С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 27 мар 2015, 15:01, 17460 прочитания

"Имам мерак за още"

Или как да направим така, че възрастните хора да остават по-дълго на пазара на труда заради удоволствието от работата, не от икономическа принуда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Хората над 65 г. вече формират около 20% от населението на България. Прогнозата е, че до 2060 г. ще стигнат 30%.
Велка Найденова се пенсионира през знаковата 1989 година. И оттогава не е имало ден, в който да не работи. Днес инструкторката по кормуване е на 82 години и продължава да обучава курсисти. Не може да си представи живота си без автомобила. Всяка година се заканва да се оттегли и да се отдаде само на градината си с домати и на плетките, но все ще се намери някой, който да й се обади: "Велке, внукът ми навършва 18 години. Ще го научиш ли да шофира?"

А Велка, както сама обича да казва, е оставила зад гърба си стотици ръчички, които е обучила. "Представяте ли си, ако след мен тръгнат автомобилите с моите курсисти, какво ще е", смее се тя. "Никога не съм си мислила, че ще достигна до тази възраст и ще бъда работоспособна", признава инструкторката, която е постъпила в първата автомобилна школа, която е приемала жени, през 1949. Учила се е да шофира на опел капитен и е прекарала първите двадесет години в кариерата си, управлявайки тежкотоварни камиони. От ден първи е свикнала да се доказва, да демонстрира, че принадлежи към тази професия, и смята, че това я е приучило да бъде "войник". През всичките си 65 години трудов стаж е ходила общо три пъти на море. "Докато го търсят човек, значи е полезен. За мен това е мярката кога трябва да спра. И това е един импулс, който те поддържа - че все още си нужен на някого", разсъждава тя.


В една Европа с посребрени коси, в която хората живеят все по-дълго, а възрастните представляват все по-голям процент от населението, личности като Велка Найденова - активни на пазара на труда много след възрастта си за пенсиониране - ще са все по-необходими на обществата, за да функционират. А България като една от страните с най-много хора над 65 години и с най-счупени публични системи би трябвало да полага и най-сериозни усилия да създава среда, в която възрастните хора да се чувстват полезни, ценени и свързани с живота. Вместо да ги оставя в плен на телевизора, самотата, а много често и, уви, на мизерията.

Според статистиката Велка Найденова е изключение. Тя попада в почти бутиковата група на българските пенсионери, които работят заради страстта към професията си. Болшинството са тези, които го правят от икономическа принуда. Според изследване на Евростат от 2012 г. за състоянието на населението в пенсионна възраст в ЕС 45% от пенсионерите в България работят по финансови причини за разлика от скандинавските държави, където около 80% от възрастните хора се трудят за удоволствие. Тези данни обхващат само хората на трудов договор, а в нашата страна е широко разпространено и явлението пенсионерите да работят в сивата зона на икономиката. 

Защо работят пенсионерите



На въпроса "защо работите след пенсия", разпространен сред 40-те хиляди потребители на социалната мрежа Club50Plus.bg, 90% от отговорилите посочват финансови причини. Едва 7% отбелязват, че искат да бъдат активни. За Рада* "безпаричието" също е мотив номер едно. Тя работи като хигиенистка в жилищен блок без договор - взима парите на ръка. По професия е счетоводител. Пенсионира се едва на 55 години (колкото е била възрастта за жените по онова време), сумата, която получава, е по-скоро символична, а и рано остава вдовица. Рада просто няма да се справя сама, ако не е допълнителната работа. Същото признава и 65-годишната Лена*, която в първите години след пенсионирането си като медицински работник живее с 81 лева на месец. Работата й в неврологично отделение на болница е била тежка и натоварваща и затова напуска системата на 57 години. Сега е личен асистент на възрастни хора, също без договор. Надява се да издържи поне още две години. "Малко ще са парите, но докъдето може човек", утешава се тя. За Лена трудът, който полага, е и лек срещу самотата и затвора на четирите стени вкъщи: "Исках да съм между хората, за да се чувствам по-добре."

Хората над 65 години в България са най-многолюдната група в риск от бедност според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). В тях е концентрирана 1/4 от бедността, както и близо 1/7 от лицата в дълбока бедност. Въпреки че средната възраст, на която хората напускат пазара на труда, в момента е около 61 години, на практика само половината от тези на възраст между 55 и 64 години все още работят. Делът на пенсионерите под 65 години е два пъти по-висок от средното за Европа - около 45%. "Малкото работещи на входа на системата и многото пенсионери, в т.ч. поради широко разпространено ранно пенсиониране и високия дял на взимащите инвалидни пенсии, на изхода на системата поставят пенсионерите в капана на огромния дефицит на НОИ и пенсиите на практика се плащат предимно от бюджета", пишат в анализа си ИПИ. Според икономистите покачването на възрастта за пенсиониране и по-дългото оставане на пазара на труда, както и ограничаването на инвалидните пенсии и ранното пенсиониране, и стимулирането на личните пенсионни спестявания са ключови стъпки не само за оздравяването на пенсионната система, но и за осигуряването на достойни пенсии в дългосрочен план.

Както отбелязва програмният директор и експерт по управление на публични политики в "Отворено общество" Боян Захариев, в третата възраст финансовите ресурси стават критично важни, а сравнителните изследвания в Европа показват, че намаляването на социално-икономическите неравенства е много важно за благосъстоянието и самочувствието на възрастните. "Редовното актуализиране на пенсиите при сегашните правила (отчитайки едновременно инфлацията и ръста на средната заплата) ще намали с течение на времето дела на пенсионерите, които работят по икономическа принуда. При по-бързо увеличение на възрастта за пенсиониране и увеличение на осигурителните вноски може да се приложат и още по-благоприятни правила за актуализиране. Същевременно делът на пенсионерите, които работят, привлечени от подходящи стимули (икономически, но не само), може да се увеличава", коментира Захариев.

Икономистът от ИПИ Зорница Славова добавя, че е изключително важно и да се обърне подходът при определянето на инвалидните пенсии например. Сега те се отпускат при доказване на процент на нетрудоспособност. А стремежът би трябвало да е да се анализира тъкмо обратното - за какво са трудоспособни хората с някакъв тип увреждане, къде биха могли да бъдат полезни и включени в пазара на труда вместо обявявани за негодни за него.  
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1108 прочитания

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1802 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Джон Майтън и математиката на ученето

Преподаваме предметите по начин, който кара много ученици да изпитват затруднения, казва създателят на системата JUMP Math

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев