на децата имат по-голям авторитет и на които искат да приличат. С тази и още няколко добре работещи практики през последните години броят на напусналите ОУ "Васил Левски" деца е сведен почти до нула. "Не е нужно всички хитринки да бъдат нови", споделя директорът Красимира Благоева, "важното е за конкретното училище да се намери правилният метод и работещ модел".

По пътя към него им помагат от неправителствената организация "Амалипе", чийто екип разказва на учителите спецификите на различните ромски групи и на какво трябва да се наблегне при всяка една от тях. В проектите си срещу отпадането на ученици "Амалипе" акцентират върху интеркултурното образование, овластяването на ромските родители и подкрепата за учители, които работят в трудни условия.



Красимира Благоева е горда, че заедно с колегите си са успели да убедят семейството на Ралица, че тя трябва да продължи в гимназия, макар да произлиза от групата на калайджиите, които имат по-патриархални традиции. Включват се и училищното настоятелство и родителската общност, а историята на Ралица кара университетски преподавател от САЩ да финансира обучението й до завършването.

"А какво ще предложим на децата в риск, когато ги доведем", сами питат учениците наставници в СОУ "Цанко Церковски" в шуменското село Никола Козлево. Директорът Катилиян Костадинов има отговор - "опитваме се всяка година да бъдем различни". Той е създал природоматематически профил и професионална подготовка в производството на облекло. В училището учат ученици до 12 клас от няколко населени места, повечето от семействата живеят в изключително трудни социални условия, а безработицата в региона е много висока. Затова за директора е било ключово училището да помогне на децата да се реализират по-добре в бъдеще.

"Започнахме от нулата", спомня си Катилиян Костадинов, но резултатът си заслужава усилията. Докато в края на 90-те в училището учат под 200 деца, днес те са над 330, а отпадащи няма. Около 40% от тях влизат във висше учебно заведение, а някои от завършилите се връщат в СОУ "Цанко Церковски" като учители или започват работа в общинската администрация на Никола Козлево. Костадинов обяснява, че профилираните и професионалните предмети мотивират учениците да посещават училище, защото така виждат връзката с това накъде ще продължат, като завършат. Освен това учителите работят индивидуално с всеки ученик, предлагат им различни форми на учене и търсят решението за всеки поотделно. Свободата на преподавателите да избират сами методите на преподаване и да структурират учебния план има огромно значение за всички ученици, но при тези с риск ефектът е може би още по-голям. "Когато започнем да се сравняваме със самите себе си - в началото и в края, и видим нашите резултати, а не с тези, които по принцип са с 20 крачки пред нас, децата имат желанието да продължат напред", обобщава Красимира Благоева.

Теменужка Томчовска, директор на ОУ "Христо Ботев" във врачанското село Баница, е открила и важната роля на материално-техническата база. Повечето от близо 200-те ученици на средищното училище не са излизали от населените си места, нямат компютри и интернет вкъщи и възможността да ги използват в училище е силно мотивиращ фактор. Томчовска разказва, че от голямо значение е и целодневната организация, която помага за адаптирането на децата. Положителен ефект е имало и въвеждането на задължителната детска градина за 5-годишните. Училището има медицински специалист, който се грижи за здравната култура, ресурсни учители, които работят с децата със специални нужди, и стол за обяд, който общината подпомага с половината от цената на храната. Делът на записаните в средно образование ученици от ОУ "Христо Ботев" е впечатляващ - близо сто процента през последните години.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2164 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2992 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
#Как да живеем заедно

Светът и България след "Шарли Ебдо", видян от прозореца на българските мюсюлмани

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10