"Имам мерак за още"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Имам мерак за още"

Велка Найденова се шегува, че някога вестниците са я търсили, защото е най-младата жена професионален шофьор, а сега - защото е най-възрастната.

"Имам мерак за още"

Или как да направим така, че възрастните хора да остават по-дълго на пазара на труда заради удоволствието от работата, не от икономическа принуда

Зорница Стоилова
17940 прочитания

Велка Найденова се шегува, че някога вестниците са я търсили, защото е най-младата жена професионален шофьор, а сега - защото е най-възрастната.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Хората над 65 г. вече формират около 20% от населението на България. Прогнозата е, че до 2060 г. ще стигнат 30%.

Велка Найденова се пенсионира през знаковата 1989 година. И оттогава не е имало ден, в който да не работи. Днес инструкторката по кормуване е на 82 години и продължава да обучава курсисти. Не може да си представи живота си без автомобила. Всяка година се заканва да се оттегли и да се отдаде само на градината си с домати и на плетките, но все ще се намери някой, който да й се обади: "Велке, внукът ми навършва 18 години. Ще го научиш ли да шофира?"

А Велка, както сама обича да казва, е оставила зад гърба си стотици ръчички, които е обучила. "Представяте ли си, ако след мен тръгнат автомобилите с моите курсисти, какво ще е", смее се тя. "Никога не съм си мислила, че ще достигна до тази възраст и ще бъда работоспособна", признава инструкторката, която е постъпила в първата автомобилна школа, която е приемала жени, през 1949. Учила се е да шофира на опел капитен и е прекарала първите двадесет години в кариерата си, управлявайки тежкотоварни камиони. От ден първи е свикнала да се доказва, да демонстрира, че принадлежи към тази професия, и смята, че това я е приучило да бъде "войник". През всичките си 65 години трудов стаж е ходила общо три пъти на море. "Докато го търсят човек, значи е полезен. За мен това е мярката кога трябва да спра. И това е един импулс, който те поддържа - че все още си нужен на някого", разсъждава тя.

В една Европа с посребрени коси, в която хората живеят все по-дълго, а възрастните представляват все по-голям процент от населението, личности като Велка Найденова - активни на пазара на труда много след възрастта си за пенсиониране - ще са все по-необходими на обществата, за да функционират. А България като една от страните с най-много хора над 65 години и с най-счупени публични системи би трябвало да полага и най-сериозни усилия да създава среда, в която възрастните хора да се чувстват полезни, ценени и свързани с живота. Вместо да ги оставя в плен на телевизора, самотата, а много често и, уви, на мизерията.

Според статистиката Велка Найденова е изключение. Тя попада в почти бутиковата група на българските пенсионери, които работят заради страстта към професията си. Болшинството са тези, които го правят от икономическа принуда. Според изследване на Евростат от 2012 г. за състоянието на населението в пенсионна възраст в ЕС 45% от пенсионерите в България работят по финансови причини за разлика от скандинавските държави, където около 80% от възрастните хора се трудят за удоволствие. Тези данни обхващат само хората на трудов договор, а в нашата страна е широко разпространено и явлението пенсионерите да работят в сивата зона на икономиката. 

Защо работят пенсионерите

На въпроса "защо работите след пенсия", разпространен сред 40-те хиляди потребители на социалната мрежа Club50Plus.bg, 90% от отговорилите посочват финансови причини. Едва 7% отбелязват, че искат да бъдат активни. За Рада* "безпаричието" също е мотив номер едно. Тя работи като хигиенистка в жилищен блок без договор - взима парите на ръка. По професия е счетоводител. Пенсионира се едва на 55 години (колкото е била възрастта за жените по онова време), сумата, която получава, е по-скоро символична, а и рано остава вдовица. Рада просто няма да се справя сама, ако не е допълнителната работа. Същото признава и 65-годишната Лена*, която в първите години след пенсионирането си като медицински работник живее с 81 лева на месец. Работата й в неврологично отделение на болница е била тежка и натоварваща и затова напуска системата на 57 години. Сега е личен асистент на възрастни хора, също без договор. Надява се да издържи поне още две години. "Малко ще са парите, но докъдето може човек", утешава се тя. За Лена трудът, който полага, е и лек срещу самотата и затвора на четирите стени вкъщи: "Исках да съм между хората, за да се чувствам по-добре."

Хората над 65 години в България са най-многолюдната група в риск от бедност според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). В тях е концентрирана 1/4 от бедността, както и близо 1/7 от лицата в дълбока бедност. Въпреки че средната възраст, на която хората напускат пазара на труда, в момента е около 61 години, на практика само половината от тези на възраст между 55 и 64 години все още работят. Делът на пенсионерите под 65 години е два пъти по-висок от средното за Европа - около 45%. "Малкото работещи на входа на системата и многото пенсионери, в т.ч. поради широко разпространено ранно пенсиониране и високия дял на взимащите инвалидни пенсии, на изхода на системата поставят пенсионерите в капана на огромния дефицит на НОИ и пенсиите на практика се плащат предимно от бюджета", пишат в анализа си ИПИ. Според икономистите покачването на възрастта за пенсиониране и по-дългото оставане на пазара на труда, както и ограничаването на инвалидните пенсии и ранното пенсиониране, и стимулирането на личните пенсионни спестявания са ключови стъпки не само за оздравяването на пенсионната система, но и за осигуряването на достойни пенсии в дългосрочен план.

Както отбелязва програмният директор и експерт по управление на публични политики в "Отворено общество" Боян Захариев, в третата възраст финансовите ресурси стават критично важни, а сравнителните изследвания в Европа показват, че намаляването на социално-икономическите неравенства е много важно за благосъстоянието и самочувствието на възрастните. "Редовното актуализиране на пенсиите при сегашните правила (отчитайки едновременно инфлацията и ръста на средната заплата) ще намали с течение на времето дела на пенсионерите, които работят по икономическа принуда. При по-бързо увеличение на възрастта за пенсиониране и увеличение на осигурителните вноски може да се приложат и още по-благоприятни правила за актуализиране. Същевременно делът на пенсионерите, които работят, привлечени от подходящи стимули (икономически, но не само), може да се увеличава", коментира Захариев.

Икономистът от ИПИ Зорница Славова добавя, че е изключително важно и да се обърне подходът при определянето на инвалидните пенсии например. Сега те се отпускат при доказване на процент на нетрудоспособност. А стремежът би трябвало да е да се анализира тъкмо обратното - за какво са трудоспособни хората с някакъв тип увреждане, къде биха могли да бъдат полезни и включени в пазара на труда вместо обявявани за негодни за него.  

Как да направим така, че повече да работят за удоволствие

А ползите от това възрастните хора да остават по-дълго на работа, защото се чувстват полезни, а не по принуда, биха били огромни. Ако пенсионерите са по-активни и жизнени, това би намалило разходите за здравеопазване, би освободило натиска върху социалната система и би увеличило продуктивността на икономиката. Ако възрастните хора имат допълнителни доходи, това би ги направило и по-активни потребители. "Очертава се за в бъдеще това да бъде една от най-големите потребителски групи с постоянни и относително безрискови доходи. Това е добра основа за разработване и пласиране на пазара на много непознати и нетърсени досега продукти и услуги. Може да послужи като стимул за развитието дори на нови сектори в икономиката", отбелязва Боян Захариев. А в някои професии като учителската и лекарската, където има отлив на млади хора, пенсионерите могат да бъдат много важни за функционирането на цели педагогически и здравни екипи, дава пример той. "Хората в предпенсионна възраст и работещите пенсионери са естествен проводник на опит и могат да бъдат полезни за интеграцията на пазара на труда на най-младите", коментира Захариев. А в действителност експертизата, ценностите и нагласата към труда, която имат тези хора, незаслужено се пренебрегват. 

64-годишният строителен инженер Васил Станчев, пенсионер от година и половина, има обяснение за това. "Не мисля, че има уважение към познанията на хората с опит, защото това средно поколение, което трябваше да е връзката между моето и това на сегашните завършващи, или отиде в чужбина, или по различни причини не успя да се реализира. Изгуби се, а с него си отиде и приемствеността", разказва той. И не е убеден, че можем и искаме да наваксаме това. "Моето поколение е обременено от опита и възпитанието на един така наречен тоталитарен режим. Може би сме вредни донякъде с нашите спомени за едно време, в което животът не е бил толкова разнообразен и интересен, но нямаше грижа за утрешния ден. Тогава ние се стараехме да си свършим качествено работата, а парите идваха после. Сега младите първо се интересуват какво ще е заплащането, не дали ще свършат работата", разсъждава той.

В сферата на инж. Станчев нагласата на неговото поколение все още се оценява и търси. Година след като се пенсионира, той е поканен от директора на фирмата, за която е работил, да оглави техен проект като технически ръководител и контрол на граждански договор. "Приех, защото не е приятно човек да стои вкъщи, а и аз не съм свикнал да бездействам", казва инж. Станчев. Добавя, че няма намерение да продължава да работи след приключването на проекта, но после си оставя вратичка: "Ако се чувствам здрав физически и се появи интересна задачка като тази, сигурно бих я приел."

Подобряването на здравните услуги е задължително, ако искаме хора като инж. Станчев да бъдат активни по-дълго на пазара на труда. Хронично болните възрастни срещат големи препятствия пред участието си на пазара на труда, дори да имат желание, казва Боян Захариев. Друг ключов недостатък на средата е, че няма достатъчно подходящи работни места за хората в предпенсионна възраст, а безработицата сред тях е висока. "Оставането на работа като форма на отлагане на пенсионирането трябва да бъде възнаграждавано със съществено по-голяма пенсия", смята експертът в "Отворено общество." Освен мерките и подобряването на публичните политики към пенсионерите обаче България има да извърви дълъг път към създаването на култура, която уважава възрастните хора и разпознава потенциала им да допринасят към обществото. Защото, както казва инж. Станчев: "Аз имам мерак да дам още."

*Имената са сменени по настояване на хората.

Хората над 65 г. вече формират около 20% от населението на България. Прогнозата е, че до 2060 г. ще стигнат 30%.

Велка Найденова се пенсионира през знаковата 1989 година. И оттогава не е имало ден, в който да не работи. Днес инструкторката по кормуване е на 82 години и продължава да обучава курсисти. Не може да си представи живота си без автомобила. Всяка година се заканва да се оттегли и да се отдаде само на градината си с домати и на плетките, но все ще се намери някой, който да й се обади: "Велке, внукът ми навършва 18 години. Ще го научиш ли да шофира?"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Няма нищо лошо в това пенсионери да работят,но да работят в производството в селското стопанство и т.н.!!!А сега работят,само административни служители на държавна работа и тук таме по някоя вдовица в сивия сектор като чистачка или нещо подобно.Работещи работници-пенсионери почти няма най много като пазачи.Условията на работа в промишленоста са сурови и мизерни.Пенсионираните работници са с профисионални заболявания според работата им.Така че пенсионирането на жадуваните от правителствата 65г. са над предела на човешките възможности в България за проиводствените работници!!!!Това трябва да се има в предвид за определяне възраста за пенсиониране на работниците в производството!!!!

  • 2
    ivankodinov avatar :-|
    Иван K

    "България има да извърви дълъг път към създаването на култура, която уважава възрастните хора и разпознава потенциала им да допринасят към обществото."

    Това е най-важно.

  • 7
    tulsa avatar :-|
    тулса

    До коментар [#2] от "Иван К":Тук ще се съглася на 100% с тебе Иване.
    В други дискусии тук е споменавано за отношението в щатите към инвалидите.У нас явно не само това, ами и използването на потенциала на хората във формално пенсионна възраст е оставено на самотек.Къде е БХК?Изразходват енергията си за защита на правата на някой пребит бежанец или циганин( важно), но не обръщат внимание на такъв кардинален проблем.Едва ли е възможно засега да следваме примера на скандинавските страни(идеал за мен в много отношения), но определени законодателни инициативи и реализацията им са необходими.

    п.п.Добре, че освен правата на украинците,жертва на агресията на путиновите орки, обръщаш внимание и на други проблеми:)

  • 8
    tulsa avatar :-|
    тулса

    [quote#1:"Peni Radulov"]Пенсионираните работници са с профисионални заболявания според работата им.[/quote]Доколкото ми е известно, има и категории от времето на предишния режим. Бившата ми съпруга работеше с излъчвания и се пенсионира доста под 60.Чудя се дали съществува някаква детайлна статистика за пенсионираните.В развитите страни такива данни за индикатор за проблема и важна отправна точка за решаването му.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK