Седем мита за най-успешните образователни системи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Седем мита за най-успешните образователни системи

Седем мита за най-успешните образователни системи

В държавите с добри училищни резултати високите очаквания не са мантра, а реалност

41671 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Андреас Шлайхер е директор на дирекцията за образование и умения и специален съветник по въпросите на образователните политики на генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Текстът е публикуван на 4 февруари в сайта на BBC. Преводът е предоставен на "Капитал" от Института за прогресивно образование.

Министърът на образованието на Великобритания Ники Морган казва, че иска до 2020 г. Англия да се нареди сред първите пет страни по резултати от тестовете по Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment - PISA) за дисциплините английски език и математика. Човекът, който отговаря за тестовете PISA, Андреас Шлайхер, споделя факти от цял свят, които са свързани с някои основни митове за това какво прави една образователна система успешна.

1. Учениците в неравностойно положение са обречени да се справят зле в училище

Навсякъде по света учителите са изправени пред проблема да компенсират социалното неравенство в класните стаи. Някои смятат, че бедността е съдба.

Въпреки това, резултатите от тестовете на PISA показват, че 10% от 15-годишните в Шанхай, които живеят в най-неблагоприятни условия, имат по-добри математически умения от 10% от най-привилегированите ученици в САЩ и няколко други европейски страни.

Деца със сходен социален произход могат да покажат много различни нива на представяне, в зависимост от това кое училище посещават или в коя страна живеят. Образователните системи, в които учениците в неравностойно положение са успешни, имат способността да намаляват социалните неравенства. Те обикновено привличат най-талантливите учители към класните стаи с най-много предизвикателства, а най-способните училищни лидери - към училища в най-лоши условия, като по този начин дават достъп на всички ученици до високи стандарти и отлично преподаване.

Някои критици на международните сравнителни изследвания в образованието от САЩ твърдят, че тези сравнения са ограничени, тъй като в САЩ са налице някои специфични социално-икономически разделения. Но САЩ е по-богата от повечето държави и изразходва повече пари за образование в сравнение с повечето от тях, а делът на учениците в неравностойно социално-икономическо положение се доближава до средния в страните от ОИСР. Това, което сравненията всъщност показват е, че неравностойното социално-икономическо положение има особено силно въздействие върху представянето на учениците в САЩ. С други думи, в САЩ двама ученика с различен социално-икономически произход се различават много повече по отношение на резултата от обучението, в сравнение с това, което обикновено се наблюдава в страните от ОИСР.

2. Имигрантите снижават резултатите

Интегрирането на ученици от имигрантски произход може да е предизвикателство. Въпреки това, резултатите от тестовете на PISA не показват да има връзка между дела на ученици от имигрантски произход в дадена страна и общото представяне на учениците в нея. Освен това, ученици с еднакви история на миграция и произход показват много различни нива на представяне в различните страни, което подсказва, че това къде учениците посещават училище има много по-голямо значение от това откъде идват.

3. Всичко е въпрос на пари

Южна Корея, страната от ОИСР с най-високи резултати по математика, изразходва много под средното за ученик. Светът вече не е разделен между богати и добре образовани държави и бедни и зле образовани. Успехът в образователните системи вече не зависи от това колко пари са били похарчени, а от това как са похарчени. Необходимо е държавите да инвестират в подобряване на образованието и уменията, ако искат да бъдат конкурентоспособни в глобалната икономика, основана на знанията.

Разходите за образованието на един ученик обясняват по-малко от 20% от вариациите в представянето на учениците в страните от ОИСР. Например, учениците в Словакия, която харчи около 53 000 щ.д. за един ученик във възрастта от 6 до 15 години, се представят почти на едно и също ниво в тестовете за 15-годишните като САЩ, които отделят повече от 115 000 щ.д. на ученик.

4. Малките класове повдигат равнището на постижения на учениците

Навсякъде учители, родители и политици залагат на малките класове като ключ към по-добро и по-персонализирано образование. Намаляването на броя ученици в клас е основна причина за увеличаване на разходите за един ученик в повечето държави през последното десетилетие. Въпреки това, резултатите от PISA сочат, че няма връзка между броя на учениците в клас и учебните постижения, нито в самата държава, нито ако сравним различните държави. По-интересното е, че най-успешните образователни системи според PISA, обикновено системно поставят качеството на учителите пред размера на класовете. Ако трябва да избират между по-малък клас и по-добър учител, те ще предпочетат второто. Вместо да инвестират в по-малки класове, те предпочитат да вложат средствата в конкурентни учителски заплати, продължаващо професионално развитие и баланс в работното време.

5. Общообразователни системи за справедливост, академичен подбор за по-високи резултати

Съществува едно традиционно вярване, което възприема неселективната общообразователна система като създадена да насърчава справедливост и равенство, докато училищната система с академичен подбор е насочена към качество и високи постижения. Въпреки това, международните сравнителни изследвания сочат, че не съществува несъвместимост между качеството на учене и равенството - образователните системи с най-добри постижения комбинират и двете. Никоя от страните с висока степен на стратификация, независимо дали тя е под формата на разделяне на класове по успех, формирането на потоци или повтарянето на класове, не притежава образователна система, която да е сред най-успешните или сред тези, в които има най-голям дял ученици с върхови постижения.

6. Дигиталният свят има нужда от нови предмети и по-широко учебно съдържание

Глобализацията и технологичните промени дават сериозно отражение върху това какво е необходимо да знаят учениците. Когато имаме достъп до толкова много съдържание в Google, когато рутинните умения се дигиталтизират или аутсорсват, и когато работните позиции бързо се променят, фокусът е върху осигуряването на възможност хората да станат учещи през целия живот, да могат да управляват сложни начини на мислене и работа. Накратко, модерният свят вече не ни награждава за това, което знаем, а за това какво можем да правим с това, което знаем.

Много държави реагират на това като разширяват учебните програми в училище посредством нови учебни предмети. Последната тенденция, подкрепена от финансовата криза, беше да се преподават на учениците финансови умения.

Резултатите от PISA обаче не показват да има връзка между степента на обучение по финанси и финасовата грамотност. Всъщност, някои от образователните системи, в които учениците се представят най-добре при оценяването на финансовите умения, изобщо не преподават финансова грамотност, а инвестират усилията си единствено върху развитието на задълбочени математически умения.

В по-общ смисъл, в образователните системи с най-добри постижения учебното съдържание не е "широко и плитко", а е фокусирано върху по-малко неща, които се преподават добре и се научават в дълбочина.

7. Успехът е за тези, които са родени с талант

Трудовете на много психолози, работещи в сферата на образованието, утвърждават вярването, че постиженията на учениците са най-вече продукт на унаследена интелигентност, а не на положен труд.

Резултатите от PISA също установяват това погрешно вярване, тъй като голям дял от учениците от западния свят съобщават, че имат нужда от късмет, а не от труд, за да се представят добре по математика или точни науки. Това е характеристика, която постоянно се свързва по отрицателен начин с доброто представяне.

Случва се учителите да изпитват вина, че оказват натиск върху ученици, които са възприемани като по-малко способни, да постигнат по-високи резултати, тъй като смятат, че това е несправедливо спрямо ученика. Тяхната цел най-вероятно е да дадат възможност на всеки ученик да постигне средното за учениците в класната им стая, а не, както е във Финландия, Сингапур или Шанхай, да постигнат високи общовалидни резултати.

Сравнението между оценките от училище и представянето на учениците в PISA също подсказва, че учителите често очакват по-малко от учениците с по-нисък социално-икономически произход. Освен това, самите ученици и техните родители вероятно също очакват по-малко.

Това е тежко бреме, което образователните системи са принудени да носят и е малко вероятно тези училищни системи да достигнат най-добре представящите се държави, докато не приемат, че всички деца могат да имат постижения на много високи нива.

В страните с най-високи постижения по PISA като Финландия, Япония, Сингапур, Шанхай и Хонгконг, ученици, родители, учители и обществото като цяло са склонни да споделят вярването, че всички ученици са способни да постигнат висок стандарт.

Учениците в тези системи винаги споделят, че това, че полагат повече усилия, е защото се доверяват на учителите си да им помогнат да постигнат отлични резултати.

Един от най-интересните повтарящи се модели в някои от най-добре представящите се страни е постепенното отдалечаване от системата, която разделя учениците въз основа на успех в различни видове средни училища.

Тези страни не постигат промяна като взимат средните стойности и залагат нови стандарти за това ниво. Вместо това те правят едно "изравняване" като изискват от всички ученици да отговорят на стандартите, за които преди това се е очаквало да бъдат постигани само от елитните ученици.

В тези образователни системи всеобщите високи очаквания не са мантра, а реалност.

Андреас Шлайхер е директор на дирекцията за образование и умения и специален съветник по въпросите на образователните политики на генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Текстът е публикуван на 4 февруари в сайта на BBC. Преводът е предоставен на "Капитал" от Института за прогресивно образование.

Министърът на образованието на Великобритания Ники Морган казва, че иска до 2020 г. Англия да се нареди сред първите пет страни по резултати от тестовете по Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment - PISA) за дисциплините английски език и математика. Човекът, който отговаря за тестовете PISA, Андреас Шлайхер, споделя факти от цял свят, които са свързани с някои основни митове за това какво прави една образователна система успешна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    black_recluse avatar :-|
    black_recluse

    Има логика... ;-) Няма да е зле Проф. Танев да прочете това. Някой да вземе да го наспами...

  • 2
    2.5 avatar :-P
    2.5

    “Трудовете на много психолози, работещи в сферата на образованието, утвърждават вярването, че постиженията на учениците са най-вече продукт на унаследена интелигентност, а не на положен труд.”

    За един родител е най-трудно да проеме това...

  • 3
    engineer2004 avatar :-|
    Krasimir Petrov

    До коментар [#2] от "2.5":

    Точно така!
    Унаследената интелигентност е доказана дори при животните...кучета, коне, маймуни...но искат да я отрекат при хората...защо ли?
    Естествено, никой не отрича резултатите при упорити ученици....но...в нашия клас казвахме "Тъп, но упорит" . Интелигентността е дар от Бога....не е плод на учене...обикновено се бърка с добро възпитание или усвоено умение да правиш нещо...да зубриш например...но роденият да лети, няма да пълзи, независимо от това какво искат да ни внушат с тази статия и тези изследвания...

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Е, има го и варианта "Умен но мързелив". Г-н Шлайхер би трябвало да поясни че стратификацията на населението в имуществено/социално отношение в САЩ е далеч по- развита от тази в Европа, затова и има разлика в данните. Дали има смисъл да му напомня за затрудненията по прилагането на възрастовите тестове на Пиаже в САЩ в резултат на което се стигна до извода че децата в САЩ изостават в психологическата си зрялост, т.е. са по-наивни от тези в Европа с около две години?

  • 5
    forrestgump avatar :-|
    Forrest Gump

    малко ми се струват безмислени обобщенията защото се сравняват различни образователни системи в толкова различни култури. едните постигат високи резултати по един начин, а другите по различен начин (например Финландия и Корея нямат много общо). моите изводи са че имат значение 3 неща:
    1. мотивирани учители
    2. мотивирани ученици
    3. държавата залага високи стандарти, тоест КАКВО да се постигне, но не се меси в това КАК да се постигне - това е работа на училищата и учителите

  • 6
    tulsa avatar :-P
    тулса

    Унаследената интелигентност е доказана
    ....Има нещо вярно.Вчера дъщерята ми прати снимка на 4 годишната внучка,която е разтворила учебник по Линейна алгебра.:)

  • 7
    daskal1 avatar :-P
    daskal1

    До коментар [#6] от "тулса":

    Догодина квантова механика :-)

  • 8
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    Каквото и да си говорим, житейските уроци са най-важни.
    Виждал съм хора с много добри успехи като студенти и в училище, правещи простотии в личен план, както и недооценяващи ситуации. В резултат - провален живот, съсипани семейства.
    Виждал съм и хора, не с неособени академични постижения, но научили се да взимат правилни решения и да съблюдават правилно ситуацията.

  • 9
    owen avatar :-|
    owen

    До коментар [#3] от "engineer2004":

    не четете: "това погрешно вярване".
    никой не отрича ролята на гените за интелигентността, но наследствеността е само един елемент. освен това тя не е константна величина, а се променя и развива. средата, по-нататъшните усилия, особено образователни имат също значение.

  • 10
    hifi_hifi avatar :-|
    hifi_hifi

    значи според вас да се успокоя. децата ми са природно интелигентни, т.е. да не се впрягам дали си пишат домашните и какви оценки получават, защото като пораснат така или иначе ще се оправят ;-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK