С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
46 27 фев 2015, 13:33, 28345 прочитания

Туризмът все повече изяжда пейзажа

Фотографът от Тирол, документалист на разрухата в планините, Лойс Хехенблайкнер пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Как реагираха хората, когато започнахте да показвате грозното лице на туризма?

Преживял съм много. Мои изложби бяха забранявани, бях нападан и обвиняван. Това, което направих – показах моя труд навън, в другите държави. За мен е важно международните медии да ме забележат и да признаят това, което правя. Това е потвърждение за успеха на моя труд.

Тук съм като трън в очите на туристическия бранш. Аз работя прецизно, като хирург. Аз не съм воден от мотива да навредя на индустрията, показвам реалността по неподправен начин. Затова и много хора ме взимат насериозно.


Но и в Тирол, и в Австрия има хора, които разбират моето послание, макар и малко. Важно е да се каже, че и тук има компании, например някои определени производители и оператори на лифтове, които работят с високотехнологични решения. Те разбират, че превозват хора, а не чували с картофи. Те също разбират моята работа. Ако броят им стане по-голям, ще съм най-щастлив. 

Как може да се постигне балансът между ски туризма и опазването на природата и регионите? Снимали ли сте места, които са успели да намерят този баланс?

Йост Крипендорф е известен швейцарски изследовател, автор на много значими за туризма книги. Той казва, че намирането на баланса е изключително трудно постижимо, защото туризмът изяжда все повече и повече от пейзажа. Къде е границата? Много малко хора са способни да я поставят. Повечето са златотърсачите на новото време, както вече споменах. Те гледат на пейзажа като на стока. Те подхождат с материалното, а не с разумното съзнание.



Ако при вас в България тази граница не бъде осъзната, ще се случи същото, като при нас. Всичко е въпрос на това кой ще вземе решенията – спекулантите и златотърсачите или разумните и мислещите. Моделът е един и същ навсякъде.

Трябва да се замислим откъде идва този стремеж за непрекъснати ръстове. В един ограничен свят не може да има неограничени ръстове. Това е реалността. В съд с вместимост един литър не може да сипете два литра. Толкова е просто. Икономиката обаче се опитва непрекъснато. В зимния туризъм е така. Има един справочник на германската ADAC (аналогът на СБА в България - бел. ред.) за световните ски курорти. Всеки ски курорт дефинира колко километра писти има и всеки прави нови писти и иска да е по-голям от другия. А като не може да расте повече сам, се свързват няколко ски региона, правят се нови лифтове, за да се увеличат и километрите. Ние самите не може да си сложим границите. След това тези километри се продават на клиента и той взема решението на базата на тях. Ние непрекъснато консумираме пейзажа, купуваме си километри, независимо дали караме ски по всичките или само по ограничена част. Важното е, че сме си ги купили. Това е положението – пейзажът се е превърнал в консуматорска стока на зимната индустрия.

В Източен Тирол има ски региони, които винаги са били пренебрегвани. Те сега са малки и запазени, но не заради разума на някого, а защото икономиката там просто се разви по-бавно. Ако имаха възможността, те по същия начин биха се втурнали да строят нови километри и хотели. Аз самият живея в такъв малък ски регион, но тук ги няма природните дадености, за да бъде по-голям. В случая самата природа е поставила границата. Не знам какво би се случило, ако имахме повече и по-високи върхове.

Има и нещо друго. От значение е и дължината на сезона. Той е само няколко месеца, през които собствениците на лифтовете трябва да изкарат парите. Отделно и разходите за енергия растат. И като погледнете в крайна сметка колко скъпо удоволствие е станал ски спортът, съм силно изненадан как все още има семейства, които карат ски. В Тирол – люлката на ските, много малки деца вече не се учат и не могат да карат ски, защото родителите им не могат да си го позволят. Дори и тук ските станаха лукс. Собствениците на лифтове през последните години осъзнаха проблема и подпомагат обучението на децата с безплатни курсове. Това в крайна сметка са новите поколения, техните бъдещи клиенти. Една държава на масовия туризъм се нуждае от масите и ако местните не могат да карат, това е най-лошото, което може да се случи за инвеститорите в съоръжения.

Има ли дискусия в Австрия за баланса между масовия туризъм и природата? Как протича тя, ако я има?

Не трябва да забравяме, че тук има много хора, които живеят от туризма – всички тези хотели и ресторанти не биха съществували без туризъм. Една задълбочена дискусия не мисля, че има. Много малко хора си поставят тези въпроси.


Погледнато отвън, Австрия винаги е била давана за пример за развитието на туризма. Какво се оказва, че зад този образ се крие заблуда ли?

По отношение на ските Австрия със сигурност държи абсолютното водачество. Ние имаме един от лидерите в производството на лифтове – Doppelmayr. Нека погледнем нещата така. Германците са най-добрите производители на автомобили и никой не може да им го отрече. По същия начин австрийците са известни със своя имидж в туризма. Инвестира се много в технологии, преди беше изключително лесно да се получи кредит за нов хотел. Това допринесе през изминалите десетилетия да се направи много за сектора на услугите. Положиха се усилия за обучение на персонала. Хората в планините не бяха свикнали как трябва да се държат с гостите и затова трябваше да бъдат научени. Винаги съм се възхищавал как тиролците бяха превъзпитани да общуват със своите гости. Общо погледнато, в Австрия се направиха много усилия и затова разбирам добре, като казвате, че Австрия изглежда образцова.

Вземете например Ишгл. Този ски регион има много критици, но истината е, че там непрекъснато се инвестира в нови технологии и най-старият лифт там е на 4-5 години. Но в Ишгл инвеститорът е решил да не изкарва печалба, а да влага парите си непрекъснато в иновации. От гледна точка на ски туризма това е произведение на изкуството.

В същото време, като погледна Арлберг, където е пълно със стари и неподдържани съоръжения, се питам как е възможно въобще. Това са просто хора, които взимат печалбата си и я използват за нещо друго, а не за развитие на района.

Съвсем различно е и на двете места обаче, като отидете през лятото. Пред вас се открива един индустриален пейзаж и това не може да се скрие. Туристическата индустрия е решила да отдели толкова и толкова проценти от територията за интензивна употреба и не прекосява границата. С времето това вече се спазва.

Застъпниците за ски туризма казват, че в крайна сметка той помага на региона и на местната икономика. Не сте ли съгласен с това?

Миналата седмица бях на поредната дискусия по темата и там имаше една жена-хотелиер, която каза: Ние имаме 40 гости и това ни е достатъчно. За мен е прекрасно, когато някой каже "това ми е достатъчно". Кога достатъчно наистина е достатъчно? Именно тук е големият проблем. На мнозина просто никога не им стига. За да преживява, никой хотелиер няма нужда от 3 хил. легла. Разбирате ли разликата?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1686 прочитания

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2271 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
На бойното поле на "Ислямска държава"

Книгата на Лорета Наполеони е опит за хладнокръвен анализ на ислямистката групировка

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие