Летящата класна стая

Илюстрация Увеличаване Автор: shutterstock Смаляване

"А сега помислете как според вас свършва главата." Учениците на Джон Сийл току-що са изгледали началото на кратко видео, в което актьори играят сцена от "Големите надежди" на Чарлз Дикенс. След като дават своите предположения как завършва епизодът, Сийл пуска видеото до край и обсъжда с учениците техните идеи. Когато след няколко седмици стигат до финала на романа, урокът не приключва със срещата между Пип и Естела сред руините на Сатис Хаус. Учителят по английска литературата пуска следващо видео - разговор между Дикенс и негов приятел, след който писателят променя първоначално замисления тъжен финал - факт, който се разбира от биографията на Дикенс години по-късно.

Урокът на Джон Сийл беше представен на тазгодишното издание на международната конференция за технологии в образованието BETT. На нея директори, учители, образователни експерти и технологични компании показаха примери как новите технологии могат да бъдат полезни в училище. Като направят ученето по-персонализирано и според нуждите на всеки ученик. Като подобрят ефективността на училищния мениджмънт. Като представят сложни материи по разбираем начин. Изводът накрая е, че технологиите са даденост за днешните ученици и въпросът не е дали, а как се използват. Те никога няма да заместят учителите, но учителите, които ги използват, ще заместят останалите. И заедно с една съвременна учебна програма и мотивирани преподаватели технологиите могат да постигнат истинска промяна в образованието.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

В крак с времето

"Знаем, че преподаването и ученето се променят", казва Хелън Кънингам от издателството на университета "Кеймбридж", което е автор на видеата за "Големите надежди". "Когато учениците видят или чуят съдържанието, това може да им помогне да го разберат или да си го припомнят, както и да им даде различни начини да стигнат до учебния материал и да се ангажират с него, независимо от стила им на учене", допълва Кънингам. Идеята на издателството се случва с помощта на фондацията AQA, която има за цел да развива потенциала на учители и ученици. Двете организации създават електронна библиотека с ресурси по различни предмети - от текстове до аудио- и интерактивно видеосъдържание.

Преподаването отдавна не се случва докато учителят диктува някакви неща от дъската, а учениците записват в тетрадките си. Днес съдържанието е навсякъде, достъпно е за всеки и децата много добре го знаят. Това, което искат от учителите си, е да им покажат как сами да го намерят, да различат полезното за себе си и да видят приложението му в реалния живот. Или както каза на конференцията BETT началният учител Крис Уотъруърт: "Ученето е най-ефективно когато е социален експеримент, в който деца и възрастни са ангажирани в общ диалог за решаване на проблеми и формиране на разбиране."



В презентацията си Уотъруърт също акцентира върху използването на видеосъдържание - не само в класната стая, но и вкъщи. Според него това работи добре, защото пести време в часа и позволява на учителя да се фокусира върху анализ и дискусии на материала. Освен това учениците могат да слагат видеата на пауза, когато не разбират нещо, да се връщат назад и да преповтарят урока. Ключово обаче е преподавателят преди това да е обяснил как видеото може да се използва най-ефективно за учене, например как се правят лесно записки, докато гледаш. А как учителят да знае дали учениците са гледали видеото? Като вгради например кратки анкети с въпроси между съдържанието и получава обратна връзка с отговорите на учениците. "Ако не всички ученици имат интернет вкъщи, давайте им DVD-та или USB памет. Или отваряйте класната стая по-рано и пускайте видеата там преди часа", съветва Уотъруърт. След като често не получава отговори на имейлите си, той открива по-лесна онлайн комуникация с деца и родители - през платформата Edmodo, която е нещо като Facebook за ученици.

"Начинът, по който проектираме класните стаи днес в крайна сметка ще определя нашите общества утре", сподели по време на конференцията и вицепрезидентът на образователната програма на Apple Джон Кaуч. Според него класната стая на бъдещето трябва да бъде креативна и адекватна на съвременността, да включва технология и добър учител, да ангажира учениците с полезно за тях съдържание и без учене наизуст. "Не е важно, че Колумб е открил Америка през 1492 г., а какво се е случвало по света по това време", даде пример Кауч. "Само вкарването на някаква технология в училище не работи", коментира още експертът и допълни: "Идеята на технологиите е да дадат възможност и да произведат нещо, което иначе не би работило". Една от ползите например е, че учителите могат да намерят нуждите на всеки ученик и да вървят към индивидуална учебна среда за всеки. Както и да обяснят по достъпен начин тема, която на хартия звучи непонятно за учениците. Такава цел има например унгарската компания Intellisense, която разработва софтуер за обучение по математика и физика. Той показва в детайли всяка стъпка в решаването на линейни и квадратни уравнения и дава възможност за създаване на симулации на различни физични закони.

• 1
• 2
• Следваща страница » "И все пак ключът е в програмата"