С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 30 яну 2015, 15:50, 41463 прочитания

Какво й е на математиката?

Защо предметът затруднява толкова много ученици и как може да стане разбираем за всеки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В Триград всичко е по три. Има три букви в езика и три цифри в броичната система. Хората ходят винаги по трима и живеят в къщи с по три етажа. Ако имаме и само три цвята, колко различни сгради на три етажа можем да построим? Задачите на второкласниците звучат забавно, но всъщност са основата на иначе трудно разбираемата за много възрастни комбинаторика. Децата започват да строят сградите с лего и скоро разбират защо са точно шест. А после сами задават следващите въпроси.

Урокът е част от ателиетата по забавна математика, която група млади хора организират за деца от 4-годишна възраст до такива в четвърти клас. Целта им е да покажат увлекателната страна на предмета, която лесно може да запали интереса на децата, да развие математическите им умения, аналитичното и логическото мислене и вниманието към детайлите. Преподавателите използват неформални методи да представят материята, а децата имат свободата да избират, решават, грешат и опитват отново. Така те разбират много по-добре логиката на математическите задачи и успяват да ги свържат с реалния живот. Нещо, с което много ученици през последните години се затрудняват.


Резултатите по математика на българските деветокласници в международния тест PISA са отдавна много под средното ниво. Последното му издание класира България на 47-о място от общо 65 държави. Само 14 процента от учениците бяха стигнали първите три нива, които показват, че мислят логично и абстрактно, правят връзката между математическите знания и реалните ситуации, разчитат графики и стигат с аргументи до решенията. Тези тревожни изводи са важни, защото показват, че една огромна част от българските ученици не умеят да прилагат теоретичните знания на практика. След няколко години това може да означава неспособност да се справят в живота и изолиране от икономиката и обществото. Обратно, според рейтинговата система на висшите училища завършилите математика са едни от най-добре реализиралите се на пазара на труда.

Въпреки стряскащите изводи дебатът около обучението по математика в България се води на повърхността. Скорошен пример е спорът около новия Закон за предучилищното и училищното образование за това дали математическите гимназии да могат да приемат деца от пети клас. Големият въпрос всъщност е защо този предмет затруднява толкова много ученици и как може да бъде представен разбираемо за всеки.  

На дъската, с формулата за дискриминантата



"Математиката е като един език, на който в началото учиш буквите, след това думите, след това се учиш да съставяш изречения и накрая пишеш съчинение", коментира Светлана Горанова, основател на "Център по забавна математика" и магистър по математика от университета в Карлсруе. Когато децата пропуснат нещо от основите, наваксването след това е изключително трудно - особено когато учителите са принудени да препускат по материала, за да успеят да предадат всичко от програмата. Така учениците губят нишката и не виждат връзката със следващите уроци. Друг проблем според Светлана Горанова е това, че образованието не е практично и децата не разбират приложението му в реалния живот.

"Основният проблем е, че математиката продължава да бъде просто решаване на задача след задача", смята и Ивайло Ненков, алумни на "Заедно в час" и управител на компанията "Нимеро", която работи за въвеждането на съвременни преподавателски методи в училище. Той е категоричен, че целта на образованието трябва да е не механично запаметяване, а способност на учениците сами да стигат до отговорите. Ненков дава пример с формулата за път, скорост и време - ако задача от първо ниво би била "Кажи ми формулата за път", то учителите трябва да се стремят към упражнения за прилагането й, да кажем, "Разполагаш с 3 часа, за да стигнеш от София до Бургас. Ще успееш ли, без да превишаваш ограничението на скоростта?". Според Ивайло Ненков част от проблема с математиката и природните науки е, че знания от по-горните класове са придвижени към все по-ранните. Така по-малките ученици се затормозяват и съвсем логично започват да не харесват предмета, защото им е много труден.

"Математиката е за всеки, който желае да я изучава", споделя учителят по математика в Националната природоматематическа гимназия Десислава Гичева. За нея голяма роля играе и семейството, което "трябва да отдава важност на математиката не само като предмет от учебната програма, а като наука, която помага за развитието на много личностни качества в бъдещия голям човек". "Тази подкрепа и насърчаване от вкъщи липсва", смята Гичева и допълва, че малкото разговори между родители и деца се отразяват и на успеха в училище, на взаимоотношенията със съучениците и учителите, на мотивацията за учене.

Професорът по педагогика на обучението по математика в Софийския университет Кирил Банков също вижда част от причините за по думите му "дълбоката криза", в която се намира обучението по математика, отвъд училището. "Голяма роля изигра това, че си затваряхме много години очите", коментира проф. Банков и дава пример с изследването от серията TIMSS, в чиято неофициална класация през 1995 г. България заема девето място от около 50 страни. Четири години по-късно българските ученици падат на 17-о място, а след още четири - на 25-о, като при тях се наблюдава най-драстичен спад измежду всички държави. Притеснителната тенденция обаче не прави впечатление на отговорните институции.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2013 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2728 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Средищна държава

Изтъкнатият синолог Дейвид Шамбоу за настоящето и бъдещето на китайската външна политика и мястото на страната в световните дела

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10