С дъх на шафран и носталгия

Наричат я арабската улица, но това название е бедно, за да опише Вавилона от култури, езици и вкусове на улица "Цар Симеон". Отсечката между бул. "Мария Луиза" и бул. "Христо Ботев" събира знамената, спомените и политиката на народи от целия Близък изток и Северна Африка. Имената на магазините издават носталгията на търговците по родните им места - Багдад, Ербил, Камишли, Женин. Животът тук е оцветен в оранжевото на шафрана, жълтото на куркумата и червеното на пипера. А ароматите на кимион, карамфил и къри водят най-много хора на пазар. Подправките са абсолютният цар на продажбите на ул. "Цар Симеон". С тях овалват ливанските фалафели, поръсват иракския хляб и подлютяват телешкия дюнер. Продуктите пътуват откъде ли не - червената леща и сладките орехи от Турция, халвата и розовата вода от Сирия, фурмите от Ирак, басмати оризът от Индия и Пакистан, наргилетата от Дубай, таблите от Египет. Тук неизбежно огладняваш, докато пазаруваш. Думата, която ще чуете най-често от устата на търговците, е "хабиби". Тя е знак за уважението към клиента, но и за приятелството между работещите тук. Мъжете я изричат, докато си разменят по три целувки по бузата по близкоизточен маниер.