Желю Желев имаше вградено усещане за демокрация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Желю Желев имаше вградено усещане за демокрация

Годишнина от закуската във френското посолство

Желю Желев имаше вградено усещане за демокрация

Френският посланик за над 20-годишното познанство с първия български президент

16507 прочитания

Годишнина от закуската във френското посолство

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ




"Желю Желев беше философ, който по стечение на обстоятелствата е станал политик. В нито един момент той не изневери на идеите си, своята скромност и човечност. Той нямаше властови амбиции - буквално се беше оказал във властта и беше решил да я упражнява така, както го разбира - без да предава идеите си."

Това си спомня френският посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан за първия демократично избран президент Желю Желев. Кабан го познава от ранните 90-те  години, когато е във френското посолство на друга длъжност. Кабан е и сред роднините и близките на Желев, които ден след траурната церемония в "Александър Невски" се събраха на гробището в Бояна, за да изпратят първия демократично избран президент на България.

Дьо Кабан, който представлява Френската република в София от 2013 г., има спомени с Желю Желев, които датират от повече 20 години.

С дисидентите на една маса, три години по-късно

"Ако не броим телевизията, за пръв път го видях на 19 януари 1992 г.", спомня си  Дьо Кабан. През 1991 г. той е назначен за втори секретар във френското посолство в София и аташе по печата – пост, който заема до 1995 г.  

Той разказва: "Тогавашният френски посланик в София организира възпоменателна закуска, за да почете срещата на българските дисиденти с френския президент Франсоа Митеран, състояла се три години по-рано. Всички 12 дисиденти присъстваха тогава. Същия ден беше вторият тур на първите избори за президент в България. Именно този ден Желю Желев щеше да стане първият демократично избран български президент. На закуската беше и Блага Димитрова."

Ксавие Лапер дьо Кабан не си спомня конкретни реплики, а преди всичко атмосферата от тази среща: "Тогава бях в другия край на масата - не си спомням същината на разговора и конкретни детайли, но помня много добре момента - силен и символичен. Този ден на практика беше завършекът на политическия преход - след като беше приета нова конституция, бяха проведени успешно парламентарни избори и накрая беше избран президент. Това, което правеше момента наистина силен, беше фактът, че точно три години по-рано, когато същите тези хора се бяха срещнали с Франсоа Митеран, едва ли са си представяли какво ще се случи  - че отново ще се съберат около тази маса, а Желю Желев ще е демократично избран президент. Действително не всички, които седяха, бяха гласували за него, но в крайна сметка в демокрацията няма единодушие, това е базов принцип, нали?"

Връзката между Желю Желев и Франция на първо четене има съвсем прозаично обяснение: "Желю Желев знаеше френски - разбираше много добре, не толкова добре говореше, защото просто не е имал възможност да практикува езика, защото в крайна сметка е имал забрана да напуска страната и да учи" разказва Ксавие Лапер дьо Кабан. 

Първият демократично избран български президент обаче печели симпатията на френския си колега: "Франсоа Митеран бързо оцени качествата на Желю Желев на умиротворител. Това изигра много важна роля на нашата политика спрямо България, защото веднага разбрахме, че можем да разчитаме на него в този период на преход. След 10 ноември Франсоа Митеран направи всичко, за да може Желю Желев да получи максимална подкрепа от френската администрация, от посолството и т.н. От своя страна Желю Желев направи много, за да може България да стане член на Международната организация на франкофонията през 1993 г."

Според Ксавие Лапер дьо Кабан френският президент Франсоа Митеран е разбрал, че може да разчита на Желев, че ще насочи България в правилната посока: "Франция беше убедена, че може да разчита на Желю Желев, че ще се бори за това България да поеме по европейския път. Беше минала година и половина от падането на правителството на Филип Димитров, на власт беше Любен Беров, идваше правителството на Жан Виденов - въобще по това време в страната ви имаше сили, които се надяваха, че България ще поеме не точно обратно към комунизма, но, да речем, по-друг път. Ето защо ролята на Желю Желев беше много важна по това време и Франция го подкрепяше."

Кулминацията на тези отношения идва в последната година на мандата на Желев: "През януари 1994 г. Франсоа Митеран дойде в София, за да отпразнува пет години от закуската. Тогава той покани Желю Желев на официално посещение в Париж, което се случи през ноември същата година. Това беше първата официална  визита на български държавен глава във Франция, много важен момент в двустранните отношения."

Дипломатът не е придружавал Желев на това посещение, но тогавашният посланик в София му е разказал колко развълнуван е бил Желев от това да види Шан-з-Елизе, украсено с българските знамена, каквато е практиката при всяко държавно посещение в Париж.


Ксавие Лапер дьо Кабан си дава сметка, че Желю Желев може да не е толкова популярен във Франция, колкото Лех Валенса или Вацлав Хавел, но... "хората, които познават страната ви, знаят неговата изключителна роля за това преходът да се проведе спокойно и мирно".



Топъл и човечен

Встрани от официалните срещи Дьо Кабан и Желев се срещат и неофициално: "Няма да забравя една среща през 1993 г., няколко седмици след смъртта на дъщеря му Йорданка. Аз и съпругата ми сме приятели от години с другата му дъщеря - Станка. Тогава  отидохме да я видим в Бояна. Дойдоха Желю Желев и съпругата му и имахме възможност да си поговорим, но не като с държавен глава, а като с родител на приятел. Не мога да забравя срещата - един президент, в цялата му човечност и болката, която съвсем наскоро беше преживял."

Малко след тази среща пътищата на двамата се разделят – дипломатът заминава в Кипър, а после е в Джибути и Бразилия.


И така до октомври  2013 г., когато Ксавие Лапер дьо Кабан се връща в София, вече като посланик. Един от първите, с които се среща, е Желю Желев: "Първо отидох да го видя в неговата фондация, където говорихме много за кръглата маса, за края на Варшавския договор. Нещо, което ми сподели тогава и беше много интересно за мен, беше за ролята, която Борис Елцин е изиграл в този процес. Той говореше за приноса му не само в България комунисти, които към онзи момент вече бяха социалисти, да приемат промяната. "
Той открива срещу себе си същата тази личност, с която се е запознал преди 20 години: "Обожавах неговата усмивка - тя беше изключително успокояваща и човешка. Тя не се беше променила. Желев беше останал все така скромен и все така философ - разсъждаваше над това, което е направил, пишеше книги. Беше запазил чувството си за хумор - не спираше да се шегува."

Не след дълго идва нова среща – този път Дьо Кабан гостува на Желев: "Жена му беше много болна тогава. Говорихме за политиката, за прехода. Почерпи ни с много добра домашна ракия."



Никога не допускай разделение

Френският посланик мисли, че това, което прави първият демократично избран български президент, е неговото собствено разбиране за политика: "Желю Желев беше философ, който по стечение на обстоятелствата е станал политик. В нито един момент той не изневери на идеите си, своята скромност и човечност. Той нямаше властови амбиции - буквално се беше оказал във властта и беше решил да я упражнява така, както го разбира - без да предава идеите си."

Дипломатът си спомня за една лекция на Желев по случай 50-годишнината от съветската инвазия, която търси и до днес: "Тогава Желю Желев направи един много важен извод, а именно, че България преди 50 години е била разделена на две.  Той не искаше това да се случва отново."

Ксавие Лапер дьо Кабан е убеден, че именно това разбиране на Желев седи и в основата на т.нар. "Боянски ливади": "Той се опита да накара тогавашното парламентарното мнозинство и правителството на Филип Димитров да спазват поведение, което да не разделя нацията. Това негово послание остана неразбрано както от СДС, така и от БСП, които просто се възползваха от ситуацията."

 Според френския посланик е трудно Желев да бъде сравняван с когото и да е било от българските политици: "Той е дисидент все пак - може и да не е бил в затвора, но е бил репресиран от режима. Ролята му е уникална и много по-трудна и различна от тази на следващите президенти."

Говорейки за дисидентството на Желю Желев, Ксавие Лапер дьо Кабан си спомня за това как в началото на 90-те е прочел книгата "Фашизмът", тогава преведена на френски: "Не съм живял в комунистическа България, но, четейки тази книга, си давах сметка, че именно това е режимът, в който са живеели българите тогава. За мен беше любопитно въобще как цензурата не e хванала този шарж на режима, преди да се стигне до публикуването му, а е трябвало да го спира впоследствие."

Френският дипломат е на мнение, че именно преживяното през комунизма е основната причина за демократичния инстинкт у първия български президент: "Желю Желев имаше вградено уважение към малцинството - не говоря само за етическото малцинство, а за политическото. Вероятно защото беше скромен и осъзнаваше, че не трябва да действа грубо и брутално спрямо обществото. Знаеше добре, че фактът, че си на власт, не означава, че имаш цялата власт, фактът, че си на власт, не означава, че можеш да правиш всичко. Това са базови демократични принципи, които сякаш бяха вродени на Желев. Въпреки че не беше живял в демокрация, той много добре ги разбираше, въобще имаше философско виждане за това какво е демокрацията. Според мен това се дължеше на факта, че той много добре знаеше не само какво е да живееш в недемократичен режим, но и какво е да си репресиран от него." 

Френският дипломат е убеден, че това базово разбиране за демокрацията трябва да бъде възприето от съвременните управляващи по целия свят: "Много политици днес - в България, но и във Франция, са свикнали с политическите противопоставяния и така забравят какъв всъщност е смисълът от политиката, а именно да може всеки гражданин да живее добре, спокойно и свободно."

Френският посланик си дава сметка, че "за българите едва ли периодът, през който Желев беше президент, дава много поводи за радост":  "Аз бях в България по време на управлението на Любен Беров. Това са годините, през които България тръгна по лошия път - корупцията буквално експлодира, появиха се престъпните групировки, реформите спряха, кадрите на комунистическия режим - било то от тайните служби или от политическия кабинет, сложиха ръка върху икономиката и буквално я разграбиха. Впоследствие дойде Жан Виденов и настана пълна катастрофа."
 
Касвие Лапер дьо Кабан описва Желю Желев като "човек на власт, а не човек на властта" и изразява надежда, че българите ще помнят дълго ролята, която той е изиграл. Действително един умиротворител се помни по-малко от един завоевател, но според мен ролята му е по-важна."



"Желю Желев беше философ, който по стечение на обстоятелствата е станал политик. В нито един момент той не изневери на идеите си, своята скромност и човечност. Той нямаше властови амбиции - буквално се беше оказал във властта и беше решил да я упражнява така, както го разбира - без да предава идеите си."

Това си спомня френският посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан за първия демократично избран президент Желю Желев. Кабан го познава от ранните 90-те  години, когато е във френското посолство на друга длъжност. Кабан е и сред роднините и близките на Желев, които ден след траурната церемония в "Александър Невски" се събраха на гробището в Бояна, за да изпратят първия демократично избран президент на България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    dimko avatar :-|
    dimko

    Оценката на французите за Бай Желю е обективна - той направи каквото можа, при това - в точното ни Време ...
    Не бива да го коментираме с "ако" ...

  • 2
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Ж. Желев бе Утоп ист . И като такъв си умря.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK