Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 9 фев 2015, 15:42, 39874 прочитания

Седем мита за най-успешните образователни системи

В държавите с добри училищни резултати високите очаквания не са мантра, а реалност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Андреас Шлайхер е директор на дирекцията за образование и умения и специален съветник по въпросите на образователните политики на генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Текстът е публикуван на 4 февруари в сайта на BBC. Преводът е предоставен на "Капитал" от Института за прогресивно образование.
Министърът на образованието на Великобритания Ники Морган казва, че иска до 2020 г. Англия да се нареди сред първите пет страни по резултати от тестовете по Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment - PISA) за дисциплините английски език и математика. Човекът, който отговаря за тестовете PISA, Андреас Шлайхер, споделя факти от цял свят, които са свързани с някои основни митове за това какво прави една образователна система успешна.

1. Учениците в неравностойно положение са обречени да се справят зле в училище


Навсякъде по света учителите са изправени пред проблема да компенсират социалното неравенство в класните стаи. Някои смятат, че бедността е съдба.

Въпреки това, резултатите от тестовете на PISA показват, че 10% от 15-годишните в Шанхай, които живеят в най-неблагоприятни условия, имат по-добри математически умения от 10% от най-привилегированите ученици в САЩ и няколко други европейски страни.

Деца със сходен социален произход могат да покажат много различни нива на представяне, в зависимост от това кое училище посещават или в коя страна живеят. Образователните системи, в които учениците в неравностойно положение са успешни, имат способността да намаляват социалните неравенства. Те обикновено привличат най-талантливите учители към класните стаи с най-много предизвикателства, а най-способните училищни лидери - към училища в най-лоши условия, като по този начин дават достъп на всички ученици до високи стандарти и отлично преподаване.



Някои критици на международните сравнителни изследвания в образованието от САЩ твърдят, че тези сравнения са ограничени, тъй като в САЩ са налице някои специфични социално-икономически разделения. Но САЩ е по-богата от повечето държави и изразходва повече пари за образование в сравнение с повечето от тях, а делът на учениците в неравностойно социално-икономическо положение се доближава до средния в страните от ОИСР. Това, което сравненията всъщност показват е, че неравностойното социално-икономическо положение има особено силно въздействие върху представянето на учениците в САЩ. С други думи, в САЩ двама ученика с различен социално-икономически произход се различават много повече по отношение на резултата от обучението, в сравнение с това, което обикновено се наблюдава в страните от ОИСР.

2. Имигрантите снижават резултатите

Интегрирането на ученици от имигрантски произход може да е предизвикателство. Въпреки това, резултатите от тестовете на PISA не показват да има връзка между дела на ученици от имигрантски произход в дадена страна и общото представяне на учениците в нея. Освен това, ученици с еднакви история на миграция и произход показват много различни нива на представяне в различните страни, което подсказва, че това къде учениците посещават училище има много по-голямо значение от това откъде идват.

3. Всичко е въпрос на пари

Южна Корея, страната от ОИСР с най-високи резултати по математика, изразходва много под средното за ученик. Светът вече не е разделен между богати и добре образовани държави и бедни и зле образовани. Успехът в образователните системи вече не зависи от това колко пари са били похарчени, а от това как са похарчени. Необходимо е държавите да инвестират в подобряване на образованието и уменията, ако искат да бъдат конкурентоспособни в глобалната икономика, основана на знанията.

Разходите за образованието на един ученик обясняват по-малко от 20% от вариациите в представянето на учениците в страните от ОИСР. Например, учениците в Словакия, която харчи около 53 000 щ.д. за един ученик във възрастта от 6 до 15 години, се представят почти на едно и също ниво в тестовете за 15-годишните като САЩ, които отделят повече от 115 000 щ.д. на ученик.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14745 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3058 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Епидемията бедност

Уилкинсън и Пикет показват връзката между неравенствата в доходите и най-разпространените здравно-социални проблеми

Още от Капитал
Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10