С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 31 мар 2015, 15:44, 21901 прочитания

Джон Майтън и математиката на ученето

Преподаваме предметите по начин, който кара много ученици да изпитват затруднения, казва създателят на системата JUMP Math

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
The math of learning | John Mighton | TEDxCERN

The math of learning | John Mighton | TEDxCERN

Джон Майтън: Всяко дете има правото да реализира интелектуалния си потенциал


Джон Майтън е математик, писател, драматург и създател на системата за преподаване на математика JUMP Math. Вярва, че "ако децата биват обучавани според пълния им потенциал в детските градини, 99% от учениците ще станат толкова успешни, колкото този 1% от тях, които са с най-високи постижения в момента." JUMP Math (съкр. за Junior Undiscovered Math Prodigy/Млади неоткрити математически гении) започва с вярването, че "всички деца могат да научат математиката, всички учители могат да преподават математика, и двете страни могат да я обикнат." Революционният подход на JUMP комбинира насочвани упражнения с индивидуална работа, които раздробяват трудните идеи на прости логически стъпки. Тази методика позволява на учениците да преживеят положителната обратна връзка, от която имат нужда, за да продължават да учат. Едновременно с това, тя дава на учителите инструментите, от които имат нужда, за да постигнат почти невъзможната задача да научат целия клас като същевременно приспособяват уроците към индивидуалните нужди на учениците. В изследването Educational Challenge на фондация Telefonica, JUMP Math е сред четирите отличени сред 100 най-добри образователни иновации в света.

На 7 април Джон Майтън ще бъде специален гост на конференцията "Образование за бъдещето", организирана от "Капитал" и Института за прогресивно образование. Публикуваме част от презентацията му "Математика на ученето" на TEDxCERN 2014.


Всяко общество е измъчвано от проблеми, за които е особено трудно да се намери разрешение. Защото никой не може да ги види. Мога да ви дам пример. Древните гърци били забележителни новатори, както в политиката, така и в науките, но дори и най-просветлените мислители на времето смятали, че жените са по-нисши от мъжете и че робството е добро за робите.

В днешно време сме изправени пред множество сложни проблеми - бедност, насилие, природни и финансови катастрофи. Аз смятам, че тези проблеми донякъде са причинени от една по-дълбока форма на неравенство от тази, която съществувала при древните гърци. И докато не видим ясно корените на причините, ще ни бъде трудно да разрешим най-сериозните си проблеми.

Основната причина е съвсем проста. А тя е, че подценяваме себе си. За първи път се срещнах с това в собствения си живот. Аз съм математик и драматург, но когато бях дете изпитвах дълбоки съмнения относно способностите си. Те бяха потвърдени, когато едва не се провалих по време на първия си курс по висша математика в университета. За щастие ме спаси начина на оценяване, заради който получих оценка С минус. Но, за съжаление, получих и най-ниската възможна оценка и в курса по творческо писане. Така че, когато завърших университета, не смятах, че мога да правя кой знае колко. Измина много време преди да развия увереността да навляза в тези области. [...]



За да ви покажа до каква степен хората подценяват себе си, бих искал да започна с един пример. В началото на пети клас, една учителка от основно училище в Торонто, Мери Джейн Моро, тествала децата с тест, наречен ТОМА - стандартизиран тест за математически способности. Средната оценка в класа била в 54-тия персентил. Оценките били доста разнообразни. Най-ниската била в десетия персентил, а най-високата - в 75-ия. Наблюдавам същия диапазон във всички училища, които посещавам. Това представлява разлика с около три оценки между най-добрите и най-слабите ученици в класа още в пети клас. Мери Джейн решила да използва плановете за уроци на Jump Math в продължение на година и отново подложила нa тест децата в началото на шести клас. И ето как изглеждала графиката на оценките. Най-ниската оценка била в 95-ия персентил, а средната била в 98-мия. В края на шести клас всички ученици без един участвали в състезанието по математика "Питагор". Четиринадесет от 17 получили отличия, другите трима били много близо до отличието. Това е просто един пример, но при едно много по-мащабно изследване с използването на случайни и контролни групи се вижда, че учениците, които учат по Jump Math, напредват два пъти по-бързо от контролната група. Освен това се трупат все повече доказателства от конгнитивната наука, че практически всяко дете се ражда със способността да се справя добре по който и да е предмет. Така че въпросът е - защо не виждаме подобни неща в нашето общество? Причините са много, но ще се спра на четири.

Като начало, наскоро не са правени сериозни научни изследвания в областта на обучението по математика. Някои хора твърдят, че на децата трябва да бъде позволено сами да откриват неща, а други, че те трябва да бъдат обучавани по-категорично. Редица нови изследвания в когнитивната наука сочат, че един балансиран подход наречен "насочвано откривателство" води до най-добри резултати. При насочваното откривателство на децата се осигуряват възможности сами да откриват неща, но учителят внимателно насочва ученето като предлага постоянна обратна връзка, упражнения, преговор, като раздробява задачите на стъпки, с които те по-лесно да се справят. [...]

Най-вълнуващото нещо тук, на което съм ставал свидетел при хиляди ученици, е че когато учениците, които в началото се справят по-бавно, видят, че допълнителните задания са по силите им, те започват да работят много по-бързо, за да получат бонус въпросите си. Така че, вече не е необходимо да спираме по-бързите ученици, за да намалим различията. Резултатите на Мери Джейн ни показват това много ясно. Това са съвсем прости схеми, но с помощта на насочваното откривателство можете да преподавате и много по-сложни неща. Дори решаване на логически задачи. Но за да преподавате по този начин, трябва много добре да познавате материала.

Това ме отвежда до втория проблем в образованието. Учителите са моите абсолютни герои, но много от тях биха признали, че не владеят материала по математика и не им е приятно да го преподават. [...]

Да се осигури на учителите необходимото професионално развитие в областта на математиката, което те заслужават, е много скъпо. Така че в Jump Math решихме да използваме експертните знания на екип математици и учители-експерти и да вложим тези знания в ясни и подробни планове на уроци, за да могат учителите да научат материала по математика докато го преподават. [...]

Третата причина, поради която ни е трудно да преподаваме математика добре, е че смятаме, че тя самата е трудна и отегчителна материя. [...]

Изправени сме пред един цикличен проблем в образованието. Преподаваме математика и другите предмети по начин, който кара много ученици да изпитват затруднения. И това подсилва вярването ни, че само единици са родени способни. Но какво би било, ако това вярване е основната причина за проблемите? Още в първи клас децата започват да се сравняват с връстниците си и да решават кой е умен и кой е глупав по предмети като математиката. Щом децата решат, че не са талантливи, мозъкът им спира да работи ефективно. Те спират да проявяват постоянство, да внимават, дори развиват тревожност и поведенчески проблеми. Но учители като Мери Джейн показват, че не е необходимо да преподаваме по този начин. Щом видите колко много могат да научат децата и колко обичат да учат, ще се наложи да приемете, че живеем в ера на интелектуална бедност. Ако децата се раждат с нещо, то това е усещането за невидимата красота на света. Те обичат да откриват модели, да правят връзки, да разрешават загадки; както се вижда и на тази снимка на урок на деца, които изучават дори неща като двоичния код. Но повечето изгубват това усещане за учудване и любопитство преди да пораснат, защото като общество ние очакваме твърде малко от себе си.

Всяко дете има правото да реализира интелектуалния си потенциал. Също като правото да има здраво тяло. И не е необходимо да чакаме докато открием някаква чудодейна нова технология или да открием нов метод на преподаване, за да гарантираме това право. В този момент, като общество, можем да постигнем повече от всички внушителни гении от миналото. Дори само да използваме методи, с които да обучаваме децата си, основани на точни доказателства, ще бъдем последното поколение, чието обещание е изгубено.

Преводът е на Яна Дочева и е предоставен на "Капитал" от Института за прогресивно образование, които внедряват JUMP Math в България.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2161 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2974 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Как се променя учебната програма във Финландия

Учениците ще наблягат на проблеми от реалния живот и ще могат да участват в планирането на часовете си

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10